№ 13926
гр. София, 16.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20241110125122 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от ******” АД против
ЗК ****** АД искове: по чл. 411 КЗ за сума в размер на 114,60 лв., която се
твърди като неизплатена част от регресно вземане за 229,20 лв.,
представляващи ½ част от изплатено от ищеца застрахователно обезщетение
по застраховка „Каско“ за щети на лек автомобил „Рено Меган“ с рег.№ СВ
***** ТК, която сума се претендира от ответника в качеството му на
застраховател на „Гражданска отговорност“ на застрахован при ответника по
застраховка „Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил „Рено Меган
Сценик“ с рег. № Е ***** НК, във връзка с ПТП от 23.07.23 г. в гр.
Благоевград. Твърди се съпричиняване от двамата водачи в равна степен на
приноса, като 458,40 лв. е пълният размер на застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско“, който е бил одобрен от ищеца за щети на лек автомобил
„Рено Меган“, а 229,20 лв. представляват половината, дължима от ответника.
Твърди, че ответникът е изплатил на ищеца сумата в размер на 114,60 лв., като
са останали дължими още 114,60 лв., които се претендират ведно със
законната лихва за забава от датата на подаване на исковата молба –
25.04.2024 г.
От страна на ответника се оспорва предявения иск, като твърди, че е
извършил плащане според изпратения му от ищеца Опис-протокол за щета,
където е било посочено, че общият размер на разноските за ремонт възлиза на
1
сумата 275,04 лв., но след приложена редукция сумата е била намалена от
ищеца на 229,20 лв., именно с оглед която сума ответникът е изплатил на
ищеца претендираната ½ част, а именно сумата 114,60 лв. Представеният
заедно с исковата молба документ на Опис-протокол щета е различен от този,
който е бил предявен извънсъдебно на ответника с регресната покана.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
По същество разликата в твърденията на страните се състои в това, че според
ищеца ответникът е извършил частично плащане в размер на 114,60 лв., по
регресната претенция на ищеца /по щета № ********** по описа на ******”
АД/ , докато ответникът твърди, че е извършил плащане в пълен размер на
регресната претенция с оглед заявения му с Регресната покана на ищеца
размер 229,20 лв., като е заплатил половината от така претендираната
извънсъдебно сума.
Съвпадат твърденията на страните относно обстоятелството, че
произшествието, от което са причинени щетите на застрахования при ищеца
автомобил „Рено Меган“ с рег.№ СВ ***** ТК, са съприченени от двамата
водачи при равна степен на приноса.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението следва да е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на застрахователното събитие.
Съгласно чл. 15 от Наредбата за задължителното застраховане,
действителната стойност на увреденото имущество не може да бъде по-
голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието.
От представените заедно с исковата молба писмени доказателства се
установява, че извънсъдебно претендираната от ищеца за плащане от
ответника сума е в размер на 229,20 лв. – с тази бележка, че тази сума е била
заявена от ищеца като пълен размер на изплатеното от ищеца за щети на
автомобил „Рено Меган“, застрахователното обезщетение, а не като половин
размер в хипотеза на съприняване. Този извод следва от приложеното към
Регресната покана писмо на ищеца, където е посочено, че регресната
претенция на ищеца към ответника е в размер на 229,20 лв., като именно този
размер представлява и пълният размер на изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение („За нанесените щети дружеството ни изплати обезщетение в
размер на 229,20 лв.“) – л. 36 от делото. Така и според съставения при ищеца
2
документ на Доклад по щета, пълният размер на щетата по застраховка Каско
е в размер на 229,20 лв. и в този пълен размер е предложено заявяване на
регресна претенция към ответника като „Гражданска отговорност“ – л. 34 от
делото.
Следва, че положително се установява възражението на ответника за
несъответствие между извънсъдебно претендираното регресно вземане и
вземането, предмет на предявения иск. Посоченото има значение за
разпределяне на отговорността за разноските.
От неоспореното заключение на изготвената съдебна авто-техническа
експертиза се установява, че средната пазарна стойност на разходите за
отремонтиране на увредения автомобил възлиза на сумата 558,89 лв. Следва,
че одобреното от ищеца по застраховка Каско в размер на 458,40 лв.
застрахователно обезщетение не надвишава действителната стойност на
причинената вреда по смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ и с оглед съпричиняването
в равна степен, за което обстоятелство страните не спорят, следва, че ищецът
има право на регрес за сумата в размер на 229,20 лв. Ответникът е изплатил на
ищеца сумата в размер на 114,60 лв., като са дължими още 114,60 лв.
Принципно основателно от страна на ответника се счита, че регресното
вземане на ищеца като застраховател по застраховка Каско възниква само при
условие, че ищецът е заплатил дължимото към застрахования по тази
застраховка обезщетение – съгласно чл. 411 КЗ, регресното вземане възниква
„до размера на платеното обезщетение“. В случая обаче ответникът е
извършил извънсъдебно плащане, за което плащане ответникът не твърди да е
извършено поради грешка или друго основание за неоснователно обогатяване
на ищеца - с което фактически ответникът признава, че извън спора за точния
размер, са налице основания за възникване на регресно вземане на ищеца към
ответника.
Следва, че предявеният иск е основателен, но тъй като по същество
ответникът не оспорва претенцията на ищеца (не е имал възможност да заяви
становище по действителния по-висок размер на регресната претенция), то по
аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК /“Ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца“/, съдебните разноски следва да бъдат в тежест на ищеца, като ищецът
заплати на ответника сумата 300 лв., от които: 100 лв. – юрисконсултско
3
възнаграждение и 200 лв. – депозит за вещо лице.
Мотивиран от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК ****** АД с ЕИК ****** да заплати на ******” АД с
ЕИК ******, на основание чл. 411 КЗ сумата 114,60 лв. – неизплатен остатък
от регресно вземане за застрахователно обезщетение, изплатено от ******”
АД в качеството му на застраховател по договор за застраховка „Каско” и за
щети на автомобил „Рено Меган“ с рег.№ СВ ***** ТК, съпричинени в равна
степен при пътно-транспортно произшествие на 23.07.23 г. в гр. Благоевград
със застрахования при ЗК ****** АД по застраховка „Гражданска
отговорност” водач на лек автомобил„Рено Меган Сценик“ с рег. № Е *****
НК, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба (25.04.2024 г.) до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „ЕВРОИНС” АД с ЕИК ****** да заплати на ЗК ******
АД с ЕИК ****** сумата 300 лв. - съдебни разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в 2-седмичен срок от връчването му в препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4