№ 21
гр. Кюстендил, 19.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Георгиева
Николай Ал. Николов
при участието на секретаря Теодора С. Д.
в присъствието на прокурора Е. Ив. П.
като разгледа докладваното от Николай Ал. Николов Частно наказателно дело
№ 20251500200120 по описа за 2025 година
Производството по делото е по глава трета от Закон за признаване,
изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции (ЗПИИАКОРНФС).
Делото е образувано по книжа, издадени въз основа на решение за
прилагане на финансова санкция, постановено от несъдебен орган на Г. срещу
А. В. Д. от гр.К..
Приложено е удостоверение по чл.4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета, издадено от Федерална служба „Правосъдие“ на
ФРГ относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции по отношение на лицето А. В. Д., родена на **********г. в гр.К. с
последен известен адрес в същия град. На лицето е наложена финансовата
санкция в общ размер от 1134,50 евро (1050 евро санкция и 84, 50 разноски) за
нарушение, санкционирано по Закона за доходите и Данъчен кодекс на ФРГ.
Иска се да се допусне признаване и изпълнение на решението.
Представителят на Окръжна прокуратура-гр.Кюстендил пледира за
уважаване на искането.
Засегнатото лице, редовно призовано на постоянния и настоящ адрес
1
в гр.К., не се явява пред окръжния съд, не е участвало в съдебното
производство и не е изразило становище.
Кюстендилски окръжен съд, след преценяване доводите и
възраженията на
страните и условията на посочения закон, в частност разп. на чл.35 от него,
визираща факултативни основания за отказ и по реда на чл.32 във вр. с чл.16,
ал.1-8 от закона, прие от фактическа и правна страна следното:
Постъпилото удостоверение по чл.4 от посочения закон за признаване
и изпълнение на решение по преписка/дело 408 Cs 2050 Js 37897/24,
постановено от Окръжен съд Майнц, Федерална Република Г. (издаваща
държава по смисъла на закона) за налагане на финансови санкции -
задължение за заплащане на 1050 евро за извършено нарушение – осъденото
лице не е уведомило Семейната каса, че се е преместило в чужбина на
03.09.2020г., следователно на него не са се полагали детски надбавки за
периода от октомври 2020г. до октомври 2021г., като по този начин е получило
неоснователно данъчно предимство под формата на детски надбавки в размер
на 2802 евро през посочения период. Това нарушение се санкционирано по
параграфи 369, ал.1, т.1 и чл.370, ал.1, т.2 Данъчен кодекс в съвкупност с
параграф 68, ал.1 Закон за доходите, ФРГ.
А. В. Д. е с българско гражданство, ЕГН********** и постоянен
адрес и настоящ адрес – гр.К., ул.****.
Процесното решението представлява такова на съдебен орган в
издаващата държава. А. Д. има постоянен адрес в изпълняващата държава по
см. на закона, т.е. Република България. Решението е постановено на
26.06.2024г., а е влязло в сила на 06.08.2024г. Паричната сума, наложена с
решението е общо 1134,50 евро. Нарушението/престъплението е такова на
разпоредбите за данъчното законодателство. Нарушението, посочено в
удостоверението – укриване на данъци, съставлява престъпление или
административно нарушение и по българското законодателство. Санкционни
норми се съдържат в НК – чл. 255 и сл., ДОПК и в съответните данъчни
закони. Потвърдено е, че в изпълняващата държава не могат да бъдат издавани
решения за алтернативни санкции, ако решението за плащане на финансовата
санкция не може да бъде изпълнено, или може да бъде изпълнено само
частично.
Според з) т.2, б”б” от удостоверението производството по налагане на
парична санкция е било писмено и лицето е било уведомено съгласно
законодателството на решаващата държава относно правото си да обжалва
решението, както и за срока за обжалване. Решението е постановено от
съдебен орган в издаващата държава въз основа на наказуемо деяние по
нейния национален закон.
От тази фактическа обстановка се извеждат следните правни изводи:
Съгласно чл.31, ал.1 от посочения закон компетентен да признае и
допусне изпълнението на решения за налагане на финансови санкции е
2
окръжният съд по местоживеенето на лицето, т.е. Кюстендилският окръжен
съд.
От съдържанието на удостоверението по чл.4 ЗПИИАКОРНФС и
рамковото решение безспорно се установява, че българската гражданка А. Д. е
санкционирана с влязъл в сила в ФРГ акт на съдебен орган за плащане на
глоба, наложена за нарушение във връзка с данъчното законодателство. Т.е. в
случая безспорно се касае за влязъл в сила акт по смисъла на чл.3, ал.1 от
ЗПИИРКОРНФС, тъй като е издаден от съдебен орган на страна - членка на
Европейския съюз и финансовата санкция е постановена по повод извършено
данъчно престъпление/нарушение. Налице е потвърждаване, че лицето е било
уведомено съгласно законодателството на решаващата държава относно
правото си да обжалва решението пред съд, компетентен по наказателни дела.
В този смисъл липсват основанията по чл.3, ал.2 ЗПИИРКОРНФС за отказ от
признаване и изпълнение на решение, с което е наложена финансова санкция.
По делото е представено удостоверението, което се изисква по чл.4,
ал.1 от същия закон, както и по силата на член 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР относно прилагането на принципа за взаимно признаване на
финансови санкции. От приложените доказателства се установява, че
наказателното преследване, във връзка с което е постановен акта по чл.3 от
ЗПИИРКОРНФС, касае престъпление или административно нарушение и по
българското законодателство.
В случая не е налице нито една от факултативните предпоставки за
отказ от признаване и изпълнение на процесното решение, визирани в чл.35 от
Закона.
Удостоверението по чл.4 е придружено с копие на решението,
издадено на официална бланка от страна на постановилия го орган. Не са
налице данни за постановено и приведено в изпълнение за същото деяние в
България или друга, различна от издаващата държава решение за финансови
санкции срещу същото лице. Не е налице изтекла давност по българското
законодателство и административното нарушение, извършено в ФРГ, не е
подсъдно на български съд. Липсва имунитет или привилегия, които да са
пречка за предприемане на наказателно производство за такива деяния.
Наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро. Деянието съставлява
престъпление или административно нарушение и по българското
законодателство. Решението е постановено срещу пълнолетен български
гражданин, който носи наказателна, респ. административнонаказателна
отговорност.
Предвид изложеното съдът прие, че са налице условията на чл.30,
ал.1 и 2 ЗПИИРКОРНФС за признаване на процесното решение. Не са налице
основания за намаляване размера на финансовата санкция. Съгласно
разпоредбата на чл.16, ал.8 от закона, съдът определи размера на паричното
задължение в левова равностойност според съотношението евро – лев към
момента на издаване на решението в издаващата държава. Размерът на
3
наложената с решението парична санкция в общ размер от 1134, 50 евро,
чиято левова равностойност е в размер на 2218, 89 (две хиляди двеста и
осемнадесет лева и осемдесет и девет стотинки) лева.
С оглед горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение за прилагане на финансови санкции по
преписка/дело 408 Cs 2050 Js 37897/24, постановено от Окръжен съд Майнц,
Федерална Република Г. на 26.06.2024г. и влязло в сила на 06.08.2024г. по
отношение на А. В. Д., ЕГН**********, постоянен адрес и настоящ адрес –
гр.К., ул.****, с което на същата е наложена финансова санкция в общ размер
на 1134, 50 евро, чиято левова равностойност е в размер на 2218, 89 лева за
извършено в периода октомври 2020 до октомври 2021г. нарушение на
данъчното законодателство.
След влизане в сила на решението, препис от него да се изпрати на
НАП за изпълнение.
Да се уведоми по съответния ред компетентния орган на издаващата
държава, а копие от уведомлението да се изпрати на МП на Република
България.
Решението може да се обжалва пред САС в 7- дневен срок, считано от
днес, като обжалването не спира изпълнението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4