Решение по дело №2991/2019 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 168
Дата: 5 февруари 2020 г. (в сила от 27 февруари 2020 г.)
Съдия: Яна Димитрова Колева
Дело: 20197040702991
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 6 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

     168                                       05.02.2020 година                гр.Бургас

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Бургаският административен съд,         XXII-риадминистративен състав,

на двадесет и  седми януари            през две хиляди и двадесета година,

В публично заседание в следния състав:

 

                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА

 

при секретаря Г. С.

прокурор: Дарин Христов

като разгледа докладваното от съдията Колева административно дело № 2991 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от адв. С.И., в качеството му на процесуален представител на К.Т.Т., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, вр. чл.203 АПК, срещу Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Бургас с адрес: гр. Бургас, ул. “Христо Ботев” № 46. С иска се претендира обезщетение в размер 400лв. за причинените имуществени вреди, произтекли от незаконно издаденото наказателно постановление и законната лихва за забава върху главницата от датата на влизане в сила на съдебния акт, а именно 13.11.2019г.до окончателното изплащане на сумата. Иска присъждане на разноски по делото. Ангажира  доказателства.

В съдебно заседание и ищецът, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. С.И.. Процесуалният представител счита, че искът е доказан по основание и размер, моли да бъде уважен и да бъдат присъдени разноските за настоящата съдебна инстанция.

Ответникът Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Бургас не е депозирал отговор, в който излага подробни възражения. В съдебно заседание процесуалният представител оспорва иска и счита, че следва да бъде отхвърлен.  Не ангажира доказателства. В отговора е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас счита исковата претенция за основателна, поради което предлага да бъде уважена в пълен размер.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:

С наказателно постановление № 19-0769-000956 от 10.04.2019г. на началник група при сектор”Пътна полиция” ОДМВР-Бургас, за извършено нарушение на основание чл.177, ал.3, т.1 от ЗДвП , е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лева.

Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд - Бургас, за което е образувано НАХД № 3165/2019г. С Решение № 1304/28.10.2019 г. по НАХД №3165/2019г. по описа на Районен съд-Бургас наказателното  постановление е отменено. Решението е влязло в сила на 14.11.2019год. В образуваното административно-наказателно дело при разглеждането му пред Районния съд, жалбоподателят се е представлявал от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат С.И., който е изготвил жалбата срещу НП и е осъществил процесуално представителство в проведените две съдебни заседания пред Районния съд. В хода на съдебното обжалване пред първата инстанция е представен договор за правна защита и съдействие и пълномощно, заверени „вярно с оригинала“ от адв.И., в който уговореното възнаграждение в размер на 400 лв. е отбелязано, че е заплатено в брой. В настоящото производство е представен оригинала на посочения договор.

При така изяснената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Налице е отменено наказателно постановление НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0769-000956 от 10.04.2019г. на началник група при сектор”Пътна полиция” ОДМВР-Бургас, с което е наложена глоба в размер на 500лева. На основание т.1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС, искът е допустим и е подсъден за разглеждане от административните съдилища.

Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ, искът за обезщетение е предявен пред съда по мястото на увреждането или по местожителството на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът твърди, че увреждането е настъпило от издаденото наказателно постановление, т.е. при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд - гр. Бургас.

Областна дирекции на МВР - Бургас е юридическо лице, съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР, към което е начални група в сектор „Пътна полиция”, ОДМВР съгласно чл. 37, ал. 4 от ЗМВР и чл. 9, ал.1 от ПУДМВР. Съобразно чл. 205 от АПК, искът е предявен срещу надлежен ответник.

Наказателното постановление, представлява властнически акт на административен орган и неговата отмяна е материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство.

За да се ангажира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да са налице следните предпоставки: 1. Да е налице отменено, като незаконосъобразно наказателно постановление, 2. Да са претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно негативни последици в правната сфера на ищеца и 3. Да е налице пряка и непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите.

В тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред.

По отношение на първата предпоставка следва да се установи отменено, като незаконосъобразно наказателно постановление. Видно от приложеното решение № 1304 от 28.10.2019г. по НАХД №3165/2019г. по описа на Районен съд-Бургас е отменено  наказателното постановление. Решението е влязло в сила на 14.11.2019год.

По отношение на втората предпоставка следва да установи реални претърпени имуществени вреди, а именно реално заплатено адвокатско възнаграждение към момента на ползване на адвокатската услуга за процесуално представителство.

Исковата претенция е за заплащане на възнаграждение в размер на 400лв. по НАХД № 3165/2019г. по описа на Районен съд Бургас. Видно от представения по НАХД № 3165/2019г. по описа на Районен съд Бургас договор за правна защита и съдействие, е посочено договорено възнаграждение в размер на 400 лв., отбелязано е, че е платено изцяло в брой, и е посочена платена сума от 400лв., след което договорът е подписан от двете страни. Това вписване за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка, поради което исковата претенция в тази й част е доказана. Изложените доводи в отговора на исковата молба от ответника, в който е посочено, че договорът за правна помощ не е изготвен на утвърдения от Висшия адвокатски съвет образец на прономерован кочан, няма индигирани копия и не съдържа реквизитите на първичен счетоводен документ, поради което не може да се направи извод за заплащане на адвокатското възнаграждение, съдът счита за неоснователни. В настоящото производство е от значение за спора доказателство за заплащане на сумата, което както е отбелязано по-горе е вписването, че сумата е заплатена в брой. Неспазването на посочените правила, както липсата на съответстващ на Закона за счетоводството документ не е предмет на настоящия спор.

Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС по т. д. № 2/2016 г., е уточнено, че потърсената адвокатска помощ и платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. Ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на това основание сума не би представлявала за него вреда, ако не бе издадено наказателното постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно, поради което е налице и причинна връзка между  отмененото наказателно постановление и причинените вреди-заплатеното адвокатско възнаграждение .

Неоснователни са възраженията относно размера на исковата претенция за обезщетение. В мотивите на Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗА) – да е обоснован и справедлив, тоест да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото от държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. В чл.18, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лева. Минималният размер на адвокатските възнаграждения обаче, е само долна граница, под която адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната от тях правна помощ, а самият размер на адвокатското възнаграждение се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. С отмененото наказателно постановление на ищеца е била наложена глоба в размер на 500 лв., за което минималният размер на адвокатското възнаграждение, определено по правилата на чл.18, ал.2, във връзка с чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. възлиза на 300 лева, а договореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 400лв. за процесуално представителство.

В случая, оказаната правна помощ по делото пред Районния съд се е изразила в изготвяне и депозиране на жалба срещу отмененото впоследствие наказателно постановление, както и в участие в проведените две съдебни заседания по делото с разпит на свидетели и изготвяне на писмена защита по делото. С оглед на посочената действително осъществена правна защита и съдействие, както и характера, сложността и обема на делото, по което е осъществена защитата съдът намира, че съразмерен размер на обезщетението в конкретния случай е заплатеното адвокатско възнаграждение от 400 лева. Съдът счита, че този размер може да се определи и като съответстващ на критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗА.

По посочените съображения съдът счита, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и следва да бъде уважена в пълния размер от 400лв., а ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 400лв., представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на наказателното постановление.

С оглед основателността на иска за обезщетение за имуществени вреди за сумата от 400 лева се явява основателна и акцесорната претенция за законната лихва за забава върху главницата, считано от 06.12.2019г.  - датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Съгласночл.86 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Началният момент на забавата обаче не е датата, на която е влязло в сила решението, с което е отменено наказателното постановление, тъй като когато по иск за вреди се търсят съдебни разноски, законната лихва се дължи от момента на поканата. С оглед тази специфика на исковата претенция, началният момент, от който длъжникът изпада в забава, се определя съобразно чл.84 ЗЗД. След отмяна на наказателното постановление няма определен ден за изпълнение на паричното задължение за възстановяване на съдебните разноски на спечелилата делото страна, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. По делото не са ангажирани доказателства за отправена покана до длъжника преди подаване на исковата молба, поради което законната лихва върху главницата се дължи от момента на подаване на исковата молба, в случая – от 06.12.2019 г.

По отношение на претендираните съдебно-деловодни разноски за воденето на настоящото дело, съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част от иска.

Ищецът е внесъл дължимата държавна такса в размер на 10лв. за образуване на настоящото производство, поради което ответникът следва да бъде осъден да я заплати. Съгласно т.1 Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, постановено по т.д. № 6/2012г., съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Видно от представения договор № ********** от 04.12.2019г. за правна помощ е отбелязано, че сумата е платена в брой и е подписан от двете страни, поради което има характер на разписка и е доказателство за извършеното плащане. По посочените съображения, Съдът счита, че в полза на ищеца следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.

Мотивиран от гореизложеното, Административен съд - Бургас,

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Бургас с адрес: гр. Бургас, ул. “Христо Ботев” № 46 да заплати на К.Т.Т., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 400лева (четиристотин лева), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.12.2019 год.до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Бургас с адрес: гр. Бургас, ул. “Христо Ботев” № 46 да заплати на К.Т.Т., ЕГН **********, съдебен адрес: *** съдебни разноски в размер на 310лева.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

СЪДИЯ: