Р Е Ш Е Н И Е
Номер 09.08.2016г. град
Царево
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Царевски районен
съд XVII –ти граждански състав
на осемнадесети
юли през две хиляди и шестнадесета година
в публичното
заседание в следния
състав:
Председател:
Диляна
Йорданова
при
секретаря Н.С.
като
разгледа докладваното от съдията Йорданова
гражданско дело № 367 по описа за 2015г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е висящо за втори път пред РС-Царево след връщането му за ново
разглеждане от ОС-Бургас с решение №IV-104 от 08.10.2015г. по в.гр.д.№373/2015г. на БОС, с което са дадени
задължителни указания за продължаване на съдо-производствените действие с
участието на задължителните другари на
страната на ищеца Б.И.П. и на страната на ответниците Ю.Д.Е..
Образувано е по исковата молба от И.М.Н., ЕГН ********** и Б.И.П., ЕГН**********,***,
съдебен адрес ***-адв.
Е. М. ***, против Н.С.Е., ЕГН **********, Ю.Д.Е., ЕГН**********,***
и С.В.В., ЕГН **********, с адрес ***, с която са
предявени искове съдът да приеме за
установено по отношение на ответниците, че ищците са единствени собственици на дворно място, съставляващо парцел I-85, в квартал 27 по плана на с. Синеморец, община
Царево, с площ от 1025 кв.м. при граници: от изток- парцел II - 86, 87, от
запад- улица, от север- улица, юг- край на регулация, който недвижим имот
съгласно схема № 43449/ 31.10.2012 година, издадена от СГКК- гр. Бургас,
представляващо поземлен имот с идентификатор 66528.501.217 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД - 18 - 52 от 24.08.2006 г. на
изпълнителния директор на АК, с адрес на поземления имот с. Синеморец, п.к.
8279, ул. „Дъбрава”, с начин на трайно ползване- за друг обществен обект,
комплекс, със съседи на поземления имот: имоти с идентификатори 66528.501.519,
66528.501.225, 66528.501.505; както и да
постанови отмяна на НА № 53, том IV, дело № 1108/ 1991 г., издаден от нотариус
при БРС. С исковата молба се твърди, че
на 10.04.1990 г. община Мичурин по силата на сключен договор с първия ищец И.Н.
му е учредила право на строеж върху процесния имот, който недвижим имот
е актуван като държавен с акт за държавна собственост № 983/ 20.06.1990 г. ,
издаден на основание чл. 79 от ЗС и одобрения ЗРП на с. Синеморец, със заповед
№ РД - 09 -22 от 15.02.1988 г. Посочва се, че през 1990 г. след актуването на
описания по-горе недвижим имот за държавна собственост З.Т. Н. е предявила иск
за делба срещу З. Н. Г., С. Н. Д. и С. Н. Д., като се е легитимирала за негов
собственик и с протокол от 17.09.1990 г. Районен съд - гр. Бургас в открито
съдебно заседание по гр.д. № 101/ 1990 г. е одобрил постигнатата между страните
спогодба и поставил имота в общ дял на З. Т. Н. и З.Н. Г.. Твърди се, на
11.03.1991 г. З. Т. Н. и З.Н. Г. с НА № 53, том IV, дело № 1108/ 1991 г. са продали на
ответниците част от описания недвижим имот, а именно 598 кв.м., като при
извършване на разпоредителната сделка З. Н. и З.Т. са се легитимирали като
собственици на процесния недвижим имот с протокол от проведено съдебно
заседание от 17.09.1990 г. на БРС, с който е одобрена съдебна спогодба. През 1991 г. З. Т. Н., З. Н. Г.,
С. Н. Д. и С. Н. Д. са завели пред Районен съд- гр. Бургас иск за установяване
правото им на собственост върху описания имот, като по така предявения срещу
община Мичурин иск, с решение № 4163/ 30.03.1995 г., постановено по гр.д. №
3960/ 1993 г.
по описа на БРС, потвърдено с решение от 23.04.1996 г., постановено по в.гр.д.
№ 1713/ 1995 г.
по описа на БОС, предявеният от З. Т. Н., З. Н. Г., С. Н. Д. и С. Н. Д. установителен
иск срещу Община Мичурин е отхвърлен. Изнасят се данни, че учреденото
на ищеца И.Н. право на строеж върху имота е отнето със Заповед № РД -14-166 от
03.09.1992 г., която заповед е отменена със Заповед № РД - 14 - 129 от
13.06.1996 г. и е продължено учреденото право на строеж за срок от още четири
години. Според исковата молба на 22.03.1996 г. ответниците по настоящото дело
са подали молба до община Царево, с
която са поискали да бъде отделена тяхната идеална част от 598 кв.м. като
реална и същата да бъде разделена на два парцела по 299 кв.м., но с писмо изх.
