РЕШЕНИЕ
№ 413
гр. Ямбол, 23.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Марина Хр. Х. И.а
при участието на секретаря М.
като разгледа докладваното от Марина Хр. Х. И.а Гражданско дело №
20222330101871 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 8, т. от Закона за защита от домашното насилие
/ЗЗДН/. Образувано е по повод на подадена молба от СТ. М. П. - лично и в качеството
й на майка и законен представител на малолетното дете Б. Д. ИВ. , за издаване на
заповед за защита срещу осъществено по отношение на молителите домашно насилие
от страна на Д. Б. ИВ. – лице, с което първата молителка се е намирала във фактическо
съпружеско съжителство и баща на втория молител и срещу АЛ. М. Д. – лице,
живеещо във фактическо съпружеско съжителство с първия ответник.
С влязло в сила определение от 19.07.2022 год. производството по делото е
прекратено в частта относно подадената от С.П. против А.Д. молба за защита.
В молбата е изложено описание на фактите и обстоятелствата, при които е
извършен твърдения акт на домашно насилие. Твърди се, че ответниците системно
осъществявали домашно насилие над двамата молители. На 17.07.2022 год. дома на
молителката посетили ответницата А.Д. и бабата на детето, които били дошли да го
вземат, но детето категорично отказало да тръгне с тях. Ответницата А. звъни
настоятелно на звънеца докато детето плаче, а когато майката повторно отваря вратата,
започва да я души, нанася й удари , ритници, насърчавана от бабата. Ответницата А.
започва да я влачи по стълбите, да се заканва, докато детето пищи и плаче с думите –
„мамо, не умирай“. Тогава се появява ответникът Д.И., който хваща молителката, за да
може А. да я удря и също започва да я скубе, блъска и удря. Блъска и детето, което
1
пада. Молителката успява да се прибере в дома си, а детето продължава да е
разстроено. Въпреки това ответникът Д. продължава да блъска по вратата. Молителите
се страхували за здравето и живота си, тъй като и на 11.07.2022 год. ответникът Д. се
заканил на молителката, че ще я вкара в затвора и я обиждал.
Към молбата е приложена декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал.
3 от ЗЗДН и други писмени доказателства.
В съдебно заседание молителите се представляват от упълномощен адвокат, който
поддържа молбата и ангажира доказателства.
Ответниците са депозирали отговори, с които изцяло оспорват фактите и
обстоятелствата изложени в исковата молба. В с.з. лично и чрез упълномощен
представител поддържат отговорите и ангажират гласни и писмени доказателства.
Я.т районен съд, като взе предвид постъпилата молба, изложените в нея
доводи, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Молбата е процесуално допустима като подадена в преклузивния едномесечен срок
по чл. 10 от ЗЗДН, т.к. се твърди, че актовете на домашно насилие са осъществени на
11.07. и 17.07.2022 год. , пред родово и местно компетентен съд.
За осъществения акт на домашно насилие е представена декларация по чл.9, ал.3
от ЗЗДН.
От представеното копие от Удостоверение за раждане се установява, че СТ. М. П.
и Д. Б. ИВ. са родители на детето Б. Д. ИВ., род. на 22.11.2017 год.
Представено е копие от фиш за спешна медицинска помощ от 17.07.2022 год. и
СМУ № . го...д. от 17.07.2022 год., видно от които на посочената дата е извършен
преглед на молителката С.П., при който е констатирано, че има контузия на дясната
половина на лицето, одрасквания и болезнен оток, болка в областта на лявата плешка,
охлузване в горния край на дясната подбедрица, одраскване на лявата повърхност на
дясното бедро.
Прието е и копие от заповед за незабавна защита № .... год. на ЯРС.
В подкрепа на твърденията на молителите са представени още протокол за
принудително изпълнение за осъществяване на режим на лични контакти от 11.08.2022
год., видно от който майката и детето са се явили на срещата, но въпреки усилията на
присъстващия детски психолог, детето Б.И. не пожелало да отиде при баща си и
отказвало всякакъв контакт с него.Прието е и постановление на ЯРП от 25.07.2022
год., както и 2 бр. протоколи за проведени срещи от 14.06.2022 год. и 04.07.2022 год.
Ответницата А.Д. е представила СМУ № .г...од., видно от което при извършения й
на посочената дата преглед са установени данни за контузия на дясната половина на
лицето с болезнен оток на тъканите и зачервяване на кожата, наличие на такива
2
увреждания в областта на дясната половина на шията и страничната повърхност на
дясното бедро, както и в областта на лявата мишница и охлузвания с оток на тъканите.
Приета е и жалба от 18.07.2022 год. от ответницата Д. до ЯРП подадена срещу СТ.
М. П., касаеща инцидент на 17.07.2022 год.
Прието е и копие от заповед за незабавна защита № ....год. на ЯРС, издадена в
полза на Д.И. и детето Б.И. по повод осъществено спрямо тях домашно насилие от
страна на С.П..
По повод твърденията за възпрепятстване режима на лични контакти между
бащата и детето същият е представил и разпореждане на ДСИ от 05.05.2022 год.,
протокол за предаване на дете на родител за осъществяване на режим на лични
контакти от 11.07.2022 год., протокол за принудително изпълнение за осъществяване
на режим на лични контакти; протокол от проведена екипна среща от 01.07.2022
год.,протокол за проведена среща от ....
По делото са събрани и гласни доказателства.
В показанията си св. Л – лице живеещо на съпружески начала с молителката С.П.
посочва, че миналия месец е възникнал инцидент пред дома им на ул.***“, за който
бил уведомен от изключително разстроената П. по телефона.Казала му по телефона, че
я набили. Тръгнал да се прибира, като по пътя му звънна Д. и му казал, че жената на
свидетеля набила неговата. Когато пристигнал имало екипи на полицията и „Спешна
помощ“. Качил се да провери какво става. Заварил разтурено в коридора и охлузвания
по входната врата. Боби му разказал, че лошите хора искали да убият майка му,
подпирал вратата. С. цялата треперела. Описва какви наранявания е забелязал по нея.
Боби пак му разказвал за лошите хора, че искали да вземат майка му, дърпали я надолу.
Бил доста уплашен и все още бил. Страх го било, че кака Ано ще го бие и не искал да
ходи при ответниците. Преди да се качи видял А. и нищо й нямало. Така му казала и
медицинската сестра. Пред свидетеля Д. не се бил държал грубо и неуважително със
С.. От молителката знаел повода за инцидента. Детето не искало да тръгне с тях, те
звънели настоятелно на звънеца и когато тя отворила за втори път А.Д. и нанесла
побой , детето стояло на вратата и викало, в последствие се качил Д., който избутал
детето и започнал да дърпа С.. Последната му казала и, че едва е успяла да влезе, за да
му звънне.
Св. И.а – баба на молителя и майка на ответника Д.И. посочва, че на 17.07.2022
год., заедно с ответницата А.Д. са се качили до апартамента на молителката за да вземе
детето Б. за осъществяване на режим на лични контакти. Поговорили с детето, но
майката започнала да го обижда и им затръшнала вратата. Помолила А. да звънне пак,
но когато майката отворила отново започнала да ги обижда , приближила се до А. и й
ударила шамар, започнала да я рита и блъска, а детето Б. започнало да пищи.
Свидетелката се стъписала и дори не могла да стигне до детето. В този момент Д. се
3
качил по стълбите, след като чул виковете на детето и започнал да разтърва двете
жени. С. започнала да удря и него по гърба. С. избутала детето вътре и затръшнала
вратата. Свидетелката твърди, че никой от тях не е имал досег до детето. Докато ги
разтървал Д. не бил ударил никоя от дете жени. Не знаела С. какви наранявания има.
Описва нараняванията на ответницата Д.. Николай не бил блъскал по вратата. Само
звънеца пипали, но сега и това им било забранено.
Основателността на подадената по реда на ЗЗДН молба се предпоставя от
осъществено спрямо молителя действие, което законът въздига като противоправно и
съдът квалифицира, като акт на домашно насилие. За преценка на последното, съдът
изхожда от твърденията на молителя, доколкото те очертават наличието на някоя от
предвидените по чл.2 ЗЗДН форми, а именно - всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните
права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са
били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.
Според ал. 2 за психическо и емоционална насилие над дете се смята и всяко
домашно насилие извършено в негово присъствие.
От събраните по делото доказателства не се установи на 11.07.2022 год. спрямо
молителката С.П. да е било осъществено домашно насилие от страна на ответника И. ,
чрез отправяне на описаните в ИМ обиди и закани. Освен, че подобни действия не
фигурират в декларацията по чл. 9 от ЗЗДН, не са ангажирани каквито и да е
доказателства в подкрепа на изложеното.
От съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът
намира за безспорно установено, че на 17.07.2022 год. е било осъществено физическо
съприкосновение между молителката С.П. и ответницата А.Д., при което видно от
приетите СМУ, изготвени няколко часа след инцидента е видно, че физически травми
са получили и двете, т.е. според съда във физическото съприкосновение са участвали и
П., и Д.. Както беше посочено, делото е било прекратено в частта относно подадената
от молителката П. против ответницата Д. молба за защита. Същевременно обаче се
установява от показанията и на двамата разпитани по делото свидетели, че пряк
очевидец на случилото се е било детето Б.. Безспорно е, че с поведението си,
осъществено в присъствието на детето Б. , ответницата е осъществила психическо
насилие спрямо крехката му детска психика. Установи се, че в резултат на създалата се
ситуацията, детето е било стресирано, пищяло е дълго време, след инцидента се е
чувствало тревожно, като тази тревожност продължава и към днешна дата, което
според съда се установява от описаното в многобройните приети писмени
оказателства, че детето не желае да се среща с баща си. Описаното поведение на
ответницата по принцип е морално укоримо и противоправно, защото е от естество да
4
засегне неприкосновеността на личността в емоционален план и да наруши
спокойствието и нормалния житейски ритъм, както и да предизвика тревога и
безпокойство у втория молител. Ето защо молбата като основателна в тази й част
следва да бъде уважена.
По отношение поведението на ответника Д.И. твърденията на молителката са, че
последният, когато се е появил е държал молителката С., за да може ответницата А. да
я удря, крещял, блъснал и детето Б., което паднало. Подобни действия не се
установяват от ангажираните от молителката доказателства. Твърдението на
разпитания по почин на същата свидетел /който следва да се има предвид, че не е пряк
очевидец, а преразказва обясненото му от самата молителка/ са, че когато Д. се е качил
е избутал детето навътре и хванал С. за ръката, за да я издърпа. В този смисъл и съдът
приема, че не се установи този ответник да е осъществил физическо насилие
изразяващо се в скубане, блъскане и ритане. Самото му участие в случващото се обаче,
съдът приема, че е форма на осъществено над двамата молители домашно насилие,
изразяващо се в дърпане на майката пред детето и бутане на самото дете, което е
довело допълнително до стресиране на същото, като след случилото се, както беше
изложено по горе детето очевидно категорично отказва да общува с баща си.
При установеност на извършено на 17.07.2022 год. домашно насилие следва да
бъде преценено какви мерки съдът следва да наложи, за да гарантира защитата на
молителите. Съдът намира, че следва да наложи на двамата ответници единствено
мярката по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, като следва да бъдат предупредени да се въздържат
от упражняването на домашно насилие. Тук е мястото да се посочи, че смисълът и духа
на ЗЗДН е да защити действителните жертви от конкретен акт на домашно насилие,
като в това производство съдът не следва да разрешава изключително влошените
отношения между майката и баща на детето по повод осъществяване на режим на
лични контакти. Съществуват и други законови механизми, от които очевидно
страните са се възползвали, като многократно са сигнализирани органите на
полицията, ДСИ, ДСП, ЯРП , включително съда. Мерките за защита от домашно
насилие не могат да служат за преуреждане на мерките относно упражняването на
родителски права и режим на лични контакти.
По отношение на останалите поискани мерки, както се посочи съдът намира, че
се касае за случай продиктуван от изключително изострените отношения по повод
осъществяване на контакти между детето на страните и бащата, респ. роднини по
бащина линия, като именно за това е било и посещението пред дома на
молителите.Липсват данни или твърдения ответниците да са упражнили пряко агресия
срещу детето, да са посещавали дома на молителите по друг повод, освен за
осъществяване режим на лични контакти, като в този смисъл е достатъчно
ответниците да бъдат предупредени за в бъдеще да се въздържат от такова поведение ,
5
още повече осъществено пред малолетното дете.
На основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на всеки от ответниците следва да се наложи
глоба в размер на 200 лв., която съдът намира за съответстваща на нарушението. На
основание чл. 11, ал. 2 от същия закон, в тежест на ответниците следва да се възложи и
заплащането на държавната такса за настоящото производство в размер на 25 лв., както
и разноските сторени от молителите в размер на 400 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл. 15, ал.1 във вр. с чл. 5 и чл.11, ал.2 от
Закона за защита срещу домашното насилие, Ямболският районен съд
РЕШИ:
НАЛАГА мерки за защита на СТ. М. П., ЕГН ********** срещу осъществено
спрямо нея домашно насилие от страна на Д. Б. ИВ., ЕГН **********, КАТО:
ЗАДЪЛЖАВА Д. Б. ИВ. да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на СТ. М. П..
НАЛАГА мерки за защита на Б. Д. ИВ., ЕГН ********** срещу осъществено
спрямо него домашно насилие от страна на Д. Б. ИВ., ЕГН ********** и АЛ. М. Д.,
ЕГН ********** КАТО:
ЗАДЪЛЖАВА Д. Б. ИВ. и АЛ. М. Д. да се въздържат от извършване на домашно
насилие по отношение на Б. Д. ИВ., а молбата в частта относно искането за налагане на
мярката по чл. 5,ал.1, т.3 от ЗЗДН като неоснователна - ОТХВЪРЛЯ .
НАЛАГА на основание чл.5,ал. 4 от ЗЗДН на Д. Б. ИВ., ЕГН ********** глоба в
размер на 200 лв.
НАЛАГА на основание чл.5,ал. 4 от ЗЗДН на АЛ. М. Д., ЕГН ********** глоба в
размер на 200 лв.
ОСЪЖДА Д. Б. ИВ., ЕГН ********** и АЛ. М. Д. , ЕГН ********** да заплатят
държавна такса по сметка на Ямболския районен съд в размер на 25 лв.
ОСЪЖДА Д. Б. ИВ., ЕГН ********** и АЛ. М. Д. , ЕГН ********** да заплатят
на СТ. М. П., ЕГН ********** - лично и в качеството й на майка и законен
представител на Б. Д. ИВ., ЕГН ********** разноски за настоящата инстанция в
размер на 400 лв.
Да се издаде служебно изпълнителен лист за наложената глоба и
присъдената държавна такса.
Да се издаде заповед за защита.
Указва на полицейските органи да следят за изпълнението на заповедта.
6
Предупреждава Д. Б. ИВ. и АЛ. М. Д., че при неизпълнение на заповедта
полицейският орган, констатирал нарушението, задържа нарушителя и уведомява
незабавно органите на прокуратурата.
Препис от настоящото съдебно решение и от заповедта да се връчи на
страните и да се изпрати служебно на РУ на МВР –Я. и РУ на МВР - Б..
Решението може да се обжалва пред Я. окръжен съд в седемдневен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
7