О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №...
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в закрито заседание на 10.03.2021г. в състав:
Председател:МИРОСЛАВ ДОСОВ
Членове:НАДЯ ПЕЛОВСКА
мл.с.КАМЕЛИЯ КОЛЕВА
Като разгледа
докладваното от съдията Пеловска
в.ч.гр. дело N 93 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
Р.Н.В. *** е обжалвал определение
№260067/27.01.2021г.на Районен съд-Бяла Слатина, постановено по гр.дело
№431/2020г., с което исковата му молба против Община Враца е била върната,
поради неотстранени нередовности и производството по делото е било прекратено.
В жалбата се излагат твърдения, които най-общо
могат да бъдат обобщени до това, че жалбоподателят е подал искова молба и
няколко допълнения към нея, с които е заявил претенции за „възстановяване на права по чл.127, т.1,2 и 3 от КТ“ и претенция за
заплащане на сумата от 10155 лв., произтичаща от неправилно отчитане от
ответника на трудовото му възнаграждение за периода от 17.07.2017г.до
15.08.2020г., на основание чл.142, ал.2 и ал.4 в изпълнение на чл.262, ал.1,
т.4 от КТ и неплащане на отработеното през годините възнаграждение по чл.260 от КТ. Позовава се на конкретни страници от исковите си молби, в които тези
претенции са описани, като поддържа съща, че е представил и необходимите
доказателства.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1
от ГПК от процесуално легитимирана страна и против подлежащ на обжалване
съдебен акт по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.
На основание чл.129, ал.3, изр.последно от ГПК
препис от частната жалба не е връчван на ответника, доколкото размяна на
книжата в посочената хипотеза не се дължи.
Разгледана по същество частната жалба се явява
неоснователна по следните съображения:
Пред Районен съд-Бяла Слатина ищецът Р.Н.В. е
подал искова молба вх.№2717/03.06.2020г. и допълнения към нея
вх.№3281/29.06.2020г., вх.№3287/29.06.2020г., вх.№3811/16.07.2020г.,
вх.№3864/17.07.2020г. и вх.№4465/13.08.2020г., всички насочени против Община
Бяла Слатина.
В първоначалната искова молба и в допълнението вх.№3281/29.06.2020г
ищецът сочи, че работи по трудов договор при ответника Община Бяла Слатина като
„***“. В тази молба преимуществено се развиват твърдения за неетично и
противоправно, според ищеца, поведение на общински съветник от Общински
съвет-Бяла Слатина, без обаче да се предявява иск против него.
Твърди се също, че през м.април 2020г. ищецът имал
отработени 44 часа в повече, за които вместо да му се заплати трудово
възнаграждение, бил компенсиран с отпуск. В тази искова молба се сочи също, че
леглото от дежурната стая било противозаконно отнето и вместо това на дежурните
били предоставени неудобни и твърди фотьойл и табуретка, а в самата общинска
администрация се работело „под диктат“ и чрез незаконни устни заповеди. Твърди
се също, че в помещението на оперативните дежурни били монтирани камери за
видеонаблюдение, които те не били длъжни да следят, защото това не влизало в
задълженията им по трудов договор, а договор за допълнителен труд не бил
сключен. Ищецът счита, че този допълнителен труд, свързан с камерите, следвало
да му бъде заплатен за 3 години назад в размер на 75% от минималната работна
заплата за страната.
В така подадената искова молба няма формулиран
петитум.
С последващата молба вх.№3281/29.06.2020г. ищецът
поправя фактически грешки в първоначалната искова молба, а с молба вх.№3287/29.06.2020г.
представя писмени доказателства-работни графици и иска задължаване на ответника
Община Бяла Слатина да представи заповеди, свързани с ограничаване ползването
на интернет, с въвеждането на видеонаблюдение, с назначаването на нов началник
ОМП и за отмяна на СИРВ.
С поредната молба вх.№3811/16.07.2020г. ищецът
формулира петитум на иска си, като сочи, че желае постановяване на решение, с
което работодателят да бъде осъден и да се възстанови законността,
възстановявайки първоначалното положение на условията на работа при
постъпването му на 14.01.1992г.
С молба вх.№3864/17.07.2020г. ищецът е поискал
осъждането на ответника да му заплати сумата от 10155 лв., представляваща
възнаграждение за положен извънреден труд за 3 години назад. Липсва изложение
на каквито и да било факти и обстоятелства, на които този иск се основава.
С последната молба вх.№4465/13.08.2020г. ищецът е
посочил, че поради специфичния характер на работата му и непрекъснатия режим на работния процес,
работи на 12 часови смени, като работното време следва да се отчита по реда на
„Наредбата за СИРВ“ и да се спазва разпоредбата на чл.260 от КТ. Поддържа се,
че тъй като на ищеца и на колегите му е вменено да работят и като оператори на IP камери, то следва да му бъде заплатено
допълнително възнаграждение в размер на 50% от минималната работна заплата за
страната.
При така постъпилите молби, с разпореждане от 07.01.2021г. РС-Бяла Слатина
е констатирал, че всички те съдържат неясни и противоречиви фактически
твърдения и искания. Обсъждайки подробно всяка една от молбите, районният съд е
посочил недостатъците им и е указал на ищеца, че следва да предприеме мерки за
тяхното отстраняване.
Съобразно указанията по разпореждане от
07.01.2021г., ищецът е депозирал молба вх.№260319/18.01.2021г., в която е
посочил, че тъй като смените му да 12 часови, 7 часа следва да се зачитат за
нощна смяна, а останалите 5 за извънреден труд, което не е правено от ответната
община.
С обжалваното определение от 27.01.2021г. Рс-Бяла
Слатина е приел, че недостатъците на молбите не са отстранени, поради което за
съда е невъзможно да разбере в какво се състои спора и с какви конкретни
искания се сезира. При тези доводи исковата молба е върната, а производството
по делото е прекратено.
Обжалваното определение за връщане на исковата
молба и приложенията към нея и за прекратяване на производството по делото, се
явява правилно и законосъобразно.
С разпоредбата на чл.6, ал.2 ГПК законодателят е
определил, че "предметът на делото и обемът на дължимата защита" се
определя от страните. Т.е. недопустимо е съдът по свой почин да променя било
параметрите на предмета на правния спор, било обема и вида на търсената защита.
По тази причина, когато се предявява иск за защита на накърнено материално
право, разпоредбата на чл.127, ал.1, т.4 и 5 от ГПК е въвела изрични изисквания
към съдържанието на исковата молба, имащи характера на предпоставки за нейната
процесуална редовност и допустимост, предвиждайки, че в исковата молба следва
да е налице изложение на обстоятелствата, на които са основава иска и да е
посочено искането, с което съдът се сезира, т.е.да са определени предмета на
делото и вида и обема на търсената защита.
В случая не може да се приеме, че ищецът е
изпълнил така посочените изисквания на чл.127, ал.1, т.4 и 5 от ГПК. На първо
място, както това е констатирал и районният съд, постъпилите от ищеца молби са
твърде неясни както по отношение фактическите твърдения на ищеца, така и по
отношение на неговите искания, които са различни и се променят с всяка следваща
молба. Общо от всички постъпили молби могат да се извлекат само две
по-конкретни искания, а това са ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 10155 лв. за положен /вероятно/ извънреден труд, както и да бъдат
възстановени първоначалните условия на труд, така както са съществували при
постъпването на ищеца на работа. Обстоятелствата, на които се основава първото
от тези искания обаче са различни и противоречиви. В първоначалната си искова
молба ищецът твърди, че през м.април 2020г. е положил 44 часа извънреден труд, както
и че му е било вменено задължение да осъществява видеонаблюдение, без това
задължение за произтича от трудовия му договор, поради което следва да му бъде
начислено допълнително възнаграждение в размер на 75% от МРЗ. Единствените
обстоятелства, които се сочат във връзка с тези твърдения са, че ищецът работи
на 12 часови смени. Неясно е нито при какъв режим на отчитане на работното
време се работи-сумирано, с нормална продължителност или друго, нито
допълнителни смени ли е работил ищеца, за да „натрупа“ тези 44 допълнителни
часа за месеца, нито каква е връзката на тези часове с видеонаблюдението /счита
ли ищеца, че заради него полага допълнителни часове труд/. Тази неяснота по
отношение на фактите, на които се основава иска, се задълбочава още повече с
последващите молби, в част от които се иска заплащане на извънреден труд не
само за м.април 2020г., но и за 3 години назад, без да има твърдения, че
извънреден труд е полаган за тези години, как и от колко часа. В друга част от
молбите пък /вх.№4465/13.08.2020г./ се поддържа, че исковата сума от 10155
лв.се формира от полагания труд като оператор на IP камери, за която труд не е
сключван договор по чл.260 от КТ за външно съвместителство.
Така констатираните противоречия по отношение
сумата от 10155 лв.са дотолкова съществени, че действително не позволяват на
съда да определи какъв е предмета на делото и как следва да се квалифицира иска,
поради което следва да се приеме, че исковата молба и приложенията й правилно
са приети за нередовни.
Що се отнася до искането за да бъдат възстановени
първоначалните условия на труд, така както са съществували при постъпването на
ищеца на работа, то е свързано с твърденията, че намиращото се в стаята на
дежурните легло е било премахнато и на негово място са били поставени неудобни
фотьойл и табуретка, което е нарушение на задълженията на работодателя по
чл.127 от КТ.
Действително, с разпоредбата на чл.127 от КТ
законът възлага на работодателя определени задължения, насочени към създаването
на нормални условия за изпълнение на работата по трудовото правоотношение.
Доколкото обаче по правната си същност тези задължения предполагат необходимост
от реално изпълнение, защитата от неизпълнението им не се осъществява по исков
път, а по реда на административнонаказателната отговорност за нарушение на
трудовото законодателство. Ето защо в тази част на исковата молба също не може
да се приеме, че е налице редовно сезиране на съда.
По изложените съображения въззивният съдебен
състав намира, че обжалваното определение се явява правилно и като такова ще
следва да се потвърди.
Водим от горното, Врачанският окръжен съд
О П Р
Е Д Е
Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение №260067/27.01.2021г.на
Районен съд-Бяла Слатина, постановено по гр.дело №431/2020г.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
ВКС при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, в едноседмичен
срок от връчването му на жалбоподателя.
Председател:........... Членове:1..........
2..........