Номер 286615.09.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – Варна
На 15.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Николай С. Стоянов
като разгледа докладваното от Николай С. Стоянов Гражданско дело № 20203100102577 по
описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по иск с правно основание чл.108 от ЗС на
„Напоителни системи“ ЕАД за установяване собственост на ищеца и осъждане на ответника
„Електроразпределение север“ АД да предаде на ищеца владение върху въздушен
електропровод (ВЕЛ) 20 Кv „Крояч“, с обща дължина 11 875м., преминаващ през землищата
на гр. Търговище, кв. Бряг и село Съединение при община Търговище и захранващ с ел.
енергия тези населени места.
Първоначално исковата молба е подадена в РС – Търговище, след което е изпратена
по подсъдност на ОС – Търговище с оглед посочената от ищеца цена на иска (пазарна
стойност на вещта) от 239 400.00лв.
След постъпване на отговора на исковата молба, с Определение от дата 18.08.2020г.
съставът на ОС – Търговище е приел възражението на ответника за местна неподсъдност на
делото по чл.105 ГПК и го е изпратил на ВОС.
При извършената служебна проверка на подсъдността съдебният състав на ВОС
преценява, че не е местно компетентен да се произнесе по предявения иск, по следните
съображения:
Съгласно чл.109 ГПК исковете за вещни права върху недвижими вещи, за делба на
съсобствен терен, за граници и за защита на нарушено владение по отношение на
недвижими имоти, се предявяват по мястото, където се намира имотът. Аналогична е
местната подсъдност и на облигационни искове, касаещи сделки с вещни права върху
недвижими имоти. Трайна е съдебната практика, че правилата на чл.109 ГПК касаят
всякакви недвижими вещи, независимо от буквалното записване „имоти“. Следователно за
да се разреши въпросът дали чл.109 ГПК е приложим при спор за собственост (при
установителен иск или/и при ревандикационен иск) следва да се изясни какви са характерът
и статутът на спорната вещ или вещно право.
Относими към това са разпоредбите на Закона за електростопанството (ДВ
бр.95/12.12.1975г. отм. ДВ бр. 64/16.07.1999г.), Закона за енергетиката и енергийната
ефективност (ДВ бр. 64/16.07.1999г., отм. ДВ бр.18/05.03.2004г.), Закона за енергийната
ефективност (ДВ бр.18/05.03.2004г., отменен с ДВ бр. 98 /14.11.2008г.), а актуалната уредба
е в Закона за енергетиката. При действието на първия посочен закон в областта на
енергетиката всички енергийни обекти са били държавна собственост. С приемането на
ЗЕЕЕ (1999г.), в пар.1, т.17 е било дадено легалното определение на понятието "енергиен
1
обект", а именно обект, в който или чрез който се извършва производство на електрическа
и/или топлинна енергия, добив или съхранение на природен газ, пренос, както и
преобразуване на параметрите или вида на електрическа и топлинна енергия и природен газ,
както и неговите спомагателни мрежи и съоръжения, разпределение на електрическа,
топлинна енергия или природен газ, както и неговите спомагателни мрежи и съоръжения. В
пар.1, т.19 от ДР на действащия ЗЕ е дадено определение на понятието електрическа уредба
– съвкупност от машини, съоръжения и апарати, предназначена за пренасяне, преобразуване
и разпределение на електрическа енергия.А в пар.1, т.23 ДР на ЗЕ е определено, че
„енергиен обект“ по ЗЕ е обект или съвкупност от обекти, с предназначение в него или
посредством него да се извършва производство на електрическа и/или топлинна енергия с
определена мощност, добив или съхранение на нефт или природен газ, пренос, както и
преобразуване на параметрите или вида на електрическа и топлинна енергия и природен газ,
нефт или нефтопродукти през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения,
разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен газ през мрежи, както и
техните спомагателни мрежи и съоръжения, без инсталациите на клиентите.
В настоящия случай няма спор между страните, а се потвърждава и от писмените
материали по делото, че процесният въздушен електропровод (ВЕЛ) 20 Кv „Крояч“, с обща
дължина 11 875м., преминаващ през землищата на гр. Търговище, кв. Бряг и село
Съединение при общ.Търговище, е предназначен за пренасяне, преобразуване и
разпределение на електрическа енергия, като чрез него се захранват с ел. енергия тези
населени места. Затова съдът приема, че той съставлява и енергиен обект по пар.1, т.23 от
ДР ЗЕ. Няма спор още и е видно и от приетите удостоверения за търпимост, че
електропроводът е бил изграден през 1987г. и че съставлява търпим строеж по см. на пар.16
от ПЗР ЗУТ. Няма спор и че самата кабелна линия е изградена върху стоманобетонни
стълбове (за което сочат и част от материалите към исковата молба). Няма спор също и че
електропроводът е присъединен към електрическата мрежа и функционира като част от нея.
От горното следва няколко важни извода. Първият от тях е, че с оглед изграждане на
електропровода през 1987г. на осн. чл. 60, ал.2, т.1 ЗЕЕЕ /1999г./ около него възникват
сервитутни зони по силата на закона, като съществуващ и заварен такъв към момента на
влизане в сила на закона, които на осн. пар.26, ал.1 ПЗР ЗЕ се запазват. Вторият е, че на осн.
пар.16 от ПЗР ЗУТ се касае за строеж по см. на пар.1, т.38 ЗУТ, който обаче не подлежи на
премахване, макар да би могъл да бъде обект на сделка – но само с конкретен съгонтрагент
и само за конкретни цели и предназначение. А третият извод следва точно от смисъла,
целите и предназначението на въздушния електропровод – да се пренася, да се преобразува,
да се разпределя и да се доставя електрическа енергия, така че в крайна сметка тя да
достигне до крайните битови и небитови потребители. А те в конкретния случай са всички
абонати в гр. Търговище, кв. Бряг и село Съединение при община Търговище, като
въздушното трасе на електропровода е цели 11 875м., тоест е налице и териториално
предвиждане на ситуирането на електропровода.
Въз основа на горните съображения съдът намира, че не би могло да се приеме, че
процесният въздушен електропровод несъмнено е движима вещ, с оглед на обсъдените му
статут, местоположение, цели и предназначение. При тези данни доктриналният критерий
дали вещта може да се отдели без значимо увреждане на самата вещ или на земята следва да
се разшири и в насоката на правна допустимост на това отделяне и на функционалността на
същото. И в този смисъл първо, след като не подлежи на премахване, то и не би следвало да
се счита отделянето нормативно допустимо. И второ след като е предвидено чрез
електропровода да бъдат захранвани с ел. енергия всички потребители в гр. Търговище, кв.
Бряг и село Съединение в общ. Търговище, то премахването би довело до пълното и трайно
лишаване на всички граждани в тези населени места от ел. енергия, което също е
недопустимо. Изобщо специфичната правна уредба на енергийните обекти и уредби по ЗЕ и
предназначението им може да мотивира изключване от общото понятие „движими вещи в
граждански оборот“.
2
По горните подробни съображения настоящият състав приема, че следва с оглед
конкретиката на случая да бъде приложена нормата на чл.109 ГПК и да бъде разгледан
спорът от ОС по местонахождението на обекта. Процесуално нормата цели обезпечаване на
съдопроизводствените действия по повод тончо на вещта – свидетели, експертизи и други,
което заедно с горното следва да се отчете, като кореспондиращ с формирания извод фактор.
По тези групи съображения настоящият състав счита, че компетентен да продължи
разглеждането на настоящото дело е съдът, който го е изпратил на ВОС, поради което ВОС
следва да повдигне спор по чл.122 ГПК.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА спор за подсъдност пред Апелативен съд - Варна , между Окръжен съд
– Варна и Окръжен съд – Търговище, за разглеждането на иска с правно основание чл.108 от
ЗС на „Напоителни системи“ ЕАД за установяване собственост на ищеца и осъждане на
ответника „Електроразпределение север“ АД да предаде на ищеца владение върху въздушен
електропровод (ВЕЛ) 20 Кv „Крояч“, с обща дължина от 11 875м., преминаващ през
землищата на гр. Търговище, кв. Бряг и село Съединение при община Търговище и
захранващ с ел. енергия тези населени места, на осн. чл.122 ГПК, чл.119 ГПК и чл.109 ГПК.
Делото да се изпрати на Апелативен съд - Варна за произнасяне.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3