Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 24.02.2020г. гр. Асеновград
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, първи
граждански състав на двадесет и втори
януари две хиляди и двадесета
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ КАРАДЖОВА
секретар
Йорданка Алексиева
като
разгледа докладваното от съдия МАРИЯ КАРАДЖОВА гражданско дело № 1040 по описа за 2019г. и като обсъди:
Обективно съединени искове
с правно основание чл. 26, ал.2 от ЗЗД, чл. 17, ал.1 от ЗЗД и
чл. 33 от ЗС.
Ищецът твърди, че е собственик на ¼ идеална част от правото на
собственост върху ПИ 00702.532.238 по КККР на гр. Асеновград, ведно с ¼
идеална част от правото на собственост върху намиращата се в него жилищна
сграда с идентификатор 00702.532.238.1 по КККР на гр. Асеновград на основание
покупко-продажба. Останалата част от жилищната сграда принадлежи на ответниците. На 11,04,2019г. Х.Б.К. и А.Х.К. са дарили на М.А.А. 1/80 идеална част от правото на собственост върху
описания поземлен имот и сграда, като на същия ден са му продали правото на
собственост върху 19/80 идеални части от тях. Продавачите не предложили на
ищеца да закупи техните идеални части. Извършените разпоредителни сделки са с
цел ищецът да бъде лишен от възможността да закупи имота, въпреки че той е
изразил това желание още при настаняването на наемател (М.А.) в него. Поради
това твърди, че договорът за дарение е привиден, тъй като страните не са желали
извършване на такова и поради липса дарствено
намерение. Тяхната цел е била придаване на качеството съсобственик на
надареното лице с оглед сключване на последващ
договор за покупко-продажба без да бъде спазено изискването на чл. 33, ал. 1 от
ЗС. В подкрепа на горното е обстоятелство, че между страните по тези два
договора е сключен договор за наем, поради което е нелогично същият да бъде
последван от договор за дарение, който от своя страна е последван от договор за
покупко-продажба. Освен това предмет на договора е една минимална част от имота
– 1/80 идеална част. Заедно с него е изповядана и възмездна сделка, по която се
дължи плащане на 19000 лева, което също сочи, че е липсвало намерение за
безвъзмездно разпореждане от страна на продавачите. Ето защо този договор е симулативен и прикрива договор за покупко-продажба на
съответната част от недвижимия имот. По изложените по-горе съображения този
договор противоречи на закона, на добрите нрави и е сключен без основание. Ето
защо моли да бъде постановено решение, с което договорът за дарение да бъде
обявен за нищожен поради липса на основание, евентуално като привиден, да се
обяви за действителен договора за покупко-продажба на същата идеална част от
правото на собственост, както и да се допусне изкупуване на същата и на 19/80
идеални части, предмет на договор за покупко-продажба, извършена с нотариален
акт №109/2019г. по описа на Служба по вписванията. Претендира направените по
делото разноски.
Ответниците
А.К. и Х.К. признават, че ищецът притежава ¼ идеална част от описаните в
исковата молба недвижими вещи, както и че те са били собственици на 20/80
идеални части от същото, като са се разпоредили с тях по посочения в исковата
молба начин. Не е оспорват също така, че между тях и М.А. е бил сключен договор
за наем. Оспорват всички останали твърдения в исковата молба. Твърдят, че
сключеният договор за дарение не е нищожен, тъй като не заобикаля закона, има
основание – да се придобие едно право. Ето защо молят предявения иск за
обявяване на нищожност на договор за дарение да бъде отхвърлен, а като
следствие от това са неоснователни и останалите искове. Поради това молят те
също да бъдат отхвърлени. Претендират направените по делото разноски.
Ответникът М.А.А. не взема становище по
предявения иск.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Не е спорно между
страните, а и от приетите писмени доказателства – нотариален акт №1478/1994г.,
нотариален акт №142/2019г. и нотариален акт №143/2019г., се установява, че
Аптула К. и Х.К. са притежавали ½ идеална част от правото на собственост
върху парцел VІІІ-4541 по плана на гр. Асеновград, съответно ПИ 00702.532.238
по КККР на гр. Асеновград, ведно с ½ идеална част от правото на
собственост върху жилищната сграда, построена в него, представляваща южната калканна сграда с южен вход. ¼ идеална част от
правото на собственост върху тези вещи те са продали на Р.Х.Р. с първата
сделка. Останалата ¼ идеална част са прехвърлили на М.А.А., като 1/80 идеална част са му дарили с втория нотариален
акт, а 19/80 идеални части са му продали с третия нотариален акт.
В тежест на ищците е да
установят, чрез пълно и пряко доказване, че сключеният между ответниците договор за дарение е нищожен. Доказателства в
подкрепа на тези твърдения не са събрани. На първо място договорът за дарение
не противоречи на закона, нито на добрите нрави. Действително от показанията на
свидетелите Ширин Хаджирюстем и Бейтулах
К. се установява, че ищеца и ответника са братя, че между тях и съпругите им
отношенията са били влошени, както и че не е съществувало разбирателство и
единомислие по отношение на начина, по който да се използва съсобствената
вещ и по отношение на това дали същата да бъде продадена. Това обаче, не би
могло да обоснове извод, че договорът за
дарение притоворечи на закона или на добрите нрави.
Накърняване на добрите
нрави по смисъла на чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД е налице, когато се нарушава
правен принцип, който може и да не е изрично законодателно формулиран, но
спазването му е проведено чрез създаване на други разпоредби, част от
действащото право. Такива са принципет на
справедливост, на добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения и
на предотвратяване на несправедливо облагоделстване. В настоящия случай липсват дори адекватни
твърдения в тази насока. Не се касае и до заобикаляне на закона, тъй като в
целеният резултата не е забранен от закона.
Изложените доводи
в исковата молба се отнасят най-вече до друг порок на сделката, а именно до
нейната привидност. Последователно в практиката
си ВКС е приемал, че сключеният договор
е привиден, когато страните са се
съгласили, че няма да си
дължат посочените престации, независимо дали симулацията е абсолютна /когато не прикрива друга
сделка/ или относителна /когато отношенията между страните се уреждат
от друго прикрито съглашение/. Когато трето лице
по смисъла на чл.165, ал.2, предл. последно от ГПК, предяви
иск за разкриване
симулативността на сделка, засягаща правата му на съсобственик, която сделка е сключена между друг съсобственик и трето за
съсобствеността лице, по отношение на
неучаствалия в договора ищец не намират
приложение ограниченията в доказателствените средства, предвидени в чл.164
и чл.165
ГПК. В тази
хипотеза и по отношение на тази
категория лица, привидността на разпореждането може да се разкрива
с всички доказателствени средства – писмени, гласни, включително
обяснения на страните по сделката, и без
наличие на обратно писмо или
„начало на писмено доказателство”. В тежест на ищеца,
който претендира, че сделката е привидна,
е да докаже симулацията,
както и твърденията си
относно съществуването на прикрито съглашение – страната, която го твърди трябва
да установи и докаже неговото съдържание.
Въпреки липсата
на ограничения във вида на доказателствените
средства за разкриване на симулацията, ищецът
не успя да установи наличието на такава. След анализ на свидетелските
показания и на обясненията на ответника М.А. следва да се приеме, че прехвърлителите са имали за
цел да се
разпоредят
с една част от притежаваните
ид.част от имотите възмездно, а с
друга – да надарят М.А. и то именно поради неизпълнение на договорно задължение
от страна на Р.Р. спрямо него. Сключеният
договор за наем между ответниците сам по себе си не
означава, че А.К. и Х.К.
не са
имали
мотив да надарят
ответника М. Ангелов. Не се установи по никакъв
начин, че последният е знаел, че чрез
договора за дарение може свободно
да придобие собствеността върху останалите
притежавани от дарителите идеални части, като вида на сделката
би препятствала възможността на другия съсобственик да
упражни
правата си на изкупуване по
чл. 33, ал.2 ЗС. Обсъждайки
събраните по делото доказателства не би могло
да се достигне до
извод, че договарящите не
са целели и не са желаели
правните последици на договора за
дарение, а отношенията им се уреждат
от прикрития договор за продажба.
Ето защо предявените искова за обявяване на
нищожност на договора за дарение и за обявяване на действителен на сключен
договор за покупко-продажба са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Това
от своя страна води до неоснователност и на предявения иск за допускане на
изкупуване на 1/80 и на 19/80 идеални части от правото на собственост.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника А.К.
направените по делото разноски в размер на 1100 лева, заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Р.Х.Р., ЕГН ********** *** против Х.Б.К.,
ЕГН ********** ***, А.Х. Какаксюлев, ЕГН ********** ***
и М.А.А., ЕГН ********** *** за ОБЯВЯВАНЕ нищожността на договор за дарение,
сключен с нотариален акт №142, том 2, дело №321/2019г. по описа на нотариус
Светлана Кожухарова с район на действие Районен съд Асеновград, вписана в
регистъра на Нотариалната камара под №234, с който А.Х. Какаксюлев
и Х.Б.К. са дарили на М.А.А. 1/80 идеална част от
правото на собственост върху поземлен имот №00702.532.238 по КККР на гр.
Асеновград, адрес: гр. Асеновград, ул.“Сини връх“ №13-15, площ: 414 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
*********, кв. 16, парцел VІІІ-5489, съседи: 00702.532.237, 00702.532.291,
00702.532.239, 00702.532.229, 00702.532.230, ведно с 1/80 идеална част от
правото на собственост върху построената в него жилищна сграда с идентификатор
00702.5332.238.1 със застроена площ от 102кв.м., с предназначение: жилищна
сграда - многофамилна, брой етажи – 2, поради противоречие със закона и добрите
нрави, поради заобикаляне на закона и поради неговата привидност; за ОБЯВЯВАНЕ, че договор за дарение,
сключен с нотариален акт №142, том 2, дело №321/2019г. по описа на нотариус
Светлана Кожухарова с район на действие Районен съд Асеновград, вписана в
регистъра на Нотариалната камара под №234, с който А.Х. Какаксюлев
и Х.Б.К. са дарили на М.А.А. 1/80 идеална част от
правото на собственост върху поземлен имот №00702.532.238 по КККР на гр.
Асеновград, адрес: гр. Асеновград, ул.“Сини връх“ №13-15, площ: 414 кв.м.,
трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план: *********,
кв. 16, парцел VІІІ-5489, съседи: 00702.532.237, 00702.532.291, 00702.532.239,
00702.532.229, 00702.532.230, ведно с 1/80 идеална част от правото на
собственост върху построената в него жилищна сграда с идентификатор
00702.5332.238.1 със застроена площ от 102кв.м., с предназначение: жилищна
сграда - многофамилна, брой етажи – 2, Е ДЕЙСТВИТЕЛЕН като договор за
покупко-продажба; за ИЗКУПУВАНЕ на 1/80 идеална част от правото на
собственост върху поземлен имот №00702.532.238 по КККР на гр. Асеновград,
адрес: гр. Асеновград, ул.“Сини връх“ №13-15, площ: 414 кв.м., трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско
застрояване (до 10м), стар идентификатор: няма, номер по предходен план:
*********, кв. 16, парцел VІІІ-5489, съседи: 00702.532.237, 00702.532.291,
00702.532.239, 00702.532.229, 00702.532.230, ведно с 1/80 идеална част от
правото на собственост върху построената в него жилищна сграда с идентификатор
00702.5332.238.1 със застроена площ от 102кв.м., с предназначение: жилищна
сграда - многофамилна, брой етажи – 2, при
действително уговорените условия в договор за дарение, сключен между А.Х.К., Х.
Халилова К. и М.А.А. на 11.04.2019г., оформен с нотариален акт №142, том 2, дело №321/2019г. по описа на нотариус
Светлана Кожухарова с район на действие Районен съд Асеновград, вписана в
регистъра на Нотариалната камара под №234, както и на 19/80 идеални части от правото на собственост върху поземлен
имот №00702.532.238 по КККР на гр. Асеновград, адрес: гр. Асеновград, ул.“Сини
връх“ №13-15, площ: 414 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: *********, кв. 16, парцел
VІІІ-5489, съседи: 00702.532.237, 00702.532.291, 00702.532.239, 00702.532.229,
00702.532.230, ведно с 19/80 идеална част от правото на собственост върху
построената в него жилищна сграда с идентификатор 00702.5332.238.1 със
застроена площ от 102кв.м., с предназначение: жилищна сграда - многофамилна, брой етажи – 2, при действително
уговорените условия в договор за покупко-продажба, сключен между А.Х.К., Х.
Халилова К. и М.А.А. на 11.04.2019г., оформен с нотариален акт №143, том 2, дело №322/2019г. по описа на нотариус
Светлана Кожухарова с район на действие Районен съд Асеновград, вписана в
регистъра на Нотариалната камара под №234, а именно за цена от 19 000
лева (деветнадесет хиляди лева).
ОСЪЖДА Р.Х.Р., ЕГН ********** *** да заплати на А.Х. Какаксюлев, ЕГН ********** *** сумата от 1100 лева (хиляда и сто лева), представляваща направени по производството разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: