РЕШЕНИЕ
№ 13424
гр. София, 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 139 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ДОРОТЕЯ ЦВ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ КР. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110102132 по описа за 2022 година
Подадена е молба с правно основание чл. 8 ЗЗДН.
С молба, вх. № 115961/29.12.2021 г., молителят А. Д. М. като процесуален
субституент на детето си А. А. М., род. ************* г., твърди, че ответницата К. Р. И.,
майка на детето и негова бивша фактическа съжителка, извършвала актове на домашно
насилие по отношение на детето в периода 18.12.2021 г.-29.12.2023 г. (периодът 29.11.2021
г.-17.12.2021 г. е предмет на разглеждане по друго дело) Детето имало двустранна слухова
увреда, като молителят поел инициативата да запише детето на изучаване на жестов език в
Академия за деца от Глухата общност „*************“. Майката обаче, при която било
детето през дните от работната седмица, неаргументирано отказвала да води детето на
рехабилитация и занимания там. С това свое поведение майката лишавала детето от
възможността и неговото право да изучава българския жестов език съгласно чл. 3 от Закона
за българския жестов език, както и застрашавала сериозно неговото развитие и възможности
за социализация. Твърдят се и други актове на домашно насилие от същия вид извън
процесуално-преклузивния срок по чл. 10 ЗЗДН. Моли за издаване на заповед за защита от
домашно насилие по отношение на съпругата. Претендира разноски.
С молба, вх. № 8150/18.01.2022 г., молителят А. Д. М. като процесуален субституент
на детето си А. А. М., род. ************* г., твърди, че ответницата К. Р. И., майка на
детето и негова бивша фактическа съжителка, извършвала актове на домашно насилие по
отношение на детето в периода 18.12.2021 г.-18.01.2022 г. Детето имало рядка генетична
слухова увреда, доказана причина за Baraitser Winter 2 синдром. Молителят поел
инициативата да запише детето на изучаване на жестов език в Академия за деца от Глухата
общност „*************“. Майката обаче, при която било детето през дните от работната
седмица, неаргументирано отказвала да води детето на рехабилитация и занимания там,
неглижирала изобщо лечението и рехабилитацията на детето, обадила се и изразила
несъгласие детето да посещава тази академия. С това свое поведение майката лишавала
1
детето от възможността и неговото право да изучава българския жестов език съгласно чл. 3
от Закона за българския жестов език, както и застрашавала сериозно неговото развитие и
възможности за социализация. Твърдят се и други актове на домашно насилие от същия вид
извън процесуално-преклузивния срок по чл. 10 ЗЗДН. Моли за издаване на заповед за
защита от домашно насилие по отношение на съпругата. Претендира разноски.
Молителката А. А. М., конституирана по реда на чл. 9, ал. 2 ЗЗДН, чрез особения
представител адв. Д., оспорва молбата. Счита, че не е доказано ответницата да е
осъществила актове на домашно насилие по отношението на детето.
Ответницата К. Р. И. оспорва молбите като неоснователни. Сочи, че упражнява
родителските права по отношение на детето изцяло в негов интерес и с цел най-добрата
рехабилитация на детето. Между страните имало спор в кое учебно заведение да учи и как
да се социализира детето, както и дали да учи основно жестов език, или да ползва по-
разпространения орален метод на усвояване на говоримия български език
(сурдопедагогическа рехабилитация), което не било домашно насилие. Моли за отхвърляне
на молбата. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По молбите с правно основание чл. 8 ЗЗДН
Молбата цели постановяването на мярка за защита от домашно насилие. Актът на
домашно насилие по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН е в преобладаващия случай умишлен акт на
извършителя – такъв, при който той съзнава насилническия, омаловажаващия характер на
действието си. Актът на домашно насилие по чл. 2, ал. 2 ЗЗДН, наопаки, може да бъде преди
всичко извършен по непредпазливост – всеки, който извършва акт на домашно насилие към
друго лице в присъствието на дете действа най-малкото непредпазливо по отношение
възможността да увреди психиката на детето или най-малкото да уплаши детето. Защита по
реда на ЗЗДН може да се търси при актове, извършени от лица, посочени в разпоредбата на
чл. 3 ЗЗДН, от пострадалите лица. Защита може да се търси и в името на други лица в
хипотезите на процесуална субституция – чл. 8, т.т. 2, 3 и 4 ЗЗДН.
Мерките за закрила от домашно насилие по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, макар и прилагани при
установяване на конкретни актове на домашно насилие, не представляват наказания,
налагани на извършителя, а мерки за защита на пострадалото лице. Те не целят да
въздействат предупредително и възпитателно върху психиката на извършителя, за да може
той в бъдеще да има законосъобразно поведение и да има респект към спазване на
законовите и морално-етичните норми, а целят закрилата на пострадалото лице
понастоящем и в периода, в който действа мярката. Ето защо съдът може да наложи една
или дори няколко тежки мерки за закрила, макар конкретният извършен акт, за който съдът
е сезиран, да е наглед незначителен. Така съдът ще постъпи, ако констатира, че към датата
на устните състезания поведението и нагласите на извършителя са за продължаване на
насилническите действия. И обратно, съдът може да наложи най-леката мярка за закрила,
дори ако актът на домашно насилие е много тежко посегателство над пострадалото лице, ако
към датата на устните състезания по делото има обективни данни, че извършителят няма
изглед да продължава с насилническото си поведение – преустановил ги е окончателно. При
определянето на мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН съдът изследва както поведението на
извършителя, обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно
и последващо поведение на извършителя и на околните, което има значение за степента на
опасност пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие.
От друга страна, глобата по чл. 5, ал. 4 ЗЗДН несъмнено представлява наказание и за
индивидуализирането му съдът съобразява както тежестта на извършения акт на насилие,
така и обществената укоримост и опасност на извършителя и нуждата от превъзпитание.
2
Предпоставка за уважаване на молбата е установяването на процесните актове на
домашно насилие. При липсата на пълно и главно доказване на тези актове, молбата се
отхвърля. Ако бъдат установени те, съдът допълнително изследва и както поведението на
извършителя, обективирано в конкретния акт на домашно насилие, така и цялото предходно
и последващо поведение на извършителя и на околните, което има значение за степента на
опасност пострадалото лице да пострада от актове на домашно насилие.
В случая е безспорно, че страните са бивши фактически съжители, че имат общо
детето А. А. М., род. 18.07.2023 г., както и, че детето е освидетелствано с двустранна
несензорна загуба на слуха.
По молбите за защита
Молбите за защита са подадени от единия родител като процесуален субституент на
малолетно дете против другия родител. По същество описаните актове на домашно насилие,
приписвани на ответницата, са бездействия – майката, въпреки че е била уведомявана от
бащата за датите, на които трябва да заведе детето на рехабилитация и уроци по жестов
език, не е сторила това. Акт на домашно насилие по чл. 2 ЗЗДН може да бъде извършен и
чрез бездействие, ако това бездействие е противоправно и вредоносно, т.е. има
неблагоприятно отражение върху пострадалото от насилието лице. Не е достатъчно
бездействието да е противоправно, т.е. да има задължение за действие, което да не е
изпълнено, тъй като, ако приемем това, тогава неизпълнението на всяко едно правно
задължение за действие от какъвто и да е характер между лицата по чл. 3 ЗЗДН би
представлявало акт на домашно насилие, а това би направило ЗЗДН закон без собствено
приложно поле. Необходимо е актът да е умишлен и вредоносен.
По делото молителят, чиято е доказателствената тежест, не е установил към датата на
устните състезания за детето да има вреда от това, че майката не го е завела на изучаване на
жестов език в процесните дати и в избраната от бащата академия. Според показанията на св.
Ч., които съдът кредитира, детето не се отличава от другите деца по развитието си, а според
показанията на св. Б., които съдът също кредитира, понастоящем детето има сериозен
напредък в говора и също не се констатира увреждане на състоянието му поради
неизучаване на жестовия език.
Молбите за защита като недоказани следва да се отхвърлят.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има ответницата, на която се дължат
разноски в размер на 1700 лв. за адвокатски хонорар.
Пълнолетният молител следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда държавна
такса за производството в размер на 25 лв. и 1000 лв. разноски за особен представител на
основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН вр. т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.
д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС.
По действието на заповедта за незабавна защита:
На основание чл. 19 ЗЗДН заповедта за незабавна защита губи сила с постановяване
на настоящото решение. За по-голяма яснота заповедта за незабавна защита следва да бъде
изрично отменена от съда, на осн. чл. 253 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за загубила действие заповед за незабавна защита № 24331 от 17.03.2022
г., издадена по гр.д. № 2132/2022 г., СРС, 139-ти с-в, на основание чл. 19 ЗЗДН, и я
ОТМЕНЯ, на осн. чл. 253 ГПК.
3
ОТХВЪРЛЯ молба, вх. № 115961/29.12.2021 г., и молба, вх. № 8150/18.01.2022 на
А. Д. М. като процесуален субституент на детето А. А. М., род. 18.07.2023 г., против К. Р.
И., майка на детето и негова бивша фактическа съжителка, за твърдени актове на домашно
насилие по отношение на детето в периода 18.12.2021 г.-18.01.2022 г.
ОСЪЖДА А. Д. М., ЕГН **********, да заплати на К. Р. И. , ЕГН **********, на
осн. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. § 1 ЗР ЗЗДН сумата от 1700 лв., разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН А. Д. М., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на 1025 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен
срок от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).
Препис от решението да се връчи на страните, чрез пълномощниците им.
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУП – ОД МВР по
местоживеене на страните за сведение и изпълнение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4