РЕШЕНИЕ
№ 2489
гр. София, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20221110212445 по описа за 2022
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на З. Г. Г. срещу Наказателно постановление (НП) № 42-
0002397/01.08.2022 г. издадено от директора на РД АА София към ИА "Автомобилна
администрация", с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено
административно наказание - "глоба" в размер на 2000 лева по чл. 93, ал. 1, т.1 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвтПр) за нарушение на чл. 89, т. 2 от Наредба № 33/03.11.1999 г.
на министъра на транспорта.
В подадената жалба чрез адв. Н. се претендира за отмяна на НП поради допуснати
процесуални нарушения при съставянето на АУАН и НП, както и поради необоснованост.
Сочи се липса на точна правна квалификация, доколкото е изписан само номера на
Наредбата, което създава неяснота относно кой акт се твърди да е нарушен, като в АУАН
дори е посочена и грешна година на издаването й. Отделно от това, жалбоподателят оспорва
да е субект на отговорността за неносене на пътен лист, доколкото превозвачът – негов
работодател е следвало да го снабди с такъв. Твърди, че е извършвал международен превоз
и не е имал задължението да носи и представя пътен лист съгласно чл. 89, т. 2 от Наредбата.
Отделно от това се позовава и на неизяснено изпълнително деяние на вмененото нарушение,
откъдето според жалбоподателя произтича и неправилно посочена санкционна разпоредба,
като не е изяснено дали нарушението е по чл. 93, ал. 1 или ал. 2 от ЗАвтПр. В контекста на
изложеното, алтернативно се претендира и преквалифицирането на нарушението като такова
по чл. 93, ал. 2 ЗАвтПр.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично, като за него
се явява упълномощен процесуален представител – адв. Н., която поддържа жалбата. В
пледоарията си защитникът претендира, че неправилно жалбоподателят е санкциониран на
1
основание чл. 93, ал.1 от ЗАвтПр, а не по ал. 2 на същия член, тъй като случаят касае
непредставяне на документи. Отделно от това поддържа и доводите в жалбата, че водачът не
носи отговорност за издаването и попълването на пътния лист, като твърди, че това са
задължения на собственика на дружеството-негов работодател. Затова счита, че погрешно
наказващият орган не е квалифицирал нарушението като такова по чл. 93, т. 2 ЗАвтПр и не е
наложил глоба в размер на 100 лева. Поради изложеното моли за отмяна на НП. Моли за
присъждане на платеното възнаграждение за адвокаска защита.
Административнонаказващият орган – директора на РД АА София в Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация”, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 29.06.2022 г., около 12:30 часа, в гр. София, бул. И.ци с посока на движение към
бул. История Славянобългарска, жалбоподателят З. Г. управлявал товарен автомобил –
влекач, категория N3, марка „Волво“, с рег. № и прикачено към него полуремарке с рег. №
СО0431АТ, и двете собственост на Артел 22 ЕООД. На дружеството бил издаден лиценз на
Общността с № *********, валиден до 12.05.2027 г., като водачът извършвал обществен
превоз на товари на територията на страната – 23 палета с млечни продукти от кв. Военна
рампа до Митница И.ци. За превоза бил издаден пътен лист № 529867/29.06.2022 г., но
водачът не го носел със себе си.
Жалбоподателят бил спрян за проверка на бул. И.ци до сградата на Ем Джей Дериз от
инспектор при РД „АА” София св. И. Т., който извършил проверка на документите,
обслужващи превоза и документите на водача. При проверката жалбоподателят Г. не
представил на инспектор Т. пътен лист за осъществения обществен превоз на товари. Той
лично попълнил обяснение, в което посочил маршрута си и каква стока превозва, като
написал, че е бързал за курса и е забравил пътния лист и товарителницата в дружеството.
Свидетелят Т. счел, че е извършено административно нарушение и затова съставил Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) сер. А-2012 № 325927 от
29.06.2022 г., за нарушение на чл. 89, т. 2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на министъра на
транспорта – за това, че водачът извършва обществен превоз на товари на територията на
Република България между два товарни пункта, като в момента на проверката е без пътен
лист по образец Приложение № 11. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и на
един свидетел – очевидец на установяване на нарушението, което е удостоверено с техните
подписи.
На място, св. Т. връчил препис от АУАН на жалбоподателя, който се разписал и
изложил възражение срещу акта, като написал, че го е забравил във фирмата.
В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН от санкционирания водач не постъпили възражения
срещу акта.
При пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация, на
01.08.2022 г. било издадено атакуваното наказателно постановление, от директора на РД
„Автомобилна администрация” София в ИА АА. Водачът бил санкциониран за това, че
извършва превоз на товари на територията на страната като в момента на проверката е без
пътен лист, като на основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр му била наложена глоба в размер
на 2000 лева.
Видно от отбелязването върху НП, то е връчено лично на жалбоподателя на 02.09.2022
г., като жалбата срещу него е входирана на 16.09.2022 г. в РД АА София.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
Т., като и от събраните по делото писмени доказателства (заповед за компетентност, справка
от ИА АА и др., включително и представените от жалбоподателя), приобщени към
2
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като
същите са непротИ.речиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина,
възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля Т., тъй като същите са
непротИ.речиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото.
Свидетелят лично е извършил проверка на водача и е установил, че той не му е представил
пътен лист за извършения превоз. Липсата на документа при проверката се потвърждава и
от вписаното от жалбоподателя в АУАН, както и лично попълнените от него обяснения.
Но от друга страна, съдът не намери основания да не кредитира и представеното с
жалбата копие на пътен лист, издаден именно за процесната дата и същото МПС с посочен
водач жалбоподателят. Поради това съдът прие за достоверни твърденията на
жалбоподателя при съставянето на АУАН, че е имал издаден пътен лист за превоза, но той е
забравил да го вземе.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 14-дневен срок /актуален към момента на подаването й/, от надлежна страна, срещу
акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е частично основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване на
процесуалните правила, но при неправилно избрана санкционна разпоредба.
В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно
чл. 91 и чл. 92 от ЗАвтПр, контролът за спазване на разпоредбите на закона се осъществява
от органите на ИА "Автомобилна администрация". В този смисъл актосъставителят Т.,
заемащ длъжността "инспектор" към РД "Автомобилна администрация" - гр. София е
материално компетентен да състави процесния АУАН на основание разпоредбата на чл. 37,
ал.1, б. "а" ЗАНН, вр. чл. 92, ал. 1 ЗАвтПр. Административнонаказващият орган – директор
на РД в ГД АИ в ИА „АА“ София е компетентен да състави обжалваното НП на основание
разпоредбата на чл. 47, ал.2 ЗАНН, вр. чл. 92, ал.2 ЗАвтПр и т.6 от Заповед № РД-08-
30/24.02.2020 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Съдът намира, че не е допуснато и твърдяното съществено нарушение на
процесуалните правила, посочено в жалбата и изразяващо се в използване на абревиатури
относно нарушените нормативни актове. Действително и в АУАН и в НП е посочено, че се
касае до разпоредби от ЗАНН, „ЗАвПр“ и „Наредба № 33 от 03.11.1999 г. на МТ“. Но на
първо място, Наредбата е посочена достатъчно конкретно със своя номер, издател и дата на
издаване, като за водач на тежкотоварно МПС не е необходимо да е юрист, за да знае за коя
наредба се касае при посочен нейн номер и година, още повече, че същият следва да е
преминал и съответния курс за квалификация на водача. Не е налице и твърдяното погрешно
посочване на годината на Наредбата в АУАН като 1991 г. вместо 1999 г, видно от самия
АУАН.
Съдът намира, че не е допуснато и твърдяното нарушение при описание на
изпълнителното деяние и неяснота относно обективните му признаци, довела и до погрешна
правна квалификация.
Видно от съдържанието на НП, жалбоподателят е бил санкциониран за това, че като
3
водач на товарен автомобил извършва превоз на товари на територията на страната, като в
момента на проверката е без пътен лист. Но по делото безспорно е установено, че за превоза
е имало такъв издаден пътен лист с № 529867/29.06.2022 г., но водачът не го е представил
при проверката, като е заявил, че го е забравил. Недостатъците при попълването на пътния
лист нямат отношение към вмененото нарушение.
Съгласно посочената като нарушена в НП разпоредба на чл. 89, т. 2 от Наредба № 33 от
03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на Република България, издадена от
министъра на транспорта „По време на работа водачът представя при поискване от
контролните органи документите по чл. 100, ал. 1, т. 1 – 3 от Закона за движението по
пътищата и следните документи: попълнен пътен лист по образец – приложение № 11“
Съдът намира за неоснователни доводите на защитата, че не е установено, че водачът е
извършвал превоз на товари на територията на страната. Точният му маршрут се установява
именно от представения от жалбоподателя пътен лист, както и от неговите обяснения при
проверката. Следователно не е налице и изключението по чл. 89, т. 2 от Наредбата.
Несъмнено в случая водачът е бил субект на отговорността за нарушения по Наредба
№ 33/1999 г., доколкото е извършвал превоз на товари между два пункта на територията на
страната срещу заплащане, доколкото не се твърди превозът да е за собствена сметка.
Съобразно легалната дефиниция на понятията "обществен превоз" и "превоз на товари",
уредени в ДР § 1, т. 1 и т. 3 от ЗАвтП, "обществен превоз" е превоз, извършван за чужда
сметка или срещу заплащане или икономическа облага, който се извършва с моторно
превозно средство, а "превоз на товари" е превоз на товари с моторно превозно средство,
осъществяван от лице за чужда сметка или срещу възнаграждение с моторни превозни
средства, конструирани и оборудвани за превоз на товари, както и празните курсове,
направени във връзка с превоза. От представените по делото писмени доказателства се
установява, че собственикът на описаното в АУАН и в НП МПС е търговско дружество –
работодател на жалбоподателя, т.е. дружеството извършва търговската си дейност именно
чрез извършването на превози от жалбоподателя като водач на МПС. Освен това
управляваният от него тежкотоварен автомобил е бил с товар.
Санкционната разпоредба на чл. 93, ал. 2 от Закона за автомобилните превози намира
приложение при неизпълнение на задължението по чл. 89, т. 2 от Наредбата за
непредставяне на посочените в текста документи, включително и пътен лист.
Но в случая, неправилно е ангажирана наказателната отговорност на жалбоподателя с
глоба в размер на 2000 лева по чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр, доколкото по делото се
установи, че за превоза е имало издаден пътен лист, но водачът не го е носил в себе си. Чл.
91, ал. 1, т. 1 от ЗАвтПр предвижда наказание за водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без
редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които
се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите
нормативни актове по прилагането му.
Очевидно е, че описанието на нарушението в акта и НП дословно повтаря законовия
текст, а именно, че водачът извършва превоза „като в момента на проверката е без пътен
лист по образец Приложение №11“, което следва да се тълкува в смисъл, че такива
документи изобщо не са издавани за превоза. Именно по този начин се прави и
разграничението с фактическия състав по чл. 93, ал. 2 ЗАвтПр, който предвижда санкция в
по-нисък размер, ако водачът не представи, но притежава изброените документи.
Доколкото по делото се установи, че за превоза е бил издаден пътен лист, то в случая
приложение следва да намери по-леко наказуемия състав по чл.93, ал. 2 ЗАвтПр. Но според
настоящият съдебен състав квалифицирането от страна на наказващия орган на
нарушението по ал. 1 на чл. 93 от ЗАвтПр не представлява съществено процесуално
нарушение доколкото съответства на описанието на нарушението от фактическа страна. Но
4
поради допълнително установените факти в хода на съдебното производство, са налице
предпоставките за преквалифициране на нарушението по чл. 93, ал. 2 ЗАвтПр, който е по-
леко наказуем.
Нарушението е извършено от жалбоподателя Г. при форма на вината непредпазлИ.ст –
той е бил длъжен да притежава и представя при проверка всички изискуеми документи по
ЗАвтПр, и като водач на товарен автомобил, осъществяващ обществен превоз на товари е
следвало да е запознат с подзаконовата нормативна уредба /включително и с изискванията
на Наредба № 33/1999 г./, предвиждаща специфични задължения за него. Той е следвало да
се убеди, че разполага с пътен лист за превоза, преди да го поеме и да управлява МПС
извършвайки обществения превоз на товари, но не го е направил.
Съдът счита, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН, като същото
по никакъв начин не се отличава от други нарушения от същия вид и определената от
законодателя санкция за извършването му отразява степента на обществената му опасност.
Извършването на обществен превоз на товари, без при проверката да се представи пътен
лист, съществено затруднява контролните органи при извършване на дейността им. Именно
чрез вписаните обстоятелства в пътния лист се установява вида на товара и маршрута на
превоза, което определя и приложимия законов режим към него.
Съгласно приетата за нарушена санкционна разпоредба на чл. 93, ал. 2 от Закона за
автомобилните превози, административното наказание за виновния водач е в твърдо
установен размер на 100 лева, поради което и е безпредметно обсъждането на
индивидуализацията на това наказание.
С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че жалбата е частично основателна
и наказателното постановление следва да бъде изменено по отношение на санкционната
разпоредба, като съответно се намали и наложеното на жалбоподателя наказание от глоба в
размер на 2000 лева на 100 лева на основание чл. 93, ал. 2 ЗАвтПр.
С оглед изхода на делото, съдът намира, че в полза на жалбоподателя следва да се
присъди пропорционално адвокатско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН.
По делото като представител на жалбоподателя в проведеното съдебно заседание е
участвала адв. Н. и съдът е изменил обжалваното НП в санкционната му част, като освен
това е преквалифицирал и нарушението. Жалбоподателят е представил договор за правна
защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение в размер на 550 лева, отбелязано
като платено. Следователно самият договор служи за разписка за плащане на сумата.
Именно така платената сума следва да се намали съобразно съотношението между
наложената от наказващия орган санкция и изменената от съда /2000/100/. Следователно на
жалбоподателя следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 522.50 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4, вр. ал. 7 и чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 42-0002397/01.08.2022 г. издадено от
директора на РД АА София към ИА "Автомобилна администрация", с което на
жалбоподателя З. Г. Г. на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание
- "глоба" в размер на 2000 лева по чл. 93, ал. 1, т.1 от Закона за автомобилните превози за
нарушение на чл. 89, т. 2 от Наредба № 33/03.11.1999 г. на министъра на транспорта, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА нарушението в такова по чл. 93, ал. 2 от Закона за
автомобилните превози и НАМАЛЯВА размера на наложеното административно
наказание „глоба“ на 100 лева.
ОСЪЖДА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“
5
СОФИЯ ДА ЗАПЛАТИ на жалбоподателя З. Г. Г. с ЕГН ********** сумата от 522.50
лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6