№ 10
гр. Габрово, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Полина Пенкова
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Полина Пенкова Търговско дело №
20224200900018 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от „ЕЛИТ“ООД, гр.Габрово
срещу „ПОДЕМКРАН“АД, гр.Габрово кумулативно съединени искове за заплащане на
сумата от 20 000лв., дължима по фактура №********** от 05.03.2019г., и на сумите от
11 046,60лв.; от 1396,60лв.; от 338лв. и от 73800лв. - дължими неустойки за забава по
б“Ж“ от договор за изпълнение на СМР от 15.05.2017г .
В първоначално депозираната искова молба се излагат твърдения ,че между
страните по делото е бил сключен на 15.05.2017г. договор за строителство, по който
възложител е бил ответникът ,а изпълнител - ищецът. Съгласно договора ищецът следвало
да направи саниране на Механичен цех - Обект Цех 1 и изграждане на калкан на цех
Опаковки - Обект Цех 2. Общата стойност на договора възлизала на сумата от 613700 лв.
Плащането следвало да се извърши поетапно ,на три пъти. Уговорено било плащанията да
се извършат в седемдневен срок след представяне на акт за извършените работи. На
практика ,след завършването на даден обект от страна на Елит ООД ,се изпращала фактура
на възложителя и протокол образец 19, с който се отчитали извършената работа. В буква „В"
т. 6 от договора било предвидено допълнителни възникналите работи и измененията на
вложените материали по искане на възложителя ,да се заплащат отделно по договореност на
страните. Неустойката за забава ,уговорена от страните в буква „Ж" от договора, е в размер
на 0.5 % от цялата стойност на договора, но не повече от 10 % процента за всеки месец
просрочие. Неустойката за ответника следвало да се начисли 7 дни след изпадането в забава.
Лице за контакти от срана на „ПОДЕМ КРАН" АД бил Е. П., който приемал работата на
изпълнителя и договарял исканите от възложителя изменения. Основно кореспонденцията
между възложител и изпълнител се водела на електронна поща. По искане на възложителя
някой материали били подменени и били извършени допълнителни дейности, които довели
1
до увеличаване стойности на договора с 40084.01 лв. Тази сума била одобрена от
възложителя. През м. декември 2018г. обектите били предадени на възложителя. При
изпълнение строителните дейности между страните не е имало проблеми. Такива
възникнали при разплащането.
На 05.03.2019г. „Елит“ ООД издава фактура №********** за сумата от 110466.97 лв.
,заедно с Протокол образец 19 №1 по договора, и я изпраща на ответника за плащане по
електронна поща. На 06.03.2019г. плащането е одобрено от представителя на възложителя
Е. П.. Фактурата е следвало да бъде платена в седемдневен срок на 12.03.2019г., след което
възложителят изпада в забава. Съгласно буква „Ж" от договора при забава плащанията с
повече от 7 дни , се дължи и неустойка, в случая след 19.03.2019г. Фактурата е платена от
възложителя на 18.04.2019г. ,с 31 дена закъснение, което определя , че възложителя дължи
като неустойка 10% върху сумата от 110466.97лв или 11046.60лева.
На 05.03.2019г. Елит ООД издава фактура ********** за сумата от 13966.53 лв.,
заедно с Протокол образец 19 № 3 по договора,и я изпраща на ответника за плащане по
електронна поща. На 06.03.2019г. плащането е одобрено от представителя на възложителя
Е. П.. Фактурата е следвало да бъде платена в седемдневен срок на 12.03.2019г. ,след което
възложителя изпада в забава. Съгласно буква „Ж" от договора при забава плащанията с
повече от 7 се дължи и неустойка, в случая след 19.03.2019г. Фактурата е платена от
възложителя на 18.04.2019г. със 31 дена закъснение, което определя , че възложителя дължи
като неустойка 10% върху сумата от 13966.53лв или 1396.6 лв.
На 05.03.2019г. Елит ООД издава фактура №********** ,заедно с Протокол образец
19 № 3 по договора, и я изпраща на ответника за плащане по електронна поща. На
06.03.2019г. плащането е одобрено от представителя на възложителя Е. П.. Фактурата
следва да бъде платена в седемдневен срок на 12.03.2019г., след което възложителя изпада в
забава. Съгласно буква „Ж" от договора при забава плащанията с повече от 7 се дължи и
неустойка, в случая 19.03.2019г. Фактурата е частично платена от възложителя на
18.04.2019г. за сумата 3383.80лв. Закъснението е 31 дена , което определя , че възложителя
дължи като неустойка 10% върху сумата от 3383.80лв или 338 лв. Неплатена остава сумата
от 20 000 лв. главница по фактура №**********. Върху сумата от 20000 лв. се дължи
неустойка за периода 19.03.2019г до подаване на настоящата искова молба - 06.04.2022г. ,
неустойка за 36 м и 18 дни или 73800 лв.
Ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати следните суми:
- На основание чл. чл.92 от ЗЗД и б. „ Ж" от Договор за изпълнение на СМР от
15.05.2017г. неустойка за забава по фактура №********** от 05.03.2019г. за периода
19.03.2019г .- 18.04.2019 в размер 11 046.60лв. /единадесет хиляди и четиридесет и шест
лева и 60 ст./, както и законната лихва от подаване на настоящата искова молба до пълното
изплащане на сумата;
- На основание чл. чл.92 от ЗЗД и б. „ Ж" от Договор за изпълнение на СМР от
15.05.2017г. неустойка за забава по фактура №********** от 05.03.2019г. за периода
2
19.03.2019г .- 18.04.2019 в размер 1396.60лв. /хиляда триста двадесет и шест лв. 60 ст./,
както и законната лихва от подаване на настоящата искова молба до пълното изплащане на
сумата;
- На основание чл. чл.92 от ЗЗД и б. „ Ж" от Договор за изпълнение на СМР от
15.05.2017г. неустойка за забава по фактура №********** от 05.03.2019г. с главница
3383.80лв за периода 19.03.2019г. - 18.04.2019 в размер 338 лв. /триста тридесет и осем
лева/, както и законната лихва от подаване на настоящата искова молба до пълното
изплащане на сумата;
- На основание чл. 20а от ЗЗД и чл.303а от ТЗ и за изпълнение на СМР от
15.05.2017г. ,неплатена сума по фактура №********** от 05.03.2019г. в размер на 20000 лв.
/двадесет хиляди лева/;
- На основание чл. чл.92 от ЗЗД и б. „ Ж" от Договор за изпълнение на СМР от
15.05.2017г. неустойка за забава по фактура №********** от 05.03.2019г. с главница 20 000
лв., дължима за периода 19.03.2019г до подаване на исковата молба - 06.04.2022г. ,за 36
месеца и 18 дни – в размер на 73800 лв. /седемдесет и три хиляди и осемстотин лева/, както
и законната лихва от подаване на настоящата искова молба до пълното изплащане на сумата.
Претендират се и разноските по делото.
В депозирания писмен отговор ответникът не оспорва съществуването на сключен
между страните договор за изпълнение на СМР от 15.05.2017г.,приложен към исковата
молба. Оспорва твърдението на ищеца , че е било уговорено плащанията да се извършат в
седемдневен срок след представяне на акт за извършените работи. Твърди ,че такава клауза
в Договора не съществува. Сочи ,че в договора е предвидено плащането на цената по него да
стане на четири части, като всяко едно от четирите плащания следва да става след
кумулативно изпълнение на изрично посочени условия. Излагат се доводи,че изпълнителят
не може да претендира, че му се дължи плащане, ако едно или повече от посочените условия
не са налице. В исковата молба ищецът не е посочил към кое от четирите плащания на
части от цената по договора се отнасят претендираните от него суми и не доказва по
никакъв начин, че условията за извършване на посочените плащания са били налице. Счита,
че твърдяното от ищеца обстоятелство, че „ЕЛИТ“ ООД е изпращало на възложителя
фактури и протоколи - образец 19, с които се е отчитала извършената работа, не може да
промени уговорения в договора ред и начин на плащане и да постави ответника в забава.
Позоваването от ищеца на т. 6 от б. В „Цени и плащания" на договора не касае реда и
начина на плащане ,уговорен в останалите точки от посочената буква. Тази точка
единствено касае промяна на цената поради замяна на материали, но не и условията и
начина, по който тази цена следва да бъде заплатена. Ако и доколкото ищецът претендира
заплащането на суми за допълнително извършени работи, то за да са приложими
разпоредбите на договора спрямо отношенията по извършването им, те следва да са били
възложени на ищеца с подписано между страните допълнително споразумение към
Договора по реда на б. Е „Общи положение", т. 1 от него. Доколкото такова споразумение
липсва, то всякакви допълнително извършени работи от „ЕЛИТ“ ООД за „ПОДЕМКРАН“
3
АД следва да се разглеждат като извършени на друго основание (друг договор), а не на
основание процесния Договор, предвид на което спрямо тях не могат да намерят
приложение разпоредбите на Договора. Поради това претенцията на ищеца за заплащане на
суми и неустойки за забавени плащания по фактури **********/05.03.2019 г. и
**********/05.03.2019 г. на основания клаузи от процесния договор е неоснователна.
Оспорва се твърдението на ищеца, че Е. П. е лицето, което от името на ПОДЕМКРАН АД е
приемало работата на изпълнителя и е договаряло исканите от възложителя изменения.
Твърди се, че направениет от него изявления не пораждат дължимост или изискуемост на
претендираните от ищеца вземания, включително и мейла (съобщението по електронна
поща) от 06.03.2019г. Оспорва се по силата на този мейл за „ПОДЕМКРАН“ АД да е
възникнало задължението да заплати на „ЕЛИТ“ООД вземанията по претендираните
фактури и съответно от датата на мейла (06.03.2019 г.) за „ПОДЕМКРАН“ АД да тече срок
за плащане. Редът и сроковете за плащане са уредени в б. В „Цени и плащания", т. 1 - 5 от
договора и по никакъв начин не могат да бъдат променени по силата на този мейл. От
същия не може да се установи и доколко касае процесния договор. Наведени са доводи за
некоректно посочени и изчислени срокове ,както е заявено в обстоятелствената част на
исковата молба . Сочи се,че съгласно твърденията на ищеца плащанията са били одобрени
на 06.03.2019г. ,като е следвало да бъдат извършени в седемдневен срок от одобряването
им. Ищецът е посочил, че този срок е изтекъл на 12.03.2019 г. ,а срокът между 06.03.2019 г.
и 12.03.2019 г. е шест дни, поради което последната дата не е точна, а от там и всички
останали свързани с нея пресмятания (включително пресмятанията по изготвената от ищеца
справка по чл. 366 от ГПК).
В писмения отговор е направено при условията на евентуалност възражение за
нищожност на договорната клауза за неустойка за забавено плащане от страна на
възложителя ,включена в б.Ж на процесния договор,като ответникът се позовава на
противоречие с добрите нрави. Счита, че е уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции , позовавайки се и на т. 3 от Тълкувателно решение
№ 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2009 г., ОСТК. Обосновава своето възражение с
претенцията за забавено изпълнение на задължение за плащане на сумата от 20 000 лева
(двадесет хиляди лева) за период малко по-дълъг от три години (от 19.03.2019 г. до
06.04.2022 г.), за което се претендира неустойка, която надхвърля три и половина пъти
размера на самата главница – сумата от 73 800 лева . Претърпените от изпълнителя вреди,
дори твърдяното от него неизпълнение да е налице, не могат да надхвърлят три и половина
пъти размера на самото вземане.
При условията на евентуалност е направено и възражение за прихващане.
Ответникът се позовава на б. Б „Срокове", т. 1 от договора „страните се договарят
поръчката да се изпълни за срок от 100 работни дни или 10 работни дни след завършване на
покривните работи от фирма ИЗОВАЛ".Съгласно б. Б „Срокове", т. 1 от Договора „срокът за
изпълнение на монтажните работи, описани в офертата започва да тече след сключване на
договор и превеждане на авансовата сума". Авансовата сума е преведена на изпълнителя на
4
18.05.2017 г. Сочи се,че срокът от 100 работни дни по б. Б „Срокове", т. 1 от Договора
изтича на 10.10.2017 г. Завършването на покривните работи от ИЗОВАЛ ЕООД е
удостоверено с протокол - образец 19 № 5 от 01.06.2018 г., подписан от страните на
02.07.2018 г. предвид на което срокът от 10 работни дни след посочената дата изтича на
3
16.07.2018 г. Ако се приеме,че срокът за изпълнение е уговорен в полза на изпълнителя , то
следва да се приеме, че същият е изтекъл на по-късната от горните дати, а именно 16.07.2018
г .Съгласно посоченото в исковата молба ,ищецът е изпълнил възложената му работа по
договора през месец декември 2018 г. Това твърдение противоречи на представените към
исковата молба документи. Видно от тях датата на данъчно събитие на приложените от
ищеца към исковата му молба фактури е 05.03.2019 г. Съгласно чл. 25, ал. 2 от Закона за
данък върху добавената стойност това следва да е датата, на която ищецът твърди, че е
предоставил услугите ,предмет на Договора на ответника. За периода от 16.07.2018 г. до
05.03.2019 г. ищецът е бил в забава по отношение изпълнението на възложените му по
Договора работи. Предвид на това и съгласно клаузата на б. Ж „Санкции", първи абзац от
Договора за посоченият период „изпълнителя дължи неустойка на възложителя в размер на
0,5% от цялата стойност на договора на ден, но не повече от 10% за всеки месец просрочка".
Общият размер на посочената неустойка за периода от 16.07.2018 г. до 05.03.2019 г. възлиза
на 80% от стойността на Договора или 589 152 лева (при положение, че по него не са
възлагани допълнителни работи). С оглед на това е заявено възражение за прихващане на
всяка една от уважените претенции на ищеца срещу съответната част от тази неустойка,
дължима на ответника.
В допълнителната искова молба се твърди, че за фактура №*********/
05.03.2019г. са били налице условията за плащане – строителните работи са завършени и
приемо-предавателния протокол е приет. Твръди се ,че страните по договора от началота на
работата са приели да комуникират посредством електронна кореспонденция. Към всяка
издадена фактура има прикрепен протокол обр.19, двустранно подписан от страните, и по
тях са направени плащания. Твърди се, че възложителят е пожелал промени ,които са
направени от изпълнителя. Тези дейности не са изключени от останалата чст от договора.
Приобщаването е предвидено в т.6 от процесния договор. Санкциите по б.Ж от същия важат
и за допълнителните работи ,което изрично е упоменато . Формата на споразумението по т.6
от договора не е уточнена. Страните са постигнали споразумение с електронна
кореспонденция. Възложителят е поискал промени ,същиет са направени от изпълнителя
,приети са без възражение от възложителя и следва да се платят. Тези промени са
конструктивно и функционално свързани с предмета на договора – изграждане на Цех.1.
Поддържа се ,че Е. П. е бил лицето , което е комуникирало с изпълнителя и че всички
приемателни протоколи са подписани от него , като те са прилагани към фактурите и по тях
са извършени плащания. Възражението за нищожност на клаузата за неустойка, е оспорено с
наведени доводи, че между търговски дружества неустойката не може да бъде прекомерна.
Претнецията на ищеца е само върху неизпълнената и забавена част от договора. Оспорено е
и възражението за прихващане. Твърди се, че претендираната неустойка е неопределена по
размер, че вземането не е ликвидно и не е безспорно установено към посочената от
5
длъжника датата. Позовава се и на забава на възложителя , поради неизпълнение на
задълженето по б.Г,т.1 и 2 от договора, с конкретно посочване в 8 пункта на допуснатата
забава, като се сочи ,че общо допуснатата такава от възложителя е от 442 дни. Сочи се, че
обектите са завършени през м.септември 2018г., а на 10.11.2018г. двустранно е подписан
протокол обр.19, с което е приета работата на изпълнителя.
В допълнителния писмен отговор ответникът изцяло поддържа първоначално
подадения и оспорва направените от ищеца уточнения в допълнителната искова молба.
В уточняващата молба вх.№2963/16.09.2022г. ищецът е навел твърдения, че
възлагането на извършените допълнителни дейности и вложени материали е станало в
процеса на строителството от представителя на ответника Е. П., по време на целия
строителен процес. Това са дейности и материали, които не фигурират в първоначалната
оферта, приета от възложителя. Същите , видно от приложените протоколи, имат предимно
декоративна и естетическа функция, а в някой случаи и хидроизолационна. Цените
предварително са съгласувани с възложителя и след това са изпълнени. Последният
протокол , след окончателното завършване, е подписан на 10.11.2018г. Относно частичното
плащане по фактура №335, ищецът е посочил ,че не може да посочи кои от видовете и
количествата СМР са заплатени със сумата от 3383,80лв., тъй като възложителят е плащал
на части, на различни траншове, съобразно възможностите си.
В писменото становище на ответника по заявеното от ищеца в уточняващата
молба, се твърди, че то потвърждава становището в двата писмени отговора, че извършените
работи от ЕЛИТ ООД, фактурирани с фактура №334/05.03.2019г. и №335/05.03.2019г., не са
възложени по процесния договор, поради което клаузите на същия не следва да се прилагат
за тях. Оспорва се последният протокол обр.19 да е подписан на 10.11.2018г. , като
ответникът сочи 05.03.2019г.
Съдът , като взе предвид наведените от страните доводи и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
От приложените по делото писмени доказателства се установява, че на
15.05.2017г. страните по делото са сключили писмен договор за изпълнение на СМР, с
инвеститор „Подемкран“АД-Габрово и изпълнител „Елит“ООД-Габрово , за обект
„Саниране Механичен цех и затваряне и обличане цех Опаковки“- Габрово. За всеки от
двата обекта : Обект 1- Механичен цех и Обект 2 – цех Опаковки , в б“ А“ от договора са
посочени СМР, които следва да бъдат извършени и приложенията, неразделна част към
него. Договорената обща стойност на поръчката е 613 700лв. без ДДС. В б“ В“ е уговорен
като начин на плащане , възложителят да плати на изпълнителя аванс от 35% от общата
стойност на договора – сумата от 214 795лв. без ДДС, в 7-дневен срок от датата на
подписване на договора; второто плащане от 25% от общата стойност на договора –
153 425лв. без ДДС да се извърши 33 дни след изплащане на аванса при изпълнение на
следните условия – 1.доставени всички панели,метални профили и поликарбонатни
плоскости, и 2.монтирани всички панели на горното осветление от 1760 кв.м.; третото
6
плащане от 25% от общата стойност на договора – 153 425лв. без ДДС да се извърши 66 дни
след изплащането на аванса при изпълнение на следните условия – 1.монтиран
поликарбоната на горните осветления и 2. Монтирани 2000 кв.м. от термопанелите на
фаасадата, както и второто и третото плащане, че ще се извършват в 7-дневен срок след
представяне и приемане на акт за извършените видове работи и доставени материали
,отразени по точки в офертата , приета от възложителя, и ще представляват пълната им
стойност; последното плащане от 15% - 92055лв. без ДДС да се извърши до 10 дни след
подписване на приемателния протокол след окончателно завършване на СМР. Договорена
е и възможността някои от материалите да могат да бъдат променени спрямо оферираните,
по изискване на възложителя , като при замяна на материали по негово желание, разликата
в цената се изважда или добавя към общата цена, за което се подписва допълнително
споразумение към договора. В б“ Г“ и б“ Д“ са посочени конкретните задължения на всяка
от страните по договора. Съгласно б“ Е“ от договора за допълнително възникнали работи
/различни от КСС/, които оказват влияние върху срока и стойността на обекта, ще се
съставя и подпише допълнително споразумение към договора. В б“ Ж“ са уговорени
санкции при забавено изпълнение, като е предвидено ,че при незавършване и непредаване
на възложените за изпълнение в договора дейности в срок , изпълнителят ще дължи
неустойка на възложителя в размер на 0,5% от цялата стойност на договора на ден, но не
повече от 10% за всеки месец просрочка, които санкции важат и за допълнителните работи.
Същата неустойка е предвидена като дължима от възложителя на изпълнителя при забавяне
на плащанията с повече от седем дни от крайната датат на плащане, 7-дневен срок.
Ищецът се позовава на забавени плащания по представените към исковата молба
фактури : №333 от 05.03.2019г. за сумата от 110 466,97лв.; №334 от 05.03.2019г. за сумата от
13 966,53лв. и №335/05.03.2019г. за частично платена по нея сума от 3383,80лв. За
посочените в исковата молба периоди на забава, по всяка от тези фактури е претендирана
неустойка от 10% , на основание б“Ж“ от договора , начислена върху просрочената главница
, като се твърди, че просрочието в плащането е от 31 дена по всяка от тях.
Ищецът претендира и дължима по фактура №335/05.03.2019г. незаплатена сума от
20 000лв. / остатък след частично плащане/ ,както и неустойка върху нея по б“Ж“ от
договора от 73800лв. за 36 месеца и 18 дни.
Противопоставеното от ответника възражение за недължимост на претендираната
неустойка по процесните три фактури се основава на твърдения за нищожност на
неустоечната клауза от договора относно отговорността на възложителя ,като
противоречаща на добирте нрави, както и за неправилно изчисляване на размера, тъй като
периодът на просрочие е определен неправилно от ищеца. Оспорва се и изпадането на
ответника в забава . Относно сумите по фактура №334 и №335, се твърди и неприложимост
на разпоредбите на договора, тъй като за изпълнението на посочените работи няма
допълнително споразумение към договора ,сключено съгласно б“Е“, т1, с оглед на което
следва да се разглеждат като извършени на друго основание, а не на основание процесния
договор. Противопоставено е и възражение за прихващане с насрещно вземане за неустойка
7
за забава , дължима от ищеца на ответника на основание б“Ж“ от процесния договор.
От приетата по делото ССчЕ се установява, че процесните три фактури ,по които с
исковата молба се претендира присъждане на неустойка за забавено плащане, и на сумата от
20 000лв. по фактура №335, са осчетеводени както при ищеца ,така и при ответника.
Начинът на формиране на фактурираните суми се установява от приложения
към всяка от процесните фактури Протокол образец №19, който е двустранно подписан .
Приложена е от ищеца и кореспонденция ,водена по повод актуване, фактуриране и
плащане на извършени СМР по процесния договор.
От разпитаните по делото свидетели се установява ,че св. Е. П. е изготвило
проекта, въз основа на който е сключен договора и той е координирал фирмите „Изовал“ и
„Елит“ в изпълнение на техните задължения по съответните договори. Бил е представител
на „Подемкран“ и е подписвал приемателни протоколи, като свидетелят твърди ,че устно е
бил упълномощен от управителя Г.С.. Технически ръководител на обекта е бил св.Д. Всеки
от свидетелите описва начина, по който се е работило по договора.
От заключението на ССчЕ се установява, че фактура № ********** / 05.03.2019 е
издадена на база Протокол образец №19 - № 4 към Договор от 15.05.2017 г. за обект:
„Саниране на Механичен цех и затваряне и обличане на цех Опаковки"гр.Габрово .
Стойността на Протокола и на фактурата е 19 486,50 лв. без ДДС. От данните от
Аналитичен регистър на сч.с/ка 411 „Клиенти" с партньор „Подемкран АД" за 2019 г.
вещото лице е констатирало ,че осчетоводяването на тази фактура е със счетоводна
операция № 0-817, като операцията е:
Дт с/ка 411 Клиенти - 23 383,80 лв.
Кт с/ка гр. 70 Приходи от продажби - 19 486,51 лв.
Кт с/ка 4532 ДДС на продажбите - 3 897,29 лв.
Фактурата е отразена в Дневник на продажбите за м.03.2019 г. и стойността на ДДС е
част от „Всичко начисления ДДС" в Дневника в размер на 40 545,93 лв.ДДС регистрите за
м.03.2019 г са подадени към НАП на 12.04.2019 г., за което е издадено „Уведомление за
приемане на постъпили от Елит ООД с VIN BG107013510 данни от Справката- декларация
за ДДС, дневника за покупки и дневника за продажби, за данъчен период март 2019 г." с вх.
№ : ДДС.0700-01372438.
По фактура 335/05.03.2019 г. на 18.04.2019 г. в счетоводните регистри е отразено
плащане в размер на 3 383,80 лв.
След отразеното плащане ,неплатената част от фактурата е 20 000,00 лв., което салдо
е и до момента на изготвяне на експертизата.
В Подемкран АД е получена фактура № ********** / 05.03.2019 ведно с Протокол
образец №19 - № 4 към Договор от 15.05.2017 г. за обект: „Саниране на Механичен цех и
затваряне и обличане на цех Опаковки"гр.Габрово . Стойността на Протокола и на
фактурата е 19486,50 лв. без ДДС.
8
От предоставените счетоводни справки на сч.с/ка 401 „Доставчици" с партньор „Елит
ООД" за 2019 г. е установено от вещото лице осчетоводяване на фактурата на 05.03.2019 г.
със счетоводна операция:
Дт с/ка 200.0.0010 Доставка на ДА - 19 486,50 лв.
Дт с/ка 453.0.0010 Начислен ДДС на покупките - 3 897,30 лв.
Кт с/ка 401.0.0060 Доставчици от страната на ДА - 23 383,80 лв.
Фактурата е отразена с посочените стойности в Дневник на покупките за м.03.2019 г.
на ред 341 и стойността на ДДС е част от „Начислен ДДС с право на пълен данъчен кредит"
в Дневника в размер на 522 141,19 лв. ДДС регистрите за м.03.2019 г са подадени към НАП
на 06.04.2019 г., за което е издадено „Уведомление за приемане на постъпили от Подемкран
АД с VIN BG107538038 данни от Справката-декларация за ДДС, дневника за покупки и
дневника за продажби, за данъчен период март 2019 г." с вх. № : ДДС.2900-1046887.
От представената от Подемкран АД „Справка разчети с доставчици за период" е
установено задължението на ответника към Елит ООД в размер на 20000,00 лв. Същото
произлиза от счетоводен запис на фактура N1-333 / 05.03.2019 г. в кредита на сч. с/ка 401
Доставчици с обща стойност с ДДС - 110 466,97 лв. Фактурата е част от Договора от
15.05.2017 г. По същата е отнесено плащане от 18.04.2019 г. в размер на 90 466,97 лв., като в
следствие на тези операции салдото по сметката с партньор Елит ООД е 20 000,00 лв.
Същото салдо е и към момента на изготвяне на експертизата.
Към настояшият момент дължимите суми от ответника по Договор за СМР от
15.05.2017 г. са в размер на 20 000,00 лв.
Приложените по делото протоколи обр.№19 са отразени в счетоводството на ищеца и
на ответника. На база на тях са издадени следните фактури :
Протокол обр. №19 - №1 на стойност 613 700,81 лв. без ДДС - издадена ф-ра
№********** от 05.03.2019 г. Същата е със стойност без ДДС 92 055,81 лв. (след
приспадане на 3 бр. авансови плащания). Протоколът е неделима част от цитираната
фактура. Същата е отразена в счетоводствата на Елит ООД и на Подемкран АД.
Протокол обр. N219 - №3 на стойност 11 638,53 лв. без ДДС - издадена ф-ра
№********** от 05.03.2019 г. Същата е със стойност без ДДС 11 638,53 лв. Протоколът е
неделима част от цитираната фактура. Същата е отразена в счетоводствата на Елит ООД и
на Подемкран АД.
Протокол обр.№19 - №4 на стойност 19 456,50 лв. без ДДС - издадена ф-ра
№********** от 05.03.2019 г. Същата е със стойност без ДДС 19 486,50 лв. Протоколът е
неделима част от цитираната фактура. Същата е отразена в счетоводствата на Елит ООД и
на Подемкран.
При така установените по делото данни, съдът намира за неоснователно
възражението на ответника, че неустоечната клауза от сключения между страните договор за
отговорността на възложителя е неприложима за плащанията по процесните две фактури
9
№334 и №335, които са за извършени допълнителни работи , за които липсва сключено към
договора на основание б“Е“,т.1 допълнително споразумение за тяхното извършване.
Във фактура №334 и №335 изрично е посочено, че остойностените допълнителни
СМР и доставени материали са за обект Цех 1 / във фактура №335 и посочен и Цех 2 / към
договор от 15.05.2017г. Към всяка от тях има двустранно подписан протокол обр.№19 ,който
заедно с двете фактури ,са осчетоводени от ответника. Осчетоводяването на процесните
фактури при ответника и счетоводното отразяване на приложените към тях протоколи
обр.19 , установява, че същят е приел изпълнението, съобразно описаните в тях стойности ,
като изпълнение по процесния договор от 15.05.2017г. С оглед на това и доколкото в б“Ж“
на процесния договор изрично е посочено ,че договорената неустойка се прилага и за
допълнителните работи, без изрично да е изключена хипотезата при забавено изпълнение от
възложителя, няма основание да се приеме, че същата е неприложима относно
фактурираните суми по фактура №334 и №335. От доказателствата по делото не се
установява представените протоколи обр.19 да са подписани от лице без представителна
власт, а със счетоводното отразяване от ответника на протоколите обр.19 към двете фактури
, е извършено и потвърждаване в хипотезата на чл.301 ТЗ, дори да се приме, че същите са
били подписани от името на възложителя от лице без представителна власт .
Съдът намира за основателно възражението на ответника ,че неправилно е определен
периодът на забава, за който се претендира договорна неустойка от ответника за извършени
плащания по всяка от трите процесни фактури.
В б“В“,т.6 от договора не е уговорен срок на плащане на допълнително възникнали и
извършени по договора работи от изпълнителя. С оглед на това следва да се приеме, че е
приложима разпоредбата на чл.303а, ал.3 ТЗ за сумите , фактурирани по фактура №334 и
№355 от 05.03.2019г., като в случая 14 дневния срок, считано от посочената от ищеца дата
06.03.2019г., е изтекъл на 20.03.2019г., а седмодневния срок по б“Ж“ от договора е изтекъл
на 27.03.2019г. Начинът на плащане по б“А“ от договора е за сумата от 613700лв. Фактура
№333/05.03.2019г. касае последната вноска от тази сума – на стойност 92055,81 лева без
ДДС. За нея е предвидено плащането да се извърши до десет дни след подписване на
Приемателния протокол след окончателно завършване на СМР. Приложеният към
фактурата няма данни кога е подписан. Ако се приеме,че това е датата на издаване на
фактурата 05.03.2019г./ посочена и от ответника в становище вх.№3398/20.10.2022г. като
датата на последния изготвен протокол обр.19/, то десетдневния срок е изтекъл на
15.03.2019г. , а седмодневния срок по б“Ж“ от договора е изтекъл на 22.03.2019г. Предвид
на това допусната забава в плащанията по процесните три фактури е за по-кратък период, от
посочения от ищеца.
Съдът намира за основателно възражението на ответника за нищожност на клаузата
за неустойка от процесния договор, поради противоречие с добрите нрави, на която ищецът
основава претенцията си за заплащане на сумите от 11 046,60лв.; от 1396,60лв.; от 338лв. и
от 73800лв. , като дължима неустойка за забава от възложителя .
В б“ Ж“ страните по процесиня договор са уговорили неустойка за забавено плащане,
10
дължима от възложителя. Нейният размер е предвидено да се изчислява по същия начин,
както при неустойката за незавършване и непредаване в срок на възложените за изпълнение
по договора работи на изпълнителя - върху стойността на договора , в размер на 0,5% от
цялата стойност на договора на ден. Неустойката е уговорена с краен предел - не повече от
10% за всеки месец просрочка, като при определената стойността на договора в т.1 ,б“ В“,
това е сумата от 61370лв. месечно / 10% от 613700лв./.
Съгласно задължителните разяснения в ТР № 1/09 на ОСТК на ВКС и съдебната
практика , нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, като преценката
за нищожност се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора,
независимо дали сделката е търговска или гражданскоправна.
С клаузата на б“Ж“ от процесния договор за извършване на СМР страните са
уговорили неустойка при забавено плащане от възложителя в размер , формиран върху
основа от цялата стойност на договора , а не от непрестираната в срок сума от възложителя ,
което неизпълнение е причина за изпадането в забава. По този начин изчисляването на
неустойката за забава не отчита размера на неизпълненото задължение за заплащане
възнаграждение на изпълнителя и не предвижда този размер като база за нейното
изчисляване. Това води до начисляване на неустойка , несъответна на обезпечителната
,обезщетителна и санкционната й функция, в размер , който би довел до несправедливо
обогатяване на кредитора поради очевидна несъразмерност между уговорената неустойка и
предвидимите при сключване на договора вреди от несвоевременното плащане. Уговорената
в б“Ж“ от процесния договор неустойка за забавено плащено от възложителя е
несъвместима с принципа за справедливост и добросъвестност в търговските отношения и за
предотвратяване на несправедливото облагодетелстване на договарящите страни. Това се
потвърждава и от обстоятелството, че размерът на неустойката е многократно по-висок от
размера на законната лихва ,която възложителят би платил за същия период на
неизпълнение / върху сумата от 110 467лв. за исковия период законната лихва е 951лв.;
върху сумата от 13967лв законната лихва е 120лв., върху сумата от 20 000лв. е 6194лв./.
Предвид изложеното ,така както е договорена клаузата за мораторна неустойка е нищожна,
поради противоречие с добрите нрави, на основание чл.26,ал.1, пр.3 от ЗЗД.. Неустойката
за забава по б“Ж“ от процесния договор излиза извън обезпечителната и обезщетителната
си функции, като надхвърля значително предвидимите вреди от неизпълнение в срок на
паричното задължение на ответника като възложител, а присъждането й би довело до
неоснователно обогатяване на ищеца ,като кредитор по договора.
Поради нищожност на неустойката за забава по б“Ж“ от процесния договор,
дължима от възложителя , страните не са обвързани от тази клауза на договора . С оглед на
това предявеният иск за заплащане на ищеца на обезщетение за забавено изпълнение на
парично задължение на възложителя в размер на договорената неустойка по б“ Ж“ от
договора от 15.05.2017 г. по процесните три фактури, е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен и за четирите искови претенции за сумите от 11 046,60лв., от 1396,60лв., от
11
338лв. и от 73800лв.
За исковата сума от 20 000лв., претендирана от ищеца като дължимо
възнаграждение по процесния договор , не се твърди и не се установява да е платена от
възложителя . Същата се претендира като незаплатен остатък по фактура №335/05.03.2019г.
Обстоятелствата, на които се позовава ответникът – липсата на сключено допълнително
споразумение за изпълнението на посочените във фактурата работи ,както и на надлежно
овластяване на св.П. да договаря от името на ответника с ищеца по процесния договор, не
обосновават недължимост на претендираното от ищеца вземане от 20 000лв. по издадената
фактура №335/2019г. Съгласно приетата по делото ССчЕ тази фактура е била отразена в
счетоводството на дружеството-възложител , като е осчетоводена и отразена в дневика за
покупки за м.март 2019г. Протокол обр.№19 - №4 на стойност 19 486,50 лв. без ДДС , въз
основа на който е издадена ф-ра №********** от 05.03.2019 г. ,също е отразен в
счетоводството на ответното дружество. Осчетоводяването на фактура №335/2019г. и
счетоводното отразяване на приложения към нея протокол обр.№19 , установява, че
възложителят е приел изпълнението, съобразно описаното в протокола обр.№19-4 като
видове, количество и стойности на изпълнените СМР и вложени материали, като
изпълнение по процесния договор от 15.05.2017г. и за него е възникнало задължението по
чл.266 ЗЗД да заплати фактурираната стойност по фатруа №335/2019г. От доказателствата
по делото не се установява протокол обр.№19-4 към фактура №335/2019г. да е подписан от
лице без представителна власт, а със счетоводното му отразяване от ответника , е
извършено и потвърждаване в хипотезата на чл.301 ТЗ, дори да се приме, че е бил подписан
от името на възложителя от лице без представителна власт .
Доколкото ответникът не е твърдял,че е платил изцяло задължението по фактура
№335, както и че не е извършил плащане по фактура №333 в посочения от ищеца размер, то
следва да се приеме,че плащането по процесните фактури е извършено по твърдяния от
ищеца начин и че има частично такова по фактура №335 , а не по фактура №333. С оглед на
това предявеният иск за сумата от 20 000лв. следва да бъде уважен, като същата се присъди
като неплатен остатък по фактура №335/2019г., на основание чл.266 ЗЗД.
Няма основание да се извърши прихващане с твърдяното от ответника вземане за
неустойка за периода от 16.07.2018 г. до 05.03.2019 г. , когато се твърди ,че ищецът е бил в
забава по отношение изпълнението на възложените му по договора работи и че за този
период съгласно клаузата на даговора б. Ж „Санкции" , като изпълнител дължи неустойка
на възложителя в размер на 0,5% от цялата стойност на договора на ден, но не повече от
10% за всеки месец просрочка, като общият размер на неустойката за периода от 16.07.2018
г. до 05.03.2019 г. възлиза на 80% от стойността на договора или 589 152 лева .
Неустоечната клауза по процесния договор е нищожна по изложените по-горе
съображения и относно дължимата от изпълнителя неустойка при забавено изпълнение , тъй
като приетата методика за изчисляване е същата, която се прилага и при забавено
изпълнение от страна на възложителя - размерът се формира върху основа от цялата
стойност на договора , а не от неизпълнените в срок дейности от изпълнителя , което
12
неизпълнение е причина за изпадането в забава. При уговорена неустойка за забава от 0,5%
върху цялата стойност на договора на ден и 10% за всеки месец просрочие , а не върху
неизпълнената част, би се постигнало неравностойно разместване на блага, при очевидна
несъразмерност между уговорената неустойка и предвидимите при сключване на договора
вреди от несвоевременното престиране от изпълнителя. Това се потвърждава и от
обстоятелството, че размерът на неустойката по б“Ж" от процесния договор е многократно
по-висок от размера на законната лихва ,която изпълнителят би платил за същия период на
неизпълнение , за който се претендира от ответника и то върху цялата стойност на договора /
законна лихва от 47 664лв./. Следователно определената в б“Ж“ от договора методика води
до изчисляване на неустойка в размер, многократно завишен спрямо обезщетението,
дължимо на възложителя за евентуално предвидимите от забавата вреди и излиза извън
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като създава възможност за
несправедливо обогатяване на кредитора, поради което неустоечната клауза нарушава
добрите нрави и е нищожна на основание чл.26, ал.1 , пр.3 от ЗЗД..
Поради неоснователност на възражението на ответника за прихващане, не следва да
се постановява изричен диспозитив за отхвърлянето му съгласно указаното в ТР № 2 от
18.03.2022 г. на ВКС по т. д. № 2/2020 г., ОСГТК.
Всяка от страните е претендирала присъждане на разноски.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78 ГПК на ищеца следва да се присъдят
съразмерно уважената искова претенция за сумата от 20 000лв. – общо сумата от 2060лв.,
включваща адвокатско възнаграждение от 1200лв. и от 860лв. за държавна такса и разноски
за вещо лице и свидетел . На ответника следва да се присъдят разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение съразмерно отхвърлената исковата претенция за присъждане на
неустойки – сумата от 6877лв.
На основание изложеното ,съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ПОДЕМКРАН„ АД, ЕИК107538038, със седалище и адрес на управление
: гр.Габрово, обл.Габрово, ул.“Генерал Николов“№1, да заплати на „ЕЛИТ“ООД
,ЕИК107013510, със седалище и адрес на управление :гр.Габрово, ул.“Априловска“№13,
сумата от 20 000лв. / двадесет хиляди лева/ – неизплатен остатък по фактура №**********
от 05.03.2019г. за възнаграждение по договор за изпълнение на СМР от 15.05.2017 г., на
основание чл.79,ал.1 във вр. с чл.266 ЗЗД , както и сумата от 2060 лева - разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЕЛИТ“ООД ,ЕИК107013510, със седалище и адрес на
управление :гр.Габрово, ул.“Априловска“№13 срещу „ПОДЕМКРАН „АД, ЕИК107538038,
със седалище и адрес на управление :гр.Габрово,обл.Габрово, ул.“Генерал Николов“№1, иск
за заплащане на :
- сумата от 11 046.60лв. /единадесет хиляди и четиридесет и шест лева и 60 ст./, на
13
основание чл.92 от ЗЗД и б. „ Ж" от договор за изпълнение на СМР от 15.05.2017г. , като
дължима неустойка за забава по фактура №********** от 05.03.2019г. за периода
19.03.2019г .- 18.04.2019г. върху сумата от 110 466,97лв., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба на 06.04.2022г. до пълното изплащане на сумата;
- сумата от 1396.60лв. /хиляда триста двадесет и шест лв. 60 ст./, на основание чл.92
от ЗЗД и б. „ Ж" от договор за изпълнение на СМР от 15.05.2017г., като дължима неустойка
за забава по фактура №********** от 05.03.2019г. за периода 19.03.2019г .- 18.04.2019г.
върху сумата от 13966,53лв. ,ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на
06.04.2022г. до пълното изплащане на сумата;
- за заплащане на сумата от 338 лв. /триста тридесет и осем лева/, на основание чл.92
от ЗЗД и б. „ Ж" от договор за изпълнение на СМР от 15.05.2017г., като неустойка за забава
по фактура №********** от 05.03.2019г. върху главница от 3383.80лв ., начислена за
периода 19.03.2019г. - 18.04.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба на 06.04.2022г. до пълното изплащане на сумата;
- за заплащане на сумата от 73800 лв. /седемдесет и три хиляди и осемстотин лева/,
на основание чл.92 от ЗЗД и б. „ Ж" от договор за изпълнение на СМР от 15.05.2017г., като
дължима неустойка за забава по фактура №********** от 05.03.2019г. върху главницата от
20 000 лв., начислена за периода 19.03.2019г до подаване на исковата молба - 06.04.2022г.,
ведно със законната лихва от подаване на искова молба до пълното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „ЕЛИТ“ООД ,ЕИК107013510, със седалище и адрес на управление
:гр.Габрово, ул.“Априловска“№13 да заплати на „ПОДЕМКРАН „АД, ЕИК107538038, със
седалище и адрес на управление :гр.Габрово,обл.Габрово, ул.“Генерал Николов“№1 сумата
от 6877лв.- разноски по делото съразмерно отхвърлените искове.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Велико Търново в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Габрово: _______________________
14