Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.05.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в
публично съдебно заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и първа
година в състав:
СЪДИЯ:
ДИЛЯНА
ГОСПОДИНОВА
при секретаря Светлана Влахова като разгледа докладваното от съдията т.д. № 144 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени
искове с правна квалификация чл. 26, ал. 2, предл. 1
ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Ищецът - „М.К.- П.“ АД, твърди, че сключил с „Т.– пътно строителство” АД, чийто правоприемник е ответникът „Т.Б.” ЕАД, два договора за покупко-продажба, които имат идентичен предмет. Те са сключени на 01.08.2018 г. и на 01.04.2019 г. По силата на тези договори ответникът се задължил да продава на ищеца „взривена скална маса – габаритни и негабаритни късове от кариера Тополовград, обл. Хасково“. Ответникът е концесионер на кариерата в гр. Тополовград и по силата на сключен концесионен договор има правото да продава взривена скална маса. Ищецът сочи, че по силата на сключения концесионен договор ответникът поел задължение за всяка година от неговото действие да представя Годишен експлоатационен проект, който трябва да се одобри от Министерство на енергетиката и икономиката, като без този проект той не може да извършва стопанска дейност на кариерата. Твърди, че след подписване на договорите от 01.08.2018 г. и от 01.04.2019 г. ответникът не е представил годишни експлоатационни проекти за 2018 г. и за 2019 г., поради което за него е било невъзможно да добива скална маса от кариера Тополовград и да я продава на ищеца. С оглед на това счита, че и двата договора за продажба, сключени между страните имат невъзможен предмет, което ги прави нищожни. Ищецът заявява, че предвид нищожността на договорите за продажба за всяка от страните по тях е възникнало задължение да върне на другата това, което е получила по тези сделки. Ответникът е получил по двата договора от ищеца следните суми, които подлежат на връщане: 1) сума в размер на 19 683 лв., представляваща заплатена концесионна такса, чиято дължимост е уговорена в договорите; 2) сума в размер на 1 267, 70 лв., представляваща заплатена сума за цена на потребена електрическа енергия; 3) сума в размер на 31 348, 89 лв., представляваща заплатена сума за покриване на разходи за физическа охрана.
Поради изложеното ищецът моли съдът да прогласи нищожността на договор за покупко-продажба на „взривена скална маса – габаритни и негабаритни късове от кариера Тополовград, обл. Хасково“, сключен на 01.08.2018 г. поради невъзможен предмет и на договор за покупко-продажба на „взривена скална маса – габаритни и негабаритни късове от кариера Тополовград, обл. Хасково“, сключен на 01.04.2019 г. поради невъзможен предмет, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 19 683 лв., представляваща заплатена концесионна такса по нищожните договори за покупко-продажба, сключени на 01.08.2018 г. и на 01.04.2019 г., която подлежи на връщане; сума в размер на 1 267, 70 лв., представляваща заплатена сума за цена на потребена електрическа енергия по нищожните договори за покупко-продажба, сключени на 01.08.2018 г. и на 01.04.2019 г., която подлежи на връщане; сума в размер на 31 348, 89 лв., представляваща заплатена сума за покриване на разходи за физическа охрана по нищожните договори за покупко-продажба, сключени на 01.08.2018 г. и на 01.04.2019 г., която подлежи на връщане. Претендира присъждане на направените в производството разноски.
Ответникът - „Т.Б.” ЕАД, оспорва предявените искове. Твърди, че предметът на сключените между страните договори за продажба не е невъзможен и те са действителни. Заявява, че задължението му да представя годишен работен проект не е възникнало по силата на процесните договори, а по договора за концесия, по който ищецът не е страна. Посочва, че надлежно и в срок е изпълнил задължението си за представяне на годишен работен проект за 2018 г. и за 2019 г. на концендента Министерство на енергетиката, който е одобрен. Твърди, че е изпълнявал задължението си по сключените с ищеца договори за продажба да добива и продава взривена скална маса. Поради изложеното моли предявените искове да се отхвърлят. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира
за установено от фактическа и
правна страна следното:
По исковете с правна квалификация чл.
26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността
на договорите за покупко-продажба, сключени на 01.08.2018 г. и на 01.04.2019 г.,
поради невъзможен предмет:
Предмет на установителните искове с правна квалификация чл. 26 ал. 2, предл. 1 ЗЗД е прогласяване нищожността на два договора за продажба, които са сключени на 01.08.2018 г. и на 01.04.2019 г. между ищеца и първоначално конституираното като ответник дружество, чийто правоприемник е „Т.Б.“ ЕАД. Те са действали в различен период от време, но имат идентичен предмет, а именно продажбата на взривена скална маса – габаритни и негабаритни късове от кариера Тополовград, обл. Хасково. С оглед на това съдът ще разгледа общо въпроса дали тези две сделки страдат от сочения от ищеца порок на волята.
В чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД е предвидено, че нищожни са договорите, които имат невъзможен предмет. За да се произнесе кога е налице посоченият в тази правна норма порок на един договор, който води до неговата нищожност, съдът съобразява задължителните указания за това, дадени в мотивите на Тълкувателно решение № 3/ 28.06.2016 г., постановено по тълк.д. № 3/2014 г. по описа на ОСГТК на ВКС. В тълкувателното решение е посочено, че предметът на сделката се свързва с обекта на правоотношението, към което е насочено поведението на страните по нея. Предмет на сделката са вещи, действия, бездействия, нематериални правни и имуществени блага. Предмет трябва да има всяка сделка. За да е налице сделка, страните трябва да са постигнали съгласие по нейния предмет. Ако към момента на постигне на съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна поради невъзможен предмет в хипотезата на чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД. Фактическата невъзможност на предмета следва да е изначална и означава, че той не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието. Правната невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него към датата на сключване на договора съществува непреодолима правна пречка.
Предмет на договорите, сключени на 01.08.2018 г. и на 01.04.2019 г., между дружествата „М.К.- П.“ АД и „Т.– пътно строителство” АД, чийто правоприемник е ответникът „Т.Б.” ЕАД, видно от чл. 1 от съдържанието на всеки от тях, са вещи, представляващи взривена скална маса – габаритни и негабаритни късове, които са добити от кариера Тополовград, обл. Хасково. Следователно предмет на тези два договора са родово определени вещи. С оглед на това трябва да се приеме, че за да е налице хипотезата на невъзможен предмет на сключените договори, трябва да се установи, че посочените вещи не съществуват в реалната действителност и не могат да възникнат според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сключване на договорите или че съществува непреодолима правна пречка тези вещи да възникнат и да бъдат прехвърлени в патримониума на купувача към момента на подписване на всеки един от оспорените два договора за продажба.
Предметът на процесните два договора за продажба са вещи, които представляват вид подземни богатства по смисъла на това понятие съгласно Закона за подземните богатства и по-конкретно строителни материали, които се добиват от конкретно посочена кариера – кариера Тополовград. С оглед на това и за да се приеме, че е налице фактическа невъзможност да съществува предмета на тези сделки, трябва да се установи, че към датата на тяхното сключване залежите от тези подземни богатства в посоченото находище са изцяло изчерпани, поради което техният добив е невъзможен според природните закони. Докато в посочената кариера все още има залежи на природни богатства, то добивът на строителни материали е възможен при спазване на специалния ред за това и те могат да възникнат и съществуват като вещи и да бъдат предмет на разпоредителни договори.
По делото не се твърди от ищеца и не се представят доказателства за това, че към датата на сключване на процесните два договора за продажба залежите на подземни богатства, които да могат да се добиват от кариера Тополовград, находяща се в област Хасково, да са изчерпани. Това означава, че в случая не се доказва имуществените блага, представляващи скални материали, добити от кариера Тополовград, обл. Хасково, да не могат да възникнат и да съществуват като вещи към момента на сключване на договорите за продажба от 01.08.2018 г. и от 01.04.2019 г. и следователно не може да се направи извод за това, че предметът на тези сделки е фактически изначално невъзможен.