№ Н - 94 - 16 от 28.06.1996 год. на кмета на община Царево молбата им е
оставена без уважение. Твърди се, че на 14.10.1997 г. със Заповед № РД - 12 –
906, издадена от областния управител на
Бургаска област на основание параграф 1, ал. 5 и 6 от ПЗР на ПМС № 235 от
19.09.1996 год. първият ищец е определен
за купувач на държавен имот, представляващ процесния недвижим имот по
определена продажна цена на описания недвижим имот, както и срок за нейното
заплащане по посочената в заповедта банкова сметка. ***еления за това срок с договор
за продажба на недвижим имот частна държавна собственост от 13.11.1997 г. по
време на брака му с ищцата Б.П., на И.Н. е прехвърлено правото на собственост върху
процесния недвижим имот, който със заповед № РД - 11 - 206 от 20.03.2000 г.,
издадена от Областен управител на област с административен център гр. Бургас,
на основание чл. 78 от Закона за държавната собственост е деактуван от актовите
книги за недвижимите имоти държавна собственост. Твърди се, че на 27.10.2006 г.
от Община Царево на името на първия ищец е издадена служебна бележка, изх. № РД
-12-760, от съдържанието, на която е видно, че е записан като собственик на УПИ
I - 85, в квартал 27 по ПУП на с. Синеморец, община Царево, област Бургас в разписната
книга на с. Синеморец съгласно договор за продажба на недвижим имот - частна
държавна собственост от 13.11.1997 г., като на издадената скица № 10452
процесния недвижим имот е нанесен в кадастралната карта на с. Синеморец, община
Царево, област Бургас, одобрена със Заповед от 24.08.2006 г. на изпълнителния
директор на АК. Ищците поддържат, че на 12.04.2011 г. от СГКК - гр. Бургас е
издадена скица № 12239 на процесния поземлен имот с идентификатор № 66528.501.217 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, в която освен ищеца И.Н. като
собственици на имота по силата на НА № 53, том IV, дело № 1108/1991 г., издаден
от Бургаски районен съд, фигурират и ответниците. Твърди се, че със заявление,
вх. № 94 - 12212 по описа на СГКК - гр. Бургас ищецът И.Н. е поискал да бъде
променен кадастралния регистър и кадастралната карта на с. Синеморец, община
Царево, област Бургас, одобрена със Заповед № РД 18- 52/ 24.08.2006 г. на
изпълнителния директор на АГКК - София по отношение на поземлен имот с
идентификатор № 66528.501.217, като бъдат заличени като собственици ответниците
и остане вписан само ищеца като собственик на процесния недвижим имот и по
повод на така подаденото заявление е съставен акт № 106 за непълноти и грешки в
поземлен имот с идентификатор № 66528.501.217, който не е подписан от
ответниците в качеството им на заинтересовани лица. Последвало е писмо, изх. № 94 - 12212 - 02 -
10 - 18309/ 21.07.2011 г. на началник на СГКК - гр. Бургас, с което е отказал
да извърши поисканото изменение на кадастрален регистър към кадастралната карта
на с. Синеморец, община Царево, област Бургас по отношение на поземлен имот с
идентификатор № 66528.501.217 , като така постановеният отказ е обжалван по
административен ред от ищеца и с Решение от 25.04.2012 г., постановено по
а.х.д. № 1937/ 2011 г.,
на Административен съд- Бургас жалбата му отхвърлена. С оглед така изложените
твърдения в исковата молба ищците основават материалната си легитимация на
сключения договор за покупко-продажба на недвижим имот частна държавна
собственост от 13.11.1997г. с Община Мичурин. При условията на евентуалност се
позовават на 5-годишна кратка придобивна давност, текла в периода от
закупуването на имота 13.11.1997г. до 13.11.2003г., в който са упражнявали
трайно, несмущавано и непрекъснато владение като добросъвестни владелци. Ангажират
се доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. К.
–Б. в качеството й на процесуален представител на ответниците Н.С.Е. и Ю.Д.Е., с
който възразяват, че исковете са недопустими по отношение на горницата над 598/1025
ид.ч. от процесния имот, за които ответниците не оспорват правото на
собственост на ищците, както и по искането за отмяна на НА № 53, том IV, дело №
1108/ 1991 г.,
издаден от нотариус при БРС, който е диспозитивен и удостоверява правна сделка.
Оспорват исковете като неоснователни, като считат, че договорът за
покупко-продажба от 13.11.1997г.
не е породил вещно-прехвърлително действие, тъй като ищците са придобили имота
от несобственик. Посочва се, че собственик на спорната част от имота не е
праводателят на ищците, а праводателят на ответниците Н. П. Н. по силата на
изтекла в негова полза придобивна давност, за което се е снабдил с нотариален
акт№144/1980г. Твърди се, че имотът е поставен в дял на неговите наследници с
одобрената съдебна спогодба по гр.д.№151/1990г. на БРС, които са праводатели на
ответниците Н.С.Е. и Ю.Д.Е., както и на ответника С.В.В. по договор за
покупко-продажба от 1991 година. При условията на евентуалност възразяват, че
са придобили спорната част от имота по давност, текла в периода 11.03.1991г. -11.03.1996г.,
като владението на ответниците е продължава и към настоящия момент.
Ответникът С.В., чрез назначения
му особен представител адв. Н. възразява, че предявените искове са недопустими,
а по същество неоснователни. Посочва, че не оспорва правото на собственост на
ищеца извън 598 кв.м. /1025 ид.ч., поради което исковете за горницата над
оспорваната част са недопустими. Възразява по допустимостта на иска за отмяна
на нотариален акт № 53, том IV, дело № 1108/1991 год. на нотариус при Районен
съд- Бургас , като излага доводи, че на отмяна по реда на чл. 537, ал.2 от ГПК
подлежат само констативните нотариални актове, но не и тези, удостоверяващи
сделки. Посочва, че спорният имот никога не е бил държавна собственост, защото
към момента на актуването му с АДЧС № 983/ 20.06.1990 год., процесиите 598
кв.м., които попадат в урегулиран поземлен имот /УПИ/ 1-85, в кв. 27, вече са
придобити по давност от наследодателя на праводателите на ответника Н.П. Н.,
като той е признат за собственик с нотариален акт № 144, том II, дело № 586/
1980 год. на нотариус при БРС. Оспорва се правото на собственост на ищците върху 598 кв.м. /1025
ид.ч. от имота. Възразява, че ответниците не са страна в производството, по
което са постановени решение № 4163 от год. по гр.д. № 3960/1993 год. на
Районен съд-Бургас и решение от 23.04.1995 год. по в.гр.д. № 1713/1996 год. на
Окръжен съд- Бургас , като не са обвързани от силата на присъдено нещо. На
следващо място в случай, че е налице хипотезата на чл.110 от ЗТСУ /отм./ счита,
че процесният имот е общинска собственост на осн. чл. 2, ал.1, т.1 от ЗОС и
пар.7, ал.1, т.3 от ПЗР на ЗМСМА, поради което държавата не е могла да се
разпореди с него в полза на ищците. Твърди се, че правото на собственост върху
имота е придобито от С.В.В. и Н.С.Е., както по силата на нотариален акт № 53,
том IV, дело № 1108/1991 год. на нотариус при Районен съд-Бургас, при условията
на евентуалност по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност в
качеството им на добросъвестни владелци, текла в периода 11.03.1991г.
-11.03.1996г., като владението на ответника продължава и към настоящия момент.
Съдът счете възражението на
ответниците за частична недопустимост на производството по предявените искове
по чл. 124, ал.1 от ГПК за неоснователно по следните съображения:
Предпоставка за
допустимостта на установителния иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК е наличието на правен интерес
от установяването на спорното между страните право. Правният интерес
винаги е налице, когато поведението на противната страна прави правното
положение на ищеца несигурно. При преценката си по
допустимостта на исковете, предявени от ищците съдът следва да съобрази
накърненото от спора материално право, чиято защита се търси в производството и
което определя обема на търсената защита. Когато ответниците оспорват правото
на собственост на ищците върху целия имот, дори и с евентуално предявени
възражения в отговора на исковата молба, като твърдят, че праводателят на
ищците не е собственик, поради което договорът за покупко-продажба, от който
черпят права ищците, изцяло не е породил своите вещно-правни последици, както е
в разглеждания случай, несигурността в правното положение на ищцовата страна,
съществува и за останалата част от имота, за която ответниците не разполагат
с титул за собственост. От преценката на ищците зависи в какъв обем ще потърсят
искова защита, като правният интерес от предявените искове се разкрива от
процесуалното поведение на ответниците в производството. Съдът намира, че доколкото ответниците
не заемат пасивна позиция в спора и противопоставят на правните твърдения на ищците
своите правни твърдения, които изключват уважаване на предявените искове по
отношение на несобствените на ответниците идеални части от процесния имот, с
поведението си ответниците накърняват правото на собственост на ищците върху целия
поземлен
имот с
идентификатор 66528.501.217 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
гр. Царево, поради което предявените искове по чл. 124, ал.1 от ГПК са
допустими.
Съгласно Тълкувателно решение№3/2012г. на ОСГК на ВКС на
отмяна по реда на чл.537, ал.2 от ГПК подлежат само констативните нотариални
актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, но не
и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно
право върху недвижим имот. С исковата молба е направено искане за отмяна на
издадения в полза на ответниците нотариален акт за продажба на недвижим имот
№53 том IV,
дело № 1108/ 1991 г.
на нотариус при БРС. Този нотариален акт обаче
е конститутивен и обективира правна сделка, поради което и с оглед
даденото задължително указание с ТР№3/2012г. на ОСГК на ВКС е недопустимо да
бъде отменен по реда на чл. 537, ал.2 от ГПК,
поради което искането на ищците за отмяна на този нотариален акт следва да се остави без
разглеждане и производството по делото да бъде прекратено в тази част.
Съдът, след съвкупен анализ на събраните по делото
доказателства, като взе предвид становищата и доводите на страните и съобрази
закона, намира за установено следното:
По делото е представен акт за държавна собственост №
983/20.06.1990г.,
издаден от Общински народен съвет - гр. Мичурин за процесния имот,
представляващ празно, дворно място с площ от 1025 кв.м. в парцел І-85 в кв. 27 по плана на с.
Синеморец, като в т.27 е посочено, че е отстъпено право на строеж на ищеца И.М.Н.
със Заповед № 65/ 10.04.1990
г. ищецът е определен за купувач на имота със заповед от 14.10.1997г. на
областния управител на Бургаска област и е придобил правото на собственост
върху него на основание чл.44, ал.3 от ЗДС /отм./ вр. пар.1 от ПЗР на ПМС№235/19.09.1996г. с
договор за продажба на недвижим имот - частна държавна собственост от 13.11.1997г.,
за който не се спори, че е сключен по време на брака му с ищцата Б.П..
С приложения
протокол от 17.09.1990
г. от РС-Бургас в открито съдебно заседание по гр.д. № 101/ 1990 г. е одобрена съдебна
спогодба, по силата на която дворното място с площ от 1025 кв.м. в парцел І-85 в кв. 27 по плана на с. Синеморец е
поставено в общ дял на З. Т.Н. и З.Н. Г. , които с нотариален акт № 53, том IV,
по нотариално дело № 1108/ 1991
г. на нотариус при БРС са продали на ответниците Н.С.Е.
и С.В.В. 598 кв.м., представляващи част от същото дворното място. Няма спор
между страните, че сделката по покупко-продажба е сключена по време на брака на
ответника Н.Е. с ответницата Ю.Е..
Съгласно нотариален акт № 144 от 18.04.1980 г. наследодателят
Н. П. Н. /починал на 15.03.1985г./ на праводателите З. Т. Н. и З. Н. Г. на ответниците, е признат за собственик по давност на
дворно място, представляващо парцел V-63 в кв. 16 по плана на с. Синеморец, целият с изчислена площ
2060 кв.м.
Установява
се по делото, че през 1992 г.
З. Т. Н. и З. Н. Г., както и останалите съделители по гр.д. № 101/ 1990 г. на БРС, по което е
одобрена съдебната спогодба С. Н. Д. и С.
Н. Д., са предявили пред Районен съд- гр. Бургас искове за установяване правото
им на собственост срещу Община Царево, както и срещу настоящите ищци И.М.Н. и Б.И.П.
върху 548 кв.м. и 414 кв.м. от парцел І-85 в кв. 27 по плана на с. Синеморец, целият
от 1012кв.м., съединени с иск за неправилно отразяване на имота като общински
по плана на с. Синеморец.
Видно
от приложените по делото влязло в сила решение № 4163/ 30.03.1995 г., постановено
по гр.д. № 3960/ 1993 г.
по описа на БРС, потвърдено с решение от 23.04.1996 г., постановено по в.гр.д.
№ 1713/ 1995 г.
по описа на БОС, исковете са отхвърлени като неоснователни. В мотивите на съдебното решение е
прието по отношение на 380кв.м. от собствения на ищците парцел, че същите са
отнети за улична регулация , другите 390 кв.м. са придадени и включени в парцел
I-85, като е налице хипотезата на чл.110 от ЗТСУ /отм./
и отчуждаването на части от дворищен парцел и придаването им към други парцели
има пряк вещно-правен ефект, поради което с влизане в сила на регулационния
план от 1988г. ищците са загубили собствеността си върху тях. За останалите 548 кв.м. от имота исковете са
отхвърлени като недоказани, като ищците не са представили доказателства за
правото си на собственост.
С молба от 22.03.1996 г.
ответниците Н.Е. и С.В. ***, с която са поискали да бъде отделена тяхната
идеална част от 598 кв.м. като реална и същата да бъде разделена на два парцела
по 299 кв.м., като молбата им е оставена без уважение с писмо изх. № Н - 94 -
16 от 28.06.1996
год. на кмета на Община Царево.
Съгласно приетите по делото справки от Община
Царево ответниците са декларирали като тяхна собственост имота с декларация
вх.№1361/12.10.1998г.,
както и са заплащали местни данъци и такси за битови отпадъци за същия до
2014година.
При първоначалното разглеждане на делото от ЦРС е изслушано заключение по допуснатата
съдебно-техническа експертиза на вещото лице Илка Бакалова, съгласно което УПИ І-85 в кв. 27 по ПУП на
с. Синеморец, обл. Бургаска, и ПИ с идентификатор 66528.501.217 се различават
както по площ, така и по конфигурация.
Свидетелят В.
К.в показанията си, депозирани пред ЦРС при първото разглеждане на делото, поддържа,
че закупеният от ответниците В. и Е. имот е представлявал част от двор с площ
от около половин декар и не е бил ограден първоначално при посещението на
свидетеля през 1993 година в с. Синеморец. След това свидетелят е посещавал
имота два или три пъти през 3-4 години, като вече е била поставена ограда с жив
плет и дървени колове, имало е барака през около 2010 година. Достъпът до имота
се е осигурявал през къщата на съседния имот на баба З., като в имота на В. и Е.
няма трайни насаждения, а само храсти и
са го ползвали за поставяне на палатки. Когато свидетелят е посещавал имота в
него е нямало друг освен баба З. и не му е известно някой да е препятствал
ответниците да упражняват правото си на собственост. От три-четири години двата
имота на баба З. и на ответниците са разделени от улица.
Пред
настоящата съдебна инстанция е представена фактура от 20.06.2003г. с издател ЕТ
„**“ и получател И.Н. за закупуването на оградни колове и мрежа на обща
стойност 1183,80 лв., както и нотариален акт за право на собственост върху
недвижим имот, издаден въз основа на Закона за селско-стопанско настаняване на
бежанците, том II, №77, регистър 156 дело№79/1944г., с който П. Н. Д.,
явяващ се наследодател на праводателите на ответниците З.Н. и З. Г., както и на
лицето Н. П.Н. съгласно удостоверение за наследници №38 от 30.06.2016г., е придобил
недвижими имоти в землището на с. Синеморец, за които не са ангажирани
доказателства да са идентични с процесния имот.
С договор за замяна от 26.04.2005 г. З.
Н. З. Г., С. Д. и С. Д., са прехвърлили на община Царево 401 кв.м. в идеални
части от имот пл. № 84 в кв. 23 по плана на с. Черноморец, попадащи в улична
регулация. В замяна на това, общината им е прехвърлила правото на собственост върху друг УПИ в с.
Синеморец със същата площ.
При повторното разглеждане
на делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. И. и свид. В.. Свид. И. обяснява, че с
предявената й фактура от 20.06.2003г., находяща се на л. 70
по делото, са закупени колове и мрежа за
ограждане от ищците на имота им в с. Синеморец. Посочва че, от 1990 - 1991г. ищците
са във владение на имота. Свидетелката заедно със съпруга си са се грижили за този имот от тогава до сега от
името на И.Н.. Засадили са дръвчета и са построили бунгало, което, все
още съществува. Според изнесеното от свидетелката други лица не са влизали в този имот, като не познава
ответниците. Имотът на ищеца никога не е бил на баба З.. Преди това е бил
общинско място. Свидетелства, че имотът е представлявал преди гола и пуста
поляна, с едни драки наоколо. В съседство е имотът на баба З., който се намира
на юг през пътя, на ъглово място, като този имот не граничи пряко с имота на
ищците и са съседи през улицата. Посочва, че З. е трябвало да си дръпне
оградата като получила обезщетение от общината за улицата, която е направена
през 1992г.-1993г. Преки съседи на имота на ищците са Ф. Г. и К.Ч..
По делото е разпитан
свид. В., който е летувал в имота на баба З. през периода от 1992г. до 1996г. Свидетелят
заявява, че знае, че ответниците притежават имот в съседство на имота на баба З..
