Р
Е Ш Е
Н И Е №546
гр. Бургас, 25 март 2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, ІV състав, в съдебно заседание на тринайсти март, през две хиляди и деветнайста година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
При секретар СТОЯНКА АТАНАСОВА, като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА РАДИКОВА АХД № 3105 по описа за 2018 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е по реда чл. 284 и сл. ЗИНЗС във вр. с чл. 203 от АПК.
Образувано е по искова молба (л.2; л.49), подадена от И.Е.М.,
чрез процесуален представител адв. Д.Г., против ГДИН при МП гр. София за заплащане на
обезщетение за причинени от действия и
бездействия на длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас,
неимуществени вреди в резултат на изтезание или нечовешко и нехуманно
отношение, изразено в недостатъчна жилищна площ, осветление, проветряване,
условия за двигателна активност и други, които могат да причинят увреждане на
здравето, за периодите - от
12.02.2012 г. до 20.09.2012 г. и от 22.07.2014 г. до 25.09.2015 г., в размер на
12 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.
С исковата молба е заявена и претенция за заплащане на
направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че за периодите - от 12.02.2012 г. до 20.09.2012 г. и от
22.07.2014 г. до 25.09.2015 г. затворническата администрация не е спазила изискванията за
минимална жилищна площ в помещенията на затвора, където е търпял наказание
лишаване от свобода. Посочва липсата на естествено осветление, приток на чист
въздух и отопление. Оплаква се, че не му е бил осигурен постоянен достъп до
санитарен възел и течаща вода, тъй като според режима в затвора вечер
помещенията се заключват и за естествените си нужди затворниците са принудени
да използват кофа, която се намира в спалното помещение. Твърди, че е бил лишен от възможността да
осъществява минимални хигиенно-битови нужди, тъй като подаването на топла вода
за къпане става само два пъти седмично. Банята разполага с два душа, единият от
които обикновено не работи, а поради броя на хората, всеки разполага с около
2-3 минути за лична хигиена. В спалните помещения от страна на администрацията
не се извършвали ефективни санитарно- хигиенни мероприятия, което водело до
увеличаване на количествата дървеници, мишки и комари. В същото време на
лишените от свобода не се позволявало да внасят в затвора препарати за
дезинсекция.
Заявява,че от м. май 2015г. до окончателно изтърпяване
на наказанието (26.09.2019г.) е бил преместен от корпуса на Затвора гр.Бургас в
ЗО „Строител“, където макар, че режимът бил облекчен, условията за живот в
спалните помещения били почти същите като в корпуса. Единствената разлика била
наличието на самостоятелен санитарен възел.
Според него, в резултат на неизпълнение законовите
задължения от страна на затворната администрация, да
осигури изтърпяване на наказанието лишаване от свобода при нормални битови
условия, бил подложен на изтезание, жестоко и нечовешко отношение, причинило му
неимуществени вреди.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител
адв. Г., поддържа изцяло исковата претенция. Подробни
съображения излага в писмена защита.
Ответникът по иска - Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” към Министерство на правосъдието гр. София, не изпраща
представител. В отговор на исковата молба изразява становище, че за периода до
15.11.2013г. искът следва да бъде отхвърлен поради изтекла давност. За остатъка
от исковия период намира претенцията за неоснователна и недоказана.Претендира
присъждане на разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас счита, че
искът е неоснователен и недоказан по съображенията, изложени от ответника в
отговора на исковата молба.
І.ФАКТИТЕ:
Искът за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди касае периодите - от 12.02.2012 г. до 20.09.2012 г. и от
22.07.2014 г. до 25.09.2015 г.
Според представени по делото справка от 6.12.2018
г.(л.31) и писма от 05.02.2019 г. (л. 58,96), 6.03.2019г. (л.97),
20.02.2019г.(л.98), подписани от
инспектор „СДВР“ при Затвора гр. Бургас и началник на Затвора гр. Бургас, И.Е.М.
*** на 19.03.2011 г. и е настанен в приемно отделение, където пребивава до дата
17.04.2011 г.
На 18.04.2011 г. е разпределен в група за осъдени
лишени от свобода – четвърта група.
На 18.10.2011 г. е преразпределен в група за осъдени-
пета група, а на 27.08.2012г.- в осма група.
На 21.09.2012г. М. е преведен в Затвора гр. Стара
Загора. На 18.06.2014г. е преместен в затворническо общежитие от открит тип към
Затвора гр. Стара Загора, след прекатегоризиране. На
22.07.2014г. е преведен в затворническо общежитие от открит тип към Затвора гр.
Бургас- ЗООТ“Строител“. В общежитието пребивава до 17.10.2014г., когато е прекатегоризиран от открит в закрит тип и преместен в
корпуса на затвора Бургас. В корпуса е настанен в група за осъдени- шеста
група. На 25.09.2015г. е освободен по изтърпяване на присъда „лишаване от
свобода“.
Периодът от 12.03.2012г. до 25.09.2015г. е
непрекъснат.
За всички посочени периоди администрацията на затвора
не поддържа официална информация за това, в кои спални помещения и с колко
лишени от свобода е настанявано лицето.
Съобразно конструктивните особености на цялата сграда
на Затвора, както и в отделните килии не бил обособен санитарен възел и нямало
течаща вода. През деня всички помещения на групите били отворени и лишените от
свобода имали свободен достъп до течаща вода и санитарен възел в обособено
отделно помещение, като можели да ползват свободно от 6,30 до 20,00 часа.
Проблеми с водоснабдяването не са съществували. Непрекъснато се подавало
съответното количество течаща студена вода, а по установен график и топла 2 пъти седмично /вторник и четвъртък/. След заключване на
помещенията в 20,00 часа, лишените от свобода ползвали бутилки с вода и нямали
достъп до санитарните възли. Осъдените лица,
настанени в Затвора-Бургас, сами определяли режима за поддържане хигиената в
помещенията, чистотата на въздуха и разположението на леглата. Хигиената в
спалните и общите помещения на групите се поддържала ежедневно от специално
определени лица - хигиенисти и дежурни по поддържане на хигиената. Отоплението
в спалните помещения е с централно парно, като подаваното количество топлина се
определя от моментните климатични условия и е съобразено с държавните стандарти
за поддържане на оптимална температура в закрити жилищни помещения.
В ЗООТ „Строител“ не се пазят
данни за настаняване на лишените от свобода по спални помещения за времето до
2018г.
В общежитието спалните
помещения са обзаведени с легла, метални шкафчета и маси. Средната площ на спалните
помещения е около 17,19кв.м., от тях 1,35 кв.м. санитарен възел. Всички спални
помещения разполагат с прозорец (155х258), с три отваряеми
части. Осигурена е възможност за проветряване и достъп до естествена светлина.
Осигурен е постоянен достъп до течаща вода. Всеки ден от 6.00 до 20.00ч. е
осигурено ползване на топла вода за тоалет в общо помещение- баня, оборудвано с
душове. На лишените от свобода е осигурена възможност за престой на открито,
достъп до медицинско обслужване, свиждане с близки по график. Периодично се
извършва обезпаразитяване и няма наличие на хлебарки,
мишки и дървеници.
В хода на производството
ответникът доказва провеждане на мероприятия по обезпаразитяване
през м. септември 2013г. (л.38,39-41), 03.10.2013г., 19.10.2013г., 29.11.2013г.(л.32-36).
Удостоверява плащане на услуга – „дезинсекция корпус“ на 15.09.2015г.(л.37)
В хода на съдебното
производство в качеството на свидетели са разпитани лицата М.К.М., А.А.Д. и Л. Ш..
Св. М.К.М. заявява, че постъпил
в Затвора гр. Бургас през м.май 2018г. През периода 2013-2016 г. също бил в
Затвора – гр. Бургас, по друга присъда. С ищеца
И.М. за кратко време били в една килия. През останалото време били в
различни килии, но на един етаж.
Килиите се различавали само по квадратура, но не и по
останалите условия в тях. Килията, в която били с И.М. била около 20 кв.м., но
много натъпкана. Леглата били на „тройна вишка“, на
тях били настанени около 30 човека. През периода 2013-2016 г. в килиите нямало
течаща вода, нито тоалетна. Килиите се заключвали вечер в 8 часа и се
отключвали сутрин в 6 часа. По времето, през което килиите са заключени,
излизане за ползване на тоалетна било невъзможно. Ползвали кофа, която стояла
до вратата на килията. Нищо не отделяло кофата от помещението Случвало се
лишените от свобода да поставят завеса, но старшините я махали. Да се ходи до
тоалетна в такива условия било изключително дискомфортно,
освен това миришело неприятно. За почистване в месеца бил предоставян един
препарат за целия етаж. В килиите имало хлебарки, мишки и дървеници. Обезпаразитяване рядко се правело. В банята нямало душове.
Два пъти седмично бил осигурен достъп до топла вода. През това време всички от
етажа трябвало да се изкъпят и изперат. Изпраното простирали в килията, в която
имало два двойни малки прозореца с мрежа и решетка. От изпаренията и цигарения
дим всичко се вмирисвало. През зимата парно било включвано за един час сутрин и
един час вечер, през другото време било студено.
Свидетелят заявява и че през периода 2013-2016 г.
е търпял наказание и в ЗООТ „Строител“.
Не е сигурен дали по едно и също време с ищеца са били в общежитието. Сочи
обаче, че условията там не са променяни, дори след като в корпуса на затвора
бил направен ремонт.
В стаята, която била много малка живеели четирима
души. Имало тоалетна с течаща, но само студена вода. Баня била предвидена във
вторник и четвъртък, но водата се нагрявала с бойлер и не винаги имало
достатъчно топла вода. В поддържаните спални помещения, дървениците и
хлебарките били по-малко. На лишените от свобода не било позволено сами да
купуват препарати за дезинфекция. Стаите, които се намирали на първия етаж били
отвратителни, по стените имало мухъл. Тези на втория етаж били в по- добро
състояние. Свидетелят не е сигурен на кой етаж е бил настанен ищеца.
Св. А.А.Д. заявява, че през
периода 2012-2015 г. бил в Затвора – гр. Бургас, където е и към настоящия
момент. От там познава ищеца И.М.. Не е бил с него в една килия, но е бил в
килия на същия етаж. Всички килии на етажа били около 30 квадрата. Падал се по
около 1кв.м. на човек. Настаняването в килиите било еднакво. На етаж били
настанявани между 150 и 200 човека.Вечер
килиите били заключвани между 8-8:30 часа и отключвани в 6 часа. В
помещенията нямало течаща вода и
тоалетна. За тоалетна използвали пластмасови кофи. Кофата не била отделена от
помещението, навирала се до вратата. В резултат на ползването й от много хора,
неприятната миризма в помещението била силна. Килията била почиствана от самите
лишени от свобода, със закупени от тях препарати. Имало много хлебарки,
дървеници и мишки. От администрацията на затвора пръскали, но нямало ефект.
Леглата в килиите били разположени по три вишки за
периода 2012-2015 г., разстоянието между тях било колкото да се преминава. Два
пъти седмично вторник и четвъртък имали възможност да се къпят. Лишените от
свобода, които не работели сами си перяли спалното
бельо и дрехите през времето, определено за баня. Условията в банята били много
зле. Имало по три душа, от които работели само два, останалите се къпели с кофи
до мивките, защото времето за къпане било ограничено - цял етаж трябвало да се
изкъпе за един ден. Отоплението през зимата било включвано по един час сутрин и
един час вечер, през останалото време било студено. На лишените от свобода не
било позволено сами да купуват препарати за дезинфекция.
Св. Л. Ш.
заявява, че от 2013 г. до 2015 г. е бил в „Строител“. Познава И. М., с когото
били заедно в общежитието. Стаите в последното били предназначени за пет човека, но имало такива,
в които били настанявани по осем души. Хигиената поддържали сами, с купени от
тях препарати. Имало хлебарки, мишки и бълхи. През времето, в което бил там от администрацията не са дезинфекцирали. През
зимата било много студено. Парното работело сутрин и вечер по два часа- от 6
часа до 8.
ІІ. ПРАВОТО:
Искът е процесуално допустим.
Твърдят се
неимуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразни бездействия на
длъжностни лица от администрацията на Затвора Бургас ( служители на ответника )
във връзка с битовите условия, при които ищецът е изтърпявал наказание лишаване
от свобода, за периода от 12.02.2012 г. до 20.09.2012 г. и от 22.07.2014 г. до 25.09.2015
г.
1. За първият претендиран период - от 12.02.2012
г. до 20.09.2012 г. искът следва да бъде отхвърлен поради изтекла
давност. Възражение за това е направено от ответника с отговора на исковата
молба.
Според ТР № 3 от
22.04.2004 г. по т. д. № 3/2004 г. ОСГК на ВКС, т. 4, при незаконни действия
или бездействия на административните органи, давността тече от момента на
преустановяването им. С преместването на ищеца в Затвора гр. Стара Загора на
21.09.2012г. (до 21.07.2014г.) е преустановено нанасянето на вреди за периода,
защото вреди причинени от незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от
администрацията на Затвора Стара Загора за периода от 21.09.2012г. до 21.07.2014г. в исковата молба не се
твърдят. В случая не е налице продължавано бездействие на затворническа
администрация, поради което съдът приема, че бездействието е било
преустановено.
При това
положение, от 21.09.2012г. (дата на
преустановяване на бездействието) до 21.07.2017 г. вкл. ищецът е разполагал с
възможност по съдебен ред да претендира заплащане на обезщетение за претърпени
вреди от незаконосъобразното бездействие на длъжностни лица от администрацията
на Затвора Бургас (служители на ответника). Процесната
искова молба е депозирана на 15.11.2018 г. – след изтичане на петгодишната
погасителна давност по чл. 110 от ЗЗД, с която се е
погасило правото му на иск за този период.
2. По отношение на вторият период - от 22.07.2014 г. до 25.09.2015 г. искът
следва да се квалифицира по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС.
Действително на
26.09.2015г. М. е бил освободен от Затвора гр. Бургас, поради изтърпяване на
наложеното наказание. Към датата на подаване на исковата молба обаче, отново е
със статут на лице лишено от свобода.
Отделно от това,
съдът намира за приложима и разпоредбата на § 47 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС.
В този смисъл е Определение № 189 от 8.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10037/2017 г., III о.
Аргументи в подкрепа
на тезата за неприложимост на ограничителния 6 месечен срок, регламентиран с
нормата на § 47 от ПЗР на ЗИД на ЗИНЗС се съдържат и в
Решение от 5.10.2017 г. на ЕСПЧ по делото на Кормев
срещу България, по жалба № 39014/2012 г., станало окончателно на 5.01.2018 г.,
Пето отделение. В последното съдът посочва, че в решението си Нешков и други
(цитирано по-горе, § § 192-213) е направен задълбочен анализ на съществуващите
в българското законодателство вътрешноправни средства за защита за компенсиране
на лошите условия на задържане. По-конкретно, че предвид развитието на
съдебната практика на българските съдилища по прилагането на чл. 1 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди, иск за обезщетение по този член не може да се
счита за достатъчно сигурно и ефективно компенсаторно средство за защита, което
да отстрани твърдените нарушения на чл. 3 от Конвенцията за лоши условия на
задържане.
Този съд отбелязва и
че националното законодателство е изменено през февруари и май 2017 и вече
предвижда компенсаторна мярка и превантивно средство за защита, създадени
специално за справяне с жалбите на затворниците, настанени при лоши условия на
задържане.
Разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, предвижда че
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл. 3.
Според чл.285 ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1
се разглежда по реда на глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста
сочи като ответници органите по чл. 284, ал. 1, от чиито
актове, действия или бездействия са причинени вредите. Последните, според
правилото на чл.205 АПК са юридическите лица, представлявани от органа (в
случая от специализираните органи по изпълнение на наказанията), от чиито
незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.
Ответникът Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" със седалище София съгласно чл.12, ал.2 ЗИНЗС, е юридическо
лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и
контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода, а затворите,
какъвто е и Затворът Бургас, са нейни териториални служби (чл.12, ал.2 ЗИНЗС).
За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия
на администрацията на затвора и длъжностни лица в системата на тази
администрация, следва да отговаря юридическото лице.
При това положение, Главна дирекция "Изпълнение
на наказанията" има както процесуална, така и материално правна
легитимация да отговаря по предявеният иск.
В случая исковата защита следва да се реализира по
реда на глава 7 от ЗИНЗС.
Ето защо, за да бъде приета основателност на иска за
вреди с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, следва кумулативно
да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи
по изпълнение на наказанията, с който се нарушава чл.3 от закона, настъпила, в
резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се
предполага до доказване на противното, по силата на въведената с разпоредбата
на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, оборима
презумпция и връзка между тях.
