О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/…...03.2019 г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети март през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
МИЛА
КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Колева
въззивно
търговско дело № 308 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпилa въззивна жалба с вх. № 85816/31.12.2018 г. на Н.Ж.Г., гр. Варна, чрез адв. Й.Г.от
АК - Варна, срещу решение № 4996/05.12.2018 г., постановено по гр. дело № 3481/2018
г. по описа на ВРС, 48-ти състав.
І. По допустимостта на въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок,
визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК, и е процесуално допустима. Същата е редовна,
съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК
и е надлежно администрирана. Дължимата държавна такса за въззивното
производство е внесена.
Преписи от въззивната жалбa са връчени на насрещната страна.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, гр. София, чрез адв. З.Ц.– САК, за когото са налице
доказателства за учреден мандат за процесуално представителство само пред
първата, но не и пред въззивната инстанция, поради което с настоящото
определение следва да се дадат указания в тази насока. Легитимацията на
страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд.
Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
ІІ. По предварителните въпроси.
В жалбата си въззивникът обосновава оплаквания за съществено
нарушение на съдопроизводствените правила, довело до постановяване на
неправилен акт в частта, с която е уважен предявеният установителен иск. За
погрешен намира извода на първоинстанционния съд, основан на приетата по делото
ССчЕ, че процесните фактури са били осчетоводени при ищеца. Счита, че по делото
не са били представени убедителни доказателства за дължимостта на
претендираните вземания. Излага, че заключението на вещото лице се базира предимно
на информация, събрана от едностранни изявления на дружеството - ищец, поради
което и не може да служи като доказателство за съответните факти. Навежда
доводи, че ищецът не е предоставил достъп до счетоводството си, нито до
електронната си база данни за нуждите на проведената експертиза, което
преграждало възможността за формирането на достоверни изводи от страна на съда
за изнесените данни за налични задължения на ответника. На следващо място,
обективира възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора за мобилни
услуги и договора за лизинг. Моли за отмяна на решението и постановяване на
друго решение, с което да се уважи въззивната жалба, респ. да се отмени
обжалваното решение в частта, с която е уважен установителния иск, както и да
се присъдят извършените съдебни разноски за двете инстанции.
В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната
въззивна жалба от въззиваемата страна „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, гр. София, чрез
адв. Здравко Цанев, е постъпил отговор, с който се оспорва жалбата като
неоснователна. Счита, че решението следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно. Твърди се в подадения отговор, че въззивникът е подписал двата
договора за мобилни услуги и за лизинг, респ. е обвързан с условията им и носи
отговорност за неизпълнението им. На следващо място се сочи, че същият е
изразил съгласие с Общите условия за отношенията с потребителите на мобилни
услуги, видно от съдържанието на договора за мобилни услуги и декларация –
съгласие от 19.09.2015 г., по силата на което потребителят дължи освен месечен
абонамент и месечна цена на ползваните услуги. Въззиваемият излага, че всяка от
представените по делото фактури е с упоменат срок, като поради липсата на
плащания, въззивникът е в забава за изпълнение на паричните му задължения.
Счита, че първоинстанционният съд правилно е приел като обективно заключението
на вещото лице по назначената ССчЕ, съгласно което процесните фактури са
осчетоводени съгласно счетоводните стандарти и по тях не са направени плащания.
Намира, че в изпълнение на принципите за равенство на страните и състезателно
начало, както и при спазване на всички процесуални правила във връзка с
разглеждането на направените от ответника възражения, съдът е осигурил равна
възможност на страните да упражняват предоставените им права, но ответникът не
е успял да докаже извършени плащания. Във връзка с твърденията за наличие на
неравноправни клаузи, намира, че същите не са конкретизирани. Излага, че видно
от обжалваното решение, съдът се е произнесъл по валидността на чл. 11 от
договора за мобилни услуги, като е приел посочената клауза за неравноправна по
смисъла на чл. 146 от ЗЗП и е отхвърлил иска в частта за неустойката,
основаваща се на тази клауза. Твърди, че поради неизпълнение на задълженията за
плащане на лизингови вноски и предвид обстоятелството, че въззивникът не е
върнал лизинговата вещ на мобилния оператор, последният е реализирал правото си
да обяви за предсрочно изискуем остатъка от неплатени лизингови вноски с
фактура от 01.04.2016 г. Освен това, сочи, че към датата на образуване на
заповедното производство – 16.11.2017 г., срокът на договора за лизинг е
изтекъл, съотв. падежът на всички дължими вноски е настъпил. Моли за отхвърляне
на процесната въззивна жалба като неоснователна и необоснована, потвърждаване
на решението и присъждане на разноски за въззивната инстанция.
III. По
доказателствата: С въззивната жалба не са направени нови
доказателствени искания. Не са констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от
първата инстанция, които да налагат повторно указания по разпределение на
доказателствена тежест между страните.
Производството
следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване
на страните.
При изложените мотиви и на
основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане
въззивна жалба с вх. № 85816/31.12.2018 г. на Н.Ж.Г., гр. Варна, чрез адв. Й.Г.от
АК - Варна, срещу решение № 4996/05.12.2018 г., постановено по гр. дело № 3481/2018
г. по описа на ВРС, 48-ти състав, в
частта, с която е прието за установено, че Н.Ж.Г., ЕГН **********, с адрес: ***
дължи на „Теленор България“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост“, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от сумата от 478,56 лв. (четиристотин седемдесет и осем
лева и петдесет и шест стотинки) лева, представляваща неизпълнени парични
задължения, произтичащи от Договор за мобилни услуги № *********/19.09.2015 г.
за мобилен телефонен номер **********, Договор за лизинг от 19.09.2015 г. за
мобилно устройство Samsung Galaxy A5 Black, както следва: сумата от 22,63 лв. по фактура № **********/01.01.2016 г., сумата
от 53,99 лв. по фактура № **********/01.02.2016 г, сумата от 13,32 лв. по
фактура № **********/01.03.2016 г., сумата от 388,62 лв. по част от начислено
задължение по фактура № **********/01.04.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
20.11.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена Заповед
№ 9537 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д. № 17661/2017 г. на ВРС, на основание чл. 415, вр. чл. 422 от ГПК.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на въззиваемия „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, в
едноседмичен срок, считано от получаване на съобщението за настоящото
разпореждане, да представи доказателства за надлежно учреден мандат за
процесуално представителство на адв. З.Ц.- САК пред ВОС /доколкото представеното
по делото пълномощно (л. 4-6 от гр. д. № 3481/2018 г. ВРС) е само за първа
инстанция/, а в случай че действията по подаване на отговор на въззивна жалба
са извършени без представителна власт, същите изрично да се потвърдят от
законния представител на страната или упълномощено от него лице в същия срок.
УКАЗВА на въззиваемия, че при неизпълнение на горните
указания процесуалното действие ще се счита за неизвършено, на основание чл.
101, ал. 3 ГПК, за която последица страната да се уведоми със съобщението.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито
съдебно заседание на 16.04.2019 г. от 13,30 часа, за която
дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.