№ 1068
гр. Варна, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТ. М. Ангелов
при участието на секретаря Ани Люб. Динкова
като разгледа докладваното от СТ. М. Ангелов Гражданско дело №
20243110103183 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е с правно основание чл. 34 от ЗС. Образувано е по
предявен от Ж. Г. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу Р. И. Д., ЕГН **********, с адрес:
***, иск с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС, за допускане и извършване на съдебна делба,
на следния недвижим имот: жилищна сграда на два етажа с идентификатор 10135.4504.274.1
по КККР на гр. Варна, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.4504.274 по
КККР на град Варна, със застроена площ от 101 кв.м., състояща се от приземен етаж и първи
жилищен етаж, както и на правото на строеж върху държавното място, върху което е
построена сградата.
В исковата си молба ищецът, чрез процесуалния си представител адв. С. Н., сочи, че с
ответника са съсобственици на недвижим имот находящ се в ***, представляващ жилищна
сграда на два етажа с идентификатор 10135.4504.274.1 по КККР на град Варна, разположена
в поземлен имот с идентификатор 10135.4504.274 по КККР на град Варна, със застроена
площ от 101 кв.м., състояща се от приземен етаж и първи жилищен етаж, както и на правото
на строеж върху държавното място, върху което е построена сградата. Твърди, че сградата е
построена по време на брака на И. Д. И., ЕГН ********** с майката на ищцата Т. Г. И.а,
ЕГН **********, въз основа на билет за строеж от 28.10.1966 г. на ГНС - гр. Варна, с който е
учредено право на строеж на съпрузите. Впоследствие след развода им със съдебна спогодба
по гр.д. № 3815/1995 г. на ВРС, жилищната сграда е поставена в дял и изключителна
собственост на И. Д. И., а след смъртта му на 13.03.2013 г. е била наследена от двамата му
синове - Д.И.Д., ЕГН ********** и ответника Р. И. Д., ЕГН **********. Сочи, че Д.И.Д. е
починал на 22.11.2019 г., като оставил за единствен наследник майката на ищцата - Т. Г. П.,
която на 19.12.2022 г. с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и
гледане, обективиран в нотариален акт №15, т. 4 , д. № 489/2022 г. на нотариус с peг. № 520
на НК, прехвърлила собствената си ½ ид.ч. на ищцата срещу грижите, които е полагала за
нея в периода от 2004 г. до 2022 г. Ищцата сочи, че се явява природена сестра на ответника, а
имотът понастоящем се притежава от двамата при равни квоти, като страните не могат да го
поделят доброволно. Твърди, че от 2022 г. и понастоящем имотът се ползва еднолично от
ответника и се моли на основание чл. 344, ал.2 от ГПК той да бъде осъден да заплаща на
1
ищцата обезщетение за едноличното ползването на нейните 1/2 ид.ч. от имота в размер на
375,00 лв. месечно /след допускане изменение в размера на предявения иск в посока на
неговото намаляване от 450 лева/, считано от влизане в сила на решението за допускане до
делба на имота, до окончателното извършване на делбата.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Р. И. Д. е депозирал отоговор на исковата
молба чрез адв. Внецислав С., с който искът се оспорва като неоснователен. Сочи, че
приживе с баща си и брат си постигнали договорка, че къщата е собственост на ответника,
защото е полагал и е трябвало да полага грижи за тях двамата до смъртта им. Сочи, че в
периода от месец август 2007 г. до месец август 2017 г. е упражнявал фактическа власт с
намерение за своене на целия имот по давност, като е демонстрирал това си намерение пред
трети лица. Счита, че майката на ищцата не е наследила ½ ид.ч. от починалия брат на
ответника, защото последният считал и демонстрирал, че е едноличен собственик на целия
имот. Поради това и майката не е можела да прехвърли нещо, което не притежава. Излага, че
майка му и ищцата от 2005 г. не са посещавали имота и нито той, нито баща му и брат му са
поддържали връзки с тях.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна ищцата лично и чрез процесуалния си
представител адв. С. Н. поддържа иска. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание пред РС-Варна ответникът лично и чрез процесуалния
си представител адв. В. С. оспорва иска. Претендират се разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
От билет № 103 за строеж в град Варна се установява, че на И. И. и Т. И.а е позволено
да построят едноетажна жилищна сграда по одобрен архитектурен план и дадена строителна
линия в село „Владиславово“, кв. № 39, парцел № I 166.
От протокол от открито съдебно заседание, проведено на 11.03.2002 г. по гр. дело №
3815/1995 по описа на РС-Варна се установява, че съдът е одобрил постигнатата между
страните спогодба, по силата на която, се поставя в дял и изключителна собственост на И. Д.
И., ЕГН: ***, жилищната сграда, находяща се в ***, с ново име ***, построена върху
държавно урегулирано място с площ от 360 кв. м., като за уравняване на дяловете същият се
задължава, считано от 15.03.2002 г. да изплати на Т. Г. П., ЕГН:**********, сумата от 5200
лева на три равни месечни вноски.
От нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане №
15, том 4, рег. № 7646, дело № 489 от 2022 г. по описа на Камен Костадинов – нотариус с
район на действие РС-Варна, вписан в НК под № 520, става видно, че на 19.12.2022 г. Т. Г.
П., ЕГН: ********** е прехвърлила на дъщеря си Ж. Г. Т., притежаваната от нея по
наследство ½ идеална част от недвижим имот с идентификатор № 10135.4504.274.1 по
КККР на град Варна, находящ се в *** /с предишен адрес ***/, разположена в поземлен
имот с идентификатор № 10135.4504.274 по КККР на град Варна, със застроена площ от 101
кв.м., състояща се от два етажа, с предназначение: еднофамилна жилищна сграда приземен
етаж и първи жилищен етаж, както и на правото на строеж върху държавното място, върху
което е построена сградата, срещу положените в периода от 2004 г. до 2022 г.от Ж. Г. Т.
грижи за Т. Г. П., гледането и осигуряваните от Ж. Т. на Т. П. средства, необходими за
нормален и спокоен живот.
От удостоверение за съпруга и родствени връзки изх. №35/11.07.2022 г. става видно,
че Д.И.Д., ЕГН: ********** е неженен.
От удостоверение за наследници изх. №1632/28.10.2022 г. става видно, че Д.И.Д.,
ЕГН: ********** е починал на 22.11.2019 г., за което е издаден акт за смърт №
0402/24.11.2019 г., като след смъртта си е оставил за наследник по закон единствено своята
майка Т. Г. П., ЕГН: **********.
От постановление № 9972/2024 г. на Районна прокуратура – Варна, става видно, че е
била образувана преписка, за това, че Р. И. Д. не е допускал в имота, находящ се в ***, Ж. Т..
2
Ж. Т. твърди, че 03.06.2024 г. е получила телефонно обаждане от Р. Д., като в проведения
телефонен разговор той я е заплашил, че ще й вгорчи живота, ако не се откаже от
наследството, което майка й е прехвърлила. По случая е извършена проверка, като е
постановен отказ за образуване на досъдебно производство.
Към материалите по делото са приложени констативен протокол и покана, връчена по
реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, с която Ж. Г. Т. моли Р. И. Д., да осигури достъп до процесния
недвижим имот, като предаде ключове за същия. Уведомява го, че й дължи обезщетение за
лишаване от ползването на притежаваната от нея ½ идеална част от имота.
От заключението на извършената по делото съдебно-оценителна експертиза, което
съдът кредитира като обективно, пълно, ясно и дадено от лице, притежаващо специални
знания, се установява, че наемната стойност на: еднофамилна жилищна сграда с ид.
10135.4504.274.1 по КККР на град Варна, находяща се на адрес ***, е за приземен етаж: 309
лева на месец; първи етаж: 441 лева на месец. Обща наемна стойност на оценявания обект:
750 /седемстотин и петдесет/ лева месечно.
От заключението на извършената по делото съдебно-техническа експертиза, което
съдът кредитира като обективно, пълно, ясно и дадено от лице, притежаващо специални
знания, се установява, че таванско помещение в сграда с ид. 10135.4504.274.1 по КККР на
град Варна, няма. От снимковия материал е видно, че сградата освен с двата жилищни етажа
не разполага с тавански етаж. Над втори жилищен етаж има обикновено подпокривно
пространство, в което няма разделителни зидове и не са обособени никакви помещения.
Имотът представлява еднофамилна жилищна сграда на 2 етажа, като подпокривното
пространство в този си вид би следвало да се третира като обща част на сградата.
От присъда № 260107/10.05.2021 г. постановена по НОХД № 3134/2020 г. по описа на
РС – Варна, се установява, че Р. И. Д. е признат за виновен, на основание чл. 346, ал. 2, т. 1,
пр. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от пет години и шест мессеца, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б“
от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим.
От справка рег. № 365000-87565/30.12.2023 г. за задграничните пътувания на Р. И. Д.,
се установяват, че за периода от 01.01.2014 г. до 22.12.2024 г. същият има многократни
излизания и влизания на територията на Реп. България.
От справка съдимост рег. № 250310005000113853, валидна до 10.09.2025 г. и
свидетелство за съдимост рег. № 241223311011000392585, валидно до 23.06.2025 г. става
видно, че Р. И. Д. е осъждан.
От удостоверение рег. № 14919/31.12.2024 става видно, че Р. И. Д. е пребивавал в
затворите на страната за времето от 11.07.1991 г. до 11.08.1992; от 09.02.1995 г. до 27.02.1997
г. и от 19.11.2021 г. до 01.04.2022 г. със зачетен предварителен арест от 22.04.2014 г. до
23.04.2014 г. и от 30.09.2017 до 02.10.2017 г.
Към делото са приложени заверени копия на декларации по чл. 14 от ЗМДТ, подавани
за недвижим имот, находящ се в ***.
В качеството на свидетел по делото е разпитана Т. Г. П., майка на ответника и на
ищцата. Същата заявява, че знае, че страните по делото са собственици на имот, който се
намира на ***. Свидетелката заявява, че заедно с И. - бащата на ответника са строили
имота, който представлява къща и след развода И. й е заплати 5000лв. След това имотът се е
използвал от двамата й синове и от И.. Д. и И. са живеели на първия етаж, а Р. на втория
етаж с таванско помещение. Свидетелката сочи, че Р. е изтърпявал наказание лишаване от
свобода в затвора в град Варна през 1992-1993г., след това са го изпратили в затвора-Ловеч
и после е чула, че е лежал в Австрия преди да почине големият й син. Сочи, че Р. не я
признава като майка. Твърди, че не й е известна уговорка между Д., Р. и баща им по
отношение на процесния имот.
В качеството на свидетел по делото е разпитан Г.Т.П., баща на ищцата. Свидетелят
заявява, че е женен с майката на ищцата Ж. от 1984г. Съпругата му е прехвърлила на Ж.
3
нейния дял от имота на ул. „Антон Франгя“. В момента Р. – доведеният брат на Ж. ползва
имота. Свидетелят заявява, че веднъж Р. се е обадил на Ж., като е предложил да отидат да
пият кафе и да се разберат тя да прехвърли нейния дял на него, да му го даде без пари, да
отидат при адвоката и да го прехвърлят. Свидетелят сочи, че Ж. е отказала на това
предложение, като тогава Р. е отговорил, че ще й стане тясна България и няма да си намери
място. Сочи, че когато са били живи бащата и двамата синове са използвали имота. Не му е
известна уговорка имотът на ул. „Антон Франгя“, да е станал собственост изцяло на Р..
В качеството на свидетел по делото е разпитан Ж.Т.П., без дела и родство със
страните. Същият заявява, че познава Р., тъй като са съседи и живеят в една махала от много
години. Познава майката на Р., както и брат му и баща му. Сочи, че след развода майката на
Р. никога не е посещавала имота. Известно му е, че между Р., баща му и брат му е имало
уговорка, че къщата ще остане на Р., защото той я поддържа, той е извършвал ремонтни
дейности по нея. Р. е издържал баща си и брат си, тъй като те са били с влошено
здравословно състояние. Той е плащал сметките за ток, вода, телефони. Свидетелят знае, че
по отношение на процесния имот е имало подялба между майката и бащата на Р..
Свидетелят сочи, че му е известно, че намерението на бащата на Р. е било да прехвърли
къщата на Р..
В качеството на свидетел по делото е разпитан Ивелин Стефанов И., без родство и
дела със страните. Същият заявява, че познава Р. от дете, защото са съседи, посещавал е
многократно къщата му, тъй като ги дели една ограда. Познава и майка му, но сега я вижда
за първи път от 40г. Сочи, че Р. се е грижил за баща си и за брат си. Свидетелят е присъствал
на разговори между бащата на Р. и Р., в които баща му е споделял, че трябва да му прехвърли
къщата. След развода между майката и бащата на Р., в къщата са останали да живеят Р.,
баща му и брат му. Баща му е бил на първия етаж, Р. на втория етаж, а за брат му свидетелят
не е сигурен. Свидетелят сочи, че Р. е ремонтирал цялата къща. Свидетелят е чувал, че Р. е
изтърпявал присъди в затвора.
Съдът направи следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата чл. 34 от ЗС, всеки съсобственик може, въпреки противна
уговорка, да иска делба на общата вещ, освен ако законът разпорежда друго, или ако това е
несъвместимо с естеството и предназначението на вещта. Разпоредбите за делба на
наследство важат съответно и за делба на съсобствен имот. Искът за делба не се погасява по
давност.
Основателността на претенцията по чл. 34 от ЗС, предполага безспорна установеност
по делото на следните кумулативни предпоставки: наличие на съсобственост върху вещите,
предмет на делбата; същите да съществуват към момента на предявяване на иска и
съсобствеността да не е прекратена.
От доказателствата по делото се установи, че процесният делбен имот –жилищна
сграда на два етажа с идентификатор 10135.4504.274.1 по КККР на гр. Варна, разположена в
поземлен имот с идентификатор 10135.4504.274 по КККР на град Варна, със застроена площ
от 101 кв.м., състояща се от приземен етаж и първи жилищен етаж, както и на правото на
строеж върху държавното място, върху което е построена сградата, находящ се ***,
фактически съществува.
Съгласно разпоредбата на чл. 5 от ЗН, децата на починалия наследяват по равни
части. В чл. 6 от ЗН е посочено, че когато починалият не е оставил деца или други
низходящи, наследяват поравно родителите или оня от тях, който е жив. В настоящия
случай се установи, че процесният имот е бил построен от родителите на страните по време
на брака им. С постигнатата между тях спогодба, която е била одобрена от съда, процесният
имот е поставен в дял на И. И., като същият е уравнил Т. П. с пари. След смъртта на И. И.,
през 2013г., в резултат на наследствено правоприемство, на основание чл. 5 от ЗН,
процесният имот е станал собственост при равни квоти на неговите синове – Р. И. Д. и
Д.И.Д..
След смъртта на Д.И.Д. през 22.11.2019 г., в резултат на наследствено
4
правоприемство, на основание чл. 6 от ЗН, ½ идеални части от процесния имот става
собственост на неговата майка – Т. Г. П..
Т. Г. П. на 19.12.2022 г. по силата на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, който е обективиран в нотариален акт за прехвърляне на
недвижим имот срещу издръжка и гледане № 15, том 4, рег. № 7646, дело № 489 от 2022 г.
по описа на Камен Костадинов – нотариус с район на действие РС-Варна, вписан в НК под
№ 520, е прехвърлила на дъщеря си Ж. Г. Т., притежаваната от нея по наследство ½ идеална
част от процесния недвижим имот. Следователно между страните по делото е налице
съсобственост при равни квоти върху процесния недвижим имот.
По отношение на възражението за изтекла в полза на Р. И. Д., придобивна давност, за
времето от 2007 до 2017 г. по отношение на процесния имот, същото е неоснователно.
Придобивната давност е оригинерно основание за придобиване право на
собственост. Тя е способ за придобиване право на собственост или ограничено вещно право
чрез фактическото упражняване съдържанието на това право през определен период от
време, фиксиран от закона. За придобиването по давност е необходимо да бъде
установено владение върху един имот. Съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС, владението е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез
другиго като своя, и включва обективен елемент – упражняване на фактическа власт и
субективен елемент – намерение за своене на вещта. Нормата на чл.79, ал.1 от ЗС
предвижда, че правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с
непрекъснато владение в продължение на десет години, като ал.2 от същата разпоредба
гласи, че, ако владението е добросъвестно, правото на собственост се придобива с
непрекъснато владение в продължение на пет години. Според чл.70, ал.1 от ЗС, владелецът е
добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик,
без да знае, че праводателят му не е собственик или, че предписаната от закона форма е била
опорочена. Добросъвестността се предполага до доказване на противното и е достатъчно да
е съществувала при възникване на правното основание. В чл.69 от ЗС е установена
презумпцията, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за
другиго. Чл.81 от ЗС предвижда, че с изгубване на владението в продължение на повече от
шест месеца, давността се прекъсва, а чл.83 от ЗС презумира, че, който докаже, че е владял в
различно време, предполага се, че е владял и в промеждутъка, ако не се докаже противното.
Според правната теория и трайна съдебна практика, придобивната давност се характеризира
с два съществени елемента - изтичане на законно определен период от време и извършване
на дейност на фактическо господство върху определен имот, с намерение да се свои. Като
елемент от придобивната давност, владението трябва да е постоянно, непрекъснато,
спокойно / да не е установено и поддържано с насилие /, явно / да не е установено и
поддържано по скрит начин /, несъмнително / да се установи, че действително се упражнява
фактическа власт с намерение за своене /, да няма инцидентен характер и да е от такова
естество, че да не позволява на други лица да владеят вещта.
Когато един от наследниците упражнява фактическа власт върху наследствен имот,
той продължава владението на своя наследодател, но само в рамките на наследствената си
част и е държател по отношение наследствените части на останалите наследници от имота,
като в този случай презумпцията по чл.69 от ЗС не важи. За да се приеме, че наследник е
установил владение и върху притежаваните от другите наследници идеални части, не е
достатъчно той да упражнява фактическа власт върху целия наследствен имот, а е
необходимо освен това да е отблъснал владението на останалите наследници, като е
манифестирал ясно пред тях намерението си да владее целия имот само за себе си – напр.
като отказва да ги допуска в имота, или доведе до знанието им намерение да се разпореди с
него в своя полза, или като го ползва по начин, който ясно показва, че изключва владението
на останалите сънаследници. Изключение се допуска единствено в хипотезата, при която
владението на претендиращия придобиване по давност сънаследник е установено въз основа
на постигнато съгласие между сънаследниците за извършване на т.нар. неформална делба,
каквото в настоящия случай няма. Декларирането на имота в данъчните служби на свое име,
5
без това да е станало известно на останалите сънаследници, не представлява действие на
отричане на правата им. Плащането на данъци и консумативни разноски за имота,
извършването на ремонти и подобрения също не са такива действия. Когато владелецът
упражнява фактическа власт върху съсобствен имот е възможно той да отрича правата само
на някои от съсобствениците и да отблъсква владението им, като не ги допуска до имота, и в
същото време да признава правата на друг съсобственик. В тази хипотеза следва да се
приеме, че владелецът упражнява фактическа власт върху вещта с намерението за
придобиване идеална част от нея, съотвестваща на правата на този съсобственик, чието
владение е отблъснал. Лицето, което се позовава на придобивна давност трябва да докаже
при спор за собственост, при условията на пълно и главно доказване, че е
извършило действия, с които е обективирало спрямо невладеещия
собственик намерението си да владее имота за себе си, т.е., че е демонстрирало промяна в
намерението си, така, че да отблъсне евентуалните претенции на всяко трето лице. За да
настъпи промяна в основанието на държането с едностранни действия, необходимо е
държателят да извърши действия, с които да прояви активност, която по смисъл и
съдържание да отрича правата на собственика. На следващо място, трябва да престане да
държи вещта за другиго и да започне да я държи за себе си, т.е., към фактическата власт,
която упражнява да прибави и намерение да свои вещта. Накрая, действията на държателя, с
които демонстрира промяна в основанието трябва да са стигнали до знанието
на собственика. За придобиване на имота по давност не е достатъчно държателят да
го ползва според неговото предназначение, да го поддържа, да го преотстъпва на трети лица
и да събира плодовете от него, за да се приеме, че упражнява фактическа власт с намерение
за своене. За да се придобие имота по давност е необходимо намерението за своене на
държателя да бъде противопоставено на собственика по категоричен начин, чрез действия,
които демонстрират отричане на неговите права върху вещта. Действията, с които се
демонстрира намерение за своене следва по категоричен начин да отричат правата
на третите лица, да сочат на намерение за своене на имота и да са достигнали до знанието на
собственика, т.е., чрез тях следва да се демонстрира поведение на пълноправен
индивидуален собственик на имота. Знанието на собственика следва да е доказано по
категоричен начин, като инициативата за създаването му като субективен елемент трябва
да изхожда от владеещия несобственик, който е длъжен да афишира намерението си да свои
вещта по несъмнен начин, дори и при проявена от титуляра на вещното право
незаинтересованост към нея. В противен случай, при липса на знание у собственика, дори и
обективирано пред други, владението в определен срок от време, съпроводено с намерение
да се свои, не поражда право на собственост за владеещия несобственик.
В настоящия случай от свидетелските показания категорично се установи, че в
процесния имот са живеели Р. Д., Д. Д. и техния баща И. И. до неговата смърт през 2013 г.
След което в имота са останали да живеят Р. Д. и Д. Д., до неговата смърт през 2019.
Следователно за периода от 2007 до 2017 г. не е установено Р. Д. да е упражнявал еднолично
фактическа власт с намерение за своене, като е отблъснал владението на своя баща и на своя
брат, по отношение на процесния имот. С оглед горното възражението на Р. Д., че е
придобил процесния имот въз основа на изтекла в негова полза придобивна давност за
периода от 08.2007г. до 08.2017 г. остана недоказано.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че на основание чл. 34, ал. 1 от ЗС, следва
да бъде допусната съдебна делба, на следния недвижим имот: жилищна сграда на два етажа
с идентификатор 10135.4504.274.1 по КККР на гр. Варна, разположена в поземлен имот с
идентификатор 10135.4504.274 по КККР на град Варна, със застроена площ от 101 кв.м.,
находящ се в ***, състояща се от приземен етаж и първи жилищен етаж, както и на правото
на строеж върху държавното място, върху което е построена сградата, между Ж. Г. Т. и Р. И.
Д. при равни квоти помежду им от по ½ идеални части от процесния имот.
По отношение на направеното от Ж. Г. Т. искане с правно основание чл. 344, ал. 2 от
ГПК, за постановяване на определение, с което Р. Д. да бъде осъден да й заплаща сумата в
размер на 375 лева месечно, считано от датата на влизане в сила на решението по допускане
6
на делбата до окончателното й извършване, като обезщетение за това, че процесният имот се
използва само от Р. Д., същото е основателно.
От заключението на извършената по делото съдебно-оценителна експертиза, се
установи, че наемната цена на процесния обект е 750 лева месечно, ½ от които се равнява на
375 лева.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 355, изр. 1 от ГПК, страните в делбеното производство
заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им, тоест при приключване на
делбеното производство. Последователно в съдебната практика се приема (т. 9 от ППВС № 7
от 1973г., определение № 60141 от 19.11.2021г. на ВКС по ч.гр.д. № 3096/2021г., II г.о. и
цитираното в него определение № 193 от 26.11.2020г. на ВКС по ч.гр.д. № 2700/2020г., II г.о.
и др.), че това правило е приложимо относно разноските, които са направени по повод
признаване и ликвидиране на съществуващата съсобственост, като при липса на оспорване
на правата на съделителите и способа за извършване на делбата всеки съделител понася сам
направените разноски за процесуално представителство за адвокат. Когато обаче е налице
спор, дали съществува съсобственост, досежно правата на съделителите и способа, по който
следва да бъде извършена делбата, както и по присъединените искове в делбеното
производство, а така също и при обжалване на постановените от първоинстанционния и
въззивния съд решения, приложение намира разпоредбата на чл. 78 ГПК.
В настоящия случай ответникът Р. Д. е оспорил предявения иск за делба на процесния
недвижим имот, поддържайки, че той е едноличен собственик на имота въз основа на
изтекла в негова полза 10 годишна придобивна давност.
Съгласно изхода на делото, направеното искане и представени доказателства, право
на разноски има Ж. Т.. Р. И. Д. следва да бъде осъден да заплати на Ж. Г. Т. сумата в общ
размер на 4225 лева, представляваща сторени пред РС-Варна разноски за разглеждане на
делото, съставляваща 350 лева депозит за вещо лице по съдебно-оценителната експертиза;
350 лева депозит за вещо лице по съдебно-техническата експертиза; 25 лева за изготвени 5
броя съдебни удостоверения и 3500 лева заплатен адвокатски хонорар, на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА, на основание чл. 34 от ЗС, да бъде извършена съдебна делба на
недвижим имот представляващ еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №
10135.4504.274.1 по КККР на гр. Варна, находяща се в ***, разположена в поземлен имот с
идентификатор 10135.4504.274 по КККР на град Варна, със застроена площ от 101 кв.м.,
състояща се от два етажа - приземен етаж и първи жилищен етаж, както и на правото на
строеж върху държавното място, върху което е построена сградата, МЕЖДУ
СЪДЕЛИТЕЛИТЕ И ПРИ КВОТИ: 1/2 ид.ч. за Ж. Г. Т., ЕГН: **********, с адрес в *** и ½
ид. ч. за Р. И. Д., ЕГН: **********, с адрес в *** ***.
ОСЪЖДА, на основание чл.344, ал.2 от ГПК, Р. И. Д., ЕГН: **********, с адрес в
*** ***, ДА ЗАПЛАЩА НА Ж. Г. Т., ЕГН: **********, с адрес в ***, сумата в размер на по
375 лева /триста седемдесет и пет лева/ месечно, считано от датата на влизане в сила на
решението по допускане на делбата до окончателното й извършване, като обезщетение, че
недвижим имот представляващ еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №
10135.4504.274.1 по КККР на гр. Варна, находяща се в ***, разположена в поземлен имот с
идентификатор 10135.4504.274 по КККР на град Варна, със застроена площ от 101 кв.м.,
състояща се от два етажа - приземен етаж и първи жилищен етаж, както и на правото на
строеж върху държавното място, върху което е построена сградата, се използва само от Р. И.
7
Д..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Р. И. Д., ЕГН: **********, с адрес в
*** ***, ДА ЗАПЛАТИ НА Ж. Г. Т., ЕГН: **********, с адрес в ***, сумата в размер на 4225
лева /четири хиляди двеста двадесет и пет лева/, представляваща сторени пред РС-Варна
съдебно-деловодни разноски за разглеждане на делото.
Решението в частта за произнасянето по чл. 344, ал. 2 ГПК, има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба в 1-седмичен срок от връчване
съобщението на страните, на основание чл. 275, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО в останалата му част подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8