Р Е Ш Е Н И Е №112
гр.
София, 09.10.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски окръжен съд, търговско
отделение, ІV-ти състав, в публично заседание на четиринадесети септември две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА
при участието на секретаря Цветанка Павлова, като
разгледа докладваното от съдията търг. д. № 156 по описа за 2016 г. на СОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Ф.Б.Я. е подал искова молба срещу Я.Г.Е., с която са
предявени обективно съединени искове за установяване съществуването на
вземанията му за следните суми, за които е издадена заповед № 4 от 25.01.2016
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по
ч. гр. д. № 00011/2016 г. по описа на РС - Етрополе: сумата от 20333 евро,
представляваща част от вземането по запис на заповед от 09.05.2013 г. /съгласно
уточняваща молба от 13.03.2017 г./, издаден от Я.Г.Е. за сумата от 122000 евро,
с падеж 31.12.2013 г.; законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 25.01.2016 г., до окончателното
плащане. Твърди се в исковата молба, че с посочения запис на заповед
ответницата се задължила неотменимо и безусловно да плати на ищеца сумата от
122000 евро на падежа - 31.12.2013 г., с място на плащане в гр. С.. На падежа издателят на записа на заповед не платил
сумата, поради което ищецът подал заявление до РС - Етрополе за издаване на
заповед за незабавно изпълнение, което било уважено и били издадени заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на които било образувано и
изпълнително дело пред ЧСИ Р. М., рег. № 790 от КЧСИ. Поради постъпило възражение от
длъжника срещу заповедта за изпълнение се предявяват настоящите искове.
Исковете
са с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
Ответницата Я.Г.Е. е подала отговор на исковата молба,
но след срока за това, поради което съдът е приел, че процесуалното действие не
е извършено.
Софийски окръжен съд, след преценка на доказателствата
по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна
страна:
Исковете са процесуално
допустими, а при разглеждането им по същество съдът намира следното:
По главния иск за
установяване съществуването на вземането по записа на заповед:
Видно от представения запис на заповед, същият съдържа всички
реквизити по чл. 535 ТЗ и материализира поемане на безусловно задължение от
ответницата към ищеца за плащане на
сумата от 122000 евро с настъпил на 31.12.2013 г. падеж. Записът на заповед не
е предявен за плащане съгласно изискването на чл. 491 ТЗ, но съгласно
задължителната съдебна практика /ТР № 1 от 28.12.2005 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2004 г., ОСТК/ предявяването на записа на заповед за плащане преди подаването
на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение не е условие за
уважаване на заявлението, съответно на установителния иск.
С оглед абстрактния
характер на записа на заповед и липсата на твърдения и оспорвания от страна на
ответницата /поради подаване на отговора на исковата молба след изтичане на
срока по чл. 367, ал. 1 ГПК/ не са налице други правно-релевантни факти.
Съобразно изложеното
главният иск следва да бъде уважен.
По акцесорния иск за
установяване съществуването на вземането за лихва:
С оглед изводите за основателност на главния иск
основателен е и акцесорният иск за установяване съществуването на вземането на
ищеца за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата на
главницата. Същият обаче следва да бъде уважен не за периода от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до
окончателното плащане, а за периода от датата на получаване на заповедта за
незабавно изпълнение от длъжника /с което записът на заповед е предявен за
плащане и длъжникът изпада в забава/ до окончателното плащане. От
доказателствата по делото е видно, че ответницата е получила ПДИ и препис от
заповедта за незабавно изпълнение на 20.07.2016 г., съответно акцесорният иск
следва да бъде уважен за периода от таза дата до окончателното плащане, а за
периода от 25.01.2016 г. /датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение/ до
19.07.2016 г. вкл. искът следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото искането на ищеца за
присъждане на разноските в заповедното и в настоящото производство е
основателно. За настоящото производство се претендират съобразно представения
списък разноски в размер на 2795.36 лв. /държавна такса в размер на 795.36 лв.
и възнаграждение на адвокат в размер на 2000 лв./. От доказателствата по делото
обаче не се установява ищецът реално да е направил разноски за адвокат
/съгласно представения договор за правна защита и съдействие уговореното
възнаграждение в размер на 2000 лв. е платено по банков път, но доказателства
за плащането по банков път не са представени, а при плащане по банков път
договорът не може да служи като разписка, а следва задължително да се
представят надлежни доказателства за плащането - ТР № 6 /2013 г. на ВКС по
тълк. д. № 6 /2012 г. на ОСГТК, т. 1/. С оглед изложеното на ищеца следва да се
присъдят само разноските за държавна такса в настоящото производство. В
заповедното производство ищецът е направил разноски съобразно представения
списък и доказателствата по делото в размер на 1493.36 лв. /държавна такса в
размер на 795.36 лв. и възнаграждение на адвокат в размер на 698 лв./, тези
разноски се претендират и съответно следва да бъдат присъдени.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Я.Г.Е. с ЕГН ********** *** съществуването
на вземанията на Ф.Б.Я. с ЕГН ********** *** за следните суми, за които е издадена
заповед № 4 от 25.01.2016 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 00011/2016 г. по описа на РС - Етрополе:
сумата от 20333 /двадесет хиляди триста тридесет и три/ евро, представляваща
част от вземането по запис на заповед от 09.05.2013 г., издаден от Я.Г.Е. за
сумата от 122000 евро, с падеж 31.12.2013 г.; законната лихва върху сумата,
считано от 20.07.2016 г. /датата на получаване на поканата за доброволно
изпълнение с препис от заповедта за незабавно изпълнение/ до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска досежно
лихвата за периода от 25.01.2016 г. /датата на подаване на заявлението по чл.
417 ГПК/ до 19.07.2016 г. /вкл./.
ОСЪЖДА Я.Г.Е. с ЕГН ********** *** да плати на Ф.Б.Я. с ЕГН **********
*** сумата от 795.36 лв. /седемстотин деветдесет и пет лева и тридесет и шест
стотинки/, представляваща разноски в настоящото производство за държавна такса.
ОСЪЖДА Я.Г.Е. с ЕГН ********** *** да плати на Ф.Б.Я. с ЕГН **********
*** сумата от 1493.36 лв. /хиляда четиристотин деветдесет и три лева и тридесет
и шест стотинки/, представляваща разноски в заповедното производство по ч. гр.
д. № 00011/2016 г. по описа на РС - Етрополе - 698 лв. за възнаграждение на
адвокат и 795.36 лв. за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: