Р Е
Ш Е Н
И Е № 260033
Гр. Кубрат, 02.03.2021 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично заседание на девети февруари, две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Албена Великова
при секретаря Вера Димова като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 461 по описа
на РСКт за
2020 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл.
240 ЗЗД.
Ищецът „Е.– п.П.” АД *** Тауърс – Г, вписано в АВ – ТР с ЕИК *********, представлявано
от Я. Д., Пл. С. и Г. К.–
членове на УС на дружеството чрез юрисконсулт М.М., като твърди, че
в изпълнение на договор за продажба
на ел. енергия
за обект на потребление с клиентски № **********
с аб. № **********,
находящ се на адрес ***, сключен
с Б.И.Х., ЕГН **********, е доставял ел. енергия в обекта
на потребление, от която неплатена
е тази по фактури, издадени в периода от 19.12.2019 г.- 19.03.2020 год.; поради това със Заявление
за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, постъпило в РС – Кубрат на 08.07.2020 г., е поискал от заповедния съд
издаването на заповед за изпълнение
на задължението; в производството по цитираното заявление по ч. гр. дело
№ 282/2020 г. е издадена Заповед № 139/09.07.2020 г. срещу ответника, връчена му по реда
на чл. 47, ал. 5 от
ГПК. Предвид изложеното, като твърди, че с оглед
връчването на заповедта чрез уведомление за залепване, има интерес от установяване
на вземането си по реда
на чл. 416 ГПК, моли съда да
приеме за установено по отношение
на ответника Б.И.Х., ЕГН **********, вземането си срещу
него по Заповед
№ 139/09.07.2020 г. за сумите:
главница в размер на 743.96 лева, ведно с законната лихва
върху тази сума, считано от датата на постъпване на заявлението в съда –
08.07.2020 г., до окончателното изпълнение; лихва за забава в размер на 20.16
лева за периода след падежа за всяка фактура до 11.06.2020 г., всички
съставляващи неплатени задължения за ел. енергия по фактури, издадени в периода
19.12.2019 г. – 19.03.2020 г. за обект с аб. №
********** в ***, кл.
№ **********, като претендира сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.
В съдебно заседание процесуалния представител на ищцовото дружество като представя извлечение за фактури и
плащания за периода към 05.02.2021 г. за обект с аб. № ********** в ***,
кл. № **********, заявява, че претендираните със заявлението и установителния
иск суми са платени, поради което претендира само присъждане на сторените по
делото разноски.
Ответникът
Б.И.Х.,
ЕГН ********** *** чрез назначения му
особен представител адв. М.Д. от АК–Разград, ангажира
становище за допустимост на предявените искове. Заявява, че от анализа на
приложените по делото писмени доказателства може да се направи извод и за
вероятната основателността на заявените претенции. Не възразява по допускането
на направените доказателствени искания.
СЪДЪТ, преценявайки
събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното
от фактическа страна:
Според чл. 4, ал. 2 от Общите
условия на договорите за продажба
на електрическа енергия на „Е.– п.П.” АД (ОУ), одобрени с Решение № ОУ-061 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР и обнародвани на 30.11.2007 г., потребител на електрическа
енергия за стопански нужди е физическо или юридическо
лице, присъединено към електроразпределителната мрежа и което купува електрическа
енергия за стопански нужди, включително и лице на издръжка на
държавния или общински бюджет. В чл. 6, ал. 3 от
ОУ е предвидено, че потребител за стопански
нужди може да бъде и друго
лице при условие, че собственикът
или титулярът на вещното право
на ползване на имота е дал
пред „Е.– п.П.” АД съгласие в нотариално заверена форма, лицето да бъде
потребител за определен срок.
Не се оспорва от ответника,
че същият е клиент на „Енерго-про
Продажби“ АД с клиентски № **********,
заведен с аб. № **********, находящ
се на адрес в ***.
Съгласно чл. 17, т. 2 от ОУ
потребителят е длъжен да заплаща стойността на ползваната в имота електрическа
енергия в сроковете и начина, определени в тези ОУ. Потребител, който не
изпълни задължението си за заплащане в срок на дължими към ищцовото
дружество суми, дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва за
всеки просрочен ден, според чл. 38 от ОУ.
От представените по делото Справка
за потребление издадена от ищеца на името на ответника за периода 19.12.2019 г.
до 19.03.2020 г. и извлечение от сметка, се установява, че ответникът дължи
сумата от 743.96 лв. главница за доставена в исковия период и незаплатена ел.
енергия и лихва към 11.06.2020 г. в размер на 20.16 лв.
На 08.07.2020 г. по ч. гр. д. № 282/2020
г. по описа на РС-Кубрат е издадена Заповед № 139 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК за сумите: главница в размер на 743.96 лева, ведно
с законната лихва върху тази сума, считано от датата на постъпване на
заявлението в съда – 08.07.2020 год., до окончателното изпълнение; лихва за
забава в размер на 20.16 лева за периода след падежа за всяка фактура до 11.06.2020
г., всички съставляващи неплатени задължения за ел. енергия по фактури,
издадени в периода 19.12.2019 г. – 19.03.2020 г. за обект
с аб. № ********** в ***,
кл. № **********; и за разноски по делото: 25.00 лева – държ. такса и 50.00 лева – юриск.
възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.
47, ал. 1 от ГПК.
На 28.09.2020 г. „Е.– П.П.” АД в законоустановения срок е
предявило настоящия установителен иск, като е
представило доказателства по заповедното производство.
От представеното в съдебно
заседание от процесуалния представител на ищеца извлечение за фактури и
плащания за периода към 05.02.2021 г. за обект с аб. № ********** в ***,
кл. № ********** се установява, че длъжникът е платил изцяло претендираните с установителния
иск суми, предмет на издадената заповед, като са останали незаплатени само
сторените в настоящото производство разноски.
Въз основа на така установените
фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
В производството по чл. 422 от ГПК ищецът следва да докаже факта от който произтича вземането му, а длъжника (ответник)
- възраженията си срещу вземането. Уважаването на иск за реално изпълнение
предполага кумулативното наличие на три предпоставки: наличие на договорно (облигационно
или търговско) правоотношение, по силата на което да възниква задължение за
изпълнение, пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна
на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.
Претенциите на ищцовото
дружество произтичат от възникнали облигационни отношения с ответника по силата
на Договор за доставка на електрическа енергия и Общите условия към него.
Безспорно се установи, че ответникът Б.И.Х. в периода 19.12.2019 г. –
19.03.2020 г. е
консумирал ел. енергия, която е отчетена по партидата му. С оглед на горното по делото е доказано, че
между страните е сключен договора за продажба на ел. енергия, като по него
ищецът, в качеството на кредитор, е изправната страна, тъй като представените
писмени доказателства освен сключването на договора установяват и
предоставянето на ответника по делото на ел. енергия в съответните количества.
С оглед на това и настъпване на падежа на дължимите месечни вноски, сумите по
тях е следвало да бъдат възстановени на ищеца. Невъзстановяването на сумите е
неизпълнение на договора, който факт, обаче, е отрицателен и не подлежи на
доказване от страната, която го твърди. На доказване подлежи само изпълнението
на договора.
В хода на процеса, след образуване на
заповедното производство и по време на исковото ответникът е изплатил изцяло
задължението си към „Е.– П.П.” АД за заплащане на
дължимите суми по договора между страните. В този смисъл е и признанието на
ищеца в съдебно заседание. Тези факти, съдът е длъжен да вземе предвид, с оглед
приложението на нормата на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Поради това предявеният иск с правно основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал.1 от ГПК следва да бъде отхвърлен, поради плащането
извършено от ответника в хода на процеса.
По отношение на разноските в исковото
производство:
Ищецът поддържа искането си за присъждане на
разноски, направени в заповедното и в исковото производство, което не се
оспорва от ответника. В случая исковете се отхвърлят като погасени чрез плащане
след депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК (от който момент се счита
предявен и установителния иск по чл. 422 от ГПК),
поради което следва да се приеме, че с поведението си ответникът е станал
причина за завеждане на делото-арг. от противното на
чл. 78, ал.2 от ГПК и следва да понесе отговорност за направените от ищеца
разноски. Поради това на ищеца следва да му бъдат присъдени сторените такива в
настоящето производство размер на 525 лв. (от които 75 лв. внесена държавна
такса, 150 лв. юрисконсултско възнаграждение и 300
лв. разноски за депозит за особен представител), както и тези в заповедното
производство в размер на общо 75 лв. (25 лв. платена държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение).
Мотивиран от така изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Е.– п.П.”
АД *** Тауърс – Г, вписано в АВ – ТР с ЕИК *********,
представлявано от Б. Д. П. и П.С.С. като членове на
УС на дружеството чрез юрисконсулт М.М. иск срещу Б.И.Х.,
ЕГН ********** *** за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми: главница в размер на 743.96 лева, ведно с законната лихва върху тази сума,
считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 08.07.2020 г., до
окончателното изпълнение; лихва за забава в размер на 20.16 лева за периода
след падежа за всяка фактура до 11.06.2020 г., всички съставляващи неплатени
задължения за ел. енергия по фактури, издадени в периода 19.12.2019 г. –
19.03.2020 г. за обект с аб. № ********** в ***, кл. № **********, ПОРАДИ ПЛАЩАНЕ, извършено в
хода на процеса.
ОСЪЖДА Б.И.Х., ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАТИ на „Е.– п.П.” АД *** Тауърс – Г, вписано в АВ – ТР с ЕИК ********* сумата от 525.00 лева (петстотин двадесет и пет
лева) – направени разноски по исковото производство и сумата 75.00 лева (седемдесет и пет лева, нула
стот.) – разноски на заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Разградския окръжен съд.
Председател: /П/ Ал.
Великова