Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 05.03.2015г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ състав, в
открито съдебно заседание, проведено на тринадесети февруари две хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря М.М., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8133/2013г. по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, с която е предявен иск за делба с правно
основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
Ищците С.Й.П. и П.П.П. твърдят, че заедно с ответницата С.Г.А. са
съсобственици на недвижим имот, представляващ ПИ № * по ПНИ на с.о. „*, община гр. * с площ от 685кв.м., при граници: ПИ
№ *, ведно с
построената в него сграда с площ от 27кв.м. по документ за собственост и
47кв.м. по скица, основан на твърдение за възникване на съсобствеността, както
следва: 1/2 ид.ч. за ищците С.Й.П. и П.П.П. в режим на СИО по силата на договор
за покупко- продажба, обективиран в нот. акт *, дело № *. и 1/2ид.ч. за ответницата С.Г.А.
по силата на договор за продажба, обективиран в нот. акт № *, дело № *. и прекратена СИО с * с решение от *. по описа на ВРС, * състав.
В исковата молба ищците твърдят, че по време на брака
си придобили собствеността върху описания горе имот с договор за покупко-
продажба, обективиран в НА № *г. През *. узнали, че продавачът им не е изключителен
собственик на имота, тъй като е придобит по време на брака му с ответницата А..
Ето защо, молбата е за допускане на съдебна делба на съсобствения имот при
равни квоти- по ½ ид.ч. за ищците в режим на СИО и ответницата.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил
отговор от ответницата. Не се оспорват фактическите твърдения относно наличието
на съсобственост между страните, възникнала на твърдяните придобивни основания.
Не се оспорват и квотите на страните в съсобствеността. Приета е за съвместно
разглеждане претенция на ответницата с правно основание чл. 344, ал.2 ГПК.
В с.з. ищците чрез процесуалния си
представител, поддържат исковата си молба.
Ответната страна поддържа отговора.
Съдът, след преценка на събраните по
делото писмени доказателства и по вътрешно убеждение, приема за установено
следното от фактическа страна:
С НА № *. на нотариус рег. № *, с район на действие ВРС,
обективиращ договор за покупко- продажба * е придобил собствеността върху
600кв.м.ид.ч. от имот № *, находящ се в землището на с. *, цялото с площ от 700кв.м., ведно с
построената в него сграда с площ от 27кв.м.
С влязло в сила решение от *. по гр.д. № *. е бил прекратен гражданския брак
на *и С. *, сключен с акт № *.
С НА № *. на нотариус рег. № *, с район на действие ВРС,
обективиращ договор за покупко- продажба * е прехвърлил на С.Й.П.
собствеността върху 600кв.м.ид.ч. от притежавания от него имот, представляващ имот
№ *, находящ се в
землището на с. *, община *, цялото с площ от 700кв.м., ведно с построената в него
сграда с площ от 27кв.м.
От представеното копие на
удостоверение за граждански брак е видно, че С.П. и * П. са сключили граждански брак на *.
С влязло в сила съдебно решение от **. по гр.д. № *. по описа на ВРС С. и * са били осъдени да предадат
владението върху 1/2ид.ч. от имота предмет на договора за покупко- продажба
обективиран в НА № *. на нотариус рег. № *, с район на действие ВРС, на
основание чл. 108 ЗС, както и е отменен посочения нотариален акт в частта, в
която С.П. се легитимира като собственик на ½ ид.ч. на имота.
По делото са представени копие на
нотариални покани от ответницата до ищците, връчени на *. и на *., с които ответницата е поискала
заплащане на обезщетение за лишаването й от ползването на имота.
Във връзка с установяване
едноличното ползване на целия имот от ищците и лишаване ответницата от достъп
до него по делото са разпитани свидетелите Г.Д. /на ищците/ и */на ответницата/. От показанията на
св. Д. става ясно, че същият притежава в съседство имот. Познава ищците от *., когато са се настанили в имота. Всеки
ден минавал покрай имота с колата си, карал бавно и като ищците са двора се
заприказвали. Описва го като дворно място, със стабилна ограда, входна вратичка
и портална врата за автомобил, с изградена постройка на един етаж. В двора
имало дървета и градинка. През *6г. видял в двора ответницата, като от П. чувал, че тя иска
да продава имота. Св. * не познава ищците. Знаел за имота на С., тъй като преди 8г.
тя го помолила да заведе съдебен изпълнител и адвоката си там. Тогава имало и
полиция. Влезли през странична врата, тъй като нямали ключ, а съдебният
изпълнител я накарал да сложи свои катинари. По това време в имота имало един
мъж, който се ядосал и полицаите го предупредили да се държи прилично.
4-5месеца по- късно, когато отишли на имота, нейните катинари ги нямало и не
успяли да влязат. За последно ходил преди два месеца, за да води вещо лице.
Посочва, че в имота бил мъжът, който им отворил вратата. На С. ключът не
ставал.
От заключението на в.л. Ю.П. по
изслушано заключение на съдебно оценителна експертиза, което съдът кредитира
като изготвено след извършен оглед на място, съобразено с местоположението,
състоянието на имота и базирано на актуално проучване на пазара на недвижимите
имоти се установява, че средният пазарен месечен наем на имота е в размер на
292лева.
От така установеното, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е конститутивен иск за
съдебна делба с правно основание чл. 34, ал.1 ЗС. Производството е в първа
фаза, по допускане на делбата. Тук съдът изследва въпросите за:
наличието на съсобственост между съделителите върху имуществото предмет на
делбата, основанието на което същата е възникнала, между кои лица и за кои
имоти ще се извърши делбата, както и каква е частта на всеки съделител в
съсобствеността.
В разглеждания случай съдебният
състав намира, че:
Между страните не съществува спор относно наличието
на съсобственост помежду им в процесния имот. Налице са надлежни титули за
собственост, съобразно въведените в процеса придобивни основания.
Ищците С. и П. Пеневи се легитимират
като собственици по силата на договор за покупко- продажба от *. Макар страна по него да е само ищцата, от
представените по делото доказателства се установи, че към момента на
възмездната сделка по придобиването му тя е била в брак с ищеца. Следователно
имотът е придобит от двамата в режим на семейна имуществена общност.
Ответницата от своя страна е
собственик на ½ ид.ч. от имота, доколкото същият е придобит от нея и
съпругът й- праводател на ищците, по време на брака им и затова в режим на СИО.
С прекратяване на брака им през *. имотът
е останал в обикновена съсобственост между бившите съпрузи при равни квоти. С
влязлото в сила решение по гр.д. № *. по
описа на ВРС, със сила на пресъдено нещо между съделителите е било установено,
че ответницата се легитимира като собственик на ½ ид.ч. от имота, като ответниците
са били осъдени да й предадат владението върху притежаваната от нея част.
Предвид горното, имотът следва да бъде допуснат при
следните квоти: ½ ид.ч. за ищците С.Й.П. и П.П.П. в режим на семейна
имуществена общност и ½ ид.ч. за ответницата С.Г.А..
По искането по чл. 344, ал. 2 ГПК
Касае се до привременна мярка в процеса, т.е. до съдебна
администрация. Постановеният от съда акт не се ползва със сила на пресъдено
нещо, тъй като не се разрешава материалноправен спор между страните. Началният
момент на заплащане на обезщетение е влизане в сила на решението за допускане
на делбата, като сумите се определят по месеци.
От събраните по делото гласни доказателства се
установи, че фактическата власт върху делбеното имущество се осъществява от ищците.
Оспорва се факта те да препятстват ползването на ответницата. Че това е така
обаче, настоящият състав намира, че се доказа по делото. От показанията на св. Д.
се разбра, че действително ищците ползват имота и са направили значителни
подобрения в него. Свидетелят сочи да минава всеки ден покрай имота, но за
последно е видял там ответницата през *.
Същевременно, последната няма достъп до имота, доколкото ключовете за него се
държат от ищците. Ответницата е сложила свои катинари при извършване на въвода
във владение преди около осем години назад във времето, но св. Попов сочи, че
много скоро след това те са били сменени. Достъпът до имота й е предоставян
единствено от ищците, тъй като те са й отваряли входната врат, а когато ги е
нямало тя е нямало как да влезе. Факт е, че те ползват еднолично имота. Последното
се потвърждава, вкл. от двукратно изпращаните от нея покана за заплащане на
обезщетение за лишаването й от ползване. Затова, доколкото се установява лично
ползване на съсобствената вещ, при липса на свободен достъп до нея на ответницата,
то налага се извод, че претенцията е основателна. За установяване размера й, по
делото е изслушано заключение на СОЕ, което както се посочи бива кредитирано в
цялост от съда. Вещото лице е посочило, че средномесечният пазарен наем на делбения
имот е 292лева. Съобразно определените от съда равни квоти в съсобствеността,
то следва ищците да бъдат осъдени да заплащат на ответницата сума в размер на 146лв.
месечно, като за разликата до претендираните 380лева месечно искането следва да
се отхвърли като неоснователно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА да бъде извършена съдебна делба на следния недвижим имот, представляващ ПИ
* на с.о. „*, одобрен със Заповед № *. на Областния управител на област *, с площ от 685кв.м., при граници:
ПИ № * и ПИ № *, ведно с построената в него сграда с площ от 27кв.м. по
документ за собственост и 47кв.м. по скица,
между съсобствениците и при квоти, както следва:
- 1/2ид.ч. за С.Й.П., ЕГН ********** и П.П.П.,
ЕГН **********, в режим на семейна имуществена общност и двамата с адрес гр. *;
- 1/2ид.ч. за С.Г.А.,***, на основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
ОСЪЖДА С.Й.П., ЕГН ********** и П.П.П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩАТ на С.Г.А., ЕГН ********** сумата от 146лева месечно за ползване на съсобствения недвижим имот- представляващ ПИ № * по ПНИ на с.о. „*, община гр. *, одобрен със Заповед № * на Областния управител на област *, с площ от 685кв.м., при граници: ПИ № * и път, ведно с построената в него сграда с площ от
27кв.м. по документ за собственост и 47кв.м. по скица, считано от влизане на настоящото
решение в сила до окончателното извършване на делбата, като ОТХВЪРЛЯ искането за разликата над
присъдената сума до претендираната от 380лева месечно, основание чл. 344 ал.2 ГПК.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд Варна в двуседмичен срок от
връчване препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: