№ 235
гр. Велико Търново , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и пети януари, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20204110101690 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава претенциите си на твърдения, че ответникът е потребител на
ел. енергия с клиентски номер ***, която е доставяна в обект, с абонатен номер ***,
находящ се в гр. В., ул. „***” № ***, както и че съществуващите между тях
облигационни отношения за продажба на ел. енергия са регламентирани от ОУ на
ДПЕЕ, приети на основание чл. 98а ЗЕ. Ищецът посочва, че в периода от 03.12.2018г.
до 01.04.2019г. ответникът е консумирал ел. енергия в горепосочения обект на обща
стойност 418, 16 лв., за което са издадени процесните фактури. Твърди, че абонатът не
е изпълнил задължението си за плащане, въпреки настъпилата му изискуемост.
Посочва, че това неизпълнение е породило правото му на обезщетение за забава в
размер на 40, 47 лв., считано от падежа на всяка фактура до 14.02.2020г. Ищецът
твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение за горепосочените суми по ч.гр.д. №
786/2020г. на ВТРС срещу която ответникът в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК е подал
възражение. Предвид изложеното отправя искане до съда да приеме за установено в
отношенията между страните, че ответникът му дължи сумата от 418, 16 лв.,
представляваща стойност на консумираната ел. енергия в процесния обект по фактури
издадени в периода 21.01.2019г. – 19.04.2019г., ведно със законната лихва върху нея от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда до окончателното й
1
изплащане, както и сумата от 40, 47 лв. мораторна лихва за периода от падежа на всяка
фактура до 14.02.2020г. Претендира разноски за исковото и за заповедното
производство.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата
молба, но в депозираното от него възражение по чл. 414 ал. 2 ГПК е изложил
обстоятелства, че не е собственик на процесния обект, считано от 22.01.2019г., тъй
като същият е продаден на публична продан на трето за делото лице.
Съдът, като взе предвид наличните по делото доказателства и становищата на
страните, намира за установено следното:
От приложената към ч.гр.д. № 786/2020г. на ВТРС справка от Службата по
вписванията при РС В. се установява, че през 2006г. чрез покупко – продажба
ответникът е придобил собствеността върху процесния имот, находящ се в гр. В., ул.
„***” № *, ***. Липсва спор по делото, че във връзка с доставката на ел. енергия в този
обект в ищцовото дружество е разкрита партида на името на ответника с абонатен
номер *** и с клиентски номер ***. Не е спорно, че през исковия период
облигационните отношения между доставчика и купувачите на ел. енергия се
регламентират от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия на
„Енерго - Про Продажби” АД /ОУ на ДПЕЕ/, одобрени с решение ОУ –
061/07.11.2007г. на ДКЕВР, които са публикувани в един централен и един местен
ежедневник /листи 15-27/. От постановление за възлагане на недвижим имот от
17.12.2018г. издадено по изп. дело № 296/2018г. по описа на ЧСИ *** се установява, че
процесния имот е възложен на трето за делото лице /„***.” ООД/, което е обявен за
купувач по публична продан. Този акт на съдебния изпълнител е влязъл в сила на
22.01.2019г., за което върху него е направено нарочно отбелязване.
От представените по делото писмени доказателства - справка за потребление и
извлечение за фактури и плащания към 10.07.2020г., извлечение от сметка и четири
броя фактури издадени в периода 21.01.2019г. – 19.04.2019г., се установява, че
ищцовото дружество е начислило по партидата на ответника сумата от 418, 16 лв.,
представляваща стойността на потребена в процесния обект ел. енергия за периода
03.12.2018г. – 01.04.2019г. За тези суми, както и сумата от 40, 47 лв. – мораторна лихва
за периода от падежа на всяка фактура до 14.02.2020г., ищецът се е снабдил със заповед
за изпълнение № 297/15.04.2020г. по ч.гр.д. № 786/2020г. на ВТРС. В срока по чл. 414
ал. 2 ГПК длъжникът е оспорил дължимостта на вземанията по заповедта за
изпълнение, чрез подаване на възражение по образец.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
2
Предявеният иск за установяване вземането на ищеца към ответника е
процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал.1 ГПК от кредитор,
в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, при направено
възражение от длъжника в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК. Предмет на установителния иск
по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и
успешното му провеждането предполага установяване на дължимостта на сумите по
същата на посоченото в нея основание.
В случая ищецът основава претенцията си на твърдения, че през исковия период
между страните по делото е съществувало продажбено правоотношение, по силата на
което е доставил на ответника ел. енергия в процесния обект на потребление. Съгласно
константната съдебна практика, намерила израз в Решение № 205/28.02.2019г. по гр.д.
№ 439/2018г. на III г.о., на ВКС, страна - купувач по продажбеното правоотношение
респ. длъжник на цената на потребената ел. енергия е собственика или носителя на
ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, ако друго не е
уговорено с крайния снабдител. Подобно изключение в случая не се твърди и не се
доказва по делото, поради което през процесния период краен клиент на ел. енергия по
смисъла на ЗЕ е собственикът на имота в гр. В., ул. „***” № *, ***, ап. 2.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се установява, че
ответникът е бил титуляр на правото на собственост върху процесния имот само за
част от исковия период – от 03.12.2018г. до 22.01.2019г. С влизане в сила на
постановление за възлагане издадено по изп. дело № 296/2018г. по описа на ЧСИ ***,
купувачът по публичната продан е придобил правата на длъжника върху имота /арг.
чл. 496 ал. 2 ГПК/. В тази връзка в релевантния за спора период ответникът е имал
качеството на потребител на енергийни услуги по смисъла на § 1 т. 41б от ДР на ЗЕ
като битов клиент, който купува ел. енергия за собствени битови нужди /§ 1 т. 2а от ДР
на ЗЕ вр. чл. 4, ал. 1 ОУ на ДПЕЕ/ само за времето от 03.12.2018г. до 22.01.2019г. В
този период между страните по делото е съществувало валидно облигационно
отношение по договор за доставка на ел. енергия, сключен при публично известни ОУ.
Последните са част от договорното съдържание на облигационната връзка между
страните, доколкото са спазени изискванията на чл. 98а ал. 3 ЗЕ за публикуването им в
един централен и един местен всекидневник и предвид разписаното в чл. 98а ал. 4 ЗЕ,
което е в отклонение от общото правило на чл. 298 ТЗ, че те влизат в сила за клиентите
на крайния снабдител, без изрично писмено приемане.
Макар представените от ищеца справки, извлечение и фактури да имат
характеристиката на частни свидетелстващи документи, ценени в своята съвкупност,
наред останалите по делото обстоятелства /направеното от ответника признание за
основателност на претенцията до датата на възлагане на имота/ безпротиворечиво
3
установяват факта на консумиране на ел. енергия в процесния обект за този спорен
период. Длъжникът не е оспорил представените по делото фактури относно отразените
в тях количества ел. енергията и тяхната стойност респ. начина на изчисляването й.
Съдът кредитира изцяло същите и счита, че ищецът като краен снабдител на ел.
енергия по смисъла на § 1 т. 28а от ДР на ЗЕ е доставил на ответника фактурираното
количество ел. енергия за периода от 03.12.2018г. до 22.01.2019г., което реално е
потребено от него, в качеството му на краен клиент. Получаването на престацията по
договора, съгласно чл. 17 т. 2 от ОУ на ДПЕЕ, е породило за ответника задължение да
заплати на доставчика стойността на потребената от него ел. енергия. Съгласно
фактура № **********/21.01.2019г. цената на консумираната от ответника ел. енергия
за периода от 03.12.2018г. до 02.01.2019г. възлиза на 192, 79 лв. Според фактура
**********/20.02.2019г. за периода от 03.01.2019г. до 01.02.2019г. в имота е
потребената ел. енергия на стойност 170, 75 лв. Ответникът обаче е бил собственик на
процесния обект само за част от отчетния период /03.01.2019г. – 22.01.2019г./, поради
което дължи единствено цената на консумираната през него ел. енергия. Доколкото
към датата на промяна на собствеността липсва отчитане на средството за търговско
измерване за доставеното до него момент количество ел. енергия, на основание чл. 162
ГПК, стойността му следва да се изчисли съгласно среднодневната стойност на
потребена ел. енергия през този отчетен период. Последната ще се получи като се
раздели стойността на фактурата на броя на дните включени в отчетния период.
Изчислена по този начин общата стойност на потребената от абоната ел. енергия за
времето от 03.01.2019г. до 22.01.2019г. възлиза на 108, 14 лв. Следователно дължимата
от ответника цена като купувач на ел. енергия доставена в процения обект за периода
от 03.12.2018г. до 22.01.2019г. е в общ размер на 300, 93 лв. Същият не твърди да е
платил или погасил по друг начин това си задължение, поради което предявеният
срещу него иск за главница се явява основателен и доказан до този размер. За
горницата над тази сума до пълния предявен размер от 418, 16 лв. искът подлежи на
отхвърляне, тъй като за периода след 22.01.2019г. до 01.04.2019г. между страните по
делото не е съществувало продажбено правоотношение, имащо за предмет доставката
на ел. енергия в процесния обект. С изгубването на собствеността върху него
ответникът е изгубил и качеството на длъжник на цената на доставената там ел.
енергия, поради което не е материалноправно легитимиран да отговаря по предявения
иск за заплащането й.
Частичната основателност на иска за главница сочи на частична основателност и
на акцесорната претенция за мораторна лихва. Безспорно се установи, че ответникът не
е платил дължимата от него стойност на ел. енергия по фактура №
**********/21.01.2019г. и част от фактура **********/20.02.2019г. в срока разгласен
по реда на чл. 15 ОУ на ДПЕЕ. Неизпълнението на падежа поражда правото на
доставчика на обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки ден
4
просрочие /чл. 38 ОУ на ДПЕЕ/. Във връзка с уговореното и по аргумент от чл. 84 ал. 1
ЗЗД с изтичането на срока за изпълнение длъжникът е изпаднал в забава, без да е
необходимо да бъде допълнително канен. Дължимото от него обезщетение за забава, за
периода от падежа на всяка горепосочените фактура, съобразно дължимата по тях
стойност до 14.02.2020г., изчислено по реда на чл. 162 ГПК, чрез интернет калкулатор
за законна лихва, възлиза на сумата от 29, 92 лв. Следователно до този размер иска по
чл. 86 ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважен и отхвърлен за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 40, 47 лв.
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски,
както в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява частично основателна. В исковото
производство ищецът е доказал извършването на разноски в размер на 75 лв. –
държавна такса, а му се следва и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
на основание чл. 25 ал. 1 НЗПрП. Съразмерно с уважената част от иска в негова полза
следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 126, 24 лв.
респ. за заповедното производство в размер на 54, 10 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че З. И. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
*** ДЪЛЖИ НА „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и адрес на
управление гр. В., бул. „Владислав Варненчик” № 258, В. тауърс Г, ЕИК: *********, на
основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД,
СУМАТА от 300, 93 лв. /триста лева и деветдесет и три стотинки/ – главница,
представляваща общ размер на стойността на консумираната в периода 03.12.2018г. -
22.01.2019г. ел. енергия в обект на потребление с абонатен № *** и с клиентски № ***,
находящ се в гр. В., ул. „***” № *, ***, ап. 2 и СУМАТА от 29, 92 лв. /двадесет и девет
лева и деветдесет и две стотинки/ – мораторна лихва, изчислена за периода от падежа
на фактура № **********/21.01.2019г. и фактура **********/20.02.2019г. до
14.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението в съда – 27.02.2020г. до окончателното изплащане на главницата, за които
вземания има издадена заповед за изпълнение на парично задължение №
297/15.04.2020г. по ч.гр.д. № 786/2020г. на ВТРС, КАТО отхвърля предявения иск за
установяване дължимостта на вземането за главница за разликата над уважения размер
от 300, 93 лв. до пълния предявен размер от 418, 16 лв. и за периода от 23.01.2019г. до
01.04.2019г., както и на вземането за мораторна лихва за разликата над уважения
размер от 29, 92 лв. до пълния предявен размер от 40, 47 лв., като неоснователен и
5
недоказан.
ОСЪЖДА З. И. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на
„ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и адрес на управление гр. В., бул.
„Владислав Варненчик” № 258, В. тауърс Г, ЕИК: ********* СУМАТА от 126, 24 лв.
/сто двадесет и шест лева и двадесет и четири стотинки/ – съдебни разноски за
исковото производство, съобразно уважената част от иска, както и СУМАТА от 54, 10
лв. /петдесет и четири лева и десет стотинки/- съдебни разноски за заповедното
производство, съобразно уважената част от иска.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по частно
гражданско дело № 786/2020г. на ВТРС.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6