Имотът на ответниците с размери около 25м. на 22м. се намира в южната част на
имота на баба З., като между двата имота липсва ограда. Достъпът до имота на Н.
и С. е през имота на З.. Оградата е от към западната страна на имота, обрасла с
къпини и малини, долната част пак такава, но е имало и нещо като мрежа. Виждал е
ответниците да ходят в имота и да го чистят от магарешки бодили, както и С. да поставя
палатка.
Съдът кредитира
показанията на разпитаните по делото свидетели, които не се опровергават от
останалите събрани по делото доказателства.
Видно от заключението на вещото лице М.Г.,
неоспорено от страните, което съдът цени като детайлно обосновано, за с.
Синеморец, община Царево са одобрени два кадастрални и регулационни плана - от
1945г., одобрен със заповед № 5158 от 22.06.1945 г. за улична та регулация и
заповед № 5157 от 22.06.1945 г - за дворищната регулация и от 1988 г., одобрен със заповед № РД-09-22 от
15.02.1988 г., действащ и сега. С одобряването на регулационния план на с. Синеморец през 1945 г. е образуван V-63 в кв. 16, отреден за имот пл. №
63, посочен със син контур на скица 1 към заключението. Вещото лице посочва в
заключението, че УПИ 1-85 в кв. 27 е образуван по регулация с плана на с. Синеморец
от 1988 г.
и е отреден за имот пл. № 85, като изчислената
от община Царево площ, както и по графични данни е 1012 кв.м. След съпоставяне
на двата плана, УПИ 1-85 в кв. 27 не попада върху заснет имот с пл. номер в предходния
план, а върху част от образувания по регулация бивш парцел V-63 в кв. 16 от предходния план - по графични данни,
върху около 380 кв.м. УПИ VII-84 в кв. 23 по действащия план. Приложеният към делото нот.
акт № 144 от 18.04.1980 г., с който Н.П. Н. е признат за собственик по давност
на дворно място, представляващо парцел V-63 в кв. 16 по плана на с. Синеморец,
целият с изчислена площ 2060 кв.м., е съставен при действието на плана на с.
Синеморец от 1945 г.
В кадастралния план от 1945 г.
е заснет имот, обозначен с пл. № 63. По регулация за имот пл. № 63 е отреден
парцел V в кв. 16., като към парцела се придава от юг площ без планоснимачен
номер. На скица 1 към заключението, представляваща копие от плана от 1945 г., имот пл. № 63 е
подсилен с оранжев контур в парцел V с подсилен син контур. През 1988 г. е одобрен нов
кадастрален и регулационен план на с. Синеморец. В кадастралния план върху
бившият имот пл. № 63 е заснет и отразен имот с друга конфигурация, обозначен с
пл. № 84, записан в разписния списък на Н. П.Н.. Имотните граници не са
проведени по регулацията от 1945 година. Съгласно плана за регулация от 1988 г. за имот пл. № 84 е
отреден урегулиран парцел VII-84 в кв. 23. През имот
планоснимачен № 84 е предвидена нова улица с осеви точки 45 и 47. В
кадастралния план, южно от имот пл. № 84 е заснет друг имот, обозначен с пл. №
85. В разписния списък към плана имотът е записан като нива - общинска
собственост. За този имот по регулация е отреден урегулиран парцел (УПИ) 1-85 в
кв. 27, актуван за държавна собственост с Акт № 983 от 20.06.1990 г. на ОбНС-
гр. Мичурин (Царево). На комбинирана скица 2 към заключението, представляваща
копие от плана от 1988 г.,
с оранжев контур е ограден имот пл. № 84, имот пл. № 85-общинска собственост
със зелен контур, парцел VII-84 в кв. 23 и парцел 1-85 в кв. 27 с червен контур и допълнително със син контур е пренесен парцел
V-63 в кв.
16 по плана на с. Синеморец от 1945
г.
При
така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи.
Установи се по делото, че с влязло в сила
съдебно решение №4163 от 30.03.1995г. по гр.д.№1713/1995г. на БРС са отречени
правата на собственост на праводателите на ответниците спрямо ищците и
праводателя на ищците Община Царево в настоящото производство върху процесния
имот. Липсват данни по делото по време на висящността на това производство /върнато за ново разглеждане след отмяна на
решение№1407/07.07.1992г. на БРС по гр.д.№832/1992г. по реда на надзора от ВС/, ответниците, на които имотът е прехвърлен още през 1991г. с
нотариален акт№ 53, том IV, по нотариално дело № 1108/ 1991 г. на нотариус при БРС, да са придобили качеството на приобретатели
на спорното право в хода на процеса по реда на чл.121, ал.3 от ГПК /отм./,
поради което да са обвързани от субективните предели на силата на присъдено
нещо на постановеното съдебно решение. Настоящият съдебен състав следва да
зачете последиците на това съдебно решение по отношение на ищците и на
праводателите на ответниците, които са участвали като страни в производството
по гр.д.№1713/1995г. на БРС, като приеме за установено със силата на присъдено
нещо спрямо ищците, че са отречени правата на З.Т. Н. и З.Н. Г.,
явяващи се праводатели на ответниците, като собственици на спорния имот на основание
наследствено правоприемство от общия им наследодател Н. Н. и изтекла в негова
полза придобивна давност по съставения констативен нотариален акт№144, том II по
нот. дело№586/80г. Тъй като на основание чл.
110 от действащия към 1984 г. Закона за териториалното и селищно устройство /отм./
дворищно-регулационният план от 1984
г. има пряко отчуждително действие, по силата на този
регулационен план ищците са станали собственици и на придаденото им по
регулация място от 380 кв.м. от имот с бивш пл. № 63 собственост на
праводателите на ответниците. След като продавачите по договора за покупко-продажба, с който се легитимират
ответниците, не са били собственици на имота, този договор е породил само
облигаторно, но не и вещно-правно действие, поради което не е прехвърлил
собствеността върху продадения недвижим имот. От друга страна одобрената
съдебна спогодба по гр.д. № 101/ 1990
г., в която не са участвали действителните собственици на
имота е нищожна на основание чл. 75,
ал. 2 ЗН и не може да се противопостави на ищците.
Ищците доказват по делото активната си материална
легитимация по договор
за продажба на недвижим имот - частна държавна собственост от 13.11.1997г.,
сключен с Община Мичурин, която е придобила имота с акт за държавна собственост
№983/20.06.1990г. на основание чл.6 от ЗС и чл. 79 от ЗК. Съгласно редакцията на чл.6 от Закона за собствеността, действала
в периода от 1951г. до изменението с ДВ, бр. 77 от 1991 г. държавни
стават имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и
имотите, които нямат друг собственик. Първата хипотеза на чл. 6 ЗС /ред. от 1951 г./ има предвид
осъществяването на такъв юридически факт, чиято правна последица, според
предвиждането в конкретен нормативен акт, се състои в изгубване на правото на
собственост от досегашния му носител и преминаването му в патримониума на
държавата. Доказването на придобивно
основание по втората хипотеза от чл.6 от ЗС /отм./ става чрез изследване на
данните, които се съдържат в различните карти, планове, регистри и друга
документация, одобрени по реда на Закона за единния кадастър на НРБ
(отм.), ЗКИР, ЗСПЗЗ, ЗВСГЗГФ. Не е в тежест на
ищците да доказват отрицателния факт, че даден имот не е имал друг собственик
към момента на актуването му. В тежест
на ответниците, който оспорват констатациите в акта за държавна собственост, е
да установят, че към момента на актуването правото на собственост върху имота е
принадлежало на друго лице. Като официален документ,
издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените ред и форма актът
за държавна собственост съобразно чл. 179, ал. 1 ГПК
актът за държавна собственост е задължителен за удостоверените в него
факти за съда, до тяхното опровергаване с други доказателства. Такова надлежно
опровергаване по делото не е проведено по делото от ответниците, чиято е
тежестта на доказване.
Съдът не споделя възражението в отговора на исковата молба
на ответника С.В., че процесният имот е общинска собственост на осн. чл. 2, ал.1, т.1 от ЗОС и пар.7, ал.1, т.3 от ПЗР на ЗМСМА, поради което държавата не е могла да се
разпореди с него в полза на ищците. Разпоредбата
на §
7, ал. 1, т. 3 от ПЗР на ЗМСМА има предвид незастроени парцели и
имоти в селищните територии, като наличието на бунгало върху терена, за което
свидетелства свид. И., означава, че имотът не е незастроен. Към 13.11.1997г., когато е сключен договорът за продажба на
недвижим имот частна държавна собственост е действала разпоредбата на чл. 2,
ал.1, т.4 от Закона за общинската собственост, в редакцията ДВ, бр. 44 от 1996 г., в сила от 1.06.1996 г.,
съгласно която общинска собственост са незастроените парцели и имотите в селищните територии,
предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и
комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство. Няма данни
процесният имот да е придобит от общината след проведено отчуждително
производство или да й е отстъпен със закон или преотстъпен безвъзмездно от
държавата по смисъла на ал.2 на
чл.2 от ЗОС. Имотът е деактуван и
отписан от актовите книги на имотите държавна собственост със заповед
№РД-11-206 от 20.03.2000г.
на областен управител на област с административен център Бургас.
Дори и обаче да се приеме, че по силата на
закона след разделянето на общинската собственост от държавната имотът е
загубил значението си на държавна собственост и е преминал в собственост на
общината към 1997г., ищците доказват по делото евентуално предявеното от тях
придобивно основание, изтекла в тяхна полза придобивна давност в периода 13.11.1997г. до 13.11.2003г.,
по силата на която са придобили имота като добросъвестни владелци. Безспорно се доказва от показанията на
разпитаната свид. И., че ищците са заградили имота, полагали са трайно
грижи за посадените дървета в него, построили са бунгало, като владението,
което са установили след сключването на договора за покупко-продажба през
1997г. продължава и понастоящем и не е смущавано от трети лица.
Възражението на ответниците, че са придобили процесния имот в качеството им на
добросъвестни владелци по давност, текла в периода 11.03.1991г. -11.03.1996г, е
неоснователно. По силата на чл. 86 от ЗС /в
редакцията към ДВ бр. 14 от 19.02.1988г., действала до 1996г./, съществува законова
забрана за придобиване по давност на държавна, респ. общинска собственост.
Следователно за периода от 1991г. до 1996г. ответниците не могат да придобият имота по давност защото е
бил държавна собственост. В периода от 01.06.1973 г. до 01.01.2001 г. е действала
разпоредба на чл.
59 от ЗТСУ (отм) в редакция, която не позволява придобиване на
реални части от поземлени имоти в населени места по придобивна давност. В
тежест на ответниците е да докажат при пълно и главно доказване твърденията си,
че са придобили имота по давност – като са упражнявали 5 години непрекъснато,
спокойно и несмущавано владение върху имота, продължило до настоящия момент. От
показанията на доведения от ответниците свидетел К., който е посещавал имота в периода 1993г.-2010г. спорадично, общо два
или три пъти през 3-4 години по време на летния сезон, не може да се направи такъв
категоричен и несъмнен извод. Свидетелят В. дава показания за
осъществяваната фактическа власт върху
имота от ответниците в периода 1992г. до 1996г., когато имотът е бил държавна собственост
и е налице забрана по чл. 86 от ЗС за придобиването му по
давност. В допълнение съдът намира, че декларирането на имота и заплащането
на данъци и такси за битови отпадъци към Община Царево от ответниците също не
са действия, които са от естеството си, сами по себе си да доведат до извода за
трайно упражнявано непрекъснато владение.
При горните изводи съдът счете, че предявените искове с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК са основателни и следва да бъдат уважени.
При този
изход от спора ответниците следва да заплатят на ищците сумата от 3155 лева направени разноски.
Мотивиран от
горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№367 по описа на
ЦРС за 2015г. в ЧАСТТА, в която е
образувано по искането за отмяна на нотариален
акт за продажба на недвижим имот №53 том IV, дело № 1108/ 1991 г. на нотариус при БРС.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н.С.Е., ЕГН **********, Ю.Д.Е., ЕГН**********,***
и С.В.В., ЕГН **********, с адрес ***, че И.М.Н.,
ЕГН ********** и Б.И.П., ЕГН**********,***, съдебен адрес ***-адв. Е.
М., са собственици
на дворно
място, съставляващо
парцел I-85, в квартал 27 по плана на с. Синеморец, община Царево, с площ от
1025 кв.м. при граници: от изток- парцел II - 86, 87, от запад- улица, от
север- улица, юг- край на регулация, който недвижим имот съгласно схема №
43449/ 31.10.2012
година, издадена от СГКК- гр. Бургас, представлява поземлен имот с идентификатор
66528.501.217 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед № РД - 18 - 52 от 24.08.2006 г. на изпълнителния директор на АК, с адрес на
поземления имот с. Синеморец, п.к. 8279, ул. „Дъбрава”, с начин на трайно
ползване- за друг обществен обект, комплекс, със съседи на поземления имот:
имоти с идентификатори 66528.501.519, 66528.501.225, 66528.501.505.
ОСЪЖДА Н.С.Е., ЕГН **********,
Ю.Д.Е., ЕГН**********,*** и С.В.В., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплатят на И.М.Н., ЕГН ********** и Б.И.П., ЕГН**********,***, съдебен
адрес ***-адв. Е. М., сумата от 3155 лева, представляваща направени съдебно-деловодни
разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския Окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните, с изключение на частта, в която производството по
делото е прекратено, в която подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщението му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: