РЕШЕНИЕ№ 260207
31.05.2022, гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, втори въззивен граждански състав, в
открито заседание на трети май през две хиляди, двадесет и втора година в състав:
Председател:
Албена Зъбова-Кочовска
Членове: Таня Русева-Маркова
Мл.с. Кристиян Попов
При секретаря : Стойка Вълкова
като разгледа докладваното от съдията Зъбова в.гр.дело
№ 589/2020г. по описа на съда, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба от Главна дирекция
„Национална полиция“ – МВР, гр.София, бул.“Александър Малинов“ № 1, чрез
гл.ю.к.Габриела Розенова, против решение
№ 3703/20.12.2019 г., постановено по гр.д.№ 5819/2019 г. по описа на РС –
Бургас, с което Главна дирекция „Национална полиция“ МВР е осъдена да заплати
на К.Х.Х. ЕГН **********,***, сумата от 1644.89
лв., представляваща допълнително възнаграждение
за извънреден труд от общо 243.82 часа, получени като разлика между положения от Х. за периода 22.07.2016 г. –
22.07.2019 г. 1705часа нощен труд и величината, получена от преизчисляването му
с коефициент 1.143 в дневен, възлизащ на 1948,82 часа, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 23.07.2019г. до окончателното й изплащане, както
и сумата от 215.95 лв. – обезщетение за
забавено плащане за периода от 31.10.2016г. до 22.07.2019г.(сборна мораторна
лихва, дължима върху отделните задължения за главница от настъпването на
тяхната изискуемост, до предявяването на иска(на 22.07.19г.), а също сумата от
350 лв. за направените по делото разноски. С решението ГД „Национална полиция“
– МВР е осъдена да заплати по сметка на БРС държавна такса в размер на 115.80
лв. и 180 лв. разноски за експертиза.
Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение, като
го счита за неправилно. Оспорва извода на съда, че е налице празнота в
специалната нормативна уредба, касаеща служителите на МВР и за уреждането на
отношенията им с работодателя намирала субсидиарно приложение Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата(НСОРЗ). В тази връзка сочи, че
по отношение на държавните служители в МВР се съдържа специална уредба в ЗМВР, а
прилагането на КТ или ЗДСл и издадените по приложението им подзаконови актове е
изключено с разпоредбата на чл.187, ал.9 ЗМВР, съгласно която редът за организацията
и разпределянето на работното време, неговото отчитане, компенсирането на
работата на държавните служители извън работно време, режимът на дежурство и
времето им за отдих и почивки, се определят с наредба на Министъра на МВР, т.е.
не са налице предпоставките за субсидиарно прилагане на НСОРЗ, на която се
позовава съдът. Поддържа, че разпоредбата на чл.9 НСОРЗ е неприложима и защото не
са налице две от визираните в нея предпоставки: съгласно чл.187, ал.1 и ал.3 ЗМВР дневното и нощното работно време са с еднаква продължителност от 8 часа и
не е налице работа по трудови норми за определяне на трудовото възнаграждение
по КТ. За
неправилно намира и заключението на първата инстанция, че неприлагането на
правилата на общото законодателство поставя служителите на МВР в по-неблагоприятно
положение от другите държавни служители и от лицата, работещи по трудово
правоотношение. Счита че служителите в системата на
МВР са компенсирани с други допълнителни възнаграждения към основното месечно
такова, посочени в чл.178, ал.1 ЗМВР и изплащането им е съобразено с фактори
като прослужено време, изпълнение на специфични служебни дейности, работа при
специфични условия и други подобни, които законодателят е предвидил с оглед
категорията труд и характера на служебните правоотношения. Поддържа, че
нормите, уреждащи спорните правоотношения между служителите на МВР и
работодателя им са ясни по смисъл, отразяват волята на законодателя и не се
налага да бъдат тълкувани. Намира, че съдът не се е произнесъл по всички
възражения, които са повдигнати в отговора на исковата молба и писмената
защита. Моли за отмяна на съдебното решение и за произнасянето на друго, с
което заявените претенции бъдат отхвърлени.Позовава се и на правна консултация
от проф.д.ю.н. Васил Мръчков-приложена към жалбата.Дири юрисконсулско
възнаграждение. Няма доказателствени искания.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор
от въззиваемия-ищец К.Х.Х..
При
поверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК с Определение №1358/27.05.20г.,
съдът констатира, че въззивната
жалба е допустима.Проверката по чл.269 от ГПК сочи обжалваното съдебно решение
за валидно и допустимо.
С оглед изменение в ЗМВР,
ГД“Национална полиция“-МВР е заличена като страна по въззивното дело, а вместо
нея е конституиран правоприемникът й ГД „Жандармерия, специални операции и
борба с тероризма“ при МВР с адрес:гр.София, ул.“Патриарх Герман“№202.
По съществото на спора и с оглед
въведените пред въззивния съд оплаквания за неправилност на първоинстанционното
съдебно решение, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и в
приложение на закона, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството по делото е образувано пред
РС-Бургас по исковата молба на К.Х.Х. против ГД “Национална полиция“ – МВР, съдържаща обективно
кумулативно съединени претенции по чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.187, ал.5, т.2
от ЗМВР и чл.86, ал.1 от ЗЗД.Главната е за възнаграждение за извънреден
труд от 738лв. за положен извънреден
труд от 123 часа за целия процесен период, получен в резултат от
преизчисляването на положен нощен труд с коефициент 1,143, а акцесорната е за
сумата 90 лв., представляваща лихва за забава върху главницата-възнаграждение до
завеждането на исковата молба.Върху главницата е претендирана и законна лихва
за забава от образуването на делото, до окончателното изплащане на
задължението.
За да обоснове претенциите си, ищецът твърди, че в периода от 22.07.2016г. до 22.07.2019г.
е работил при ответника на 12-часови работни смени – по график, на длъжност
“старши полицай/младши инспектор“ в група 1 ППД(патрулно постова дейност) към
СООРЖТ в ЗЖУ – Бургас-звено към Дирекция “Жандармерия“, със статут на държавен служител,
като ГД “Национална
полиция“ не му е платила дължимото за това
време допълнително възнаграждение за извънреден труд. С оглед направено изменение на исковете
на основание чл.214 от ГПК, е заявил след приемането на заключението на вещото
лице по назначената експертиза, че е положил общо
243.82 часа,
получени след преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143 в дневен, съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ,
вр. с чл.140 от КТ, за които му се дължи допълнително възнаграждение за извънреден
труд от общо 1 644.89 лв..Увеличена от 90 лв. на 215,95 лв. на същото
основание е и акцесорната претенция за мораторна лихва за забава върху
главницата, дължима за периода от 31.10.2016г. до 22.07.2019г.Поискано е
присъждането и на законна лихва върху главницата до изплащането й.
В отговора
си на исковата молба ответната ГД оспорва исковете по
основание.
Признава, че с ищеца са в служебни правоотношения- той
работи в системата на МВР, както е посочено в исковата молба.Излага съображения
обаче, че положеният извънреден труд е надлежно
начислен в съответни протоколи и му е платен по действащите правила, уреждащи
по специфичен начин заплащането на нощния труд на служителите на МВР. Посочва подзаконовите
нормативни актове на МВР, регламентиращи разпределянето на работното време,
отчитането и компенсирането му за процесния по делото период(Наредба
№8121з-407/11.08.14г., Наредба 8121з-592/25.05.15г., Наредба
№8121з-776/29.07.16г.) и заключава, че само в първата е предвидено умножаване
на общия брой часове нощен труд за
отчетния период по коефициент 0,143, като полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за същия отчетен период. В другите наредби такъв
механизъм липсвал, а при отчитането им, броят часове нощен труд се посочвал
само в цяло число.Счита горепосочената уредба и ЗМВР за специални и обосновава извод, че т.к. не е налице
празнота в нормативната уредба, касаеща отношенията на служителите в системата
на МВР, общият нормативен акт Наредба за структурата и организацията на работната заплата(НСОРЗ) е
неприложима по аналогия на закона.
Намира, че само горецитираните актове:ЗМВР и наредбите, издадени от министъра
на МВР във връзка с прилагането му, регламентират отношенията на служителите в системата на
МВР.
Претенцията за мораторна
лихва сочи за частично основателна в случай на основателност на главния иск за
исковия период, през който е действала
наредбата от 2014г.(29.07.16г. -02.08.16г.), но не и след отмяната й,
т.к. заявеният с начало на периода след
посочената дата главен иск, е неоснователен, а този за обезщетение за забава му
е акцесорен, следователно също неоснователен.
Първоинстанционният съд е счел
исковете за основателни, възраженията на
ответната страна за необосновани и я е осъдил да заплати на ищеца поисканото
допълнително трудово възнаграждение, ведно със законната лихва върху него от подаването на исковата
молба, до пълното изплащане, както и
поисканата мораторна лихва за забава до образуването на съдебното дело.
Присъдени са също разноски и държавна такса за производството.
Въззивният
съд изцяло споделя тези крайни правни изводи, което аргументира така:
Установената
от първата инстанция фактическа
обстановка по делото не е спорна пред въззивния съд. С оглед на това
настоящият състав възприема изцяло същата, съобразена и със събраните в процеса
доказателства такава, а именно:
През
периода от 22.07.2016г. до 22.07.2019г. ищецът е заемал длъжността “старши полицай/младши инспектор“ в група 1 ППД към
СООРЖТ в ЗЖУ – Бургас- Дирекция “Жандармерия“към
ГД “Национална полиция“–МВР, определяща го със
статут на държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1, пр.1 от ЗМВР.
Като
такъв той е полагал труд на 12-часови смени по график, включително и за времето
от 22.00 часа до 06.00 часа, т. е. и през нощта.
Според
заключението на вещото лице(Т.Джалева), за горепосочения период ищецът е
положил общо 1 705 часа нощен труд, за което ответникът му е изплатил 426,25лв.
– по 0.25 лв. на час. Преизчислени в дневен труд с коефициент 1.143, горепосочените часове нощен труд възлизат на 1 948.82
часа. Разликата от 243.82 часа между положения нощен труд и преизчисления в
дневен такъв, не е отчетена в протоколите за положен труд, съответно – не е
начислена и не е платена. Експертът е изчислил като дължимо трудово
възнаграждение за този извънреден труд, съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6
от ЗМВР, сумата от общо 1 644.89 лв., колкото е претендирал Х..
Посоченото
възнаграждение не е заплатено от работодателя на ищеца до приключването на
съдебното дирене в настоящата инстанция.
Мораторната
лихва върху горепосочената главница, според вещото лице възлиза на общо
215,95лв., изчислена като сбор от всички лихви за забава, дължими върху всяко
просрочено плащане от последното число на месеца, следващ всяко съответно тримесечие,
до датата на завеждането на делото – 22.07.19г.
По правните изводи:
По иска за допълнително трудово
възнаграждение за извънреден труд:
Спорът
по делото е изцяло правен и касае правилното приложение на материалния закон,
т.к. служебното правоотношение между страните предвид естеството му, се урежда
от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение, издадени в
тази връзка от министъра на вътрешните работи за отчитането и заплащането на
труда, положен от служителите на подчинение на това министерство, а претенцията
на ищеца почива на правни норми от трудовото законодателство, явяващо се общо
за специалната материя на служебните отношения в МВР, поради което и
неприложимо според ответника за обсъждания казус. В обобщение той счита, че
НСОРЗ е неприложима както поради липсата на непълнота в специалните правни
норми, която да бъде преодоляна чрез
субсидиарно правоприлагане на общите разпоредби, така и защото не е
налице полагане на извънреден труд, подлежащ на допълнително заплащане, нито са
налице предпоставките по чл.9,ал.2 НСОРЗ за прилагане на коефициента 1,143 за
преизчисляване на положения нощен труд в дневен.
Въззивният
съд намира изнесените от жалбоподателя възражения за неоснователни.
Съгласно чл.176 от ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден
труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е 8 часа дневно, 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица /чл.187,ал.1 ЗМВР, преди изменението с ДВ
бр.60/2020г /.Работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни –подневно, а за работещите на 8- , 12- или 24-часови смени- сумирано на
тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР/. Работата извън редовното работно време от 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечие –за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50%
увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР, в редакцията, относима към исковия период/.
Разпоредбата
на чл.143,ал.1 КТ съдържа дефиниция на понятието“извънреден труд“- това е
трудът, който се полага от работника със знанието и без противопоставянето на
работодателя, извън установеното за него работно време. В чл.50а от ЗДСл е
посочено, че извънреден е трудът, който се полага от държавния служител извън
установеното за него работно време, освен в случаите на чл.50 ЗДСл, въз основа на мотивирана писмена заповед
на органа по назначаването.В ал.2 на същия законов текст е налице препращане
към КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. При преценката
дали служителят/ работникът е положил извънреден труд, се изхожда от нормалната
продължителност на работното време.
Безспорно
ищецът има качество държавен служител –полицейски орган по смисъла на
чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР. Чл.187,ал.3 МВР/ в действаща към исковия период
редакция/ е предвидил, че при работа на смени е възможно полагане на труд през
нощта между 22 часа и 6 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Анализът на тази разпоредба сочи, че посочените 8 часа нощен труд са максимално
допустимите, а не, че такава е нормалната продължителност на
работното време през нощта. В подкрепа на това е и фактът, че законодателят е използвал израза „средно 8
часа“ за всеки 24-часов период. Поради това съдът не споделя тезата на въззивника, че нормалната
продължителност на работното време през нощта за държавните служители
–полицейски органи е 8 часа и е равна на нормалната продължителност на дневното
работно време, а счита, че в ЗМВР не е фиксирана такава нормална
продължителност на работното време през
нощта. Аргумент в подкрепа на това е, че след изменението на ЗМВР,
чл.187,ал.1/ДВ бр.60/2020г/ вече нормативно е определена нормалната
продължителност на работното време през нощта на 8 часа.
За
процесния период са действали основно две наредби на министъра на вътрешните работи
- Наредба № 8121з-776/ 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г, като
само наредбата, действала в отрязъка от процесния период между 22.07.16г. и
02.08.16г.(Наредба № 8121з-407 от 2014г.-отм. 02.08.16г.)- съдържа правило, че
при сумирано отчитане на отработеното време, общият брой часове нощен труд се
умножава по коефициент 0,143, като полученото число се събира с общия брой
отработени часове през отчетния период.
Редът
и начинът на отчитане на работното време при сумирано такова, не е уреден в КТ,
ЗМВР или ЗДСл. Това е предмет на подзаконова нормативна уредба. По отношение на
работещите по трудови правоотношения
то става чрез НСОРЗ и Наредбата за работното време,
почивките и отпуските/НРВПО/. Чл.9а, ал.4 от последната предвижда, че когато се
полага нощен труд, сборът от работните часове по графика на работника или
служителя по ал. 3 се изчислява след превръщане на нощните часове в дневни за
смените с 4 и повече от 4 часа нощен труд, с коефициента по чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ. Съответно чл. 9г от НРВПО
предвижда отработените часове от работника/служителя, които в края на
периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са
повече от часовете, определени съгласно чл. 9б, да се отчитат за извънреден
труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда. Нормата на чл.9г от
НРВПО е в сила от 01.01.2018г., но
разпоредбата на чл.9,ал.2 от НСОРЗ е с това съдържание от 2007г., когато е
приета и не следва да се изключва от приложение за работещите до приемане на
изменението на НРВПО. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване
на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място. Тъй като според КТ нормалната продължителност на дневното
работно време е 8 часа, а на нощното- 7 часа, то отношението между двете величини
формира коефициент 1,143.
Подзаконовите нормативни актове, издадени
на основание законовата делегация на чл.187,ал.9 от ЗМВР/ преди изменението с
ДВ бр.60/2020г/, с изключение на наредбата от 2014г, не съдържат регламентация,
аналогична на тази в подзаконовите нормативни актове, издадени по КТ и
по–конкретно НСОРЗ. С оглед на коментираната по-горе липса на законова норма,
уреждаща нормалната продължителност на работното време през нощта за държавните
служители/до изменението на ЗМВР през 2020година/, вкл.и за тези по
чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, настоящият състав намира, че за неуредените случаи следва
да се приложат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, т.к. това
отговаря на целта на акта-чл.46,ал.2 ЗНА.
След
като е безспорно, че полицейските
служители са държавни служители, то за неуредените случаи в ЗМВР следва да се
приложи общият ЗДСл. Съгласно
принципните разяснения, дадени в т.23 на ТР №6/06.11.2013г на ОСГТК на ВКС, в
МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно
правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на
ЗДСл и
общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях.
Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите
държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови
правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща
към общия Закон за държавния служител /подобно на пар.1а-нов
–ДВ,бр.69/2008г,отм.-ДВ-бр.88/2010г от ДР на отменения ЗМВР/, доколкото няма
изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно
разпоредбата на чл.67,ал.3 от ЗДСл,
минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за
държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1
– 5, както и редът за получаването им,
се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат
по-ниски от определените в трудовото законодателство. Чл.50а ,ал.2 от ЗДСл също
препраща към КТ, относно продължителността, отчитането и заплащането на
извънредния труд.При липсата на нормативно уредена нормална продължителност на
работното време през нощта за полицейските служители, следва да се приеме за
такава посочената в чл.140,ал.1 КТ -7 часа при 5-дневна работна седмица. В
цитираните от ответника наредби на министъра на вътрешните работи от 2016г. и
от 2018г., безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове нощен
труд да се превръщат в дневни при сумирано изчисляване на работното време.Тъй
като обаче размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат
по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична
уредба в актовете, издадени от министъра на вътрешните работи, при наличието на
непълнота в същата, следва да намери приложение НСОРЗ. Съгласно разпоредбата на
чл.9,ал.2 от цитирания нормативен акт, при сумирано изчисляване на работното
време, нощните часове се превръщат в дневни
с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1,143.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение
спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители,
чиито правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл.
При
трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят
отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния
период - в случая на тримесечие. Когато нормата работно време за този период е
надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете, получени над определената
норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9,
ал. 2 НСОРЗ), представляват извънреден труд. Поради това съдът намира за
неоснователно възражението в жалбата, че НСОРЗ не намира приложение по
отношение на държавните служители в МВР и, че след превръщането на
нощните часове в дневни, не се кумулира
извънреден труд.
Съдът
намира, че следва да изложи мотиви и във връзка с решение на СЕС от 24.02.2022г. по дело
С-262/20, образувано по преюдициално запитване, отправено от РС –Луковит. В
него е прието, че чл.8 и чл.12, буква а/ от Директива 2003/88ЕО не налагат да
се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната
продължителност на нощния труд за работници в публичния сектор е по-кратка от
нормалната продължителност на труда през деня. Съдът е приел, че във всички
случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата
на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволят да се компенсира особената тежест на нощния труд.
В
националното ни законодателство изобщо
не съществува до 2020г. /вкл. и през исковия период/ норма, определяща
нормалната продължителност на нощния труд на
държавните служители в системата на МВР, така че отговорът на този въпрос не променя
становището на настоящия състав.
От
друга страна предвиденото
заплащане на нощния труд от 0,25 лв. за всеки отработен час и ободряващи напитки, според
съда не може да компенсира особената тежест на нощния труд, по смисъла вложен в
решението на СЕС. Следва да се има предвид, че посочената ставка е определена и
в чл.8 от НСОРЗ и работниците по трудово правоотношение също получават допълнително възнаграждение в този размер за
всеки отработен час нощен труд, което
води до извод, че в това отношение е
налице равно третиране между държавните
служители в МВР и работещите по трудово правоотношение. Остава обаче различното
третиране на двете категории лица по
отношение на преобразуването на нощните часове в компенсаторен механизъм
за служители в МВР по начин,
различен от прилагания за работещите по
трудово правоотношение. Налага се извод
за липсата на такъв механизъм за гарантиране на защитата на здравето и
безопасността на служителите в МВР, с оглед по–голямата продължителност на нощния труд. Останалите
визирани в закона специфики:ранно пенсиониране, безплатна храна, униформено
облекло, обезщетения при прекратяване на служебното правоотношение в по-голям
размер и др., съдът не счита за
компенсиращи конкретно тежестта на полагания нощен труд.
По
отношение на приетото от СЕС, че с оглед
чл.20 и 31 от ХОПЕС е допустимо
определената в законодателството на държава–членка нормална продължителност на
нощния труд от седем част за работниците от частния сектор да не се прилага за
работниците от публичния сектор, вкл. полицаи и пожарникари, ако такава разлика
в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т.е. е свързана с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна с тази цел, следва отново да се
има предвид, че до 2020г. няма фиксирана нормална продължителност на нощния
труд за полицаите, а такава е определена по-късно.Специфичният характер на работата на служителите в МВР,
свързана със защита правата и свободите на гражданите, с противодействие на престъпността и опазване на обществения
ред, с което се обосновава различното им третиране, не може да бъде възприет
като обективен и разумен критерий, свързан с допустима от закона цел за
неприлагане на преобразуването на
часовете положен нощен труд в дневен,
поради въведени други компенсаторни механизми. Това е така, тъй като наред с
изброените по-горе придобивки на служителите в МВР, до м.август 2016г.
наредбите на министъра на МВР са предвиждали
такова преобразуване и отпадането му след този момент не е обосновано с
никаква допустима от закона цел.Но дори да се приеме, че такава е налице, в
полза на служителите в МВР не са предвидени мерки за защита и за компенсиране
на особената тежест конкретно на
положения нощен труд.
Съдът
счита също така, че всички визирани в чл.9 от НСОРЗ предпоставки за
приложението й в случая са налице. Само за пълнота на изложението добавя,
че цитираната от жалбоподателя правна
консултация на проф. Мръчков няма задължителен за правоприлагане характер,
поради което не е съобразена от настоящия състав в контекста на възраженията му
по приложението на горната разпоредба към казуса.
Тъй
като пред въззивния съд не е пренесен спорът за размера на претендираното ДТВ и
дължимата върху него мораторна и законна лихва за забава, съдебният състав не
излага съображения в такава насока.Ограничава се с това да посочи, че законна
лихва за забава е дължима, поради липса на изпълнение, от датата на подаването
на исковата молба(22.07.19г.), до погасяването на главницата, а мораторната
лихва за забава се дължи в установения от вещото лице размер(215,95лв.)- от
датата на първото закъсняло плащане(31.01.16г.), до завеждането на делото.
В обобщение на изложеното, поради съвпадение
на крайните правни изводи на двете съдилища за основателност на заявените
претенции, решението на Районен съд-Бургас
следва да бъде потвърдено.
С
оглед този изход от обжалването, въззивникът няма право на разноски, а на осн.
чл.78, ал.3 от ГПК, въззиваемият има право на всички направени в хода на делото
такива, за което е направено изрично искане(вж. молба от 27.04.22г.,представена
по делото). Към последната е приложено доказателство за уговорени и платени
разноски в размер на 350лв, представляващи
възнаграждение за представителството на страната от един адвокат, които
следва да се присъдят на Х..
Мотивиран
от горното, Окръжен съд-Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 3703/20.12.2019 г., постановено
по гр.д.№ 5819/ 2019 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Жандармерия, специални
операции и борба с тероризма“ при МВР с адрес:гр.София, ул.“Патриарх
Герман“№202, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ на К.Х.Х.,
ЕГН **********,***, сумата 350.00
лева( триста и петдесет лева), съдебно-деловодни разноски по в.гр.д.№589/2020г.
по описа на Бургаски окръжен съд, сторени
за адвокатско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: