Р Е Ш Е Н И Е
Номер 37 /31.01. Година
2020 Град Перник
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият районен съд IV
– ти наказателен състав
На двадесет и първи ануари Година 2020
В публичното заседание в следния
състав:
Председател:
Светослава Алексиева
Секретар: Катя Василева
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело
№ 02054
по описа за 2019 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №19-1158-004011
от 23.10.2019г., изд. от началник група
в сектор Пътна полиция при ОД МВР – Перник, на Р.И.А. ***, с ЕГН ********** са
наложени административни наказания:
глоба в размер 100 /сто/ лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца, на основание чл.175, ал.1,
т.5 от ЗДвП, и
глоба в размер 200 /двеста/ лв., на основание
чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП,
за това, че на 10.09.2019г., в
18.25 часа, общ. Преник на автомагистрала № А-3, км. 22, като водач на
моторно превозно средство - лек автомобил „Тойота Авенсис
Версо“ с рег. №***, поради движение с несъобразена с
интензивността на движението скорост става причина за възникване на ПТП с л.а. „Нисан Кашкай“ с рег. № ***, както и за това, че не изпълнява задълженията си като участник
в ПТП - да остане на място и да уведоми компетентните служби на МВР, като
напуска мястото на произшествието. – нарушения съответно на чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б. в“ от ЗДвП.
Против издаденото наказателно
постановление в срок е постъпила жалба от Р.А., с която оспорва
законосъобразността на издаденото наказателно постановление, като твърди, че в
нарушение на процесуалните правила, препис от АУАН не му е връчен, с което е
бил поставен в затруднение да проведе адекватна защита, както и че при
съставянето му са нарушени императивните изисквания по отношение свидетелите. Моли
за отмяна на издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно.
В съдебното производство жалбоподателят
не е участвал лично. Представляван е от пълномощник – адв.
Д . К ., който поддържа и допълва доводите в жалбата и пледира за цялостна
отмяна на обжалвания административнонаказателен акт.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо
към преписката изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли
обжалваното наказателно постановление да бъде потвърдено изцяло. За съдебно
заседание, редовно призована, не е изпратила представител.
Пернишкият районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18, както и
доводите на страните от НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН срещу подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт,
от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е и основателна, съображенията за което са следните:
Нарушенията, за които е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.123, ал.1, т.3, б. в“ от ЗДвП. Същите са установени с акт за установяване на административно нарушение №81543/10.09.2019г,
съставен от свид. М.С.К. – мл. автоконтрольор при ОД МВР – Перник. Въз основа на събраните данни от участниците в
настъпилото ПТП, както и от непосредствено установените обстоятелства, същият приел, че жалбоподателят
се е движил с несъобразена от гледна точка интензивността на движението
скорост, както и че с поведението си е
предизвикал възникване на ПТП с друг участник в движението като не е изпълнил
задълженията си като участник в ПТП, тъй като напуснал произшествието и не
уведомил за него компетентната служба на
МВР.
Предвид
направените констатации на същата дата -10.09.2019г., срещу Р. А. било
образувано административнонаказателно производство с цитирания АУАН, като актосъставителят – свид. К. приел, че жалбоподателят виновно
е нарушил разпоредбите на чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.123, ал.1,
т.3, б. в“ от ЗДвП. А. отказал да подпише съставения
му акт, което било удостоверено с подпис на
свидетел – свид. В.А.В.. Препис
от акта не бил връчен на жалбоподателя.
В срока
по чл.44, ал.1 от ЗАНН същият не упражнил правото си на писмени
възражения.
На 23.10.2019
г., въз основа на събраните по преписката доказателства и след проверка по реда
на чл.52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган приел, че са налице основанията по
чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание чл.179,
ал.2, пр.1 и чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП наложил на Р.А. административни
наказания за всяко от посочените нарушения.
Настоящият съдебен състав констатира, че при образуване на административнонаказателното производство
срещу жалбоподателя са нарушени императивни правила, пряко свързани с правото
му на защита и регламентираните в закона гаранции за упражняването му ефективно
и в пълен обем, което мотивира отмяна на обжалвания
административнонаказателен акт като незаконосъобразен.
Този извод произтича от неспазването
на процедурата по връчване на екземпляр от съставения акт за установяване на
административно нарушение, каквото е и основаното възражение в жалбата. Видно
от съдържанието на АУАН №81543/10.09.2019 г., документът е съставен при отказ
на нарушителя да го подпише, удостоверено с подписа на свидетел, в съответствие
с изискванията на чл.43, ал.2 от ЗАНН. В тази част процесуалните правила са
спазени.
Подобен извод обаче, не може да
се формира по отношение задължението за връчване на препис от акта на нарушителя.
Макар в разписката под съдържанието му да е отбелязано „отказва“, събраните
гласни доказателства категорично установяват /поради това, че са еднопосочни по
съдържание/, че в действителност не са
касае за отказ на нарушителя да получи документа или да положи подпис в разписката. Доколкото в ЗАНН не е уредена
изрично хипотеза на отказ за получаване на екземпляр от АУАН, респ. реда за
удостоверяването му, по аналогия следва да се приложи начина на удостоверяване
на отказа по чл.43, ал.2 от ЗАНН - със свидетел, каквото указание се съдържа в самата бланка на
документа „Отказът на нарушителя да подпише акта и/или разписката се удостоверява
с подписа на един свидетел“. Предвид
формалния характер на административнонаказателното производство, всяко действие,
засягащо правата на нарушителя, за да има процесуална стойност, следва да е
извършено и удостоверено по предвидения ред.
В действителност, от показанията
на актосъставителя – свид. М.К. става ясно, че Р.А.
нито е отказвал да подпише разписката, нито да получи препис от съставения му
акт. Свидетелят посочва: „Когато даден нарушител отказва да подпише акта, не му
връчваме екземпляр от същия, защото отказва да го разпише. Изобщо не предлагаме
връчване на акта в такива случаи“. Аналогични са и показанията на свидетеля по
акта – Д.Ч.: „Мисля, че не му беше даден
екземпляр от акта, тъй като отказа да го подпише. След като водачът отказва да подпише, няма как да му се
връчи екземпляр от акта“. В същия смисъл
са и изявленията на свид. В., който като
свидетел по чл.43, ал.2 ЗАНН е
категоричен, че със своя подпис е удостоверил единствено отказа на водача да подпише съставения му акт, като
пояснява: “… щом …отказва да подпише акта, не получава препис от него. Такава е
практиката“.
Следователно, невръчването на препис от акта в
случая не е по причина отказ на водача да го приеме или да се подпише в разписката
/каквато е и позицията на А./, а защото е отказал да подпише самия акт след
предявяването му, вероятно, поради несъгласие с отразените в него констатации и
вменените му нарушения. Това изявление
обаче, не е равнозначно на нежелание да получи препис от съставения документ,
поради което актосъставителят не е имал никакво основание
да не изпълни задължението си, произтичащо от
нормата на чл.43, ал.5 от ЗАНН – да връчи препис от съставения акт, удостоверявайки
извършването на действието със собствения си подпис, а при евентуален отказ
на нарушителя да приеме преписа или подпише
разписката - да удостовери това с подпис на свидетел по горепосочения
ред.
Установената практика, за която свидетелстват служителите
на МВР е незаконосъобразна и вероятно се основава на погрешен прочит на
разпоредбата на чл.43, ал.5 от ЗАНН. Същата предвижда, че при подписване на акта на
нарушителя се връчва препис от него
срещу разписка, а в акта се отбелязва датата
на неговото подписване. Тълкуването, че акт се връчва само ако е подписан е в
противоречие с буквата и духа на закона. Действието по връчването е самостоятелно
и не отпада в хипотезата на отказ
на нарушителя да подпише акта, явяваща се изключение от установения в чл.43, ал.1 от ЗАНН ред. Това е
негово право, което по никакъв начин не засяга останалите действия в хода на
административнонаказателната процедура. Ако се приеме, че подписването на акта
е условие за неговото връчване, то първото следва да е условие и за другите следващи
действия - за писмени възражения по акта
в срока по чл.44, ал.1, за изпращането на акта и материалите към преписката на наказващия орган, съгласно
ал.3 на с.р., които също формално са обвързани с подписването на акта. Едва ли
може да има спор, че тези действия се
извършват и спрямо неподписан от нарушителя акт.
В контекста на изложеното, съдът
приема, че императивното задължение по чл.43, ал.5 от ЗАНН не е изпълнено.
Нарушението грубо нарушава
процесуалните изискания и е съществено доколкото пряко рефлектира върху правото
на защита на нарушителя - върху
възможността за упражняването му ефективно и в пълен обем. Безспорно е, че като
не е връчен екземпляр от акта, с който е образувано
административнонаказателното производство срещу сочения като нарушител,
последният е бил затруднен да упражни
редица свои права и правни възможности /както се твърди и в жалбата/ – да се
запознае обстойно с предявеното му административнонаказателно обвинение, с
фактите, на които се основава и с правната квалификация на същото, обосновано
да мотивира възраженията си в процедурата по чл.44, ал.1 от ЗАНН, да прецени
какви евентуално доказателства да представи или да посочи за събиране от АНО,
така че да осъществи една пълноценна защита срещу вмененото му
противоправно поведение. От гледна точка разпоредбата на чл.157, ал.6
от ЗДвП, с невръчването на екземпляр от съставения акт нарушителят е бил лишен
и от възможността при следваща проверка да удостовери причината за липсата на
контролен талон.
Допуснатото нарушение в
административнонаказателната процедура е съществено и е достатъчно за да обуслови
отмяна на обжалвания административнонаказателен акт на процесуално основание,
без спора да се разглежда по същество и без да се дължи отговор на въпросите
извършил ли е Р.А. вмененото му административно нарушение и действал ли е
виновно.
Разноски в производството
страните не са направили и не се претендира присъждане на такива.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление 19-1158-004011 от 23.10.2019г.,
изд. от началник група в сектор Пътна
полиция при ОД МВР – Перник, с което на Р.И.А. ***, с ЕГН **********, с което са наложени административни наказания: глоба в
размер 100 /сто/ лв. и лишаване от право да управлява МПС за 2 месеца, на
основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, и глоба в размер 200 /двеста/ лв., на основание
чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП за нарушения
съответно на чл.20, ал.2 от ЗДвП и
чл.123, ал.1, т.3, б. в“ от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда
на глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател:/п/
Вярно с оригинала
ИЗ