Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ ….

 

гр. София, 10.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, III въззивен брачен състав, в закрито съдебно заседание на десети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ МИХАЙЛОВА

ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА – МЛАДЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия Михайлова частно гражданско дело № 4889 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 437 във вр. с чл. 435, ал. 2, т. 6 и чл. 436 Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по жалба на СТОЛИЧНА ОБЩИНА срещу постановление от 19.01.2021 г. по изпълнително дело № 20171110400214 по описа на ДСИ при СРС М.З., с което съдебният изпълнител е прекратил производството по горепосоченото изпълнително дело. В жалбата се навеждат доводи, че обжалваното постановление е незаконосъобразно и неправилно. Излагат се твърдения, за това че при наличието на реализиран изпълнителен способ – запор, от който постъпват суми по изпълнителното дело, за взискателя не бил налице правен интерес да иска нови изпълнителни действия.

Длъжникът по изпълнителното дело – М.М.Д.не взема становище по жалбата.

ДСИ при СРС М.З. е представил пред съда мотиви, според които подадената жалба е неоснователна. Излага твърдения, че последното искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия е от 15.01.2018 г., като последващи искания за извършване на изпълнителни действия взискателят не е подавал. Сочи, че в резултат на наложен запор по сметка на съдебния изпълнител е постъпила сума на 12.02.2018 г., която поради затруднената процедура по уведомяване на длъжника за наложения запор, е преведена на взискателя на 06.02.2020 г. Навежда доводи, за това, че към датата на обжалваното постановление срокът по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК е изтекъл, поради което същото е правилно и законосъобразно.

Съдът, след извършването на проверка, относно допустимостта и редовността на подадената жалба и с оглед данните в изпълнителното дело, намира следното:

От фактическа страна:

Изпълнителното дело е образувано по молба 16.03.2017 г. на взискателя СТОЛИЧНА ОБЩИНА въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 17786/2016 г. на СРС, с който М.М.Д.е осъден да плати на кредитора посочените в изпълнителния лист суми. В молбата е поискано образуване на изпълнително дело, извършване на справка за установяване на имущественото и финансово състояние на длъжника и налагане на запор или възбрана. В двугодишния срок от образуване на делото са направени справки за имуществено състояние на длъжника, изискани са справки от НАП за задълженията на длъжника, изискани са справки от Служба по вписванията за вписани актове по партидата на длъжника, изискана е информация от банки за наличности по банкови сметки на длъжника. С разпореждане от 19.04.2017 г. на съдебния изпълнител е наложен запор на вземания на длъжника по банкова сметка *** „ОБЩИНСКА БАНКА” АД. С молба вх.№181/05.01.2018 г. взискателят е направил искане да се изискат справки от НАП, АВ и КАТ и да се пристъпи към принудително изпълнение като се наложи запор, респ. възбрана върху имуществото, установено с тези справки. На 19.01.2021 г. съдебният изпълнител издава обжалваното постановление за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително № 20171110400214 на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

При така констатираните факти и обстоятелства, съдът прави следните правни изводи:

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на обжалване на осн. чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, платена е изискуемата държавна такса, поради което жалбата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Жалбата е неоснователна по следните съображения:

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В мотивите по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГК на ВКС е посочено, че както в доктрината, така и в съдебната практика, е трайно установено разбирането, че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прекратяване и спиране на всяко съдебно производство (в т. ч. исковото и обезпечителното) е възможно както по силата на закона (при което актът за прекратяване има декларативен характер), така и по изявление на органа, който ръководи производството (при което актът за прекратяване има конститутивен характер). И в двата случая законодателят назовава съответния съдебен акт постановление (определение) за прекратяване, но последиците на акта са различни: когато прекратяването е по силата на закона, прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти (обжалването е без значение за момента на настъпването на ефекта), а когато прекратяването става по силата на акт на органа, който ръководи съответното производство, прекратителният ефект настъпва с влизането в сила на този акт (обжалването има значение за момента на настъпването на ефекта). Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение по чл. 433, ал. 1 ГПК и кога ще направи това. В мотивите на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС (т. 10) е посочено, че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Видно от данните по изпълнителното дело в периода от 05.01.2018 г. (подадена от взискателя молба с искане за извършване на справки) до 19.01.2021 г. не е предприето каквото и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ от страна на съдебния изпълнител, поради което с изтичане на двугодишния срок на 05.01.2020 г., изпълнителното производство по изпълнителното дело спрямо длъжник е прекратено по силата на закона.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че по процесното изпълнително дело е изтекъл период по-дълъг от две години от последното извършено действие по изпълнението, през който взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия. Предвид горното съдебният изпълнител правилно е констатирал настъпилото еx lege прекратяване на производството и законосъобразно е издал своя акт. Обжалваното постановление е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, а жалбата на взискателя следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Така мотивиран, съдът

 

РЕШИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 305625/13.04.2021 г. по описа на СГС на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр. София, ул. „Мос**********, срещу Постановление от 19.01.2021 г. за прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително № 20171110400214 по описа на ДСИ при СРС М.З., като неоснователна.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                      2.