Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 28.10.2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в
публично съдебно заседание на шести октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка Костадинова-Младенова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия
Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №2479 по описа за 2020 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 05.12.2019 год.,
постановено по гр.дело №23823/2016 год. по описа на СРС, ГО, 118 с-в, са отхвърлени
като неоснователни предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД
срещу Е.Г.Д.-В., Г.В.П. и П.В.П. искове с правно основание чл. 59, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответниците дължат на ищеца по 1/3 част от следните суми: 3 092.86 лв.,
представляваща стойност на доставена и ползвана топлинна енергия за периода от
м.януари 2012 год. до м.април 2013 год. в имот, представляващ магазин за
промишлени изделия, находящ се в гр.София, ж.к.“Илинден“, бл.75, с код на
платеца Т347410, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2015 год. до
окончателното изплащане и 722.81 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва за периода от 29.02.2012 год. до 04.02.2015 год., за
които суми е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.дело №9075/2015 год. по описа на СРС, ГО, 118 с-в и ищецът „Т.С.“
ЕАД е осъден да заплати на ответника П.В.П. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
направените разноски по делото в размер на 150 лв.
Горепосоченото решение е постановено
при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.“ ООД.
Срещу решението е подадена в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД. Жалбоподателят
поддържа, че неправилно СРС бил приел, че по делото липсват доказателства, че
процесният имот е бил топлоснабден през исковия период, кредитирайки двете
заключения на вещото лице по първоначалната и допълнителната съдебно-технически
експертизи. Съгласно чл. 202 ГПК първоинстанционният съд не бил длъжен да
възприема заключението на вещото лице, като не бил съобразил и разпоредбите на
Наредба № 16-334 за топлоснабдяването. Според заключението по първоначалната
експертиза, ответниците не били ползвали топлинна енергия за отопление на имота
и нямало доставка на топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване през
целия исков период. Единствено била начислявана топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, определена съобразно изискванията на действащата през
периода нормативна уредба. Според заключението по допълнителната експертиза, изходните
тръби за топлоснабдяване от абонатната станция към процесния имот били затапени
и липсвали допълнителни топломери за подаваното количество топлинна енергия. По
сведение на домоуправителя, подадената в абонатната станция топлинна енергия,
се осъществявала чрез тръбна инсталация, монтирана във входовете на блока.
Вещото лице било констатирало, че тръбната система от щранговете за подаване на
топлинна енергия или е зазидана в стената или е премахната. Следвало обаче да
се вземат предвид нормите на чл. 153, ал. 6 ЗЕ и чл. 18 от посочената наредба. Бившият
собственик на имота бил сключил договор за продажба на топлинна енергия.
Констатациите на вещото лице били направени към момента на извършването на
оглед на имота. Липсвали доказателства, че през процесния период тръбите са
били затапени, а щранговете – демонтирани. Дори и да се приемело, че изходните
тръби за топлоснабдяване от абонатната станция към процесния имот били
затапени, то ответниците не били изпълнили задължението си да подадат заявление
до ищеца, че желаят да се прекрати топлоподаването от абонатната станция
съгласно чл. 77 от посочената наредба. Доколкото между страните не бил сключен
договор за доставка на топлинна енергия, то ответниците се били обогатили
неоснователно за сметка на ищеца, поради което следвало да заплатят
разходваната топлинна енергия. Ето защо моли обжалваното решение да бъде
отменено, а исковете – уважени. Претендира и присъждането на направените
разноски по делото и юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците по жалбата Е.Г.Д.-В., Г.В.П.
и П.В.П. считат, че решението на СРС следва да бъде потвърдено. Поддържат, че правилно
първоинстанционният съд бил кредитирал заключенията на вещото лице, съобразно
които в процесния имот не е била доставяна и потребявана топлинна енергия,
както за отопление, така и за битово горещо водоснабдяване и сградна
инсталация. Ищецът не бил обосновал откъде произтича солидарната отговорност на
ответниците, като следвало да се има предвид, че квотите от дълга били различни
от тези, посочени ищеца. Претендират и присъждането на направените разноски по
делото.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема следното:
Предявени са за разглеждане по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
59, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269
ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение
на императивни материални норми.
Решението на СРС е и правилно, като на
основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС.
Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
Установено е по делото въз
основа на съвкупната преценка на писмените доказателства по делото, че на 17.09.2008 год. ответниците са придобили
процесния имот – магазин за промишлени стоки, находящ се в гр.София, ж.к.“**********–
видно от нотариален акт за покупко-продажба от посочената дата /на л. 19 от
първоинстанционното дело/, който е бил сключен по време на брака на ответника П.В.П.
с ответницата Е.Г.Д.-В.. На 26.09.2013 год. същите продали имота на трето за
спора лице /виж нотариален акт на л. 21 от първоинстанционното производство/.
Фактическият състав на неоснователното
обогатяване по чл. 59 ЗЗД съдържа следните елементи: 1/ имуществено разместване
в патрумониума на ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е
обогатил за сметка на ищеца; 2/ връзка между обедняването на ищеца и
обогатяването на ответника, което произтича от общи факти, породили
обедняването и обогатяването; 3/ липса на правно основание за имущественото
разместване и 4/ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия
ищец.
Обедняването на едно лице представлява
намаляване на имуществото му, което може да се изрази в следните основни форми:
1/ намаляване на актива /изгубване или ограничаване на права/; 2/ увеличаване
на пасива – възникване или увеличаване на задължения и 3/ извършване на разходи
/включително и в труд/. Съответно обогатяването на едно лице представлява
имотно облагодетелстване, като например: увеличаване на актива – придобиване
или запазване на права; намаляване на пасива – погасяване или намаляване на
задължения; спестяване на разходи.
