Р
Е Ш Е
Н И Е
N 92
Гр.Велико Търново 10.06.2022г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Великотърновският административен съд, касационен състав, в публично заседание на двадесети
май две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Йорданка Матева
ЧЛЕНОВЕ: Ивелина Янева
Росен Буюклиев
при секретаря П.И.и с
участието на прокурора К. като разгледа докладваното от съдията И. Янева к.дело
№ 10070 по описа на Административен съд гр.Велико Търново за 2022 година за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.
Предмет на касационното производство е Решение № 38
/ 21.01.2022г., постановено по АНД № 20214110201420 по описа на ВТРС за 2021г.,
единадесети състав, с
което е отхвърлена жалбата на П.М.П. против незаконосъобразното му отвеждане и
задържане в Районно управление Велико Търново при ОД на МВР Велико Търново по
разпореждане на държавни служители.
Касационното
производство е образувано по жалба от П.М.П.,
в която се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон. Изложени са подробни съображения за наличие на наложена
принудителна административна мярка задържане, като изводът на районния съд за
липсата на такава е в противоречие със събраните по делото доказателства. Моли
се за отмяна на първоинстанционното решение, отмяна на принудителната
административна мярка и присъждане на разноски.
Ответникът изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли
за оставяне в сила на решението.
Представителят на
прокуратурата дава заключение за неоснователност
на жалбата и моли за оставяне в сила на решението.
Пред
районния съд са установени следните факти – на 25.05.2020г. от полицейски
служители е спрян лек автомобил, управляван от П.П.. При проверката водачът и
пътниците напускат автомобила, проверени са техните самоличности и притежанието
на забранени вещества. Извършен е обиск на място на автомобила, при който не са
установени забранени вещества. Дадено е разпореждане на водача да се яви в
районното управление за извършване на тест с техническо средство. Под
полицейски ескорт П. и пътниците му отиват в Районно управление Велико Търново.
Пътниците изчакват известно време и им е казано, че могат да си тръгват, а
водачът престоява в управлението от 18,37 до 19,30 часа. В този период П. се
намира в сградата на полицията за извършване на тест за употреба на наркотици с
техническо средство, който той отказва. Издаден му е талон за медицинско
изследване и е съпроводен от двама полицаи за даване на кръв за изследване, но
и това изследване е отказано от лицето, за което му е съставен акт за
установяване на административно нарушение.
Жалбоподателят
твърди наличието на приложена принудителна административна мярка „Задържане” от
полицейските органи, изразяваща се в лишаването му от правото на свободно
придвижване от момента, в който му е казано да отиде в полицейското управление
до момента на напускането му.
Районният
съд приема липсата на приложена принудителна административна мярка, а
извършване на действия при спазване на закона по проверка на водач на лек
автомобил, поради което и отхвърля жалбата като неоснователна.
Настоящият състав намира изводът на районния съд за липсата на принудителна
административна мярка „задържане” за съответен на събраните доказателства и
материалния закон.
Между страните липсва спор по отношение на фактите. Спорът е дали
явяването на П. *** и пребиваването му там за около час представлява
ограничаване на правото му за свободно придвижване съответстващо на налагане на
принудителна административна мярка „задържане” или това са законосъобразни
действия на компетентни органи по осъществяване на вменените им със закон правомощия.
В касационната жалба са развити подробни съображения как всяко
едно действие на полицейските органи при извършване на проверката от спирането
на автомобила до освобождаването на водача ограничава правото му на свободно
придвижване, което и представлява незаконосъобразно задържане както по смисъла
на приложимото българско законодателство, така и съобразно практиката на
Европейския съд по правата на човека.
Действително всяка една проверка от държавен орган включва в себе
си ограничаване на правото на свободно придвижване на нейния адресат. Дали ще
бъде спрян автомобил за проверка, или ще бъде призован за свидетел пред съд,
или ще бъде извършена проверка по подадена декларация или за наличие на
незаконен строеж, всяко едно от изброените действия включва задължение за
адресата му да бъде на определено място и да извърши съответните действия и
това задължение очевидно ограничава правото му на свободно придвижване – той
може да иска да е на друго място по това време. Изпълнението на задължения не
представлява ограничаване на права, тъй като тези задължения са разписани в
закон и именно законодателят е приел, че за осъществяване на държавните функции
на съответния орган е необходимо ограничаване на правата на индивида и това
ограничаване е съразмерно на целта на закона.
В конкретния случай ограничаването на правото на свободно
придвижване при спиране на автомобил за извършване на проверка е необходимо за
постигане на функцията за безопасно движение по пътищата. Аналогично е и
ограничаването на правото за свободно придвижване при проверка на документи, за
употреба на алкохол и наркотици. Нещо повече. Именно законът предвижда това
ограничение на свободното придвижване да бъде извършено като дава от една
страна правомощия на контролните органи да разпореждат тези действия, а от
друга страна задължава лицата да изпълняват разпорежданията. Следователно с
действията си по спиране на автомобила, предоставяне на документи, явяване в
районно управление и участие в процедура по тестване или отказ от тестване П.
изпълнява законовите си задължения. Фактът, че това изпълнение му е отнело
време и не е планирано, не води до извод за ограничаване на свободата на
лицето.
Настоящият състав намира за неприложима в конкретния случай цитираната
от касатора практика на Европейския съд по правата на човека, тъй като
фактическите обстоятелства са различни. Съгласно решения по дела МА срещу Кипър
и Gillian
срещу Обединеното кралство при преценката дали едно лице е било
„лишено от свобода“ по смисъла на чл. 5 § 1 отправна точка трябва да бъде
конкретната ситуация в неговия случай, като трябва да се отчетат множество
критерии, като например вида, продължителността, последиците и начина на
прилагане на съответната мярка. Разликата между лишаване и ограничаване на
свободата е само в степента или интензивността, а не в характера или същността.
Основният показател за наличието на лишаване от свобода е елемента на
принудата. По дело МА срещу
Кипър фактите са за качване в автобуси на протестиращи и отвеждането им в
централно управление за проверка на самоличността им без правно основание на
действията по извозването на лицата. По дело Gillian срещу Обединеното кралство фактите са за
извършване на обиск на улицата в изпълнение на специализирано законодателство,
като неизпълнението на разпореждането за обиск се наказва със затвор. В първият
случай ЕСПЧ приема отвеждането на протестиращи без правно основание за лишаване
от свобода, а във втория случай заплахата от осъждане при неизпълнение на
искането за обиск за принуда, водеща до лишаване от свобода.
В конкретния случай обаче от една страна от показанията на
свидетелите се установява, че П. доброволно е отишъл в полицейското управление
за извършване на тест с техническо средство, а от друга страна неизпълнението
на полицейско разпореждане е наказуемо с административно наказание – глоба, чийто размер е несъществен в сравнение с глобата
за отказ за тестване, наложена на касатора. Касационния съд намира, че липсва
посочения от ЕСПЧ елемент на принуда, който да характеризира временното
ограничаване на свободата на П. като лишаване от свобода.
След като липсва принудителна административна мярка, то липсва и
годен предмет за оспорване, което обаче води до правен резултат, различен от
постановения от районния съд – жалбата се явява недопустима и съдебното
производство е следвало да бъде прекратено. В този смисъл са и дадените
указания в Решение № 229 / 18.10.2021г., с което делото е върнато за ново
разглеждане - да се извърши преценка налице ли е индивидуален административен
акт, като при липсата на такъв производството следва да се прекрати, а при
наличието му този акт е нищожен. Указанията на съда са частично изпълнени като
е прието, че липсва задържане на лицето, но вместо да прекрати съдебното
производство съдът отхвърля жалбата.
Следователно
преценката на касационната инстанция е за недопустимост на постановеното
решение – налице е произнасяне по несъществуващ административен акт.
По
изложените съображения първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено и
съдебното производство прекратено.
Въз основа
на горното съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 38 /
21.01.2022г., постановено по АНД № 20214110201420 по описа на ВТРС за 2021г.,
единадесети състав.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на П.М.П. против незаконосъобразното му
отвеждане и задържане в Районно управление Велико Търново при ОД на МВР Велико
Търново по разпореждане на държавни служители.
ПРЕКРАТЯВА производството по к.а.д. № 10070 / 2022г. по описа на
Административен съд Велико Търново.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.