Р Е Ш
Е Н И Е
№ 826
гр.Русе, 17.05.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД Х-ти граждански състав в публично заседание на 13-ти май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИН
ЙОРДАНОВ
при секретаря
Ширин Сефер,
като разгледа
докладваното от съдията Йорданов гр.дело № 866 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 от ЗЗД – за
реално изпълнение на договорно задължение по договор за аренда на земеделски
земи и за лихва за забава с правна квалификация чл. 86 от ЗЗД.
Претенцията на ищеца Община Две
могили се основава на твърдения, че по заповедното производство по приложеното ч.гр.д. №
8301/2018 г. по описа на РсРС са претендирали 2580 лв., представляващи неплатена
част от арендна вноска за стопанска 2017/2018 г. по договор за аренда
№457/05.07.2016 г., 4,30 лв. лихва от
26.07.2018 г. до 31.07.2018 г., 22,22 лв. лихва от 01.08.2018 г. до
31.08.2018 г. и 21,51 лв. лихви за периода от 01.09.2018 г. до датата на
подаване на заявлението по заповедното производство. Заповедта за изпълнение
била обезсилена поради непредставяне на доказателства за завеждане на
установителен иск в срока по чл.415 от ГПК, поради което и след допуснато
изменение на иска претендират за осъждането на ответника да им заплати
посочените по-горе суми, ведно с разноските по делото.
Ответникът „БИО
ГАРДЪНС“ЕООД-с.Сандрово оспорва иска. Признава, че страните са били в облигационни отношения по договор за
аренда от 05.07.2016 г. за посочените 10 недвижими имота. Договорът бил сключен
след проведен публичен търг с явно наддаване. Едно от условията било
земеделските земи да се предоставят „за създаване и отглеждане на трайни насаждения от
дървесен вид“. Тази цел съвпадала с инвестиционните
намерения на ответното дружество, като плановете били да се създадат трайни насаждения от кайсии и вишни върху 273,6
декара земя. Не бил проведен оглед на имотите в
присъствие на служител на общината. Имотите не били трасирани, нито били
оградени. Поради това ответника при оглед на терените предположил, че
съществуващите наоколо ниви са именно тези по публичният търг. Затова участвал
в надаването и спечелил. Не си спомня да му е предадено копие от подписан
протокол за опис по чл. 2.2. от договора за аренда, но дори да е подписал такъв
това било формално и нямал ясна представа и съзнание за нивите, които видял.
Направил авансовото плащане, тъй като това било условие за участие в процедурата.
Впоследствие бил изненадан когато разбрал, че само два от имотите по позиции
1.9 и 1.10 от договора отговарят на предвидения начин за трайното ползване –
изоставена нива. Всички останали имоти били обрасли с дървесна и храстова растителност и
било невъзможно да бъдат използвани за създаване и отглеждане на трайни
насаждения. Направил запитване до Регионална дирекция по горите – Русе и се
оказало, че пет от имотите, а именно с номера 079001, 083001, 084001, 081004 и
081008/след уточнение/ отговарят на характеристиките за гора по смисъла на
чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за горите.
Останалите три имота, които също имали дървесна и храстова растителност
не отговаряли на тези характеристики, тъй като били маломерни. Убедил се, че не може сам да промени състоянието
на арендуваните земи от гора към изоставена нива, за което уведомил кмета със
заявление от 12.12.2016 г. С нотариална покана заявил, че е в обективна
невъзможност да използва арендуваните земи по предназначение по отношение на
имотите по позиция от 1.1 до 1.8 от договора и заявил, че ще направи арендно плащане за следващата стопанска година
в размер на 4545,54 лв., т. е.
припадащата се част само за останалите два имота. Поради невъзможност за
ползване на голяма част от имотите по предназначение се споразумели с кмета и
прекратили договора за аренда. Това станало със споразумение от 03.01.2019 г.
От чл. 3, ал. 1 от същото било видно, че дължимото
плащане за стопанската 2018/2019 г. било изчислено пропорционално, но само за
ползване на двата поземлени имота по позиции 1.9 и 1.10, както и за маломерните
три имота, които също имали храстова растителност, но не отговаряли на
характеристиките за гора, които ответника все пак не бил ползвал. Счита, че
предвид липсата на трасиране на имотите и на обозначение за ясните им граници
бил в невъзможност да установи недостатъците им при оглед на вещта. Тези
недостатъци не били известни при сключването на договора. Съществувала
обективна пречка за ползване на част от имотите. Поради това счита, че не дължи
арендно плащане за същите, което било в размер на 2580 лв. за стопанската
2017/2018 г. Предвид неоснователността на главния иск оспорва и акцесорните
искове за лихва за забава.
За да се произнесе съдът съобрази следното:
Признава се и не се спори, че
страните са били обвързани от договор за аренда на десет земеделски имота,
конкретно посочени в договора и исковата молба, като договорът бил сключен на 5
юли 2016 г. Не се спори и относно това, че в последствие със споразумение от
03.01.2019 г. договора за аренда бил прекратен, както и че за стопанската
2017/2018 г. ответника е направил частично плащане в размер на 4545.54 лв.,
съответстващо на цената за имотите по позиции 1.9 и 1.10 от договора, както и
за три поземлени имота /с номера 081001, 081003, 081005/, в които имало
храстова и дървесна растителност, но не отговаряли на характеристиките за гора.
Не се спори и относно това, че ответника не е заплатил остатък от арендното
плащане за стопанската 2017/2018 г. в
размер на 2580 лв. По делото е спорно дали същото се дължи предвид наличието на
храстова и дървесна растителност в имотите по позиция 1.1 до 1.8 от договора за
аренда, както и на обстоятелството, че пет от тези осем имота отговарят на
характеристиките за гора по смисъла на Закона за горите, а останалите три имота
също имат дървесна и храстова растителност, но не отговарят на тези
характеристики поради маломерност. От изявленията на ищеца, а също и от
представените документи, изходящи от РДГ Русе е видно, че това е състояние на
имотите по т.1.1 – 1.8 от договора не само към момента на сключването му, но и към
момента на влизане в сила на Закона за горите /ЗГ/. Така от протокол №1 /в
препис на л.46 – л.48 от делото/ е видно, че
на ищеца е отказано да се приложи чл.84, ал.1 от ЗГ, т.к. петте имота,
които отговарят на характеристиките за гора попадат в приложното поле на
пар.49, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗГ /обн. Д.В. бр.60/2015 г., в сила от 07.08.2015
г./, т.е. тези имоти са били в такова състояние и към момента на приемане на
закона и по отношение на тях е имало открита административна процедура.
Въпросният протокол №1 е официален документ и се ползва с доказателствена сила
за удостоверените в него обстоятелства. За останалите три имота, в които имало храстова и дървесна
растителност не са представени доказателства за това, че не отговаряли на
характеристиките за гора поради това, че са маломерни. В писмото на РДГ до
ответника /в препис на л.32 от делото/ е посочено, че в тях „се наблюдава
наличие на дървесна и храстова растителност, но те не отговарят на
характеристиките за гора по смисъла на чл.2, ал.1, т.1 от ЗГ“. При това
положение следва да се прецени дали ответникът дължи заплащане на арендна цена
за стопанската 2017/2018 г. за имотите по т.1.1 – 1.8 от договора. От събраните
по делото доказателства е видно, че договорът за аренда между страните е
сключен за конкретно предназначение на отдадените по аренда имоти – „за
създаване и отглеждане на трайни насаждения от дървесен вид“, която обаче е
непостижима по отношение на пет от имотите с оглед характеристиките им на гора
и невъзможността по отношение на тях да се приложи чл.84, ал.1 от ЗГ. Поради
това в частта по отношение на тези пет имота договорът е нищожен поради
невъзможен предмет – на осн.ч.26, ал.2, пр. първо от ЗЗД. Поради това за същите
не се дължи арендна цена. За останалите три имота, в които има дървесна и
храстова растителност, но които не отговарят на характеристиките за гора по
смисъла на чл.2, ал.1, т.1 от ЗГ договорът не е с невъзможен предмет, но следва
да се прецени дали същите са с недостатъци, които да дават на арeндатора правата по чл.6, ал.3 от Закона за арендата в
земеделието /ЗАЗ/ - Ако обектът на договора не е предаден в надлежното
състояние, арендаторът може да иска привеждането му в съответствие с
изискванията на ал. 2, да извърши това сам за сметка на арендодателя или да
развали договора. В случая в договора за аренда не е посочено, че имотите
следва да се предадат без никаква дървесна и храстова растителност. В ЗГ и
ЗСПЗЗ и подзаконовите нормативни актове по приложението им не се съдържа
легално определение на понятието „изоставена нива“. При това положение и по
пътя на тълкуване и при анализ на разпоредбите от ЗГ, уреждащи промяната на
предназначението на даден имот от земеделска земя в гора следва извода че е
допустимо да има такава растителност, стига същата да не води до промяна на
характеристиката на имота до такава степен, че същия да отговаря на характеристиките за гора по
смисъла на чл.2, ал.1, т.1 от ЗГ, а в определени случаи /чл.84, ал.1 от ЗГ е
допустимо имотът да запази предназначението си на земеделска земя/. При това
положение следва извода, че трите имота с номера 81001, 081003, 081005 не са били в ненадлежно
състояние към момента на сключване на договора. Действително същите не са
предадени на ответника с опис, каквото е изискването на чл.6, ал.4 от ЗАЗ
и чл.2.1 от договора за аренда между
страните, но е видно, че на ответникът е било осигурено безпрепятствeно владение и възможност да ползва същите в съответствие
с целта на арендата по договора. Нещо повече – за следващата стопанска година
той е заплатил частично арендна цена и то за всички имоти, но пропорционално на
изминалите месеци от стопанската година. Съобразно площта на тези имоти от
3,491 дка спрямо общата площ на арендуваните имоти от 309,820 дка ответникът
дължи на ищеца арендна цена за стопанската 2017/2018 г. като същата е в размер
на 80,30 лв. до този размер искът е основателен и следва да се уважи, а за
горницата до 2 580 лв. да се отхвърли като неоснователен. Пропорционално
следва да се уважа и исковете за лихва за забава.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК разноските
по делото следва да се разпределят между страните съразмерно на
уважената/отхвърлената част от иска.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „БИО ГАРДЪНС“ЕООД-с.Сандрово,
ЕИК ********* да заплати на Община Две могили, ЕИК ********* сумата в размер на
80,30 лв.- неплатена арендна цена за стопанската 2017/2018 г. по сключен между
страните договор №457 от 05.07.2016 г. за аренда, както и 0,13 лв.- лихва
от 26.07.2018 г. до 31.07.2018 г., 0,69
лв.- лихва от 01.08.2018 г. до 31.08.2018 г. и 0,67 лв.- лихва за периода от
01.09.2018 г. до 12.12.2018 г., както и 12,54 лв. – разноски по делото и ОТХВЪРЛЯ исковете в останалата им част
– за горниците над тези суми.
ОСЪЖДА Община Две могили, ЕИК
********* да заплати на „БИО ГАРДЪНС“ЕООД-с.Сандрово, ЕИК ********* сумата в
размер на 387,56 лв. – разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: