Протокол по дело №578/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 869
Дата: 20 май 2022 г. (в сила от 20 май 2022 г.)
Съдия: Мл.С. Александър Валентинов Цветков
Дело: 20223100500578
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 март 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 869
гр. Варна, 19.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Юлия Р. Бажлекова

мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
Сложи за разглеждане докладваното от мл.с. Александър В. Цветков
Въззивно гражданско дело № 20223100500578 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:46 часа се явиха:
Въззивникът АЛ. Н. СТ., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.
Б.Б., редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Въззиваемата страна Ф. ИДР. ОСМ., редовно призована, не се явява,
представлява се от адв. М. Д., редовно упълномощена и приета от съда от преди. и мл. Адв.
А. Д.

АДВ. Б.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като взе предвид редовно проведената процедура по призоваване на
страните по делото, след спазване разпоредбата на чл. 273 вр. чл. 142, ал. 1, пр. ІІ от ГПК,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода и разглеждането на делото, поради
което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК, пристъпва към доклад на жалбата и
отговора по нея:
1

Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от АЛ. Н. СТ., чрез процесуален представител
адв. Б.Б., въззивна жалба срещу Решение № 262724 от 29.10.2021 г., постановено по гр.д. №
13317/2019 г., по описа на Районен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените от
жалбоподателя срещу Ф. ИДР. ОСМ. обективно евентуално съединени искове, както следва:
1./ иск с правно основание чл. 23 ал. 1 от СК за приемане за установено в отношенията
между страните, че придобитият по време на брака им, по силата на Нотариален акт № 224,
том II, рег.№6521, дело № 408 от 2000 год. недвижим имот-сграда и земя, а именно:
Апартамент № 13, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
72709.501.290.1.13, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД-18-29/23.04.2015 г. на ИД на АГКК, находящ се в сграда с идентификатор
72709.501.290.1, с адрес: село Тополи, област Варненска, улица *****, жилищен блок А,
етаж 5, , както и 6,8823% идеални части от общите части на сградата, ведно с 126,00 кв.м.
идеални части от дворното място с идентификатор 72709.501.290, в което е построена
сградата, цялото с площ от 5 730 кв.м. е придобит изцяло с лично имущество на АЛ. Н. СТ.
и е негова лична собственост; 2./ иск с правно основание чл. 23, ал. 2 от СК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищецът притежава в лична собственост
12000/12300 ид. части придобитият по време на брака им гореописан недвижим имот,
поради частична трансформация на лични средства на АЛ. Н. СТ..

Въззивникът изразява становище, че обжалваното решение е неправилно, като
постановено при нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила,
както и че същото е необосновано. Сочи, че със събраните в хода на производството
многобройни писмени и гласни доказателства е доказал по категоричен начин личния
характер на придобитото имущество. Жалбоподателят оспорва като абсолютно
незаконосъобразни изводите на съда, че договорът за дарение, сключен между него и
неговата майка Зинаида Стоянова е антидатиран и изготвен за целите на настоящото
производство. Твърди в този смисъл, че чрез свидетелските показания е установил
истинността на документа, като от изслушаната Съдебно-графологична експертиза се
доказвало с категоричност, че подписът положен върху договора е именно на Зинаида С.а.
Сочи, че не съществува нормативно изискване договорът да бъде с нотариална заверка,
както неправилно е приел съда. На следващо място твърди, че в становището си Ф. ИДР.
ОСМ. заявила, че „средствата са дарени за семейството, а не лично на ищеца“, с което
самата ответница признала за извършеното дарение от страна на майката на ищеца. По
подробно изложени съображения оспорва извода на първоинстанционния съд, че
показанията на свидетелите Зинаида С.а и Атанас Пирински са противоречиви, като счита,
че такова противоречие е налице с показанията на разпитаните по инициатива на ответната
страна свидетели. В заключение въззивникът твърди, че първоинстанционният съд не е
изпълнил задължението си, произтичащо от разпоредбите на чл. 12 и чл. 235 от ГПК да
2
постанови решението си въз основа на доказани, съобразно правилата за доказателствената
тежест правно релевантни факти, като обсъди всички допустими и относими доказателства,
възраженията и доводите на страните. По гореизложените съображения моли за отмяна на
обжалваното решение и уважаване на исковете с присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от Ф. ИДР. ОСМ., чрез адв. М.
Д.-Добрева, с който жалбата се оспорва като неоснователна и се претендира потвърждаване
на решението, като постановено в съответствие с материалния закон, процесуалните
правила и обосновано. Сочи, се че първоинстанционният съд внимателно и поотделно е
разгледал и обсъдил всички доказателства за установяване на релевантните за изхода на
спора доказани факти и обстоятелства. Въззиваемата твърди още, че съдът правилно не е
кредитирал представения договор за дарение на две самостоятелни основания- че в
качеството на трето лице може да бъде увредена от антидатирането на документа, както и че
същият не кореспондира с твърденията изложени в исковата молба, а им противоречи. Сочи,
че изводът на първоинстанционния съд, че ищецът не е доказал безспорно и категорично
размера на вложените средства, които имат личен произход и влагането им при придобиване
на имота, е правилен и е основан на подробна преценка на всички доказателства по делото.
Позовавайки се на съдебна практика на ВКС излага твърдения, че при придобиване на името
на единия съпруг е изключена трансформацията на лично имущество на другия съпруг. По
изложените съображения отправя искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на извършените съдебноделоводни разноски.

АДВ. Б.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Поддържам депозираната
въззивна жалба, оспорвам отговора.
АДВ. Д.: Запозната съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба,
поддържам отговора. Моля да се допълни докладът със следните обстоятелства, които са
съществени и кореспондират с нашите възражения: обстоятелството, че апартаментът е
закупен на името на доверителката ми; обстоятелството, че същата е внесла средствата за
закупуване на имота и обстоятелството, че не е налице обективна пречка катов страна в
окончателния договор да бъде вписан и въззивникът. Ако бъдат вписани тези обстоятелства,
на това основание се гради нашата защита.

СЪДЪТ по доказателствените искания на страните:

АДВ. Б.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.
АДВ. Д.: Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски.
Възразявам за прекомерност на разноските на насрещната страна.
3

С оглед изявленията на страните и по представените от тях списъци на разноски и
доказателства за реализирането им, СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представените от процесуалните представители
на страните списъци на разноски, придружени с доказателства за извършени такива.

СЪДЪТ, като взе предвид поведението на страните и изчерпаните им
доказателствени искания, намира, че са налице предпоставките за даване ход на устните
състезания, поради което и на основание чл. 268, ал. 3 от ГПК

О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

АДВ. Б.: Поддържам въззивната жалба срещу решението на ВРС като считам
същото за неправилно. Моля да го отмените и постановите друго, с което да уважите иска.
Предявили сме два иска, единият на основание чл. 23, ал. 1 СК, а другият, в режим на
евентуалност по чл. 23, ал. 2 СК като сме претендирали за 12000/12300 ид. ч. по-голям
принос, с оглед на това, че е имал по-големи възможности. Въззиваемата в този период не е
работила и не е имала доходи. Доверителят ми с помощта на родителите си е допринесъл
значително за закупуване на жилището. ВРС събра относимите по делото доказателства.
Фактическата обстановка е следната: Страните са били младо семейство като въззиваемата
не е работила в него момент. Използвана е правна възможност за това, че нейните родители
са били наематели на ведомствено жилище и са подали молба, с която тя като техен
наследник, тъй като те са емигрирали в Турция, да направи искане за закупуване на
ведомственото жилище. По тази причина твърди, че жилището било закупено на нейно име
и че средствата по договора за закупуване били внесени за името на въззиваемата. Това е
така, защото тя е имала право да закупи това ведомствено жилище при ликвидацията на
Консервен комбинат „Янко Костов“. Тя, за да ползва майчински, е била записана като
работник там видно от трудовата й книжка, която е в делото. Няма спор, че страните са
нямали доходи има и доказателства – писмени, както по отношение на договора за дарение
така и по отношение на представените документи за налични значителни суми във валута на
името на родителите на доверителя ми, от които са теглени суми в периода, в който е
закупено жилището, потвърдено от свидетелските показания. От гледна точка на
последователността на свидетелските показания че родителите са изтеглили суми и са
4
закупили апартаменти, както на него, така и на неговата сестра и че те са хората закупили
жилището. Въззиваемата се опита да твърди неуспешно, че родителите й имат принос в
закупуване на жилщето с 1000 долара, които бащата бил донесъл, но разглеждайки неговите