За да се приеме, че е налице правна невъзможност да съществува предмета на процесните два договора за продажба, трябва да се установи, че към момента на тяхното сключване е налице правна пречка за извършване на добив на скални материали от кариера Тополовград, обл. Хасково, като тази пречка трябва да води до правна невъзможност изобщо да се добиват тези подземни богатства, а не до липса на възможност за това поради неизпълнение на някакви конкретни задължения или процедури от страна на продавача по сделката за продажба, които да му позволят да извършва тази дейност. Правна невъзможност за съществуване на предмета на договора за продажба би била налице и ако съществува правна пречка за разпореждане с добитите скални материали в полза на трети лица, като тази пречка също трябва да прави разпореждането с конкретните подземни богатства изначално и абсолютно невъзможно. Пълна правна невъзможност за добив на подземни богатства би съществувала тогава, когато съгласно нормативните правила е установена забрана за извършване на тази дейност изобщо или за определен кръг правни субекти, сред които и продавача на тези вещи. Пълна правна невъзможност за разпореждане с добити подземни богатства би съществувала тогава, когато съгласно нормативните правила или административен акт е установена забрана за това. Когато добивът на скални материали от съответната кариера и разпореждането с тях е разрешен за физически и юридически лица при изпълнение на определени изисквания, не е налице пълна правна невъзможност за възникване на предмета на договор за продажба на тези подземни богатства, тъй като той е принципно възможен при предприемане на действия за получаване на концесия за добив за конкретно находище на подземни богатства с установени запаси или запаси и ресурси или отделни негови части съгласно Закона за подземните богатства, която концесия дава право на концесионера да добива тези суровини и да придобива правото на собственост върху тях. В този случай липсата на възможност за продавача по сделката за продажба да добие конкретните подземни богатства и да се разпорежда с тях би се дължала на неговото поведение да не предприеме действия за получаване на концесия или при получена концесия да допусне неизпълнение на конкретни задължения по концесионния договор, които възпрепятстват неговото изпълнение, но не и на правна пречка, водеща до начална и абсолютна невъзможност за осъществяване на добив и продажба на съответните подземни богатства. Такава пречка може да се преодолее от правния субект, който е поел задължение да достави и прехвърли собствеността върху вещите, представляващи подземни боогатства. Ето защо при наличие на такава пречка не е налице хипотезата на невъзможен предмет на сключени договори за продажба на добитите подземни богатства.
Ищецът не твърди към момента на сключване на който и да е от процесните два договора за продажба да съществува забрана за добива на подземни богатства, представляващи строителни материали, от кариера Тополовград, обл. Хасково, които са предмет на тези две сделки, както и за разпореждане с тях в полза на трети лица. Не се и установява такава забрана да съществува. С оглед на това трябва да се приеме, че добивът на описаните строителни материали, както и тяхната продажба са правно възможни от всяко едно лице, което е спазило предвидените в закона изисквания за това, а именно получило е концесия за находището кариера Тополовград на подземни богатства съгласно Закона за подземните богатства. Тези изисквания са изпълнени от продавача по процесните два договора за продажба „Т.– пътно строителство” АД. Между страните е безспорно, че през 2018 г. и през 2019 г. е действал сключен на 04.05.2001 г., между това дружество и Министерство на енергетиката договор, с който му е предоставена концесия за добив на подземни богатства – строителни материали - мрамори, мраморизирани варовици и доломити от находище „Тополовград“, обл. Хасково. Това означава, че към 01.08.2018 г. и към 01.04.2019 г. „Т.– пътно строителство” АД, освен че е имал възможност, реално е и придобил правото да добива и да се разпорежда с вещите, които са предмет на двата договора за продажба на строителни материали от кариера Тополовград, обл. Хасково и следователно предметът на тези сделки не е и правно невъзможен.
Ищецът основава твърденията си за съществуващия порок на договорите за продажба на факта на допуснато неизпълнение от концесионера на едно от задълженията му по договора за концесия, което се състои в това да представя в Министерство на енергетиката годишни експлоатационни проекти, като заявява, че това неизпълнение има за резултат невъзможност да бъде извършен добив на скална маса от кариера Тополовград и тя да бъде продавана въз основа на сключения концесионен договор. Дори и да се приеме, че по делото е доказано осъществяването на този факт, съдът счита, че това не може да се квалифицира като правна невъзможност за възникване на предмета на процесните договори за продажба на добити подземни богатства към датата на тяхното сключване. Това е така, тъй като неизпълнението на концесионния договор е в резултат на поведението на концесионера, поради което дори и да води до невъзможност за осъществяване на дейност по добив на подземни богатства, тази невъзможност е временна и може да бъде преодоляна – важи до преустановяване на нарушението от концесионера, а не е абсолютна, която да е в резултат на установена със закон или по административен ред забрана изобщо да се добиват строителни материали от находището, представляващо кариера Тополовград.
След като по делото не се
установи, че за вещите, които са предмет на процесните
два договора, сключени на 01.08.2018 г. и на 01.04.2019 г. за продажба на взривена скална маса –
габаритни и негабаритни късове от кариера Тополовград, обл.
Хасково, съществуват фактически или правни пречки, които да водят до невъзможност
тези вещи да възникнат и да се извърши разпореждане с тях, то трябва да се
заключи, че посочените два договора имат възможен предмет и следователно не
страдат от порока по чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, който
да ги прави нищожни. Ето защо и
исковете за прогласяване нищожността на тези договори са неоснователни и трябва
да се отхвърлят.
По предявения иск с правна квалификация чл.
55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД:
За да бъде уважен иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, в производството трябва да бъде доказано наличието на две предпоставки: 1) получаване на нещо от обогатилото се лице -ответника, което му се дава от обеднялото лице-ищеца и 2) липса на основание за получаването, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД тази липса следва да е начална, каквито са и твърденията, въведени от ищеца в настоящото производство. Текстът на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД намира приложение освен тогава, когато между лицата, в патримониумите на които е осъществено разместването на имуществени блага, изобщо няма възникнали облигационни отношения въз основа на договор или друг юридически факт, но също така и когато между тези лица е сключен договор, който обаче страда от порок, водещ до неговата нищожност, в който случай се приема, че тази сделка изобщо не е пораждала правни последици между страните по нея. Ищецът основава предявения в процеса иск за връщане на парични суми в размер на 19 683 лв., на 1 267, 70 лв. и на 31 348, 89 лв. точно на осъществяване на последната от посочените хипотези – той не твърди между него и „Т.– пътно строителство” АД да няма сключени договори за продажба, с оглед на които са платени процесните суми, а заявява, че такива договори са подписани, но те са нищожни поради невъзможен предмет.
Както беше посочено в мотивите по предявените установителни искове с правна квалификация чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД, в производството не се установява договорите за продажба на взривена скална маса – габаритни и негабаритни късове от кариера Тополовград, обл. Хасково, сключени на 01.08.2018 г. и на 01.04.2019 г., между дружествата „М.К.- П.“ АД и „Т.– пътно строителство” АД, чийто правоприемник е ответникът „Т.Б.” ЕАД, да имат невъзможен предмет, който порок води до тяхната нищожност. Те представляват действителни сделки, които са породили присъщите си правни последици, включително тези по възникване в тежест на „М.К.- П.“ АД на задължения към дружеството-праводател на ответника за заплащане на сума в размер на 19 683 лв., представляваща концесионна такса, на сума в размер на 1 267, 70 лв., представляваща цена на потребена електрическа енергия, както и на сума в размер на 31 348, 89 лв., представляваща разходи за извършена физическа охрана /възникването на задължения в посочения размер е безспорно между страните по спора; този факт се твърди както от ответника, така и от ищеца, който оспорва само действителността на сключените договори, но не и това, че с тяхното съдържание страните са постигнали съгласие за възникване на описаните задължения до посочения размер/. Това означава, че ответникът е получил описаните парични средства на правно основание за това, а именно сключени два договора за продажба и следователно в настоящия случай не е налице неоснователно разместване на блага между патримониума на ищеца и ответника и в полза на първия от тях не е възникнало вземане за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Това прави предявеният осъдителен иск неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
По присъждане на направените по делото разноски:
С оглед крайния изход на делото и предвид своевременно направеното искане за тяхното присъждане, разноски се следват на ответника. Те са в размер на 300 лв. - възнаграждение за защита от юрисконсулт, определено от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК и с оглед вида на извършената от юрисконсулта работа.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „М.К.П.“ АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу „Т.Б.” ЕАД, с ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление:***, конституиран в процеса на основание чл. 227 ГПК на мястото на първоначалния ответник „Т.– пътно строителство” АД, кумулативно обективно съединени искове, както следва: 1) иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на
„взривена скална маса – габаритни и негабаритни късове от кариера Тополовград, обл. Хасково“, сключен на 01.08.2018 г., между „М.К.П.“ АД
и „Т.– пътно строителство” АД, поради
невъзможен предмет; 2) иск с
правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за
прогласяване нищожността на договор
за покупко-продажба на „взривена скална маса – габаритни и негабаритни късове
от кариера Тополовград, обл. Хасково“, сключен на
01.04.2019 г., между „М.К.П.“ АД и „Т.– пътно строителство” АД, поради невъзможен предмет; 3) иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане
на „Т.Б.” ЕАД да заплати на „М.К.П.“ АД сума в размер на 52
299, 59 лв. /петдесет и две хиляди
двеста деветдесет и девет лева и петдесет и девет стотинки/, представляваща сума, заплатена от „М.К.П.“ АД на „Т.– пътно строителство” АД, без да е налице правно основание за това,
която подлежи на връщане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „М.К.П.“ АД да заплати на „Т.Б.” ЕАД сума в размер на 300 лв. /триста лева/, представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: