ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 295
гр. Враца, 28.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Евгения Г. Симеонова
Членове:Пенка П. Петрова
Калин Тр. Тодоров
като разгледа докладваното от Пенка П. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20221400500216 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК.
Образувано е по частна жалба, с вх. № 1594/26.04.2022г, депозирана от Н.И. Я., чрез
адв. К.Т. против определение № 276/13.04.2022 година, постановено по гр.д.№ 1632 /2021
година по описа на МРС, с което производството по делото е прекратено, поради липса на
международна компетентност.
Според изложеното в жалбата определението е незаконосъобразно, тъй като с
прекратяването на делото са нарушени основни конституционно гарантирани права на
ищцата – жалбоподател, а именно правото на справедлив процес, правото на защита,
правото на бързина в съдебното производство.
В жалбата се посочва, че съдът е дал вяра на писмени доказателства, представени от
ответника в незаверени копия, без печат и пред съда се излагат факти и обстоятелства,
които съдът не е могъл и не е проверил / тъй като е поставен в невъзможност/ да провери
истинността им, а жалбоподетелят оспорва изцяло същите.
Не споделя нито един от изложените в мотивите на определението доводи, довели до
този изход на процеса. Още по -малко смята, че българския съд постановил този съдебен акт
е напълно наясно с разпоредбите на френското законодателство. Наличието на
Международен елемент в този процес не означава, че производството следва да бъде
прекратено, с оглед обстоятелството, че този процес е иницииран и предхожда с месеци
твърдяния за наличен такъв в Р Франция. Мотивът на съда / страница първа, абзац последен/
е детето е родено във Франция и понастоящем се намира там.
Съгласно чл.12, т.1 от Регламент /ЕО/ № 2201/ 2003 година съдилищата на държавите -
членки, които са компетентни по силата на чл.З по молбите за развод, законна раздяла и
1
унищожаване на брака, са компетентни по всички въпроси, които се отнасят до
родителската отговорност, свързани с тази молба, когато: „а“ Поне единият от съпрузите
притежава родителска отговорност за детето. Българският съд е сезиран от майката с искова
молба на 23.12.2021 година, молба и съдът вместо да продължи като първо по ред
производството, съда го прекратява, независимо, че от приложените от ответника
доказателства се установява дата на депозирането им във Франция- 11.02.2022 година.
Нататък в жалбата се твърди, че постановения съдебен акт противоречи не само на
българското, но и на правото на Европейския съюз- чл.12, т.2 , от Регламент /ЕО/ № 2201/
2003 година -Компетентността по Параграф 1 се прекратява при хипотезата на б.“б“, която
гласи: “В случаите, когато производството по отношение на родителската отговорност е все
още висящо към датата по смисъла на б.“а“, решението по това производство е станало
окончателно.“във вр. с б.“а“ и „в“ от чл.12, т.2 на Регламента. Освен всичко изложено тук,
съда не е съобразил и чл.12, т.3, б.“а“ от Регламента, според която детето има основна
връзка с тази държава -членка по силата на факта, че единият от носителите на родителската
отговорност има обичайното си местопребиваване в тази държава -членка или че детето е
гражданин на тази държава -членка. Макар и да е родено в Р Франция, детето има
Удостоверение за раждане издадено в Република България и е български гражданин.
В указания от съда срок е постъпил отговор на частната жалба, депозиран от И. Й. В.,
ЕГН **********, с адрес: *** със съдебен адрес: гр. ***, чрез адв. Р. П., с който се изразява
становище за неоснователност на депозираната жалба.
Според изложеното в отговора правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е
прекратил производството по гр. д. №1632/2021 г. по описа на Районен съд - гр. Мездра.
Съгласно разпоредбата на чл.8, т.1. от раздел 2 на РЕГЛАМЕНТ (ЕО) №2201/2003 НА
СЪВЕТА от 27 ноември 2003 година относно подсъдността, признаването и изпълнението
на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност е
предоставена обща компетентност на съдилищата на държава - членка по дела, свързани с
родителската отговорност на децата, ако децата имат обичайно местопребиваване в тази
държава - членка по времето, когато съдът е сезиран. По делото са представени
доказателства, от които се установява, че обичайното пребиваване на детето Й. И. В. е в Р
Франция. Представени са и доказателсва, че е налице висящ процес относно упражняването
на родителските права по отношение на детето Й. В. в съда във Валанс, Р Франция, който
съд е международно компетентен да реши спора относно упражняването на родителските
права по отношение на Й. И. В..
С отговора се представя и призовка, от която е видно, че съдът във Валанс, Р Франция е
насрочил делото за 08.06.2022 г., 10.00 часа. Предвид наличието на съдебен процес в Р
Франция с предмет упражняване на родителските права по отношение на детето Й. В., което
е с обичайно пребиваване в Р Франция, въззиваемият твърди, че правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че международнокомпетентен в
настоящия случай е френският съд.
Съдът след като се запозна с представеното гр.д.№ 1632 /2021 година по описа на РС
2
Мездра, констатира, че същото е образувано по искова молба на Н. И. Я. с ЕГН **********
от гр.София, депозирана чрез адв.К.Т. АК гр.Враца, в която са предявени искове против И.
Й. В. с ЕГН ********** от гр.Септември, общ.Пазарджик за предоставяне упражняване
родителските права по отношение на малолетното дете Й. И. В. род. на 02.11.2018 год. на
майката, определяне местоживеене на детето при майката на адрес гр.***,като на бащата се
определи режим на виждане с детето всяка първа и трета събота от 09.00 ч. до 16.00 ч. на
територията на гр.Мездра, както и бащата да заплаща месечна издръжка за детето Й.,чрез
неговата майка и законна представителка Н.Я. в размер на 162.50 лв.,ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска, начиная от датата на възникване на задължението до
настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.В исковата молба се
посочва, че детето Й. И. В. е родено в Р.Франция и живее там, а страните по делото са
пристигнали в България на 19.10.2021г без него. няколко дни след пристигането им те се
разделили.
В отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл.131 от ГПК от ответника чрез
адв.Р. П. АК гр.Пловдив се посочва, че детето Й. е родено във Р Франция и от раждането си
не е напускало страната и там е обичайното му пребиваване. Изтъква се още, че към датата
на предявяване на иска е налице висящ съдебен процес относно упражняването на
родителските права по отношение на детето Й. пред Окръжен съд на Валанс Р Франция,
като в подкрепа на тези твърдения са представени призовка. Към отговора са приложени
доказателства.
Въз основа на твърденията на страните и представените доказателства,
първоинстанционния съд е приел за установено, че обичайното местопребиваване на детето
Й. е във Франция. В решението си съда е посочил, че съгласно разпоредбата на чл.8 т.1 от
раздел 2 на Регламент /ЕО/ № 2201/2003 г. на Съвета относно компетентността,признаването
и изпълнението на съдебните решения по брачни дела и делата ,свързани с родителската
отговорност е предоставена обща компетентност на съдилищата на държава- членка по
дела,свързани с родителската отговорност на децата,ако децата имат обичайно
местопребиваване в тази държава- членка по времето,когато съда е сезиран...Регламентът
установява правилото за обща компетентност,която се основава на обичайното
местопребиваване на детето / член 8/,за да се гарантира действителна връзка между детето и
държавата членка,която упражнява компетентност/ 28/.,
Въз основа на горното е приел, че по правилата на раздел 2 от регламент №2201/2003 от
27 ноември 2003 година, компетентен се явява френския съд и е прекратил производството
по делото, поради липса на международна компетентност, за която съдът следи служебно.
Врачанският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен
акт, представените доказателства и становището на страната, намери за установено от
правна страна следното: жалбата е депозирана в срок, тъй като атакуваното определение е
връчено на ищцата чрез адв. Т. на 18.04.2021г, а жалбата е депозирана на 26.04.2022г/ в
първия работен ден след великденските празници, по време на които е изтичал срока /.
3
Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и против подлежащ на обжалване
акт, е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
Съдът при въззивния контрол за правилност на атакувания акт, съобрази следното:
Страните по делото не спорят, че са живели известно време на семейни начала, от която
връзка на 02.11.2018г е родено детето Й. И. В.. Не е спорно също, че детето е родено в
Република Франция, където живее и понастоящем. От представеното удостоверение за
раждане е видно, че на детето като български гражданин е издаден и български акт за
раждане на 13.01.2021г.
Правилата, съобразно които се определя местната компетентност на органа при
разглеждането и решаването на предявен иск като настоящия се съдържат в Регламент
ЕО/2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването
и изпълнението на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската
отговорност, с който се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000 /наричан по-долу регламент/а/.
Съюзното право е приложимо в случая, защото е налице трансграничен елемент, изразяващ
се в обстоятелството, че детето Й. И. В. е български гражданин, но е родено и живее Р.
Франция.
С оглед факта, че спорът попада в предметния обхват на Регламент /ЕО/ № 2201/2003г.,
компетентния да го разгледа съд, следва да се определи по правилата на този регламент. За
да прецени дали е във висш интерес на детето разглеждането на въпросите за родителската
отговорност да се извърши от сезирания съд в РБългария, настоящата инстанция взе
предвид приетото в преамбюла на Регламент 2201/2003г. на Съвета, съображение 12, че
основанията за определяне на компетентността по делата за родителската отговорност, са
оформени в светлината на най-висшия интерес на детето и особено на критерия на
близостта. Това означава, че компетентността на първо място трябва да се отнася към
държавата-членка по обичайното местопребиваване на детето, освен в някои случаи на
промяна на пребиваването на детето по силата на споразумения между носителите на
родителската отговорност.
Понятието "обичайно местопребиваване" е разяснено еднозначно в множество решения
на СЕС, сред които и решение от 22.12.2010 г. на СЕС по д. С-497/10. Според последното
понятието за "обичайно пребиваване" по смисъла на чл. 8, § 1 от регламента трябва да се
тълкува в смисъл, че това пребиваване съответства на мястото, което изразява определена
интеграция на детето в социалната и семейната среда, като следва да се вземат предвид
продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на
държавата-членка, както и причините за преместването на семейството в тази държава,
гражданството на детето, мястото и условията за обучение в училище, лингвистичните
познания, както и семейните и социални отношения, поддържани.
По силата на чл.8 от Регламента компетентността по делата, свързани с родителска
отговорност, се предоставя, на първо място, на съдилищата на държавата членка по
4
обичайното пребиваване на детето към момента на сезиране на съда, които предвид
географската им близост, са в най-подходяща позиция да преценят мерките, които да се
постановят в интерес на детето. Детето Й. И. В. е български гражданин, но няма спор по
делото, че той живее в Република Франция. Ето защо съдът приема, че във висш интерес на
детето, с оглед критерия за близост, е френския съд да се произнесе по иска за определяне на
родителски права, както и за свързания с него иск за издръжка на детето.
В обобщение, необходимостта да бъдат спазени принципите, прогласени в Регламент
ЕО/2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 година, налага извод, че българският съд не е
компетентен да се произнесе по исковата молба на Н. И. Я. с ЕГН ********** от гр.София,
депозирана чрез адв.К.Т. АК гр.Враца, в която са предявени искове против И. Й. В. с ЕГН
********** от гр.Септември, общ.Пазарджик за предоставяне упражняване родителските
права по отношение на малолетното дете Й. И. В. род. на 02.11.2018 год. на майката,
определяне местоживеене на детето при майката,като на бащата се определи режим на
виждане с детето, както и да бъде осъден бащата да заплаща месечна издръжка за детето
Й.,чрез неговата майка и законна представителка .
В заключение, след цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, настоящият съдебен
състав не намира основание за неговата отмяна, поради което и след съвпадане на изводите
на двете съдебни инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с чл. 121 ГПК, Окръжен
съд- Враца, в настоящия съдебен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 276/13.04.2022 година на Мездренския районен съд,
с което производството по гр.д.№ 1632 /2021 година по описа на съда е прекратено, поради
липса на международна компетентност .
Определението подлежи на обжалване с касационна частна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България по правилата на чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 ГПК в едноседмичен срок от връчването му на страната
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5