Т.е. отговорността на държавата се ангажира при
доказано подлагане на:
- жестоко или нечовешко отношение (чл. 3, ал.1 до
06.02.2017 г.), както и при
-поставянето на лицата в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможности за човешко общуване и други виновно извършени действия или
бездействия, които могат да причинят увреждане на здравето (чл. 3, ал.2 до
06.02.2017 г.)
Ищецът твърди бездействие във връзка с битовите
условия, при които е изтърпявал наказание лишаване от свобода, което се
изразява в неспазване изискванията за
минимална жилищна площ в помещенията на затвора, където е търпял наказание
лишаване от свобода, липсата на естествено осветление, приток на чист въздух и
климатизация, не осигурен постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода, лишаване от възможността да
осъществява минимални хигиенно-битови нужди.
Твърди, че поради бездействието на ответника да му
осигури адекватни условия, в които да търпи наказанието си, така както
разпорежда закона, за него са настъпили неимуществени вреди, защото бил
подложен на унизително отношение, което уронва човешкото му достойнство,
принуждава го да върши или да приеме действия против волята си, поражда чувство
на страх, незащитеност или малоценност.
Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на
затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца
неимуществени вреди следва да се отчита в съвкупност от преживяното,
независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова
регламентация.
Такова разрешение на въпроса дава разпоредбата на чл.284, ал.2 от ЗИНЗС, според
която в случаите по чл.3, ал.2 от същия закон, съдът взема предвид
кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността,
както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на
спора.
Разпоредбата на чл.3 от ЗИНЗС (редакция, към процесния период), въвежда законови гаранции за
съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода.
Следва да бъде отчетена и нормата на чл.3 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е
ратифицирана от България през 1992г., и която според чл.5, ал.4 от Конституцията на РБългария, е част от вътрешното
право на страната и има предимство пред тези норми на вътрешното
законодателство, които й противоречат. Според нея, никой не може да бъде
подложен на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Според Минималните стандарти за третиране на лишените
от свобода, приети от Първият конгрес на Организацията на обединените нации по
предотвратяване на престъпленията и третиране на престъпниците,
проведена в Женева в 1955 година, и утвърдени от Икономическия и социален съвет
с резолюции 663 C (XXIV) от 31.07.1957г. и 2076 (LXII) от 13.05.1977г., които
нямат задължителна сила, но спазването им е критерий за зачитане на човешките
права и свободи и демократичния характер на държавите :
10. Всички помещения, от които се ползват лица, лишени
от свобода, и особено помещенията, в които те спят, трябва да отговарят на
всички санитарни изисквания, като следва да се обръща дължимото внимание на
климатичните условия, особено на кубатурата на тези помещения, на тяхната
минимална площ, осветление, отопление и проветряване.
11. Във всички помещения, в които живеят и работят
лица, лишени от свобода:
а) прозорците трябва да имат достатъчни размери, за да
могат тези лица да четат и работят на дневна светлина, като прозорците трябва
да са така конструирани, че да осигуряват приток на пресен въздух, независимо
от наличието или липсата на вентилационна уредба;
б) изкуственото осветление трябва да е достатъчно, за
да могат лицата, лишени от свобода, да четат или работят без опасност за
тяхното зрение.
12. Санитарните възли трябва да са достатъчни, за да
може всяко лице, лишено от свобода, да удовлетворява своите естествени
потребности тогава, когато изпитва нужда, и в условията на чистота и
пристойност.
13. Къпалните помещения и броят на душовете трябва да
са достатъчни за това всяко лице, лишено от свобода, да може и да е задължено
да се къпе или да взема душ при подходяща за съответния климат температура и
толкова често, колкото това се изисква от общата хигиена, като се отчитат
сезонът и географският район, тоест във всеки случай поне един път седмично в
районите с умерен климат.
В случая, следва да се има предвид и пилотното решение
на Съда по правата на човека по делото Нешков и други срещу България от 27
януари 2015г., в което категорично се сочи, че пренаселеността в българските
затвори и изключително лошите материални условия в тях, води до нарушение на
Член 3 от Конвенцията (забрана за нечовешко и унизително отношение) по
отношение на настанените в тях, лишени от свобода.
Ищецът претендира заплащане на обезщетение за това, че
през процесния период, е бил настаняван в помещения,
без постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като през нощта е можел
да удовлетворява всички физиологични нужди само в кофа, която се намира в
спалното помещение. Бил е лишен от възможности за добра хигиена, поради
периодична липса на подаване на топла вода, липсвала достатъчно жилищна площ,
достатъчно осветление и възможност за естествено проветряване в помещенията в
които е бил настаняван. В помещенията не било осигурено нормално топлоподаване
през зимния период. Помещенията не били регулярно и ефективно санитарно
обработвани, поради което обитателите им били заобиколени
от дървеници, хлебарки и мишки.
В случая е налице незаконосъобразно бездействие от
страна на служителите на ответника по отношение на повечето от твърденията в
ИМ, защото органите, на които е възложено да осъществяват ръководството и
контрола върху дейността по изтърпяване на наложеното с присъда наказание
лишаване от свобода, са длъжни да осигуряват на осъдените лица такива условия,
които не създават предпоставки за увреждане на физическото и психическото им
здраве, нито на човешкото им достойнство. Аргумент в тази насока са
разпоредбите на чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи и чл.29, ал.1 от Конституцията на Република България, според
които никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, нечовешко или
унижаващо отношение. Поради това следва да се приеме, че основно задължение на
упражняващия ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от
свобода държавен орган, е да следи и да предотвратява всяко унижаване на
човешкото достойнство на лицата, чиято лична свобода е ограничена с наложеното
им наказание. Визираният по-горе нормативен регламент на Конвенцията и
Конституцията на Република България подробно е развит в разпоредбите на чл.3,
ал.2, т.2 и т.3 от ЗИНЗС (в редакцията, релевантна за процесния
период).
Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС на
лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща
вода. В заведенията от закрит тип, каквото е процесното,
ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните
помещения.
Конкретно установените факти по делото относно достъпа
до санитарен възел и течаща вода водят до извода, че килиите, в които е бил
настанен ищецът през периода 18.10.2014г.- 25.09.2015г., не отговарят на
посочените изисквания, тъй като за него е бил препятстван достъпът до санитарен
възел и течаща вода в продължение на 9-10 часа от всяко денонощие и той в
разрез с всички нормални етични стандарти и човешко отнасяне е бил принуден да
облекчава физиологичните си нужди в кофа, която се намира в същото помещение. В
това помещение всъщност се осъществяват всички битови дейности, извършвани от
лишения от свобода ежедневно, като спане, хранене и др. От свидетелските
показания се установи, че мястото в килиите, където е поставена кофата за
физиологични нужди, не е преградено или отделено по никакъв начин от останалата
част на помещението. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до
унизително и недостойно отношение към лишения от свобода, водят и до извода за
потенциална заплаха за неговото здраве поради липса на реализирани елементарни
хигиенни стандарти – в едно помещение, в което лишеният от свобода е длъжен да
спи, да пребивава през деня и нощно време, да се храни, да облекчава
физиологичните си нужди в кофа без наличието на течаща вода, посредством която
да се хигиенизират непосредствено след това.
Освен противоправното деяние
за наличието на непозволено увреждане следва да се установи настъпила вреда,
която е в пряка причинна връзка с него. Вредата представлява смущение,
накърняване или унищожаване на човешки права, относими към имущество, телесна
цялост, здраве и душевно състояние.
Поставянето на ищеца в неблагоприятни условия по
смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС (в съответната
редакция) само по себе си представлява третиране способно да породи у него
физическо, емоционално и морално страдание. Липсата на елементарен битов
стандарт свързан с принудата ищецът да облекчава физиологичните си нужди в кофи
в същото помещение, където живее и извършва всички битови дейности, липсата
през същия период на течаща вода в помещението са от такова естество, че
предизвикват във всяко нормално психически здраво човешко същество твърдените
от ищеца страдания, които обосновават и наличието на настъпила неимуществена
вреда за него (в този смисъл решение от 02.02.2006 г.
на ЕСПЧ по делото Йовчев срещу България; решение от 10.01.2012 г. на ЕСПЧ по
делото Шахъмов срещу България и др.).
На основание чл. 284, ал.3, предл.второ
и ал.5 от ЗИНЗС съдът приема за
доказани твърденията свързани с пренаселеността на помещенията обитавани от
ищеца в сградата на Затвор Бургас периода от 18.10.2014г.- 25.09.2015г. Още
повече, че ответникът не ангажира никакви доказателства за обратното. В представените по делото справки и писма
изрично е посочено, че за всички посочени периоди администрацията на затвора не
поддържа официална информация за това, в кои спални помещения и с колко лишени
от свобода е настанявано лицето. В този смисъл презумпцията, регламентирана с
нормата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС не е оборена.
По идентичен начин следва да се третира и периода,
през който М. е търпял наказание в ЗООТ „Строител“- от 22.07.2014 г. до 17.10.2014г.,
по отношение оплакванията за недостатъчна жилищна площ, отопление и спазване на
хигиенни норми, свързани с дезинфектиця.
В случая не се касае за необходимост от жилищна площ,
надминаваща изискванията за ограниченията, които самото наказание поставя, а се
касае за изисквания, които биологичното съществуване на човек предполага.
Твърденията на ищеца и установеното с гласни доказателствени средства, напълно съответстват на
констатираното в два доклада до българското правителство, отразяващи посещението
и констатациите в България на Европейския комитет за предотвратяване на
изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание - първият от
04-10 май 2012 г. и вторият от 24 март до 3 април 2014 година – публикувани и
достъпни за всеки на интернет страницата на Министерството на правосъдието и
служебно известни на съда. В първия доклад изрично е посочено, че
пренаселването остава основен проблем за българската пенитенциарна
система. Делегацията е наблюдавала обезпокоителни равнища на пренаселване във
всички отделения на двата посетени затвора(Бургас и Варна). Към момента на
проверката извършена от делегация на Комитета в Бургаския затвор са били
настанени 940 лица при официален капацитет 371. В същия доклад е отбелязано, че
в Бургаския затвор жилищната площ на един затворник често е под един квадратен
метър, не всеки затворник има легло, някои са принудени да делят едно легло или
да спят върху дюшеци на пода. В доклада Комитета е направил извод, че само по
себе си това възмутително равнище на пренаселване може да се разглежда като
нечовешко и унизително от физическа гледна точка.
Аналогични са данните и от доклада на КПИ за 2014 г.,
като е отбелязано, че ситуацията в някой от затворите между които и този в
гр.Бургас се е влошила значително и затворът се характеризира с особено силно
изразено лошо състояние. Затворът е пренаселен и работи над официалния си
капацитет и не всички лишени от свобода разполагат със собствено легло, като
предлагат по-малко от 4 кв.м жилищна площ на човек в килии за обитаване на
много хора. В доклада изрично е отбелязано, че нито една от препоръките,
свързани с изключително лошите материални условия, видени в затвора по време на
посещението през 2012 г. не е изпълнена, и въпреки намалението на броя на
затворниците в участъка от затворен тип, последният остава изключително
пренаселен, в много от килиите с многобройни обитатели жилищната площ е толкова
малка, че на един затворник се полага 1 кв.м и рядко на разположение 2 кв. м.
По тези съображения съдът счита, че липсата на
достатъчно жилищна площ е произвела у ищеца твърдените негативни емоционални
преживявания, защото при всяко психично здраво човешко същество липсата на
минимално пространство, което да му позволява спокойно биологично съществуване
би причинило описаните в исковата молба нематериални вреди, които обосновават
извод за наличие на унизително отнасяне.
Като се вземе предвид кумулативният ефект от тези
установени по делото неблагоприятни за ищеца условия в Затвора Бургас, чието
осъществяване пряко накърнява човешкото му достойнство и само по себе си
представлява унизително третиране и фактът, че през времето, когато ищецът е
имал достъп до санитарен възел и течаща вода, този достъп също е бил ограничен
поради обстоятелството, че се осъществява само за кратки периоди от деня, през
които малкото на брой санитарни помещения не могат да обслужат всички лишени от
свобода, обитаващи етажа, в неподдържани в хигиенно отношение тоалетни и бани,
където топлата вода се пуска два пъти седмично в кратък времеви отрязък следва
да се направи извода, че ищецът действително е претърпял твърдените от него
неимуществени вреди.
Следва да се посочи, че
ответникът не ангажира доказателства, с които да обори законово въведената
презумпция с нормата на чл.284, ал.5 ЗИНЗС за периода 09.05.2012 г.- 12.08.2015
г. Изпълнението на задълженията на ответника да осигури законосъобразни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, наложено на ищеца се
установява единствено с недоказани
твърдения, изложени в отговора на исковата молба и представените справки,
подписани от началника на Затвора Бургас. Твърденията впрочем, изцяло се
опровергават от свидетелските показания, които съдът приема за непредубедени,
последователни и обективни.
Не е доказано и
твърдяното провеждане на мероприятия по обезпаразитяване, целящи да подобрят хигиенните условия,
при които се търпи наказанието. За процесния период е
представена единствено фактура, която удостоверява плащане на услуга –
„дезинсекция корпус“ на 15.09.2015г.(л.37). Тази фактура обаче, не доказва
реализирането на услугата.
С оглед изложеното, съдът
счита, че искът е доказан по основание за периода 22.07.2014 г.- 25.09.2015 г., но е частично основателен от
гледна точка на неговия размер.
Съгласно чл.52 от ЗЗД при претендиране на
неимуществени вреди съдът определя обезщетението по справедливост.
В конкретния случай, предвид характера на деянието
извършено от служителите на ответника и на увреждането, както и естеството и
степента на претърпените морални страдания, при отчитане на кумулативното
въздействие върху лицето на условията, размера на престоя на ищеца в Затвора
Бургас, вкл. в ЗО „Строител“ - за периода 22.07.2014 г.- 25.09.2015 г., както и
размера на обезщетенията, които Съдът по правата на човека присъжда в своите
решения по казуси, близки до процесния (решение от
18.01.2005г. на ЕСПЧ по делото Кехайов срещу България; решение от 12.10.2006г.
на ЕСПЧ по делото Стайков срещу България; решение от 28.06.2007г. на ЕСПЧ по делото Малечков срещу България и др.), и след като се отчете
обстоятелството, че с посочените решения е определено обезщетение не само на
основание чл.3 от Конвенцията, а процесните основания
касаят само нарушаване на тази разпоредба, както и практиката на ВАС в тази
насока, съдът счита, че справедливото обезщетение следва да е в размер на
1 150лв. Съдът отбелязва, че отчита и относително по- добрите условия, в
които ищецът е търпял наказание в ЗООТ “Строител“- наличие на санитарен възел,
течаща вода, осветление и проветривост на
помещенията.
В останалата част - до пълния претендиран
размер от 12 000лв. искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По делото, с исковата молба, е направено искане за
присъждане на разноски от страна на ищеца, а с отговора на исковата молба е
направено искане за присъждане на разноски от страна на процесуалния
представител на ответника. Настоящият съдебен състав приема, че в конкретния
случай, поради частично уважаване на исковата претенция и на основание чл. 286, ал.3 от ЗИНЗС, присъждане на
разноски – юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника не се дължи.
Такова би се дължало на основание чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС при изцяло
отхвърляне на иска.
Съгласно чл. 286, ал.3 от ЗИНЗС, когато искът се
уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
С оглед цитираната разпоредба, в полза на ищеца следва
да се присъди сумата от 10 лв., представляваща заплатена държавна такса Други
разноски по производството не се твърдят и не се доказват.
Мотивиран от горното, Административен съд гр.Бургас,
четвърти състав,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" гр.София да заплати на И.Е.М., ЕГН **********
обезщетение в размер на 1 150 лв. за претърпени неимуществени вреди от
подлагане на изтезания, жестоко и нечовешко отношение, вследствие противоправно
бездействие на служители на ГДИН, изразяващо се в неосигуряване на възможност
за адекватно проветряване и осветяване на помещението, неосигуряване на
нормална жилищна площ и неосигуряване на непрекъснат достъп до санитарен възел
и течаща вода всеки ден, лишаване от възможност за осъществяване на минимални
хигиенно-битови нужди в периода от 22.07.2014 г.- 25.09.2015 г.
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 12 000 лева, в това число претенцията за периода от
12.02.2012 г. до 20.09.2012 г. – поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието
гр.София, да заплати на И.Е.М., ЕГН ********** сума в размер на 10 (десет) лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: