О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Номер                                            Година 10.01.2020                   Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                            Първи граждански състав

На 10 януари                                                             Година две хиляди и двадесета

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                    Председател: Генчо Атанасов

                                                                                    Членове:

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията Атанасов

гражданско дело номер 4016 по описа за 2019 година.

           

            Делото е образувано по искова молба на В.П.С. против „Застрахователна компания България Иншурънс“ АД, гр. София. На ответника е изпратен препис от исковата молба с приложенията към нея, като към настоящия момент срокът за отговор на исковата молба е изтекъл и по делото е постъпил  отговор от ответника.  

При повторната проверка на редовността и допустимостта на предявения иск по реда на чл.140 ГПК не се констатира наличието на процесуални пречки за разглеждането му.

Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба и отговора на исковата молба документи.

Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, като на страните следва да бъде съобщен  изготвеният от съда проект за доклад по делото. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА като доказателства по делото: Групова застрахователна полица № 171020400001 ведно със Специални условия към нея от 27.12.2017 г.; Общи условия за застраховка _„Злополука и заболяване“; Претенция за изплащане на застрахователна сума по застраховка „Злополука и заболяване", болничен лист № Е 20178198194; болничен лист № Е 20167849820; болничен лист № Е 20171169195; болничен лист № Е 20171684057; Епикриза от Университетска болница МБАЛ „Свети Иван Рилски" ЕАД, гр. София; писмо с изх. № 346/07.03.2018 г.; Служебно сведение изх. № ЧР - 01 - 30/18.01.2018 г.; Извадка от амбулаторна книга - 9 стр., платежно нареждане.

           ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 12.02.2020г. от 10,10 ч., за която дата да се призоват страните.

СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, както следва:

           Производството по настоящото дело е образувано по искова молба на В.П.С. против „Застрахователна компания България Иншурънс“ АД, гр. София. Ищецът твърди в исковата си молба, че с трудов договор № 2/15.01.2016 г. бил назначен в „Мини Марица - Изток“ ЕАД и продължавал да работи като технически организатор в отдел „Геоложки”. На 27.12.2016 г. „Мини Марица - Изток“ ЕАД, в качеството на застраховащ, на основание чл. 441, ал. 2 от Кодекса за застраховане сключило с ответното дружество застрахователен договор по Групова застрахователна полица № 171020400001 с валидност 01.01.2017 до 31.12.2018 г. В полицата страните уговорили покритие за рискове, настъпили с 7305 работници и служители на застраховащото лице при обща застрахователна сума 58440 000.00 лв. и застрахователна сума от 8000.00 лева за всяко лице. Приложими по полицата, съгласно волята на страните, били Специални условия, в които са дефинирани основните положения на застрахователния договор и Общите условия на застрахователя за застраховка „Злополука и заболяване“. В съответствие с изискванията на Кодекса за застраховане в полицата били очертани покритите рискове, застрахователната сума, застрахователната премия, застрахованите лица, размерите на обезщетенията и начините за определяне при настъпване на застрахователно събитие. Съгласно застрахователния договор, при настъпване на застрахователно събитие се дължало застрахователно обезщетение при следните условия: при смърт от трудова злополука по чл. 55, ал. 1, т. 2 от КСО - утроения размер на застрахователната сума; при смърт от битова злополука от общ характер - еднократния размер на застрахователната сума; при трайно намалена работоспособност в следствие на трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от КСО и на професионално заболяване - процент от удвоения размер на застрахователната сума, равен на процента загуба на работоспособност; трайно намалена работоспособност в следствие на битова злополука и общо заболяване - процент от застрахователната сума, равен на процента загуба на работоспособност; при временна неработоспособност, вследствие на злополука по чл. 55, ал. 1 и 2 от КСО, професионално заболяване, битова злополука и общо заболяване за период от 60 до 90 дни - 4% от застрахователната сума; над 90 дни - 6% от застрахователната сума. По полицата било уговорено заплащане на премия в размер на 205504.90 лева, разсрочена на четири вноски, платими по банков път, които били изплатени изцяло от застраховащото дружество. В срока на валидност на полица № 171020400001, през лятото на 2017 г., В.П.С. получил силни болки в областта на кръста и по хода на десния крак. След проведено консервативно лечение, но без траен терапевтичен резултат, на 07.09.2017 г. ищеца посетил АИППМП „Д-р Таньо Вълков” ЕООД, гр. Стара Загора, където след извършен преглед му била поставена диагноза „увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия” и бил издаден болничен лист № Е 20178198194 с препоръчан режим на лечение при домашно - стайни условия. На 21.09.2017 г.  посетил „Медицински център I - Стара Загора“ ЕООД, като след преглед бил издаден болничен лист № Е 20167849820 с препоръчан режим на лечение при домашно - амбулаторни условия. Тъй като болките продължавали, на 26.09.2017 г. В.П.С. постъпил в Университетска болница МБАЛ „Свети Иван Рилски" ЕАД, гр. София, където бил приет в клиника по Неврохирургия за диагностично доуточняване. Била му поставена окончателна диагноза „Hernia discalis L5 - S1" и било препоръчано оперативно лечение. На 29.09.2017 г. на В.П.С. била извършена оперативна интервенция, като след проведено лечение, същият бил изписан на 02.10.2017 г. Издадени били болнични листове за осемдесет и шест дни. Настъпилата временна нетрудоспособност за ищеца за период от 86 дни представлявала покрит застрахователен риск по смисъла на покритите рискове по полица № 171020400001 и т. 8.3 от Общите условия и на основание т. 53 от Общите условия, застрахователят дължал плащане на обезщетение в размер на 4% от застрахователната сума. С писмена претенция от 08.01.2018 г. ищецът предявил искане за изплащане на обезщетение. Приложил болнични листове, удостоверяващи настъпването на застрахователно събитие, служебно сведение за трудово правоотношение със застраховащото дружество и указал банкова сметка ***. При ответното дружество била образувана преписка по щета № 18020400056. С писмо от 07.03.2018 г. с изх. № 346, „ЗК България Иншурънс" АД отказало изплащане на обезщетение. За да се отклони от задължението си, застрахователят посочил, че заболяването е хронично, поради което застрахователят не е в риск. Счита, че отказът на застрахователя е неаргументиран и неоснователен. Излизайки от рамките на застрахователното правоотношение, чиито параметри били изрично очертани в застрахователната полица № 171020400001 и приложените към нея Общи и Специални условия, в противоречие на Кодекса за застраховане, застрахователят неправомерно се бил отклонил от договорно и законово задължение да плати обезщетение при настъпил застрахователен риск. Моли съда на основание чл. 448 от Кодекса за застраховане да осъди „ЗК България Иншурънс" АД, ЕИК ********* да му заплати сумата от 320.00 /триста и двадесет / лева, представляващи обезщетение за настъпил риск временна неработоспособност, вследствие на общо заболяване за период от 60 до 90 дни, определящ изплащане на обезщетение в размер на 4% от застрахователната сума, ведно със законната лихва от 07.03.2018 г. до окончателното плащане на обезщетението. Моли да му се присъдят и сторените в производството разноски. По делото е постъпил писмен отговор от ответника „Застрахователна компания България Иншурънс” АД (предишно наименование „Застрахователно акционерно дружество България“ АД), ЕИК *********, в който заявява, че дружеството е заплатило дължимото застрахователно обезщетение на ищеца В.П.С.. С платежно нареждане от 09.12.2019 г. заплатил по личната му банкова сметка (***ахователната претенция и приложена по делото) сумата от 427.16 лв., която представлявала 320 лв. - главница (дължимо застрахователно обезщетение), 57,16 лв. - законна лихва от 07.03.2019 г. (датата на произнасяне с отказ на застрахователя) до датата на плащане (12.12.2019 г.) и 50 лв. - заплатена държавна такса. По делото не бил представен договор за правна помощ, нито доказателство, че ищецът е заплатил адвокатски хонорар, за да може да се претендира такъв като част от разноските по делото, поради което счита, че такъв не следвало да му бъде присъждан. Към момента процесуално представителство все още не било осъществено, изготвена била само искова молба, делото не се отличавало с фактическа и правна сложност и стойността на евентуален адвокатски хонорар не следвало да надвишава минималният размер му размер от 300 лв. Изложените обстоятелства в исковата молба налагат извода, че е предявен иск по чл.459 от КЗ, вр. с чл.445 и 448 КЗ – за заплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Злополука“, сключен в полза на ищеца. По начало в тежест на  ищеца в настоящото производство е да докаже възникването на застрахователно правоотношение с ответника и  настъпването на застрахователно събитие. В случая обаче ответникът признава посочените  обстоятелства, като твърди, че е погасил задължението си за заплащане на застрахователно правоотношение чрез плащане, извършено след предявяване на иска.

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

Да се връчи на ищеца препис от отговора на исковата молба с приложенията.

            Да се връчи на страните препис от определението.             

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: