Пловдивска районна
прокуратура е внесла обвинителен акт срещу С.А.И., ЕГН ********** за това, че на 27.09.2019г. в гр. Пловдив, е отнел чужди движими вещи - 1 бр. мъжка
чанта тип борсета, марка „СК“ на стойност 10 лева, 1
бр. портфейл марка „МР Modapark“ на стойност 10 лева,
1 бр. портфейл от изкуствена кожа на стойност 5 лева и сумата 4200 евро с
левова равностойност 8 214,48 лева /при курс 1,95583 лева за 1 евро към
27.09.2019г./, всичко на обща стойност 8 239,48 лева /осем хиляди двеста
тридесет и девет лева и четиридесет и осем стотинки/,
от владението на М.Р.А. от гр. К., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление
по чл. 194 ал. 1 от НК.
В хода на съдебните
прения представителят на РП- Пловдив поддържа в цялост
повдигнатото по отношение на подсъдимия обвинение. Изтъква, че са налице в
своето единство всички съставомерни от обективна и
субективна страна признаци на престъпния състав по смисъла на чл. 194, ал. 1 НК.
Изтъква, че обвинението е доказано по един категоричен и несъмнен начин от
всички извършени в хода на разследването действия по събиране и проверка на доказателствени материали. Допълнително, налице е и пълно
признание на изложените факти с обвинителния акт. Изтъква се и че сумата от
3000 евро, ведно с чантата, принадлежаща на пострадалия са открити във владение
на подсъдимия. Предлага се на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване
от свобода” за срок от една година и шест месеца. Предлага се, така
наложеното наказание от една година и
шест месеца „лишаване от свобода“, да бъде редуцирано с една трета, съобразно
разпоредбата на чл. 58а НК, като след редукцията да му бъде наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от една година. Представителят на държавното
обвинение изтъква, че така определеното наказание следва да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим. Предлага се, на основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 НК, да бъде приспаднато времето, през което
подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК от 28.09.2019г. до влизане в
законна сила на присъдата. Предлага се, предявеният граждански иск да бъде
уважен в цялост, а на подсъдимия да бъдат възложени сторените по делото
разноски. Предлага се, вещественото доказателство- диск, да остане приложен по
делото, а останалите вещи, намиращи се на съхранение във II- ро РУ при ОД на МВР-
Пловдив, да бъдат върнати на подс. И..
Адв. С.- повереник на
гражданския ищец се солидаризира напълно с казаното от прокурора. Счита, че са
налице в своето единство всички елементи от обективна и субективна страна на
престъпния състав по смисъла на чл. 194, ал. 1 НК. Предвид това, то неговият
доверител е претърпял съставомерни имуществени вреди,
за които следва да бъде възмезден. Моли се, предявеният граждански иск за
сумата от 2 347 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на деянието, до окончателното изплащане на сумата, да бъде уважен в
цялост. Претендират се разноски.
Гражданският ищец А. поддържа изцяло казаното от своя повереник.
Защитникът на подсъдимия се солидаризира с казаното от прокурора досежно установеността на престъплението от обективна и
субективна страна. Изразява различна позиция досежно
наказанието, което следва да бъде наложено на неговия подзащитен.
Акцентира върху обстоятелствата, в контекста на които е осъществено деянието-
подсъдимият е имал уговорка с пострадалия, последният да го откара с автомобила
си от Г. до *** в обл. Пловдив. Предвид това,
подсъдимият е заплатил на пострадалия сума от 150 евро. Пристигайки в гр.
Пловдив обаче, пострадалият едностранно е променил уговорката и заявява на
подсъдимия, че няма да го остави в ***, а на железопътната гара в гр. Пловдив.
Подсъдимият се е притеснил, тъй като вече е било много късно, а и не е
разполагал с парични средства, с които да си закупи билет до ***. Нямайки друг
избор и в своето безсилие, той е взел импулсивното решение да грабне чантата на
пострадалия, с цел да си набави средства. Защитата изтъква, че впоследствие
подсъдимият многократно е съжалил за постъпката си и е изразил своето
разкаяние. Изтъква се, че подсъдимият е взел поука от стореното и е изразил
своята решителност да се поправи и превъзпита, и да полага труд с цел да
възстанови отнетите средства. Предвид това, предлага се, доколкото нормата на
чл. 194, ал. 1 НК не предвижда минимум на наказанието „лишаване от свобода“, на
основание чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, на подсъдимия да бъде наложено наказание „пробация“. Поддържа се, че по този начин ще се предостави
възможност на подсъдимия да работи и да промени своя живот към по- добро.
