Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 29 . 07. 2019 г.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Наказателно отделение, ІІ въззивен състав, в публично заседание на втори ноември
през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. С. МИЛЕВ
2. АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
при
участието на секретаря Мариела Миланова и в присъствието на прокурора Мариян
Александров, като разгледа докладваното от съдия Щерева в.н.а.х.д. № 4419 по
описа за 2018 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXI от НПК.
С решение от 26. 06. 2018 г,
постановено по н.а.х.д. № 21192/17 г. по описа на Софийския районен съд,
Наказателно отделение, 15 състав, обвиняемата Д.А.К. е призната за невинна в
това на неустановена дата в периода от 26. 11. 2010 г. до 18. 11. 2014 г. в гр.
София, в съучастие като съизвършител с В.В.Б. (извършител) да е съставила
неистински частен документ – саморъчно завещание, на което е придаден вид, че
представлява конкретно писмено изявление с правно значение с автор С.К.Л., в
качеството на завещател, и на 18. 11. 2014 г. чрез В.В.Б. го употребила пред Р.
Р. – нотариус с рег. № 203 от Нотариалната камара, за да докаже, че съществува
право, а именно Б. да придобие по завещание недвижим имот, находящ се в гр.
София, ж.к. *********, собственост на С.К., поради което и на основание чл.
378, ал. 4, т. 2 от НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение за престъпление
по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Със същото решение обвиняемият В.В.Б.
е бил признат за невинен в това на неустановена дата в периода от 26. 11. 2010
г. до 18. 11. 2014 г. в гр. София, в съучастие като съизвършител с Д.А.К.
(извършител) да е съставил чрез последната неистински частен документ –
саморъчно завещание, на което е придаден вид, че представлява конкретно писмено
изявление с правно значение с автор С.К.Л., в качеството на завещател, и на 18.
11. 2014 г. го употребил пред Р. Р. – нотариус с рег. № 203 от Нотариалната
камара, за да докаже, че съществува право, а именно Б. да придобие по завещание
недвижим имот, находящ се в гр. С., ж.к. *********, собственост на С.К., поради
което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2 от НПК е оправдан по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
Срещу това решение е подаден
въззивен протест от прокурор от Софийската районна прокуратура. В него и
допълнението му от СГС се иска да отмени оправдателното решение и вместо това
да постанови ново, с което да признае и двамата обвиняеми за виновни в
извършването на престъпленията, да ги освободи от наказателна отговорност и да
им наложи административни наказания по чл. 78а от НК. Прокурорът оспорва
преценката на решаващия първоинстанционен съд да кредитира тройната графическа
експертиза, назначена в съдебната фаза за сметка на тези от досъдебната само с
аргумента, че последните са изготвени от служители на МВР. Настоява, че съдът е
нарушил изискването на чл. 13 от НПК като не е назначил нова петорна
експертиза.
По реда на чл. 327 от НПК въззивният
съдебен състав не намерил, че за изясняване на обективната истина по делото не
се налага да се събират нови доказателства, нито да се допускат разпити на
обвиняемия, свидетели или вещи лица.
В проведеното публично съдебно
заседание представителят на СГП не поддържа подадения от СРП протест, като сочи,
че събраните доказателства не обосновават извод за осъществен състав на
престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК, поради което намира първоинстанционната
присъда за правилна и законосъобразна.
Защитникът на обвиняемата Д.К.
пледира за потвърждаване на присъдата на СРС като правилна и законосъобразна.
Сочи, че съдът е съобразил и обсъдил всички събрани доказателства, достигнал е
до правилни изводи и правилно е оправдал К., която не е осъществила деянието,
за което е обвинена.
Защитникът на обвиняемия Б. моли
първоинстанционният акт да бъде потвърден, защото СРС е стигнал до правилен и
законосъобразен извод след изследване на всички доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност.
Въззивният съд, като съобрази
събраните по делото доказателства, становищата на страните и съдържанието на
контролираната присъда на СРС, намери за установено следното:
В рамките на производството по Глава
XXVIII от НПК първата инстанция е основала оправдателното
си и за двамата обвиняеми решение на – писмените доказателства и
доказателствени средства – копие от саморъчно завещание от 26. 11. 2010 г., нотариален
акт № 19, том I, рег. № 429, дело № 182015 г., нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 34, том I,
рег. № 1519, дело № 31/2015 г., протокол за обявяване на саморъчно завещание,
справки за съдимост; гласните доказателствени средства – показанията на
свидетелите М.П., М.Б.Д., М.Т.П., Р. Х. Р., Х. Д.Я., Е.И.Т.и Б.И.К., както и на
заключенията на изготвените в двете фази на процеса графически експертизи.
Правилна е преценката на СРС, че
тази доказателствена съвкупност налага еднопосочни фактически изводи в следния
смисъл:
Обвиняемата Д.А.К. в родена на *** ***,
българка, българска гражданка, омъжена, неосъждана, със средно образование,
живуща ***11, с ЕГН **********.
Обвиняемият В.В.Б. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование,
живущ *****, с ЕГН **********.
Лицето С.К.В., роден на *** г., бил
собственик на недвижим имот – апартамент, находящ се в София, ж.к. ********. Той
живеел в жилището сам, като получавал пенсия, но се издържал и от събиране на
битови отпадъци, имал добри отношения със съседите си, между които свидетелите Я.,
Т. и К., които му предлагали помощ, но той я отказвал. Те нямали впечатление
някой да посещава В. и да се грижи за него. Той починал на 03. 10. 2011 г. и
няколко дни по-късно бил намерен в коридора на апартамента си от съседи.
На 18. 11. 2014 г. пред свидетелката
Р. Р., нотариус с район на действие районът на Софийския районен съд, в
кантората й, находяща се в гр. София, ул. *********се явил обвиняемият В.Б..
Той поискал от нотариуса да бъде обявено саморъчно завещание на починалия С.К.В..
Р. установила, че пред нея се представя саморъчно написано със син химикал
завещание, обективирано на бял лист, формат А4, с посочена дата на изготвянето
26. 11. 2010 г. По него не установила зачерквания и удебелявания, прочела го и
то било преподписано от нея и молителя. Завещанието било придружено от
представено от Б. препис-извлечение от акт за смърт на завещателя, издадено от
СО – район „Люлин“. Нотариусът съставила протокол за обявяване на саморъчното
завещание.
Съгласно текста на саморъчното завещание,
С.В. завещавал на В.В.Б. с посочен адрес и ЕГН, съвпадащи с действителните на
обвиняемия, своя апартамент, намиращ се в гр. София, ж.к.*********, ап. 31. Този
документ не бил съставен и подписан от лицето, посочено като негов автор, като В.
не бил изписвал нито текста на завещанието, нито полагал подпис под същия.
На 22. 01. 2015 г. в кантората си на
ул. *******в София нотариус Р. изготвила нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит по завещание, с № 19, том I,
рег. № 429, дело № 18 от 2015 г. С него тя признала В.В.Б. за собственик по
завещание на недвижим имот – апартамент № 21, находящ се на ет. 5 от вход А на
жилищна сграда – блок 303 в гр. София, ж.к. Люлин, със застроена площ от 48.03
кв.м, заедно с прилежащо таванско помещение и 0.647% идеални части от общите
части на сградата и също толкова идеални части от правото на строеж върху
мястото, където е построена сградата. За целта пред нея обвиняемият Б.
представил договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата
за държавните имоти от 25. 09. 1991 г., удостоверение за данъчна оценка,
издадено от СО, Дирекция ПАМДТ – Люлин, обявеното неистинско саморъчно
завещание от 26. 11. 2010 г., схема на имота, удостоверение за семейно
положение на завещателя, издадено от СО, както и квитанция за платена държавна
такса.
На 19. 03. 2015 г. пред нотариус А.Б.с
район на действие районът на СРС била изповядана сделка по покупко-продажба на
същия имот. Пред него се явили обвиняемите В.Б. – като продавач и Д.К. – като купувач.
При тази сделка Б. продал на К. описания апартамент с таванско помещение и
съответни идеални части от общите части и правото на строеж срещу сумата от
30 978.10 лева, която К. заявила, че ще плати изцяло по банков път на
продавача Б. преди вписването на нотариалния акт в Агенцията по вписванията. За
оформянето на договора бил представен констативният нотариален акт, съставен от
нотариус Р.. Нотариус Б. съставил нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 34, том I, рег. № 1519,
дело № 31/2015 г.
Описаната фактическа обстановка се
основава преди всичко на писмените доказателства, които обективират извършените
нотариални действия и сделки, както и на заключението на тройната графическа
експертиза, която е допусната от СРС и приета в съдебната фаза на процеса. Писмените
доказателства са изготвени по надлежния законов ред от компетентни лица и не са
оспорени от страните, поради което и правилно са били кредитирани от
контролираната инстанция. Свидетелските показания нямат съществено отношение
към изясняване предмета на делото, доколкото носят информация за характера и
начина на живот на покойния С.Л., без пряка връзка с въпроса дали той е или би
могъл да е завещал на обвиняемия Б. собствения си недвижим имот. Разпитаните
съседи на мнимия завещател са посочили единствено в тази насока, че не са
забелязали някое лице често да посещава Л. и да е грижи за него. Това
обстоятелство, на първо място, по принцип не изключва възможността все пак да е
имало такова лице, доколкото съседите и не твърдят да са наблюдавали жилището
на покойния постоянно, но на второ място, предвид предмета на обвинението,
действително значение за изясняване на обективната истина имат единствено
експертизите, които са изследвали подписа и почерка на завещанието. В този ред
на мисли, свидетелските показания, макар и напълно достоверни, обективни и
непротиворечиви, бяха възприети като такива без особена информативна стойност
по делото.
Както правилно е акцентирал
районният съд, специално внимание заслужават заключенията на трите графически
експертизи, които са приети в рамките на първоинстанционното производство
предвид частичните противоречия в техните изводи относно участието на
обвиняемата Д.К. в изготвянето на инкриминираното завещание.
В рамките на досъдебната фаза вещото
лице Н.К.е изготвил самостоятелно заключение № 496-Е/2016 г. от 11. 10. 2016
г., при което е изследвал подписа и ръкописния текст на саморъчното завещание
от 26. 11. 2010 г., като е следвало да даде отговор на въпросите дали С.Л. е написал
ръкописния текст на завещанието и дали е положил подписа в края му, както и,
ако това не е той, дали текста и подписа на са изписани от някой от двамата
обвиняеми. Експертът категорично е посочил, обосновавайки подробно извършените
от него изследвания на съвпаденията и различията между почерка и знаците на
подписа в завещанието и документи, съхранявани при държавни органи, които имат
текст, изписан от Л. и негов подпис, че лицето, посочено като завещател, не е
изготвил завещанието и не го е подписал. Същото вещото лице е заявил и за
отношението на обвиняемия Б. към изготвянето на текста на документа, който е
ползвал пред нотариус Р.. Категорично е
и заключението му, че не може да бъде даден отговор на въпроса, дали подписът в
завещанието е положен от някой от обвиняемите.
Впоследствие, на 17. 02. 2017 г., същото
вещо лице е участвал в изготвянето на нова, двойна експертиза, заедно с вещото
лице В.Г., с идентични задачи, но след изследване на оригиналното завещание в
кантората на нотариус Р., като отговорите относно лицата С.Л. и В.Б. са същите,
включително и извода за това, че не може да се посочи дали подписът е положен
от К. или Б..
В съдебната фаза на процеса СРС е
допуснал нова тройна експертиза, в която е включил само вещи лица, които не са
служители на МВР - С. Б., С.Х.и С.Ц.и им е възложил да снемат сравнителни
образци от почерка на двамата обвиняеми, за да ги използват при изготвяне на
заключението си, наред с материалите, на които са се основали вещите лица в
досъдебното производство. Това се е наложило, тъй като експертите К. и Г. не са
снемали такива от обвиняемите, а са ползвали текстове, изписани от тези лица в
обръщения до различни държавни органи. Б.,Х.и Ц. също са преценили, че С.Л. не
е изписал текста на завещанието, нито го е подписал, но - по отношение на подписа
– те са заявили и, че обвиняемите също не са го положили.
Основното разминаване в обсъжданите
заключения – тези от досъдебното от една страна и приетото в съдебната фаза –
от друга – е в извода дали обвиняемата К. е била автор на ръкописния текст на
средството на престъплението по чл. 309, ал. 1 от НК. Въззивният съдебен състав
намери преценката на контролирания съд да се довери на тройната експертиза
относно това, че обвиняемата не е изготвила текста на завещанието, за правилна.
Безспорно е, че тези експерти са имали на разположение повече обективни данни
за почерка на К., защото сами са снели от нея сравнителни образци, което не е
било сторено в досъдебното производство. Така и те подробно са описали на л. 3
и 4 от заключението си различията, който са установили – три при форма на
движението при изписване на букви, цифри и техните елементи; 4 при форма на
движението при свързване на елементи на 3 букви и една цифра; както и при характера
на обработеността на почерка, разтегливостта по хоризонтал в размера и степента
на свързаност, които са ги мотивирали да приемат, че се касае до текст, който
не е изписан от К.. В същото време, установените сходства в нейния почерк и
почерка на лицето, изготвило завещанието, са цитирани и оценени като
недостатъчно характерни, тъй като изписването на елементи на буквите „р“, „н“,
„х“, „п“ и „Б“ и цифра „6“, както то е изпълнено в двата текста, е често
срещано в почерците на много лица.
Експертите от графическите експертизи от
досъдебното производство са установили, че има несъществени различия при
изписване на някои от съставните и свързващи елементи на буквите, без да ги
посочат, и са приели, че те се дължат на старанието на автора да наподоби чужд
почерк, при което е принуден да прикрива собствените си писмено-двигателни
навици. Последният извод съдът намери за спекулативен и необоснован, тъй като
самите експерти са приели, че се касае до малко на брой и несъществени
различия, което трудно би могло да обясни целенасочен стремеж на автора да
затрудни разпознаването на собствения си почерк. Според тези вещи лица в
почерците на автора на текста на завещанието е на К. съществуват много повече
прилики, отколкото отлики, докато точно обратното е становището на тройната
експертиза, допусната от СРС. Това обстоятелство, както и по-големият обем на
сравнителен материал, с който тройната експертиза е работила, изтъкнатите и
добре мотивирани отлики в почерка, както и броят на експертите, дадоха на
въззивния съд основание да кредитира в обсъжданата част заключението на
тройната експертиза, за сметка на съответната част на заключенията от
досъдебното производство.
В този ред на мисли настоящият състав
следва да посочи, че не споделя аргумента на СРС да не кредитира заключенията
на експертите от досъдебното производство, и защото те са служители на МВР и
биха могли да са в отношение на служебна зависимост от органа на досъдебното
производство, водещ разследването. На първо място трябва да се посочи, че
разследващите полицаи са органи, които не са намират в йерархична позиция
спрямо експертите от състава на МВР, за да е мислимо, че развитието и
съществуването на служебните правоотношения на последните зависят от волята на
първите. На второ място, и много по-важно е, че, дори това да беше така, в
случая се касае до служители на държавен орган, чиято компетентност и
добросъвестност се презюмира, още повече че няма никакво основание да се счита,
че разследващият конкретното дело орган е имал какъвто и да било интерес от
приключването на производството със съдебен акт, с който точно обвиняемата К.
да бъде призната за виновна в извършването на престъплението по чл. 309 от НК. Подобно
подценяване на стриктността при изпълнението на служебните задължения от страна
на служителите на МВР в конкретния случай е напълно необосновано.
С оглед на обсъдената доказателствена
съвкупност, е верен изводът на СРС, че нито един от двамата обвиняеми не е
осъществил състава на престъплението, за което е предаден на съд.
От обективна страна е безспорно, че на
инкриминираната дата – 18. 11. 2014 г. обвиняемият В.Б. е употребил неистински
частен документ – саморъчно завещание от 26. 11. 2010 г., пред нотариус Р. Р.,
като с това целял да докаже, че за него съществува право – че той е придобил
правото на собственост върху недвижим имот – апартамент № 21, находящ се в гр.
София, ж.к. ********, чрез този способ. Завещанието е частен документ, тъй като
не отговаря на изискванията на чл. 93, т. 5 от НК – не е съставен по установен
ред от длъжностно лице в кръга на функциите му. То е било неистински частен
документ по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК, тъй като му е бил придаден вид, че
представлява писмено волеизявление на лице, различно от това, което го е
съставило. От събраните по делото три графически експертизи по абсолютно
недвусмислен начин се налага изводът, че посоченият за автор на завещанието С.К.Л.
не е изписал текста на документа и не го е подписал.
Документът не е бил съставен и от
обвиняемата Д.К.. В този смисъл по-горе въззивният съд изложи своите
съображения защо дава вяра на тройната експертиза, която е аргументирала такъв
извод в заключението си. След като тя не е осъществила изпълнителното деяние на
престъплението, за което е предадена на съд, а именно не е съставила
неистинския частен документ, то тя не може да носи наказателна отговорност за
възникването на същия, нито за последвалите го действия на обвиняемия Б. по
употребата му пред нотариуса с описаната в постановлението по чл. 375 от НПК
цел. Поради това и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2, вр. чл. 304 от НПК тя е била призната от СРС за
невинна и оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл. 309, ал. 1,
вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.
По отношение на обвиняемия Б. от
обективна страна, както вече беше посочено, той е употребил неистински частен
документ пред нотариус. От субективна страна той е целял да докаже пред този
компетентен орган, че е собственик на посочения недвижим имот по силата на
саморъчно завещание, което нотариусът да обяви.
Въззивният съдебен състав намери за
неправилна преценката на СРП, некоригирана от контролирания съд, че чрез
употребата на описаното завещание Б. е целял да докаже, че има право да
придобие правото на собственост върху имота. Принципно, по силата на саморъчно
завещание, когато то не страда от пороци, водещи до неговата недействителност,
със самия факт на настъпване на смъртта на завещателя наследникът по завещание
или заветникът, както е в случая, става собственик на имуществото, за което е
съставено завещанието. Действието по обявяването на това завещание от нотариус,
предвидено в чл. 27, ал. 3 от Закона за наследството, има единствено
оповестителен характер, като се счита, че завещанието е известно на всяко трето
лице от датата на обявяването му. Констативен характер има и издаването на
нотариален акт по чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс, така че субективната
цел е била да се оповести вече придобитото право.
От събраните по делото доказателства,
които са всички възможни, относими и допустими предвид конкретиката на казуса и
предвид липсата на обяснения на обвиняемите, не се установява В.Б. да е знаел,
че завещанието е неистинско.
Не е точна преценката на СРС, че, след
като Д.К. не е съставила неистинския документ, това автоматично води до
отпадане на отговорността и на Б.. Безспорно, след като К. не е съставила
документа, Б. не може да бъде признат за виновен в извършването на
престъплението по чл. 309, ал, 2, вр. чл. 20 от НК в съучастие с нея. Допустимо
е обаче, при наличието на законови предпоставки, по принцип той да е извършил
престъплението в съучастие с неизвестен извършител или най-малкото да е
осъществил състав на престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК, тъй
като е доказано, че именно той е лицето, което е употребил неистинското
завещание и е установено, че чрез това действие е целял настъпването на
благоприятни за него правни последици, т.е. употребата е била в негова полза.
Подобно изменение на обвинението, отново в принципен план, не би накърнило
правото на защита на Б., тъй като той се е защитавал срещу всички релевантни
факти и не се стига до извод за извършено от него по-тежко наказуемо
престъпление.
В този случай крайният извод на СРС, че
и В.Б. не е извършил документно престъпление е вярно, тъй като прокуратурата не
е успяла да докаже, че той е имал изградено съзнание, че ползва неистински
документ. В тази връзка не е установено, че той не е познавал мнимия завещател
и не е имал обективно основание да смята, че това лице може да направи
разпореждане с имуществото си в негова полза. Показанията на съседите на Л., че
не са виждали лице, което да посещава същия приживе, са само една индиция в
такъв смисъл, но не доказват убедително и вън от всяко съмнение, че не е
съществувала каквато и да било връзка между Б. и Л. преди смъртта на последния.
По изложените съображения и В.Б. не е
извършил престъплението по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК,
нито престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК. Затова и той правилно е
бил признат за невинен от СРС и оправдан по повдигнатото му обвинение.
В
заключение, при извършената на основание чл. 314, ал. 1, вр. чл. 313 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваното решение, въззивната
инстанция не констатира наличие на основания, налагащи неговата отмяна или
изменение, поради което прие, че следва
то бъде потвърдено, а протестът срещу него – да бъде оставен без уважение като
неоснователен.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийският
градски съд
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение
от 26. 06. 2018 г, постановено по н.а.х.д. № 21192/17 г. на СРС, НО, 15 състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.