В разглеждания случай твърдяното
имуществено разместване се свежда до установяване от страна на ищеца при
условията на пълно и главно доказване на обедняването му до стойността на
доставената в имота на ответника през исковия период топлинна енергия /в т.ч.
стойността на услугата дялово разпределение/, обогатяването на ответника чрез
консумирането на тази енергия и спестяването на разходи за това, както и
наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия
е ползвана от ответника при липсата на валидно основание за това имуществено
разместване в отношенията между двете страни.
Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 от
ДР на ЗЕ /приложима редакция до 17.07.2012 год./ и § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в
сила от 17.07.2012 год./, потребител на енергия или природен газ за стопански
нужди, респ. небитов клиент, е физическо или юридическо лице, което купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и потребителя – чл. 149, ал. 1, т. 3
ЗЕ.
Безспорно е по делото, че между
страните не е бил сключен такъв договор за продажба на топлинна енергия за
стопански /небитови/ нужди.
За да бъде ангажирана обаче
отговорността на ответниците за заплащане на обезщетение за неоснователно
обогатяване, не е достатъчно да се установи само, че същите са съсобственици на
процесния имот, а следва също така да се докаже, че те са ползвали имота през
исковия период и съответно са консумирали доставената от ищеца топлинна енергия,
като по този начин са си спестили разходи – доказателствената тежест за това е
била на ищеца съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК. В тази насока обаче по делото не е
било проведено успешно доказване, поради следните съображения:
На първо място представените документи
за отчет, справки за разходи на топлинна енергия, фактури и съобщения към
фактури се отнасят до недвижими имоти, различни от процесния, а именно
апартамент №47, находящ се в гр.София, ж.к.“**********/ и апартамент №47,
находящ се в гр.София“, бул.“**********, с абонатен №327995.
На следващо място установено е въз
основа на заключенията на вещото лице по допуснатите и изслушани в
първоинстанционното производство първоначална и допълнителна съдебно-технически
експертизи, които при преценката им по реда на чл. 202 ГПК с оглед останалите
данни по делото следва да бъдат кредитирани, че в процесния имот не се доставя
топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване /липсвали
отоплителни тела – същите са затапени, както и водомер/. Жилищната сграда в
режим на етажна собственост, в чието подблоково пространство се намирал
процесният магазин, се топлозахранвала от 3 бр. абонатни станции – І АС
/вх.А-Б/, ІІ АС /вх.В/ и ІІІ АС /вх.Г-Д/, като същите били подменени през 2008
год. – процесният имот би следвало да бъде захранван от І и ІІ абонатна
станции. При извършения на място оглед било установено, че в имота липсвала
тръбна система от щрангове за подаване на топлинна енергия, като същата била
или зазидана в стените, или изцяло премахната /не бил представен проект на
отоплителната система/;, като липсвал и допълнителен топломер за отчитане на
подаваното към имота количество топлинна енергия, поради което в същия не се
получавала и потребявала топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. При
разпита си в открито съдебно заседание вещото лице е посочило, че вътрешната
отоплителна инсталация на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният магазин, преминава през стоманени тръби, които минават през
входовете, но те нямат непосредствена връзка с имота.
При съобразяване на дефинициите на
понятието „абонатна станция“, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗЕ – уредба,
чрез която се осъществява подаване, измерване, преобразуване и регулиране на
параметрите на топлинна енергия от топлопреносната мрежа към клиентите и на понятието
„сградна инсталация“ съдържащо се в § 1, т. 3 от ДР на Наредба № 16-334 от
06.04.2007 год. за топлоснабдяването – съвкупността от топлопроводи и
съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната
станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и
вертикални разпределителни линии, както и с оглед установената липса на
допълнителен топломер за отчитане на подаваното към процесния имот количество
топлинна енергия и обстоятелството, че по делото не са ангажирани каквито и да
било доказателства, сочещи, че тръбната система в абонатната станция към имота е
била затапена в хода на настоящия процес, то при приложение на неблагоприятните
последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, въззивният
съд счита, че ищецът не се легитимира като кредитор на претендираните вземания
за неоснователното обогатяване, тъй като не е доказана доставката на топлинна
енергия през исковия период в имота, както законосъобразно е приел и
първоинстанционният съд. А щом няма главни задължения, не може да възникне
задължение за обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Във връзка с останалите оплаквания във
въззивната жалба следва да се посочи, че в разглеждания случай не намира
приложение нормата на чл. 77 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 год. за
топлоснабдяването, тъй като между страните не съществува облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за стопански
/небитови/ нужди.
Ето защо въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение, а решението на СРС – потвърдено, като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят
няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят
следва да бъде осъден да заплати на ответниците действително направените
разноски във въззивното производство за възнаграждение за един адвокат, както
следва: на Г.В.П. – 400 лв. и на Е.Г.Д.-В. и П.В.П. – 400 лв. /своевременно
направеното от жалбоподателя възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно,
тъй като размерът на претендираните от ответниците разноски не е прекомерен с
оглед защитавания интерес и фактическата и правна сложност на делото – виж чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК
настоящето решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решението от 05.12.2019 год., постановено по гр.дело
№23823/2016 год. по описа на СРС, ГО, 118 с-в.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Г.В.П. с ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски във
въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 400 лв.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Е.Г.Д.-В. с ЕГН **********,
с адрес: *** и П.В.П. с ЕГН **********,
с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски във
въззивното производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 400 лв.
Решението е постановено при участието
на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/