Изтъква се, че налагането на наказание „пробация“ ще
способства за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция.
В правото си на лична защита, подсъдимият поддържа
казаното от своя защитник и изразява
съжаление за стореното.
В правото си на последна дума моли да му бъде наложено
по- леко наказание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите на
страните, счита за установено от фактическа и правна страна следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият С.А.И. е роден на *** г. в гр. П., живущ
в ***, ***, *****, български гражданин, с начално образование, неработещ, неженен,
осъждан, ЕГН **********.
Свид. М.Р.А. се намирал в Г. с лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Каравел“
с рег. № ***, собственост
на Е. М. М.. На 26.09.2019г., свид. А.
решил да
се прибере в Р. България с посочения автомобил. Заедно с него тръгнал
и негов познат – свид. О. А.. Собственикът на лекия автомобил
Е. М. се обадил по телефона на
свид. А. и му дал телефонен
номер на момче, като му
казал да се уговори с него
и да го вземе
за България. Свид. А. позвънил на посочения номер
и провел разговор с подс. С.И., като се уговорил с него да го вземе
от адрес в гр. В., Г.. Около
18,00 часа на 26.09.2019г. свид. А. и
свид. А. тръгнали с посочения автомобил,
като същият бил управляван
от свид. А.. Те минали през адреса в гр. В., откъдето взели
подс. И.. Свид. А. и свид.
А. не познавали подсъдимия И. от
по – рано. След като тримата тръгнали, свид.
А. бил потърсен
по телефона от негов познат
– С., който поискал да изпрати по
свид. А. в Р. България парична сума. Двамата се уговорили да се срещнат
на бензиностанция на изхода на
гр. В., Г.. Наближавайки посочената бензиностанция, свид. А. забелязал
С., който ги чакал. Последният се приближил, поговорил със свид.
А., изброил сумата от 1500 евро и през отвореното
стъкло на автомобила, предал парите на свид.
А., който ги прибрал в портмоне
в чантата си, тип борсета. Чантата на
свид. А. била
марка „СК“. В нея той държал двата
си портфейла – единият, марка „МР Modapark“, в който прибрал посочената сума и в който държал и лични 400 евро, и другият, от изкуствена кожа,
в който свид. А. държал личните
си документи – лична карта № ***, СУМПС № ***, контролен талон № *** и паспорт № ***. На бензиностанцията свид.
А. се срещнал и с друг свой познат
– И., който му предал 1700 евро, за да ги
предаде на близки в България. Свид. А. прибрал и тази сума в портфейла
си, а портфейла – в чантата си. След това
свид. А., заедно с автомобила и другите пътуващи в него, отишли до
адреса, където живеел бащата на
свид. А. в Г.. Там, бащата на свид.
А. му предал
сумата от 600 евро. И тази сума свид. А. прибрал в портфейла
си, като общата сума на
държаните в портфейла пари възлизала на 4 200 евро. Подс. И. забелязал, че св. А. получава няколко пъти парични
сума и ясно видял къде
прибрал посочените пари свид. А..
Пътуващите
тръгнали да се прибират в посока
Р. България, като късно вечерта при
преминаването им през гр. Н.,
Г., взели в автомобила и свид. Ф. А., също пътуващ за България.
По време на пътуването, като водачи
на автомобила, се сменяли
свид. А. и свид. А., а подс. И. се возел или на предна
дясна седалка или на задната
седалка на автомобила. Докато пътували и разговаряли
подс.
И. споделил, че се казва
„С.“ и е „набор ***“. Подсъдимият платил на
свид. А. сумата
от 50 евро за превоза му
до България и носел със себе
си лични вещи – дрехи, раница,
бисквити и шоколади. На 27.09.2019г.
около 20,50 часа, четиримата преминали през Граничният контролно-пропусквателен
пункт „Калотина“ с лекия автомобил „Фолксваген“ с рег. № ***, като продължили
да пътуват след кратка почивка
в посока към гр. Пловдив. Подс. И. се
возел на задната седалка на автомобила и след известно време казал, че
не се чувства
добре и поискал да седне отпред,
до свид. А..
Преместил се и седнал на предната
дясна седалка до водача – свид.
А., а между двамата била оставена
борсетата на свид. А.. Първоначално, подс. И. поискал да
го оставят в дома му в ***, обл. Пловдив, но когато наближили гр. Пловдив, около 23,30 часа на
27.09.2019г., свид. М.А. му казал, че ги чака
още доста път докато се
приберат и останалите пътуващи,
отделно от това всички са
изморени, поради което му заявил,
че ще го
остави на железопътната гара
в гр. Пловдив. Около 23,50 часа
на 27.09.2019г., свид. А. спрял
лекия автомобил „Фолксваген“ на Централна ЖП гара в гр. Пловдив. В този момент, подс.
И. бързо взел
борсетата на свид. А., ведно
с двата портфейла в нея, сумата от
4 200 евро и личните документи на свид.
А., отворил врата на автомобила
и бягайки с отнетите вещи, бързо се отдалечил
от мястото. Свид. А. също слязъл от
автомобила и започнал да гони подс. И., но след
като не успял
да го настигне
и го изгубил от поглед, се
върнал обратно при автомобила. За случая, свид. А. сигнализирал полицейските
органи при 02- ро РУ на ОД на МВР гр. Пловдив.
След като установил
трайна фактическа власт върху отнетите
от владението на свид. А. движими вещи,
подс. И. изхвърлил на бул. „Марица“ в
гр. Пловдив двата броя мъжки портфейли и личните документи на свид. А. - лична карта
№ ***, СУМПС № ***, контролен талон
№ *** и паспорт № ***, а борсетата
и отнетата парична сума от 4 200 евро
задържал у себе си. На 28.09.2019г. М. Г. М. намерил изхвърлените 2 бр. портфейли, лична
карта № ***, СУМПС № ***, контролен
талон № *** и паспорт № ***,
и ги предал на свид. С. С. - полицейски служител при 04 РУ на МВР гр. Пловдив. На същия ден – 28.09.2019г. свид. А. бил уведомен
от служители при 04- то РУ на МВР гр. Пловдив за
намерените му лични вещи и същият
се явил в сградата на 04- то РУ на МВР гр. Пловдив, където същите
му били предадени.
В хода на
разследването, проведено в рамките на досъдебното
производство, била
установена самоличността на подсъдимия и самият подсъдим, в чието владение били установени и борсетата на свид. А., както и 5 бр.
банкноти с номинал 200 евро, 9 бр. банкноти
с номинал 100 евро и 22 бр. банкноти
с номинал 50 евро, общо 3 000 евро. С разписка, приложена
на л. 85
от досъд. производство, били предадени на
св. А., както следва: 1 бр. черна
кожена чанта с надпис „СК“, 5 бр. банкноти с номинал
200 евро, 9 бр. банкноти с номинал
100 евро и 22 бр. банкноти с номинал
50 евро, общо 3 000 евро, били върнати
на пострадалия А..
По делото на
л. 68 е приложен оптичен носител- диск, съдържащ записи от охранителни
камери, обхващащи местопрестъплението. В проведеното досъдебно производство е извършен оглед на вещественото
доказателство, за което действие по
разследването е изготвен
и приложен съответен протокол.
В хода на
досъдебното
производство били
назначени и изготвени съдебно – стокова и допълнителна съдебно - стокова експертиза, от заключенията
на които се установява стойността
на отнетите вещи – 1 бр. мъжка
чанта тип борсета, марка „СК“ на стойност 10 лева, 1 бр. портфейл марка „МР Modapark“ на стойност
10 лева и 1 бр. портфейл от
изкуствена кожа на стойност 5 лева.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА: Гореизложената
фактическа обстановка се установява от признанията на подсъдимия, заявени по
реда на чл. 371, т.2 НПК, както и от събраните на досъдебна фаза от процеса и
надлежно приобщени по делото доказателствени
материали, а именно: Протоколи за разпит на свидетелите А. /л. 13- 14; л. 16-
17; л. 84/, А./ л. 15 /, С. /л. 18/, Д. /л.19/, св. Д. / л. 20- 22/, св. А. /
л. 53- 54/, Протокол за доброволно
предаване от 28.09.2019г. /л. 12/, Протокол за доброволно предаване от
28.09.2019г. /л. 23/, Протокол за доброволно предаване от 28.09.2019г. / л.
24/, Протокол за доброволно предаване от 30.09.2019г. / л. 67/, Разписка за
връщане на ВД / л. 85/, Приемо- предавателен протокол
/л. 95/, Приемо предавателен протокол от 26.11.2019г.
/л.96/ Протокол за обиск на лице от 29.09.2019г. / л. 37/, Протокол за оглед на
ВД от 26.11.2019г. / л. 86/, Заключение по назначена стоково- оценъчна
експертиза / л. 56/, Заключение по назначена допълнителна стоково- оценъчна
експертиза / л. 88- 79/.
В
посочените доказателствени материали не се съдържат
съществени противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво
установяват фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт и възприета от съда в настоящите мотиви. Допълнително,
отразените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти са изцяло
признати от подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 НПК. Съдът е разяснил на
подсъдимия последиците от неговото изрично изявление, че признава фактите
такива, каквито са отразени в обвинителния акт и е обявил, че на основание чл.
372, ал. 4 НПК ще се ползва от признанията на подсъдимия досежно
фактите. Предвид изложеното дотук и по аргумент на противното от чл. 305, ал. 3 НПК, то не се налага по- детайлното им обсъждане.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
С оглед
гореизложената фактическа обстановка се установява, че са налице в своето
единство всички съставомерни елементи от обективна и
субективна страна на престъпния състав по смисъла на чл. 194, ал. 1 НК.
С
категоричност се изяснява, че подсъдимият И. е отнел вещите, подробно описани във
фактическата част от настоящите мотиви, от владението на техния собственик (
св. М.Р.А.), без да е налице изразено негово съгласие, като същевременно деецът
е имал ясното намерение противозаконно да ги присвои. Деецът е прекъснал
упражняваната от собственика фактическа власт върху инкриминираните вещи, като
е установил своя собствена, трайна фактическа власт, с което и престъплението е
довършено. Подсъдимият И. е грабнал намиращата се до него чанта, ведно с вещите
и паричната сума в нея, с което е преустановил фактическата власт на св. А.
върху тях. Следва да се посочи, че тази промяна във фактическа власт върху
вещите е осъществена без съгласието на титуляря на собствеността. Отнемането на вещите е и противозаконно, доколкото за
дееца е липсвало годно правно основание, което би оправдало разместването на
фактическата власт върху същите. Допълнително, с категоричност се установи и че
подсъдимият е присвоил отнетите вещи. Самото присвояване, може да бъде
реализирано чрез правни или фактически действия. В случая се изясни, че отнетите
от св. А. вещи са присвоени, както чрез правни, така и чрез фактически
действия. Непосредствено след като е отнел инкриминираната сума, деецът е
изразходвал част от нея за лични цели ( изразходвани са 2 347лв., като деецът
е задоволил собствени потребности). Оставащата част от отнетата сума, деецът е
запазил за себе си, като отвъд всякакво съмнение е фактът, че я третирал като
своя собствена.
От
субективна страна: процесното престъпление е
извършено с пряк умисъл като форма на вина.
Деецът е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
му последици и пряко ги е желаел. Налице е и другият съставомерен
признак от субективна страна- намерението вещите след отнемането да се присвоят,
тоест да се третират като собствени. Както бе посочено и по- горе, деецът е отнел
вещите, като е имал ясното намерение да се разпореди с тях, като придобитото е
желаел да използва за задоволяване на собствени потребности. Това обективирано от дееца поведение, ясно свидетелства за
неговото субективно отношение към инкриминираните вещи.
Досежно субективните нагласи на дееца, съдът счита за нужно
да коментира и следното: в своята пледоария, защитникът изтъкна, че подс. И. е осъществил деянието, тъй като св. А. едностранно
е променил уговорката за дестинацията, до която ще отведе подсъдимия с
автомобила си. Защитата твърди, че предвид това, подс.
И. е изпаднал в безизходица, нямал е парични средства у себе си, за да си закупи
билет за транспорт и това е довело до внезапното му решение да отнеме чантата
на св. А., с намиращите се в нея парични средства. Настоящият съдебен състав не
споделя изразеното от защитата становище за внезапност
на умисъла, възникнал у подс. И.. Дори напротив- от
обрисуваната в обвинителния акт фактическа обстановка, която подсъдимият изцяло
потвърди, то се установява една целенасоченост и последователност в действията
на последния. Подсъдимият съвсем отчетливо е видял как св. А. няколко пъти получава
парични средства в немалък размер, които поставя и съхранява в чантата си, тип борсета. Подс. И. е забелязал и
къде точно пострадалият държи своята чанта. Именно и поради това, преди да
пристигнат в гр. Пловдив, подс. И. е пожелал да седне
на предното пасажерско място на автомобила, под претекст, че не се чувства
добре. Това му действие му е осигурило ясен поглед върху чантата на св. А. и
директна възможност да я вземе в момента, в който автомобилът спре на
железопътната гара в гр. Пловдив.
По вида и размера на
наказанието за извършеното деяние по смисъла на чл.194 ал.
1 НК.
За престъпление по смисъла на чл. 194, ал. 1 НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до
осем години.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете влошеното
социално, материално и битово положение на подсъдимия. Съдът взе предвид и обстоятелствата, че деецът
е в млада възраст, разкайва се за извършеното, проявява готовност да промени
негативната си линия на поведение, както и фактът, че по- голямата част от отнетите
парични средства са върнати на пострадалия.
Като отегчаващо отговорността обстоятелство,
съдът отчита факта, че деецът е предходно осъждан, като процесното
деяние е извършено в изпитателния срок, определен му по предходното осъждане.
Предвид гореизложеното, съдът счита, че наказанието следва да бъде
индивидуализирано при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства. Поради
това, то адекватното наказание, което следва да се определи и наложи на
подсъдимия е „лишаване от свобода“ за срок от една година. Предвид заявеното на
основание чл. 371, т. 2 НПК изрично признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, то на основание чл. 58а, ал. 1 НК
следва така определеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ за срок
от една година, да бъде редуцирано с една трета- тоест, след редукцията се
налага наказание осем месеца „лишаване от свобода“. Съдът счита, че така
определеното наказание в пълнота ще изпълни разписаните в чл. 36 НК цели и ще
бъде постигнат преследваният с наказателния закон поправилно-
превъзпитаващ и предупредително- възпиращ ефект на наложената репресивна мярка.
На основание чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, така наложеното на подсъдимия
наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца, следва да бъде
изтърпяно при първоначален „общ режим“.
На основание чл. 59, ал.
1 и ал. 2 НК следва да бъде приспаднато при изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“ времето, през което подсъдимият И. е бил задържан по реда на ЗМВР и
НПК считано от 28.09.2019г., като един ден задържане се зачита за един ден
лишаване от свобода.
По предявения граждански иск:
Гражданският иск,
предявен в рамките на наказателния процес, винаги черпи своето правно основание
от правилата за деликтната отговорност, разписани в
Закона за задълженията и договорите. Деянието по смисъла на чл. 194, ал. 1 НК,
предвижда настъпването на съставомерни имуществени
вреди, които се отразяват негативно върху патримониума
на пострадалия- в случая св. А.. Същевременно, подс. И.
бе признат за виновен в извършването на престъплението по чл. 194, ал. 1 НК, за
което именно е ангажирана наказателната му отговорност. Предвид това, то са
налице в условията на кумулативност всички
предпоставки за уважаване на предявения граждански иск- налице е деяние, което
е извършено виновно и противоправно, и е налице пряка
причинно- следствена връзка между реализираното деяние и настъпилите вреди за
св. А.. Предвид това, предявеният граждански иск следва да бъде уважен в своята
цялост и подс. И. да бъде осъден да заплати на М.Р.А.
сума в размер от 2 347 лв., представляваща обезщетение за претърпените от пострадалия
А. съставомерни имуществени вреди от деянието,
предмет на наказателното производство, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на извършване на деянието ( 27.09.2019г.), до
окончателното изплащане на сумата.
По веществените доказателства:
Вещественото
доказателство- 1 бр. оптичен носител – диск, съдържащ записи от охранителни
камери, приложен на л. 68 от д. пр., да остане пришит към същото.
Веществените
доказателства- 1 бр. найлонова торба с надпис „Aldi“, 3 бр. пакети с по 500 гр.
Бисквити, 1 бр. пакет с 400 гр. Бисквити, 16 бр. шоколади, различни видове с
грамаж 100 грама всеки, 1 бр. шоколад 150 гр., 1 бр. найлонова торба с надпис „Netto“, 1 бр. найлонова торба с надпис „Netto“
с дрехи, 1 бр. червена платнена раница с дрехи, рол-он
марка „Нивеа“, самобръсначка синя със 17 ножчета в
пластмасови прозрачни кутии, сумата 5,60 лв. на монети, червена кутия с червен гел в нея, всички намиращи се на съхранение във 02- ро РУ при ОД на МВР гр. Пловдив, да се върнат на подсъдимия
С.А.И., след влизане в законна сила на настоящата присъда.
По разноските:
На основание чл. 189,
ал. 3 НПК, подсъдимият С.А.И. бе осъден да заплати по сметка на ОД на МВР-
Пловдив сума в размер от 134, 40 лв., представляваща сторени в рамките на
досъдебното производство разноски.
На основание чл. 189,
ал. 3 НПК, подсъдимият С.А.И. бе осъден да заплати по сметка на Районен съд-
Пловдив, в полза на бюджета на съдебната власт, сума в размер от 93, 88 лв.,
представляваща държавна такса върху уважения размер на предявения граждански
иск.
На основание чл. 189,
ал. 3 НПК, подсъдимият С.А.И. бе осъден да заплати на М.Р.А., сума в размер от
1 000 лв., представляваща сторени от последния разноски за процесуално
представителство в рамките на наказателния процес.
Така мотивиран, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ......................
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.