РЕШЕНИЕ
№ 652
гр. Бургас , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20212120101592 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на П. Н. Н. против „4финанс“ ЕООД и
е за установяване на дължимост на сума, за която е издадена заповед за изпълнение по ч. гр.
дело № ***/2020 г. по описа на БРС.
В законовия срок по делото постъпва отговор на исковата молба.
В съдебно заседание представител на ищцата не се явява. Преди съдебното заседание,
в което е даден ход на устните състезания, депозира писмено становище, с което моли съда
да уважи иска да присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на дружеството ответник моли
съда да отхвърли иска и да присъди на страната сторените по делото разноски.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 16.11.2015 г. между „4финанс“ ЕООД, в качеството на кредитор, и П. Н. Н., в
качеството на кредитополучател, е сключен договор за кредит № *** (за краткост Договора),
с който дружеството предоставя кредит в размер на 350 лева със срок на издължаване 30
дни. Годишният процент на разходите е 49,6, а лихвеният процент – 40,98. Н. дължи и такса
за експресно разглеждане в размер на 72,22 лева, чийто размер според общите условия към
Договора (за краткост ОУ) се определя от сумата по кредита и от периода на кредита.
Общата дължима сума по Договора е 434,01 лева.
Процесният договор е сключен изцяло онлайн чрез официалната интернет страница
www.vivus.bg, както и при условията на договаряне, осъществено чрез средства за
комуникация от разстояние, във формата на електронен документ и правоотношенията се
1
реализират съобразно Закон за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР),
Закон за платежните услуги и платежните системи, ЗЗД, Закон за електронния документ и
електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ).
Ответникът кандидатства за кредит посредством интернет страница www.vivus.bg, на
която създава свой потребителски профил. В искането за потребителски кредит ответникът
предоставя пълни и верни данни за своите три имена, ЕГН, адрес, номер на лична карта,
мобилен телефонен номер, адрес на електронна поща. За да завърши регистрацията на
профила на кредитополучателя, той трябва да се запознае и приеме ОУ.
След регистрация проект на договора за кредит се предоставя на кредитополучателя
на началната страница. Кредитополучателят прочита Договора и ако го приема, го подписва
електронно, като натиска бутон „Подпиши“. За избягване на съмнение, с натискането на
бутона „Подпиши“ от кредитополучателя се счита, че същият е подписал всяка страница на
Договора, включително и ОУ. С подписването на Договора кредитополучателят
потвърждава, че е прочел и приема ОУ и бланката на стандартен европейски формуляр (за
краткост СЕФ), че желае да сключи Договора и се съгласява кредиторът да преведе сумата
по описаната банкова сметка.
Договорът се счита за сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по
електронна поща от кредитора и извършването на паричния превод, след като
предварително кредитополучателят го е приел на началната страница.
Сумата по кредита (350 лева) е преведена на ответника по уговорения в договора
начин (чрез паричен превод към „Изипей“).
На 15.12.2015 г. ищцата превежда на ответника сумата от 434,01 лева, като основание
за плащане се посочва „вноска по кредит“. В тази сума се включва главница в размер на 350
лева, договорна лихва в размер на 11,79 лева и такса експресно разглеждане в размер на
72,22 лева.
На 22.12.2020 г. Н. подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК срещу ответника, по което е образувано ч. гр. дело № ***/2020 г. по описа на БРС.
На 23.12.2020 г. по това дело е издадена заповед за изпълнение № *** за сумата от 84,01
лева платена без основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
до окончателното й изплащане. Тъй като длъжникът възразява против издадената заповед за
изпълнение, Н. предявява установителен иск за вземането си, по който е образувано
настоящото производство.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Според разпоредбата на чл.411, ал.1 от ГПК заявлението се подава до районния съд
по постоянния адрес или по седалището на длъжника, който в тридневен срок извършва
служебна проверка на местната подсъдност. Безспорно седалището на „4финанс“ ЕООД е в
гр. София, поради което РС – Бургас е следвало да прекрати производството по ч. гр. дело
№ ***/2020 г. по описа на този съд и да го изпрати на СРС. Това е така, защото визираната в
изр.2 от цитираната алинея хипотеза е неприложима в случая – заявлението не е подадено
срещу потребител.
Въпреки това РС – Бургас издава заповед за изпълнение по цитираното дело. По
аргумент от т.3а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК ако заявлението е уважено чрез издаване на заповед за изпълнение, местната
подсъдност в заповедното производство е стабилизирана и не може да се променя, тъй като
законът не е предвидил правомощие на съда в тази хипотеза нито за обезсилване на
2
издадената заповед, нито за изпращане на заповедното производство по подсъдност.
Обстоятелството, че длъжникът има седалище в района на друг съд, ще следва да бъде
съобразено в евентуалния последващ исков процес за установяване на вземането по общите
правила за определяне на местната подсъдност.
На следващо място, един съдебен акт, каквато е заповедта за изпълнение, е нищожен
тогава, когато е издаден от некомпетентен орган и не в предписаната в закона форма. В
случая издадената заповед по чл. 410 ГПК е издадена от съд, в пределите на
правораздавателната му власт, в законен състав и в установената в закона писмена форма.
Ето защо производството е допустимо.
По съществото на спора:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Надлежно е заявено от ответника възражение за погасяване на вземането по давност. Следва
изрично да се посочи, че ищцата претендира присъждане на законна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.12.2020 г., а не от датата
на входиране на исковата молба по установителния иск в съда, както неправилно приема
ответникът.
Според разпоредбата на чл. 6, ал.1 ЗПФУР всеки договор, сключен между доставчик
и потребител като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средствата за комуникация от разстояние – едно
или повече, е договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние. В чл. 18 ЗПФУР
са посочени подлежащите на доказване обстоятелства от страна на доставчика във връзка
със сключването на договора за предоставяне на кредит от разстояние, между които, че е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и че е получил
съгласието му за сключване на договора. За доказване предоставянето на преддоговорна
информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага ЗЕДЕУУ.
За да се сключи процесният договор, следва да се направи искане за кредит, което
обективира желанието на ответника за неговото сключване, което се подава от сайта на
кредитора (www.vivus.bg). Установи се, че Н. отразява в искането толкова и такива лични
данни, от които може да се направи еднозначен и категоричен извод, че именно тя желае да
получи кредит. Както вече се посочи, с натискане на бутона „подпиши“ кредитополучателят
подписва всички страници от договора за потребителски кредит и ОУ към него и
приложенията към него. Договорът е приет като доказателство по делото на хартиен носител
като заверен препис и има доказателствена стойност.
Сумата по кредита (350 лева) е преведена на ищцата по уговорения в договора начин.
Ето защо е налице действителен договор за кредит.
Клаузата, която урежда годишен лихвен процент от 40,98, не е нищожна нито поради
противоречие с добрите нрави, нито като водеща до неоснователно обогатяване на
кредитора – аргумент от определение № 339/17.05.2021 г. по ч. гр. дело № 653/2021 г. по
описа на БОС. Същата е в размер на 11,79 лева, тъй като главницата следва да бъде върната
в рамките на един месец от подписването на Договора, и се дължи от Н..
Преди сключването на договор за кредит кредиторът е длъжен да направи оценка на
кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да
включва да се направи справка в съответната база данни – чл.16 от ЗПК, т.е. това не е
„услуга“, а задължение на кредитора. Таксата се дължи за услуга, която се изразява в това,
че кредиторът ще разгледа молбата за кредит с приоритет пред други, т.е. касае се за
преддоговорно действие. След като услугата се изразява в бързина, то цената й не следва да
зависи от размера на кредита и от периода на договора за кредит, т.е. проверката, която ще
3
извърши служител на кредитора, на документите на бъдещия длъжник е една и съща както,
когато кредитът се отпуска веднага, така и когато това става след определен период в дни.
Като обвързва размера на таксата с размера на кредита и периода на договора за
кредит, кредиторът по същество си осигурява „скрито допълнително“ възнаграждение,
което е в противоречие с изискването за добросъвестност. Липсва еквивалентност на
престациите – срещу „бързината“ кредитополучателят дължи сума, която надвишава повече
от 6 пъти дължимата договорна лихва. Ето защо клаузата от Договора и ОУ, уреждаща
дължимост на такса за експресно разглеждане на документи, е неравноправна и тъй като не
е индивидуално уговорена и ответникът не е имал възможност да влияе върху съдържанието
й, тя е нищожна по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП. Следователно ищцата не дължи такава
такса в размер на 72,22 лева.
Предвид изложеното, ответникът е получил от Н. сума в размер на 72,22 лева без
основание и същата подлежи на връщане.
По възражението на ответника за погасяване на вземането по давност:
Според чл.3, т.2 от Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците (за краткост Закона) за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
Според пар.13 от ПЗР към ЗИД на Закон за здравето (ДВ, бр.44/2020 г. в сила от
14.05.2020 г.) сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен
вестник", т.е. след 21.05.2020 г.
Тъй като се касае за получена сума без основание, то давността започва да тече от
деня на получаването на престацията (т.7 от Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. №
1/79 г., Пленум на ВС), т.е. от 15.12.2015 г. Давностният срок следва да изтече на 15.12.2020
г. Той обаче е спрял да тече в периода 13.03.2020 г. – 21.05.2020 г., т.е. за 70 дни. Тези дни
следва да се „добавят“ след дата 15.12.2020 г., поради което давностният срок ще изтече след
22.12.2020 г., когато е депозирано заявлението в съда и от който момент се счита и
предявена исковата молба (чл.422, ал.1 от ГПК), а тя прекъсва давността – чл.116, б. „б“ от
ЗЗД.
Ето защо възражението за погасяване на вземането по давност е неоснователно.
Искът се явява основателен за сумата от 72,22 лева, до който размер следва да бъде
уважен и отхвърлен за разликата до пълния претендиран такъв от 84,01 лева.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищцата е направила разноски в заповедното производство в размер на 325 лева – 25
лева държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение, чийто размер не е прекомерен с
оглед разпоредбата на чл.7, ал.7, вр. ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (за краткост Наредбата).
Ищцата е направила разноски в исковото производство в размер на 325 лева – 25 лева
държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение, чийто размер не е прекомерен с
оглед разпоредбата на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения (за краткост Наредбата).
4
Предвид изхода от спора ищцата има право на разноски в заповедното производство
в размер на 279,39 лева и в исковото производство в същия размер.
Ответникът също има право на разноски, които се изразяват в дължимо
юрисконсултско възнаграждение, като съдът на основание чл.78, ал.8 от ГПК определя за
справедлив негов размер за заповедното производство в размер на 50 лева, а за исковото
производство – в размер на 100 лева. С оглед отхвърлената част от иска ответникът има
право на разноски в заповедното производство в размер на 7,08 лева, а в исковото – в размер
на 14,03 лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по делото, че „4финанс“ ЕООД, ЕИК – *********,
дължи на П. Н. Н., ЕГН – **********, сумата от 72,22 лева (седемдесет и два лева и
двадесет и две стотинки), получена без основание, ведно със законната лихва от 22.12.2020
г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410
от ГПК по ч. гр. дело № ***/2020 г. по описа на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над признатото вземане до пълния претендиран размер от 84,01 лева.
ОСЪЖДА „4финанс“ ЕООД, ЕИК – *********, да заплати на П. Н. Н., ЕГН –
**********, сумата от 279,39 лева (двеста седемдесет и девет лева и тридесет и девет
стотинки), представляваща разноски по ч. гр. дело № ***/2020 г. по описа на БРС, и сумата
от 279,39 лева (двеста седемдесет и девет лева и тридесет и девет стотинки),
представляваща разноски в настоящото производство, и двете суми съобразно уважената
част от иска.
ОСЪЖДА П. Н. Н., ЕГН – **********, да заплати на „4финанс“ ЕООД, ЕИК –
*********, сумата от 7,08 лева (седем лева и осем стотинки), представляваща разноски по ч.
гр. дело № ***/2020 г. по описа на БРС, и сумата от 14,03 лева (четиринадесет лева и три
стотинки), представляваща разноски в настоящото производство, и двете суми съобразно
отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
Вярно с оригинала!
Съдия при Районен съд – Бургас: _______(П)__________
ММ
5