РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг, 22.06.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публично заседание на двадесети май през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ
при
секретаря Елеонора Петкова,
като
разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№
1015 по описа за 2019
година на Червенобрежки районен съд на основание данните по делото и закона, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.500, ал.1, т.3 от КЗ
Съдът
е сезиран с искова молба от ****със седалище и адрес на
управление гр. ****представлявано от С.П. и К.К., чрез адв. М.Г. от САК
против Я.Д.И., с ЕГН ********** *** с правно основание
чл. 500, ал. 1,т.3 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
В молбата се твърди, че на 16.10.2016
г. на път 3006 ***около 1000 м. от с. ***е реализирано ПТП с участието на МПС ***с
рег. ***управлявано от ответника и ***с рег. ***управлявано от Н.В.Г.
За произшествието е съставен Протокол за ПТП, съгласно
който виновен за настъпването му е ответникът Я.Д.И.. Установено е още, че
ответникът управлявайки лекия автомобил е предизвикал ПТП, от което са
настъпили материални щети. Към датата на произшествието,
управляваният от ответника лек автомобил имал валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ в ищцовото дружество със застрахователна полица №BG/02/116001842666
която е валидна към момента на събитието. Застрахователят е образувал преписка
за щета № **********, в която са събрани доказателства за наличие на
предпоставки за изплащане на обезщетение, както и е определен неговия размер –
440,14 лв. В исковата молба се твърди се, че видно от Протокол за ПТП
ответникът е напуснал мястото на ПТП. Твърди се, че на основание чл. 500 от КЗ, ищецът има право да получи от
ответника платеното застрахователно обезщетение. Твърди се, че с писмо
уведомили ответника да заплати претендираната сума, но до момента не е изплатена.
В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор на исковата молба от
ответникът, като в съдебно заседание процесуалният му представител навежда
доводи за недоказаност на иска и моли за отхвърлянето му.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Съгласно текста на чл. 500
ал. 1 т. 3 от КЗ застрахователят има право да получи от виновния водач
платеното от него обезщетение, ведно с лихви и разноски, когато виновният водач
е напуснал мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата и когато посещаването на мястото от тях е задължително.
В протокола за ПТП от 19.10.2016 г., приет
като доказателство по делото е отразено, че на на ***. от с. ***ответникът
е управлявал, лек автомобил – ***с рег. ***който при разминаване не е осигурил
достатъчно странично разстояние с ***с рег. № *** и е реализирал ПТП с
материални щети. Констатирани са видими щети, изразяващи с в охлузен заден ляв
калник и задна броня, счупена джанта и скъсана задна лява гума , охлузена
предна лява врата. Протоколът е подписан от актосъставителя и от
двата участници – ответникът и Н.В.Г. Доколкото документът е подписан от
страната без възражения, той има материална доказателствена сила и по отношение
механизма на настъпване на инцидента и причинно следствената връзка между него
и щетите, тъй като така отразява неблагоприятни за страната обстоятелства,
/въпреки че в тази част самият протокол е частен свидетелстващ документ/.
От приетата по делото, като доказателство Застрахователна
полица № BG/02/116001842666, валидна от 05.07.2016 г. до 04.07.2017 г. се установява, че към датата на ПТП е налице
действащо застрахователно правоотношение по сключена застраховка гражданска
отговорност за управлявания от ответника автомобил със застраховател ищцовото
дружество. Застрахователят е образувал преписка по щета Застрахователят е
образувал преписка за щета № **********, в която са събрани
доказателства за наличие на предпоставки за изплащане на обезщетение, както и е
определен неговия размер.
Установява се и не се спори по делото, че л.а. ***с
рег. ***е собственост на Я.Д.И.. Повредите по л.а. ***с рег. № *** са
констатирани с опис – заключение по претенция **********/20.10.2016 г., както и
с калкулация по за щета № ********** от застрахователя, както следва: гума з.
лява на обща стойност 106,46 лв.;
облицовка задна броня, лайсна з.
броня – лява;калник заден ляв; предна врата-лява; гума задна лява; джанта лята
задна лява общо общо 57, 20 лв. джанта
лята з.л. общо 9,60 лв. Обща стойност на труд и материали за боядисване на
подменени и ремонтирани детайли в размер на 266,88 лв. Съставен е и
ликвидационен акт по щета № ********** от застрахователя с общ размер на
обезщетението – 455,14 лв.
На 29.08.2017 г., с нареждане за групово плащане,
застрахователят е заплатил на собственика на увредения автомобил ***. № ***
сумата от 455,14 лв. – обезщетение по щета № **********.
На 25.09.2017 г. на ответника е връчена от ищеца
регресна покана за възстановяване на платената в полза на застрахованото лице
сума. С поканата е даден на ищеца петдневен срок за изпълнение, като липсват
доказателства за погасяване на претендираната сума от ответника в указания
срок. Освен платената сума в размер от 455,14 лв. се претендират и
ликвидационни разходи в размер от 15 лв.
Ответникът не твърди и не представя доказателства
към датата на настъпване на ПТП-то да е притежавал правоспособност за управление
на съответната категория МПС.
С оглед на установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
За основателността на предявения иск
в тежест на ищеца е да докаже, че в резултат от противоправното поведение на
ответника е реализирано ПТП, че за управлявания от ответника
автомобил е налице договор за застраховка Гражданска отговорност,
застраховател по който е ищецът; че ищецът е заплатил обезщетение в размер на
действителните вреди, настъпили в причинна връзка със събитието; че ответникът
е управлявал застрахованото МПС и е напуснал
мястото на ПТП преди идването на органите за контрол на движение по пътищата и
когато посещаването на мястото от тях е задължително.
Съгласно
чл. 500, ал. 2 КЗ Застрахователят има право да получи платеното обезщетение
заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно
средство. Застраховател по смисъла на тази разпоредба е застрахователното
дружество, при което е сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на МПС,
управлявано от лицето. За разлика от общата норма, уреждаща правото на
застрахователя изплатил застрахователно обезщетение на пострадалото лице да се
суброгира в правата му срещу причинителя на вредите, регресното право по чл. 500, ал. 2 КЗ има
специален характер. То възниква по силата на закона при наличие на определени
условия и е предвидено само при един вид застраховане – застраховката срещу
гражданска отговорност. В този случай регресното право е средство за наказание
на виновния причинител и той понася реално своята гражданска отговорност,
когато щетите са причинени от него, като водач на МПС. Основанието за
плащане на застрахователното обезщетение на третото лице е законът, а не
застрахователният договор.
От изложеното в протокола за ПТП и събраните по
делото писмени доказателства безспорно се установява, че 16.10.2016
г. на път 3006 ***на около 1000 л. от с. ***ответникът е управлявал, лек
автомобил – ***с рег. ***който при разминаване не е осигурил достатъчно
странично разстояние с ***с рег. № *** и е реализирал ПТП с материални щети,
като след това е напуснал мястото на ПТП преди идването
на органите за контрол на движение по пътищата. По делото е представено и заключение на вещо лице по назначената и приета
от съда САТЕ, която установява вида и размера на причинените щети и
причинно-следствената връзка с реализиланото ПТП. Същото установява претенцията
на ищцовото ЗАД в цялост.
С оглед изложеното съдът счита, че исковата
претенция се явява основателна до размера на сумата от 455,14 лв.-
стойност на заплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева,
която не се оспорва изрично от ответника в законоустановения едномесечен срок
от връчване на препис от исковата молба, която се дължи ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.07.2019 г.
По
разноските:
С оглед изхода на делото и на основание
чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, съгласно
списък по чл. 80 ГПК и в съответствие с представените доказателства за
заплащането на сумите, както следва: 50 лв. – държавна такса и 300.00 лв. –
заплатен хонорар на вещото лице по назначената и приета от съда САТЕ.
С оглед изложените
мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.500, ал.1 от КЗ Я.Д.И., с ЕГН ********** *** да заплати на ****със
седалище и адрес на управление: гр. ****представлявано от С.П. и К.К. сума в
размер на 455,14 лв., представляваща
изплатено обезщетение за причинени имуществени вреди на лек
автомобил марка ***. № *** в резултат на настъпило ПТП на 16.10.2016
г., ликвидационни разноски в размер на 15.00 лв., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба – 30.07.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Я.Д.И., с
ЕГН ********** *** да заплати на ****със седалище и адрес на управление:
гр. ****представлявано от С.П. и К.К. сумата от 350.00 лв., представляваща
направените по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от получаване на съобщението, че е изготвено пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: