Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,05.08.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VI-19 състав в открито съдебно заседание на двадесет и трети май през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
РАЙНА СТЕФАНОВА
като разгледа т. дело № 36 по описа за 2018 година, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на К.М., ЕГН ***********, с адрес: ***, със
съдебен адрес:***, чрез адв.В.Г., с която са предявени обективно съединени искове с правно основание
чл.95б, ал.1, т.1,2,3, 5 и 6 във връзка с чл.3, ал.2, т.1 от ЗАПСП и чл.95 ЗАПСП срещу Х.Г.П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, за установяване на факта на нарушението-нарушение на
авторските права на ищеца върху превод на описани в исковата молба 63
стихотворения на К. К., които са включени от ответника в издадена книга със заглавие „Спомни си, тяло“, Избрани стихотворения, Х.П. *** Критика и Хуманизъм
ISBN 97895455872112; за осъждане на ответника да преустанови неправомерното
използване на превода на стихотворенията, да постанови неправомерно
възпроизведените екземпляри от произведенията да бъдат иззети, включително и от
търговската мрежа и същите да му бъдат предадени; постановяване на разгласяване
за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника
и в определен от съда часови пояс на телевизионна организация с национално
покритие; осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 1500 лева за
нанесените имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи-дължимо
възнаграждение за използване на художественото произведение –преводите на
стихотворенията и обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500 лева за
причинените на ищеца болка и страдание, неприятни субективни преживявания,
причинени от неправомерното използване на произведенията му, безпокойство,
нервност, невъзможност да се концентрира в ежедневните си задачи, безсъние,
увреждане на доброто му име като преводач и професионалист, изразяващо се в
злоупотреба с право на мнение, с което се критикуват преводите на ищеца с оглед
преводаческия метод, който е използвал в дадено от ответника интервю за
в.“Култура“ , бр.34 от 13.10.2017 година.
В исковата молба и уточнението към нея
ищецът твърди да е автор на превод на цялото творчество на гръцкия поет К. К..
Поддържа, че издал преводите си в 6 тома в периода 2013 г. – 2014 г. Излага, че
през 2017 г. ответникът издал чрез ИК „ Критика и хуманизъм“ част от
преведените от ищеца произведения под заглавието „Спомни си, тяло“. Твърди, че
голяма част от стихотворенията в сборника „Спомни си, тяло“ представляват
дословно превода на ищеца или са с незначителна редакция на преведените вече от
ищеца произведения на К. К.. Излага, че ответника е извършил козметични промени
на някои текстове без да променя структурата им. Заявява, че сходството между процесните произведения не е случайно, доколкото различията
били незначителни. Поддържа, че е невъзможно превеждането от един и същ
поетичен текст от двама преводачи да е еднакъв. Сочи, че и други преводачи са
превеждали стиховете на К. К. и всички преводи са коренно различни помежду си,
поради което намира, че превода на ответника не е негов собствен и не може да
бъде определен като самостоятелен превод на художествено произведение. Сочи, че
не е предоставял съгласие ответника да ползва преводите му. Твърди, че
авторското му право върху процесните 63 произведения
е нарушено и в резултат на това нарушение е претърпял имуществени в размер на
1 500 лв. , представляващи пропуснати ползи от неполучени възнаграждения
за използване преводите на ищеца и неимуществени вреди за причинени морални
болки и страдания, причинени в резултат от използване от ответника на 63
превода на ищеца, без неговото разрешение, както и накърняване на доброто име на
ищеца от ответника, посредством отправена критика от последния по повод
преводите на ищеца в бр. 34/13.10.2017г. на Култура, в общ размер
на 1 500 лв.
Представя доказателства. Прави
доказателствени искания за назначаване на САЕ, ССчЕ,
искане по чл.190 ГПК и искане за събиране на гласни доказателства.