обяснения и сравнявайки ги с обясненията на всички останали свидетели по делото се
установява, че такова плащане не е имало и че той е бил само придружител на родителите на
доверителя ми при внасянето на сумите. С оглед на това считам, че ВРС неправилно е
оценил фактите по делото и въз основа на тях е направил неправилен извод, който се свежда
до две неща: или твърдението, което е доказано, че изцяло сумата при закупване на
жилището, макар вписан на името на Фатме се води формално на нейно име, защото е имала
право да го закупи, или ще трябва да приемете в режим на евентуалност, че в
изключителната част средствата за закупуване на жилището имат извънсемеен произход.
Налице е частична трансформация на лични средства. Моля да отмените решението и
уважите исковете. Моля да ни присъдите направените по делото разноски.

АДВ. Д.: Моля да оставите без уважение предвената въззивна жалба като
неоснователна и потвърдите решението като правилно и законосъобразно. Във връзка с
доводите на въззивника моля да вземете предвид, че по делото е безспорно доказано, че като
купувач на съседно жилище във ведомствената сграда от същия продавач е закупила
жилище и сестрата на въззивника. Има достатъчно доказателства – нотариален акт и
доказателства за внасяне на сумата от сестрата, която не е правоимаща, т.к. не е работила в
това предприятие. Твърдението, че жилището е закупено на името на доверителката ми като
правоимащ не отговаря на доказаните факти по делото. Съдът е взел предвид, че ищецът не
е успял да докаже кумулативното наличие на адекватни обстоятелства - размера на
вложените средства, имащи личен произход и са еквивалентни на придобивната стойност на
имота и влагането им при придобиването му. Въззивникът заявява противоречиви факти –
първоначално, че дарител е баща му, по-късно договор за дарение от майка му и с нищо не
доказва, че именно тези средства, които са постъпили по силата на този договор за дарение
са тези средства, вложени в закупуване на имота, освен обстоятелството, че същият договор
е антидатиран и са налице противоречиви свидетелски показания на свидетелите Атанас
Пирински и Зинаида С.а относно момента и начина на предаване на дарените средства.
Съобразно трайната съдебна практика на ВКС, при придобиване на имота на единия съпруг
е изключена трансформация на лично имущество на другия съпруг. Моля за възможност да
представя писмени бележки.
МЛ. АДВ. Д.: Подкрепям становището на адв. Д..

АДВ. Б.: Относно договора, правното основание, с което е закупено жилището е
наличие на трудово правоотношение на родителите на въззиваемата. По какъв начин е
закупено другото жилище е без значение. Ведомствените жилища по наредба са били
продавани на специална занижена цена на работници, работили дълго време в
предприятието. Относно договора за дарение установено е по делото, че доверителят ми не е
5
внасял лично сумите, защото по него време и бащата и сина /доверителят ми/ са пътували по
корабите и по тази причина не са били тук и действията са извършвани от майката на
доверителя ми, която е разполагала със средствата.

СЪДЪТ като взе предвид, че делото е разяснено, на основание чл. 273 вр. чл. 149, ал.
2 от ГПК обявява устните състезания за приключили и посочва, че ще обяви решението си в
законоустановения срок.
На основание чл. 149, ал. 3 от ГПК по искането на процесуалния представител на
въззиваемата, съдът определя 3-дневен срок след изготвяне на протокола за представяне на
писмена защита по делото с препис за другата страна.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:02 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6