№ 25
гр. Русе , 12.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена А. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20204520201615 по описа за 2020 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от адв.П.И. от АК-Варна, в качеството на
,пълномощен процесуален представител на И. Х. Й. от гр.Варна, до Русенския
Районен съд против наказателно постановление № 38-0000977/31.07.2020г. на
Директора на РД “Автомобилна администрация” гр.Русе, с което за
нарушение по чл.36, §.1, т./i/ от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския
Парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно тахографите в
автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на
Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за
движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО)
№ 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на
някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния
транспорт /Регламент (ЕС) № 165/2014/ и на осн. чл.93в, ал.17, т.1 от Закона
за автомобилните превози /ЗАПр/ на Й. било наложено наказание “Глоба” в
размер на 1500.00лв., а за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, вр.
чл.6, ал.1, т.6, б.“б“ от Наредба №11 от 3.07.2001г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на МРРБ и на осн.
1
чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП му било наложено наказание „Глоба“ в размер
на 3000.00лв.
Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление
като незаконосъобразно и неправилно, като излага аргументи за липса на
елементи от обективната страна на състава на нарушенията, както и поради
наличието на съществени нарушения на процесуалните правила.
Алтернативно моли да бъде намален размера на наказанието по второто
нарушение, на предвидения в санкционната норма минимум.
За административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява
законен или упълномощен процесуален представител.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Нарушителят, редовно призован, не се явява. Не се явява и
упълномощеният му процесуален представител. Депозира писмено
становище, в което сочи, че поддържа жалбата и моли Съда да отмени
наказателното постановление, по изложените в жалбата аргументи.
Претендира присъждане на разноските за адвокатски хонорар.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
На 30.06.2020г., около 20.40ч., свид.А.К. и Г.Д. - инспектори в РД “АА”
гр.Русе били изпратени за оказване на съдействие на органите на Сектор ПП-
Русе, при проверка на товарен автомобил, претърпял пътно-транспортно
произшествие на път Втори клас-51 /гр.Бяла-гр.Попово/.
При пристигането си на място, служителите на автомобилната
администрация установили, че товарният автомобил представлява състав от
пътни превозни средства – влекач „ДАФ“ с рег. № В 4852 СА, оборудван с
аналогов тахограф, и с прикачено полуремарке „Мега“ с три оси. Установили,
че с товарният автомобил се извършва обществен превоз на товари –
пшеница, от с.Брестовица, за с.Слънчево, като лично проверили товара.
Констатирали, че водач на товарния автомобил е жалб.И. Й.. В хода на
2
проверката, въз основа на изисканите и представени документи,
проверяващите констатирали, че жалб.Й. не може да представи тахографски
листи за периодите от 00.00ч. на 02.06.20г. до 06.35ч. на 21.06.20г. и от
22.05ч. на22.06.20г. до 06.20ч. на 30.06.20г. Освен това, при проверка на
представените от Й. пътен лист, товарителница и пътна /прехвърлителна/
разписка се установило, че общата маса на състава от пътни превозни
средства – влекач с две оси и полуремарке с три оси, плюс товара, възлиза на
58 320кг., при допустима максимална маса за този тип състав на ППС –
40 000кг.
С оглед установеното свид.К. приел, че жалб.И. Й. е допуснал две
нарушения - по чл.36, §.1, т./i/ от Регламент (ЕС) № 165/2014 и по чл.139,
ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, вр. чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от 3.07.2001г.,
за които му съставил акт.
На 06.07.2020г., жалб.Й. депозирал в РД „АА“-Русе обяснение, към
което приложил 2бр. Удостоверение за дейности по Регламент/ЕО/ 561/2006г.
или AETR от 10.05.2018г., издадено от работодателя му – „Транс груп
България I“ ООД, в които било отразено съответно, че за времето от 00.00ч.
на 01.06.20г. до 6.00ч. на 21.06.20г. и от 22.30ч. на 22.06.20г. до 06.00ч. на
30.06.20г. И. Й. е бил в отпуск или почивка.
Въз основа на съставеният АУАН, Директора на РД“Автомобилна
администрация” гр.Русе, издал обжалваното наказателното постановление, с
което за допуснатите нарушения и съответно на основание на осн. чл.93в,
ал.17, т.1 от ЗАПр наложил на жалбоподателя наказание “Глоба” в размер на
1500.00лв., а на осн. чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП му наложил наказание
„Глоба“ в размер на 3000.00лв.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок и при
наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана
по същество се явява частично основателна.
Съдът констатира, че при съставянето на акта за установяване на
административното нарушение и издаване на наказателно постановление, не
3
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са
самостоятелна предпоставка за отмяна на наказателното постановление само
на това основание.
В акта, а в последствие и в наказателното постановление, нарушенията
били описани пълно и ясно, като били посочени всички елементи от
обективната страна на състава им, както и допълнителните относими към тях
обстоятелства.
По отношение нарушението по т.1 от НП:
От събраните по делото доказателствата се установява по несъмнен
начин, че състава на нарушението по чл.36, §.1, т./i/ от Регламент (ЕС) №
165/2014 не е осъществен от обективна и субективна страна от жалб.И. Й..
Съгласно цитираната разпоредба, когато водачът управлява превозно
средство, на което е монтиран аналогов тахограф, той трябва да е в състояние
да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган
тахографските листове за текущия ден и листовете, използвани от водача през
предходните 28 дни.
От събраните и неоспорени от страните доказателства се установява по
несъмнен начин, че при извършена на 30.06.2020г. проверка на превозното
средство, извършващо обществен превоз на товари, водачът му – жалб.И. Й.
не представил на проверяващия инспектор – свид.А.К. тахографски листи за
част от предходните 28 дни. Несъмнено това представлява нарушение на
разпоредбата на чл.36, §.1, т./i/ от Регламент (ЕС) № 165/2014, за което била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалб.Й..
В същото време обаче, от представените пред АНО и приобщено по
делото Удостоверения за дейности от 21.06.2020г. и от 30.06.20г., издадени
от работодателя му – „Транс груп България I“ ООД се установява, че в
периода от 00.00ч. на 01.06.20г. до 6.00ч. на 21.06.20г. и от 22.30ч. на
22.06.20г. до 06.00ч. на 30.06.20г. И. Й. е бил в отпуск или почивка.
При тези обстоятелства и при липса на оспорване от страна на АНО на
така приобщените от Съда удостоверения или други доказателства, които да
4
подлагат на съмнение автентичността им и истинността на отразените в тях
обстоятелства, следва да се приеме, че за тези периоди от предходните 28 дни
жалб.Й. не е управлявал товарен автомобил, попадащ в обхвата на
Регламент/ЕО/ 561/2006г. или AETR, поради което и на практика е нямало как
да представи изисканите му тахографски листи за този период, тъй като
такива не били създавани от тахографско устройство на автомобил
управляван от него. Респективно, жалб.Й. не е осъществил състава на
нарушението на чл.36, §.1, т./i/ от Регламент (ЕС) № 165/2014, изразяващо се
в непредставяне на тахографски листи за процесните периоди на предходните
28 дни.
Поради изложеното дотук, в тази му част, обжалваното наказателното
постановление следва да бъде отменено, като неправилно и несъобразно с
материалния закон.
По отношение нарушението по т.2 от НП:
От събраните по делото доказателствата се установява по несъмнен
начин, че състава на нарушението по чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, вр. чл.6,
ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от 3.07.2001г. е осъществен от обективна и
субективна страна от И. Й..
Съгласно чл.139, ал.1, т.2 от ЗДвП, Движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които
не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие
и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за
участниците в движението. Съобразно чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от
3.07.2001г., допустимата максимална маса на ППС от категорията на
процесното - моторно превозно средство с две оси, с полуремарке с три оси
за движение по пътищата, отворени за обществено ползване е 40 тона.
Действително, в наказателното постановление, за разлика от
възприетото в АУАН, административнонаказващият орган приел, че към
нарушението е относима разпоредбата на чл.6, ал.1, т.6, б.“б“ от Наредба №11
от 3.07.2001г. според която, допустимата максимална маса на моторни
превозни средства с три оси е 25 t (26 t). Доколкото по делото бе установено
5
по безспорен начин, че процесният товарен автомобил е състав от ППС -
моторно превозно средство с две оси и полуремарке с три оси, очевидно
сочената от АНО норма от наредбата е неотносима. Това обаче, по мнение на
Съда не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила,
ограничило правото на защита на жалбоподателя, тъй като при описанието на
нарушението, както в АУАН, така и в НП ясно и категорично било посочено,
че допустимата максимална маса за проверявания товарен автомобил е
40 000кг., а превишението е с 18 320кг. По този начин било направено
недвусмислено и разбираемо описание на нарушението, даващо възможност
на нарушителя да разбере в какво нарушение е обвинен и да реализира
пълноценно правото си на защита.
От събраните по делото доказателства – представените на
проверяващите от жалб.Й. товарителница и пътна /прехвърлителна/ разписка,
безспорно се установява, че в момента на проверката общата маса на състава
от пътни превозни средства – влекач с две оси и полуремарке с три оси и
товара-пшеница, възлиза на 58 320кг. При това положение, очевидно е налице
превишение на допустимата максимална маса на ППС от категорията на
процесното с 18 320кг. Нито в хода на проверката на инспекторите от
РД“АА“-Русе, нито впоследствие и до приключване съдебното следствие
пред въззивния съд, жалбоподателя е представил разрешителното за
движение на извънгабаритно ППС /каквото е и процесното, съобразно
легалното определение на §1, т.1 от ДР на Наредба №11/2001г./, издадено по
реда на Раздел IV от Наредбата.
Следователно водача на автомобила – жалб.И. Й. е нарушил забраната,
въведена с цитираните по-горе разпоредби, а именно да управлява по
пътищата отворени за обществено ползване пътно превозно средство с маса
която надвишава нормите, установени от министъра на регионалното
развитие и благоустройството. Жалбоподателя съзнавал, че общото тегло на
ППС и товара превишават 40т., както и обстоятелството, че липсва издадено
надлежно разрешително и документ установяващ плащането на съответна
такса за движение на тежко ППС, по отношение на товарния автомобил и
товара за 30.06.2020г., и въпреки наличните представи предприел управление
на ППС – МПС с две оси и свързано полуремарке с три оси с обща маса,
надвишаваща определените норми в наредбата посочена по-горе.
6
Неоснователни са твърденията на процесуалния представител на
жалбоподателя, че не са събрани безспорни доказателства, които да сочат към
момента на проверката каква е била действителната обща маса на процесния
товарен автомобил. Тази маса, както се установява от показанията на свид.К.
и от приобщените от Съда товарителница и пътна /прехвърлителна/ разписка,
в случая била установена въз основа на документи, издадени при
натоварването на автомобила. Не се оспорва, че пътната /прехвърлителна/
разписка е подписан от жалбоподателя, в качеството му на водача на ППС, с
което той очевидно приел данните от измерването без възражения.
Истинността на представените документи за товара не били оспорени от
жалбоподателя нито в хода на проверката на място, нито в хода на съдебното
производство. Следва да се отбележи също така, че сочената в жалбата
разпоредба на чл.35, ал.3 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. въвежда
задължение на контролните органи да извършат собствено измерване с
електронна везна, но само в случаите, в които се извършва проверка за
съответствието между масата и габаритните размери на извънгабаритно и/или
тежко ППС със записаните данни в разрешителното по чл.8, ал.2 и ал.3 от
наредбата и в документа за платена такса по чл.14, ал.3, но доколкото такова
разрешително за превоза, извършван от жалб.Й. не е издавано, разглежданият
случай явно не е такъв и тази норма е неотносима.
При тези обстоятелства правилно АНО ангажирал административно-
наказателната отговорност на жалб.И. Й. за нарушението по чл.139, ал.1, т.2,
пр.2 от ЗДвП, вр. чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от 3.07.2001г.
Правилно е приложена и санкционната норма на чл.177, ал.3, т.1, пр.2
от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който
без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с
размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени
от министъра на регионалното развитие и благоустройството.
В същото време обаче Съдът намира, че определената на И. Й. глоба за
това нарушение, в максималния размер, се явява несправедлива и не
съответства на обществената опасност на дееца. Безспорно, всяко наказание
следва да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с
различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до
7
извършване на нарушението. В конкретния случай
административнонаказващият орган наложил санкцията в посоченият размер,
без да са изложени аргументи в подкрепа на необходимостта от такъв размер.
При така определената глоба, по мнение на Съда, наказващия орган не
отчел налични смекчаващи отговорността обстоятелства, а именно липсата на
предходни нарушения налагани на жалб.Й. /при липса на доказателства за
противното/, трудовата му ангажираност, както и обстоятелството, че същият
е наемен работник с относително ниско трудово възнаграждение
/удостоверение на л.19/, и като такъв, за него глоба в наложения размер би
била със значителен негативен финансов ефект.
Предвид изложеното и отчитайки от друга страна същественото
надвишаване на допустимата максимална маса – с повече от 45%, размера на
санкцията се явява необосновано завишен и следва да бъде намален до
границите около средата на предвиденото в санкционната норма на чл.177,
ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, а именно в размер на 1800.00лв.
По делото жалбоподателя И. Й. се представлявал от упълномощен
процесуален представител – адв.П.И. от АК-Варна, на която заплатил хонорар
в размер на 350.00лв., съобразно приложените по делото адвокатско
пълномощно и договор за правна помощ. В писмени становища по делото,
адв.И. претендира присъждането на разноските за адвокатско
възнаграждение.
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административно-процесуалния кодекс. Съобразно чл.143, ал.1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
Доколкото в случая не е налице пълна отмяна на административният
акт, а наказателното постановление е отменено само в една негова част и
8
изменено в другата, то съобразно чл.144 от АПК, следва да намери
приложение нормата на чл.78, ал.3 от ГПК. При това положение на
жалбоподателя се дължат разноски за един адвокат, съразмерно с
отхвърлената част от иска /общия размер на наложените глоби по НП минус
отменения размер/, която в конкретният случай е 2700лв., съответно,
дължимата на жалбоподателя сума за разноски е 210.00лв.
Според легалното определение на §1, т.6 от ДР на АПК „Поемане на
разноски от административен орган" е поемане на разноските от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Административнонаказващ орган в настоящият случай е Директора на
РД „АА“-Русе, част от структурата на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“.
С оглед на изложеното, понастоящем Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ следва да бъде осъдена да заплати на
жалбоподателя И. Х. Й., от гр.Варна, ЕГН-********** разноските за
адвокатско възнаграждение в размер от 210.00лв.
Възражението на административнонаказващият орган за прекомерност
на заплатения адвокатски хонорар, е неоснователно, тъй като претендираният
и уважен от Съда размер на адвокатското възнаграждение, не надвишава
размера по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и е адекватен на
осъществената от процесуалният представител защита.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0000977/31.07.2020г. на
Директора на РД “Автомобилна администрация” гр.Русе, в частта му с която
- за нарушение по чл.36, §.1, т./i/ от Регламент (ЕС) № 165/2014 на
Европейския Парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 година относно
тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) №
3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните
за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент
9
(ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране
на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт и на осн. чл.93в, ал.17, т.1 от Закона за
автомобилните превози на И. Х. Й., от гр.Варна, ЕГН-********** е наложено
наказание “Глоба” в размер на 1500.00лв.
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 38-0000977/31.07.2020г. на
Директора на РД “Автомобилна администрация” гр.Русе, с което на осн.
чл.177, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП на И. Х. Й., от гр.Варна, ЕГН-********** е
наложена “Глоба” в размер на 3000.00лв., за извършено нарушение по по
чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от ЗДвП, вр. чл.6, ал.1, т.6, б.“б“ от Наредба №11 от
3.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства, като
НАМАЛЯВА размера на наложената „Глоба“ на 1800.00/хиляда и
осемстотин/лв.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-
0000977/31.07.2020г. на Директора на РД “Автомобилна администрация”
гр.Русе в останалата му част.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, да
заплати на И. Х. Й., от гр.Варна, ЕГН-**********, направените от него
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 210.00/двеста и десет/лв.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10