Моли да бъде установен факта на
нарушението, да бъде осъден ответника да преустанови неправомерното използване,
да се постанови изземване на неправомерно възпроизведените екземпляри, вкл. от
търговската мрежа, да се постанови разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението в два ежедневника в определен от
съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, да бъде
осъден ответника да заплати претендираните имуществени и неимуществени вреди,
ведно със законна лихва от датата на завеждане на ИМ. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът чрез
адв.Г.П. е депозирал отговор на исковата молба, с който са предявени насрещни
искове срещу ищеца за разгласяване за собствена сметка на диспозитива на
съдебното решение, с което е отхвърлен иска на ищеца в два всекидневника, в определен
от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие, да
изпрати копие от съдебното решение до БНР ,Портал Култура, Литературен вестник
и Obshtestvoto.net, както и да премахне, където е публикувал статията си
„Плагиат ли е Х.П. ?“, включително и в Obshtestvoto.net.
Насрещната искова молба е недопустима и
производството по насрещните искове е прекратено с влязло в сила определение на
19.06.2018 година.
С
депозирания отговор ответникът изцяло оспорва предявените искове като неоснователни. Не се оспорва,
че ищецът е превеждал произведения на К.К. и има авторски права върху тези
преводи, както ги е описал в исковата молба, както и че са публикувани в
периода 2013-2014 година.
Сочи, че през 2017 година ИК „Критика и хуманизъм“
е издала сборник с преводи на произведения от К.К. под заглавието „Спомни си ,
тяло“ и че подборът на произведенията и преводите са направени изцяло от проф.П.,
а не от ищеца. Поддържа, че преводите на отделните произведения на К.К. от г-н М.,
като резултат от неговия авторски труд, не са заимствани, нито са преработени в
преводите, направени от ответника и които са резултат от неговия авторски
творчески труд и съответно авторските права му принадлежат.
Излагат се твърдения, че ответникът проф.П. е
преподавател по история в СУ
„Кл.Охридски“, както и че българският и гръцкият езици са му родни, че
интересът му към творчеството на К. е от много години, за което свидетелстват
неговите статии и участия в конференции, като първият по –задълбочен труд в
тази област е публикувал преди 11 години
на тема „Сладостта на желанието и гордостта на аскезата в поезицята на К. К./списания
„Атера Академика“, кн.2, 2007/ и други цитирани в исковата молба.Твърди се, че ответникът
в голяма дълбочина е опознал автора, за да може да извърши самостоятелен превод
на такъв автор, определян като сложен за интерпретиране от чисто философска
гледна точка, а не като езиково богатство, и за да може да предаде точно
замисъла на поета, но като максимално точно се придържа към формата, т.е към
текста.
Твърди
се, че стихотворенията на К.К. се превеждат и издават в България повече от
половин век като сред преводачите му в цели книги са С.Г., К.С., А.Д., А. М., Г.
М., а отделни стихотворения са публикувани в периодични издания и сборници от З. М., Н.П., Б. Ж. и др.
Изразява
становище, че се е придържал при превода към формата и е искал да предаде
истинския К. като съобрази правилно съответствията между двата езика-гръцки и
български, а не „цветен” език, тъй като това вече няма да е произведения на К..
Поддържа,
че К. е използвал под двеста различни думи, за да създаде своето тврочество и
ако преводачът избере стратегия да е коректен спрямо автентичния текст, то
самата поезия на К. не дава много, дори почти никакви възможности за своеволия.
Обобщава, че
превеждащите К., придържайки се към оригинала винаги имат изключително близък и
в голямата си част припокриващ се резултат, напр. стихотворенията „Свещи“,
„Далеч“ и „Термопили“ в преводите на С.Г. и Г. М..
Сочи, че законът не поставя пречка за извършването
на превод наличието на предходен превод на същото произведения, не ограничава
броят на възможните преводи и не ги степенува по допълнителни критерии, за да
им придаде по-голяма или по-малка степен на защита като обекти на авторско
право.
На следващо място поддържа, че самостоятелната
творческа работа над поезията на К. датира преди времето, в което ищецът е
започнал да превежда поезията на автора, като само редакторската му работа е
продължила повече от половин година, че за първи път се дава открито да се
разбере чрез поезията на К., че той е бил хомосексуален, нещо което винаги е било загатвано като в този смисъл заглавието
на стихосбирката не е случайно, а преводите на ответника са много повече от
подреждане на думи.
Твърди,
че преводите му се различават от тези на ищеца, както по отношение на
граматика, стил, ритъм, така и по отношение на резултатиращия от превода смисъл
Твърди,
че до момента не е получил никакво възнаграждение за превода, тъй като
изданието все още не е покрило разходите по издаването.
Представя
доказателства. Направени са доказателствени искания за допускане на гласни
доказателства и за САПЕ. Претендира разноски.
Моли
исковете да бъдат отхвърлени.
По делото са
събрани писмени доказателства, събрани за гласни доказателства, изслушани са ССчЕ, Съдебно-авторска експертиза и повторно допълнително
заключение по САПЕ.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори
и се установява от събраните по делото доказателства, че ищецът е автор на преводи
на описани в исковата молба 63 стихотворения на К. К. в 6 тома, издадени в периода 2013 г.
- 2014 г., както и че на ответника са
известни преводите на ищеца на процесните
произведения.
Не е спорно
между страните и по делото се установява, че през 2017 г. ИК „Критика и
хуманизъм“ издава сборник с превод на 68 произведения на К. К., с наименование
„Спомни си тяло“ избрани стихотворения в превод от гръцки език от ответника Х.П..
Видно от
представения по делото договор от 21.04.2016 г. / л.196-197/ се установява, че между
ИК „Критика и хуманизъм“ в качеството си на издател и ответника като преводач е
сключен договор за отстъпване на авторски права. По силата на договора
преводачът се задължава, да преведе от гръцки на български -лично стихотворения
на К. К. с работно заглавие „Спомни си, тяло“, които да предаде на издателя в
срок до 20.12.2016 г. и върху които отстъпва на издателя правото да ги
възпроизведе и разпространи / арг. чл. 1 – 3 от договора/.
Съгласно чл.8 от договора страните са договорили, че преводачът има право на
възнаграждение за превода, който хонорар се договаря между страните след
публикуване на изданието и в зависимост от продажбите, резултат от издателското
търсене на външно финансиране за изданието, калкулирано като планирана загуба.
Не е спорно
между страните и от представеното по делото писмо /л.266/ се установява, че ИК
„Критика и хуманизъм“ е кандидатствало с проект и е получило финансова помощ от
Министерство на културата по
публичен ежегоден конкурс „Помощ за книгата“.
От разпита
на свидетелката К.М.в о.с.з. на 25.10.2018 г., които съдът кредитира като
обективни и непротиворечиви, се установи, че ищецът е издал в 6 тома, свои
преводи на К. К., като след излизане на процесната
книга на ответника първият бил много ядосан, отчаян, изпитвал яд и ярост,
забавил преводите си, върху които работил.
От разпита
на свидетелката А.К.в о.с.з. на 25.10.2018 г., които са непротиворечиви,
съответни на събрания по делото доказателствен
материал и на които съдът дава вяра, се установи, че ответникът е започнал
работа по превода на стихотворения на К. К. още
през 2014 г. Установи се, че преди публикуване на процесните
63 произведения през 2017 г. част от тях били многократно редактирани, вкл. с
участие на свидетелката. Всички преводи били обсъждани със свидетелката, като
процесът на работа отнел от 2014 г. до 2017 г.
От разпита
на свидетелката Р.Т.в о.с.з. на 25.10.2018 г., които съдът кредитира като
достоверни, непротиворечиви и кореспондиращи на останалите доказателства по
делото, се установи, че ответникът й изпращал преводите си, свидетелката
правела редакционни предложения, като в последствие с ответника обсъждали
българския вариант на текста.
Видно от
приложената по делото служебна бележка /л.195/ ответникът не е получавал
хонорар за превода си, като това обстоятелство се потвърждава и от приетата и
неоспорена от страните ССчЕ.
От
заключението по ССчЕ, изпълнена от вещото лице М.С.,
което не е оспорено от страните и което съдът приема като обективно и
компетентно изготвено, се установява, че: 1/. отчетните приходи от продажби на
сборника „Спомни си, тяло“ към 31.10.2018 г. са в общ размер на 1 155,17
лева; 2./ В периода 01.01.2016 г. – 30.09.2018 г. ИК
„Критика и хуманизъм“ не е изплатила хонорар на проф. Х. П.; 3./ съгл. чл.8 от
договора за отстъпване на авторски права между ИК „Критика и хуманизъм“ и проф.
Х. П. е уговорено, че дължимото възнаграждение следва да се договори между
страните, след публикуване на изданието и в зависимост от продажбите и
резултата на издателското търсене на външно финансиране на изданието.
След
публикуване на стихосбирката през м.07.2017 г. между страните не е подписано
допълнително споразумение или анекс към договора от 21.04.2016 г. за определяне
ма дължимото възнаграждение. ВЛ е посочило, че причините са, че изданието не е
отчело положителен финансов резултат и отказ на проф. П. да получи възнаграждение,
с оглед на осчетоводения резултат – загуба.
От
заключението по САЕ, изпълнена
от вещото лице д-р Ю.К., което не е оспорено от страните по т.1 и т.2, в която
част и съдът го приема като обективно и компетентно, ВЛ дава заключение, че са
възможни алтернативи на представените от ищеца и ответника преводи на
стихотворенията на К. К., но не е възможно да бъдат извършени два идентични
превода на поезията на К. К..
Относно
справедливото възнаграждение за преводача ВЛ е посочило, че в обичайната
практика цената на превода се договаря между страните, посочило е и тарифа за
определяне преводаческия труд, публикувана от съюза на преводачите в Р.Б. В
о.с.з. на 04.12.2018 г. ВЛ изяснява, че и при двамата преводачи /ищеца и
ответника/ основно е използвана дословна техника, като при ответника има и
други техники, използва инверсия и пропускане на думи, докато ищецът се
придържа основно към дословната техника.
От повторното
допълнително заключението по САЕ, изпълнено от вещите лица д-р Д.В. и д-р В.В., неоспорено от страните и което съдът приема като обективно и компетентно се
установява, че преводът на ответника би могъл да бъде характеризиран като
самостоятелен такъв, а не като редакция на изготвения от ищеца превод.
Видно от
заключението /л.346/ ВЛ излагат, че двамата преводачи са имали за цел да се
придържат максимално точно към формата на изходния текст, но всеки от тях в
различна степен и по различен начин, което в крайна сметка е придало на
преводите им съвсем различен облик. Направено е разграничение между преводите
на ищеца и ответника, като по отношение на ищеца е посочено, че за него
придържането към формата е заявено като абсолютен приоритет, докато при
ответника придържането към формата е подчинено на две ограничения. Изяснено е,
че на равнището на езика разглежданите текстове са лесни за тълкуване и превод,
и именно поради тази лекота, с която се поражда преводът, логично би довела до
множество тъждествени преводни решения в опитите на различните преводачи.
Заявено е още, именни поради намерението за плътно придържане към изходните
текстовете в съчетание със спецификите на К.овия език
е напълно възможно да съществуват множество идентични преводни решения у
двамата /ищец и ответник/, до които те са достигнали напълно независимо един от
друг, без да е необходимо по-късният превод да представлява редакция на
по-ранния.
Направен е
съпоставителен анализ на подлежащи на експертиза преводи, за наличие на прилики
и разлики при избора на лексикални единици, морфологични единици. В о.с.з. на 23.05.2019
г. ВЛ В. уточнява по отношение преводите на страните /л.379/, че като стратегия
са близки, но в крайна сметка като резултат, езиков и стилистически облик са
съвършено разпознаваеми, защото при ищеца подходът за придържане към оригинала
е изведен до крайност и непрекъснато има нарушаване на граматичните правила на
българския език, докато при превода на ответника е спазена граматичната норма
на българския език.
При така
установеното съдът взе предвид следното от правна страна:
Исковете са
допустими, но неоснователни.
Основателността
на предявените кумулативно обективно съединени с основание чл.95б, ал.1,
т.1,2,3, 5 и 6 във връзка с чл.3, ал.2, т.1 от ЗАПСП и чл.94 ЗАПСП се обуславя
от наличието на следните кумулативно дадени предпоставки: доказани авторски права
на ищеца по отношение на процесните преводи, установяване
факта на виновно, противоправно нарушение на тези авторски права от ответника посредством
преработване на превода на ищеца, претърпените вреди от нарушението–неимуществени
и имуществени и техния размер.
В
конкретния случай ищецът твърди, че е автор и носител на авторските права върху
преведени от гръцки език на български език стихотворения на К.К., които през 2017 г. ответникът издал в сборник, без
негово знание и съгласие.
От
събраните по делото доказателства безспорно се установи, че в периода 2013 г. -
2014 г. ищецът е извършил превод на описаните и ИМ стихотворения на К. К. в 6 тома. Тези преводи,
като резултат от творческата дейност на ищеца, съгл. чл.3, ал.2, т.1 ЗАПСП се
ползват със закрила, а ищецът е носител на авторските права върху тях.
Същевременно
от събраните гласни доказателства се установи, че в периода 2014г. – 2017г.
ответникът също е превеждал поезията на К. К. на български език, като в
резултат на творческата си дейност през 2017 г. е издал сборника „Спомни си,
тяло“ съдържащо избрани 63 стихотворения на гръцкия поет.
Спорно по делото е обстоятелството дали
публикуваните в сборника преводи на 63 стихотворения на К. К. са самостоятелни
преводи на ответника или ответникът е ползвал вече преведените от ищеца
произведения или част от тези произведения, без знанието и разрешението на
ищеца.
Видно
от разпоредбата на чл. 3, ал.2, т.1 ЗАПСП преводът на произведения е
самостоятелен обект на авторското право.
Съгл. чл.9 ЗАПСП авторското право върху превод или преработка принадлежи
на лицето, което го е направило. Във второто изречение на чл.9 изрично е
посочено, че това не лишава други лица от правото да правят самостоятелно свой
превод или своя преработка на същото произведение. Съдът счита,че авторството
върху превода не произтича от липсата на друг предходен превод на същите
произведения, доколкото видно от нормата на чл.9 изр.второ ЗАПСП наличието на
такъв не лишава други лица от правото да правят самостоятелно свой превод, а от
създаването му в резултат на творческата дейност на съответното физическо лице
и материализирането му в обективна форма, която дава възможност за
възприемането му от трети лица.
Видно
от събраните в хода на производството гласни доказателства и приетата по делото
допълнителна повторна САЕ на вещите лица, преводът на ответника представлява
самостоятелен превод, същият е разпознаваем и представлява резултат от самостоятелна
творческа дейност на преводача-ответник, а не е възпроизвеждане или преработка
на по-ранния превод на ищеца, независимо, че и двамата са се придържали към
дословна техника при преводите си на К. К..
Предвид гореизложеното, съдът намира, че не се установи извършване от ответника на неправомерни действия по използване на обекти на авторското право и в нарушение на разпоредбите на ЗАПСП.
Липсата
на неправомерното поведение във връзка
извършения превод от страна на ответника, води до извода за
неоснователност на предявените искове от ищеца за имуществени вреди, изразяващи
се в пропуснати ползи и неимуществени вреди.
От
събраните по делото доказателства не се установи с поведението си ответникът да
е накърнил доброто име на ищеца. Не е спорно, че ответникът е дал интервю за в.
Култура бр.34/13.10.2017г., както и че името на ищеца е споменато в същото
интервю, наред с имената на други преводачи на К. К.. Следва да се отбележи, че
в тежест на ищеца е било да докаже наличието на виновно противоправно
поведение от ответника довело до накърняване доброто име на ищеца, което като
пряка и непосредствена последица е причинило на ищеца заявените вреди.
Видно
от приложената по делото статия /л.143-146/ името на ищеца е споменато
единствено в първия абзац, както вече беше посочено наред с други автори на
преводи и без да се съдържат твърдения, накърняващи доброто му име.
Съгласно
разпоредбата на чл. 39 Конституцията на Република България, всеки има право да
изразява мнение и да го разпространява в печатни издания, които не подлежат на
цензура. Вярно е, че това право не е неограничено и видно от разпоредбата на чл.
39, ал. 2 КРБ, това право не може да се използва за накърняване на доброто име
на гражданите.
Трябва
да се отбележи и че прокламираната в чл. 30, ал.1 КРБ свобода както и тази
въведена с чл.40, ал.1 КРБ на печата и другите средства за масова информация е
свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани,
по въпроси, които представляват интерес. В нейното съдържание обаче не се
включва предоставена възможност за разпространение на неверни данни, засягащи
лични граждански и човешки права и не предпоставя
налагане на негативен подтекст. В конкретния случай не се установи в интервюто
да са разпространени неверни данни или да е вложен негативен подтекст.
Гореизложеното налага извода за неоснователност на оплакванията на ищеца в тази
насока, в това число неоснователност на претенцията за причинени неимуществени
вреди.
Следва
да се има предвид, че в последствие на 14.04.2018 г., самият ищец е публикувал
статия със заглавие „Плагиат ли е Х. П.“?
Установяване
на факта на нарушението на авторското право на ищеца, обуславя исковете за
преустановяване ползването на произведенията, изземване на неправомерно възпроизведените
екземпляри, разгласяване на диспозитива на решението и за имуществени и
неимуществени вреди от накърнени авторски права.
Като
взе предвид, че преводът на процесните произведения
не представлява използване на преводите на ищеца, вкл. не е техен преработен
или редактиран вариант, а е самостоятелен
обект на авторско право и ответникът е техен носител, съдът приема, че
предявените искове с правно основание чл.95б, ал.1, т.1,2,3, 5 и 6 във връзка с
чл.3, ал.2, т.1 от ЗАПСП и чл.95 ЗАПСП са недоказани и неоснователни и като
такива следва да бъдат отхвърлени.
По разноските.
При този изход на
спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски възниква единствено за ответника.
Такива се претендират, но не се доказват. Представеният списък на разноски /л.372/
не е подписан, приложените към него документи не са заверени, а и не установяват
ответникът да е направил претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение.
Поради
изложеното, искането за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани предявените от на
К.М., ЕГН ***********, с адрес: ***, със съдебен адрес:***, чрез адв.В.Г., обективно съединени искове с правно основание
чл.95б, ал.1, т.1,2,3, 5 и 6 във връзка с чл.3, ал.2, т.1 от ЗАПСП и чл.95 ЗАПСП срещу Х.Г.П., ЕГН **********, с
постоянен адрес: ***, за установяване на факта на нарушението-нарушение на
авторските права на ищеца върху превод от гръцки на български език на 63
стихотворения на К. К., които са включени от ответника в издадена книга със заглавие „Спомни си, тяло“, Избрани
стихотворения, превод от гръцки Х.П. *** Критика и Хуманизъм ISBN
97895455872112; за осъждане на ответника да преустанови неправомерното
използване на превода на стихотворенията, да постанови неправомерно
възпроизведените екземпляри от произведенията да бъдат иззети, включително и от
търговската мрежа и същите да му бъдат предадени; постановяване на разгласяване
за сметка на нарушителя на диспозитива на решението
на съда в два всекидневника и в определен от съда часови пояс на телевизионна
организация с национално покритие; осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение в размер на 1 500 лева за нанесени имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от неполучени възнаграждения за
използване преводите на ищеца и обезщетение за неимуществени вреди за причинени
на ищеца морални болки и страдания в
резултат на използване от ответника на 63 превода на ищеца, без неговото
разрешение, както и накърняване на доброто име на ищеца от ответника,
посредством отправена критика от последния по повод преводите на ищеца в бр. 34/13.10.2017г. на Култура, в общ размер на 1 500 лв.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването му
на страните.