Решение по дело №29/2022 на Окръжен съд - Монтана

Номер на акта: 29
Дата: 29 март 2022 г. (в сила от 28 март 2022 г.)
Съдия: Олег Софрониев
Дело: 20221600600029
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 февруари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 29
гр. Монтана, 28.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Бранкова
Членове:Олег Софрониев

Костадин Живков
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
в присъствието на прокурора Окръжна прокуратура - МонтанаМ. К. М.
като разгледа докладваното от Олег Софрониев Въззивно административно
наказателно дело № 20221600600029 по описа за 2022 година

С решение от 07.12.2021г.по АНД №1271/2017г. Районен съд гр. Монтана е признал
подсъд. А.И. от гр. *за невиновна в това, че към 10.10.2020г. в гр. *, в качеството си на
управляваща и представля-ваща дейността на търговско дружество „П.Б.” ЕООД, с ЕИК
*със седалище и адрес на управление в гр.*, обл.*, ул.”*” № *, след като изпаднала в
неплатежоспособност, по отношение на изискуеми и ликвидни публични задължения,
установени по основание /Ревизионен акт №Р-*/08.09.2020г./ и размер /към
10.09.2020г./36978,80 лв./ и в 30-дневен срок от спиране на плащанията не поискала от
Окръжен съд Монтана да открие производство по обявяване на дружеството в
несъстоятелност, поради което и на основание чл. 227б, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, във връзка
с чл.378, ал. 4, т. 2 НПК, във вр. с чл.304 НПК, я е оправдал.
Против така постановеното решение е постъпил протест от РП Монтана с оплакване
за незаконосъобразност. Твърди се в протеста, че подсъдимата безспорно е осъществила
престъпното деяние, както от обективна, така и от субективна страна, че същата е имала
задължения, които не е могла да погасява и това я е задължавало да спази закона и поиска от
ОС Монтана да открие производство по обявяване на дружеството в несъстоятелност. Моли
съда да отмени решението и постанови ново, с което признае подсъдимата за виновна и й
наложи съответното наказание – глоба в определен от съда размер.
1
Окръжен съд Монтана е провел разпоредително заседание на 15.02.2022г. и е
преценил, че не следва да се допуска събиране на нови доказателства.
В открито съдебно заседание прокурорът счита постановеното решение за
неправилно и незаконосъобразно и моли съда да го отмени, като признае подсъди-мата за
виновна по обвинението което й е повдигнато и й наложи съответно наказание.
В открито съдебно заседание подсъд. А.И. не се явява, защитника й - си адв. С. счита
атакуваното решение за правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.
Окръжен съд Монтана, след като прецени основателността на постъпилия протест,
законосъобразността, обосноваността на атакувания съдебен акт, събрания по делото
доказателствен материал, становището на страните, както и извършената служебна
проверка, намира за установено следното:
Фактическата обстановка е подробно изяснена от РС Монтана. По делото са събрани
в съответствие с процесуалния ред във възможния обем и пълнота доказа-телства, имащи
съществено значение за правилното му решаване. Доказателстве-ният материал по делото,
събран в хода на досъдебното производство, проверен и приобщен от съда по реда на НПК
е анализиран от първоинстанционния съд, задълбочено, поотделно и в своята съвкупност.
Той изяснява по несъмнен начин всички обстоятелства от съществено значение за
правилното решаване на делото по същество.
На базата на възприетите фактически обстоятелства и въз основа на логичния и
безпротиворечив анализ на доказателствения материал първоинстан-ционният съд,
съобразно обвинението, законосъобразно и обосновано е приел, че от субективна и
обективна страна не е доказано по несъмнен начин подсъд. А.И. от гр. *да е осъществила
състава на престъплението по чл. 227б, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, като, след като изпаднала в
неплатежоспособност, по отношение на изискуеми и ликвидни публични задължения,
установени по основание /Ревизионен акт № Р-*/ 08.09.2020г./ и размер /към
10.09.2020г./36978,80 лв./ в 30-дневен срок от спиране на плащанията не поискала от
Окръжен съд Монтана да открие производство по обявяване на дружеството в
несъстоятелност.
Фактическата обстановка безспорно установена по делото е следната:
Търговското дружество „П.Б.” ЕООД ЕИК *е регистрирано на 09.04.2015г. със
седалище и адрес на управление в гр. *обл. *на ул. ”*” №*. Управляващ и представляващ
дейността на дружеството, през цялото му съществуване и до настоящия момент е подсъд.
А.И.. След извършена данъчна ревизия от ТД – НАП -Велико Търново е издаден Ревизионен
акт № Р- */ 08.09.2020г, като са установени задължения на дружеството в размер на
36978.80лв. към 10.09.2020г.
Видно, от заключението на възложената, в хода на досъдебното производство
съдебно-икономическа експертиза, както и от уведомлението, получено от НАП с изх. №
*/01.02.2021г. процесното дружество не работи с банкови сметки, както и няма дълготрайни
активи, имущество и парични средства, поради което върху такива не са налагани запори и
2
възбрани. След съставянето на Ревизионен акт № Р-*/08.09.2020г. дружеството
продължило да развива търговска дейност, но продължавало и да не погасява задълженията
си към НАП, като междувременно натрупвало нови такива. След като дружеството било
уведомено за изготвения ревизионен акт, на основание, удостоверение за извършено
връчване по електронен път в „ИСКонтрол” на 09.09.2020г. не са постъпвали доброволни
плащания по задълженията към НАП.
Видно, от приложеното писмо от ОС Монтана, „П.Б.” ЕООД не е уведомявало съда
за настъпила неплатежоспособност и не е инициирало откриване на процедура, по обявяване
на дружеството в несъстоятелност. Вещото лице приема в заключението си, че на
10.09.2020г. дружеството е изпаднало в неплатежо-способност, по отношение на изискуеми
и ликвидни свои задължения, установени по основание и размер в ревизионния акт на НАП.
В последвалия 30-дневен период, управляващата и представляваща дейността на
търговското дружество, подсъд. А.И. е била длъжна да уведоми за невъзможността да
изпълнява задълженията си, като по този начин е следвало да защити правата и интересите
на всички кредитори на „П.Б. ЕООД”, каквото задължение е предвидено в чл.626 от
Търговския закон. Безспорно е установено по делото, че подсъд. И. не е изпълнила това си
задължение.
Тази фактическа обстановка по делото е безспорно установена от събраните по
делото писмени доказателствени средства - протоколи за разпит на свидетел, както и от
приложените писмени доказателства: справки; данни за личността на обвиняемата;
постановление за привличане на обвиняем и разпит, заключение по назначената в хода на
съдебното производство счетоводна експертиза и по нея страните не спорят.
За да признае подсъд. А.И. за невиновна в това, че към 10.10.2020г. в гр. *, в
качеството си на управляваща и преставляваща дейността на търговско дружество „П.Б.“
ЕООД, с ЕИК *със седалище и адрес на управление в град *обл.*, ул.“*“ № *, след като
изпаднала в неплатежоспособност, по отношение на изискуеми и ликвидни публични
задължения, установени по основание размер към 10.09.2020г. и в 30-дневен срок от
спиране на плащанията не е поискала от Окръжен съд Монтана да открие производство по
обявяване на дружеството в несъстоятелност, първостепенният съд е приел, че деянието не е
осъществено, както от обективна, така и от субективна страна.
Съдът е приел, че обективен признак на престъплението по член 227б, ал.2, във вр. с
ал.1 от НК е изпадането на ЕТ в неплатежоспособност. Съгласно чл. 608 от Търговския
закон - „ Неплатежоспособен е търговецът, който не е в състояние да изпълни изискуемо
публично задължение към държавата и общините свързано с конкретната му търговска
дейност. ”
Изпадането на търговец в неплатежоспособност е предпоставка за откриване на
производство по несъстоятелност. Съгласно чл. 625 от ТЗ при изпадане на търговец в
неплатежоспособност производството по несъстоятелност се открива или от кредиторите
или от длъжника.
Съгласно чл. 626 от ТЗ - неплатежоспособния длъжник е длъжен в 30- дневен срок да
3
поиска откриване на производство по несъстоятелност с молба до окръжния съд по неговото
местоседалище. Неизпълнението на това задължение е въздигнато в престъпление в чл.
227б,ал.2 от НК.
Термина „не заяви това пред съда” означава „подаване на молба” - престъплението е
осъществимо само чрез бездействие, като е типичен случай на формално престъпление.
От субективна страна се изисква наличието на пряк умисъл.
Само по себе си изпадането в неплатежоспособност /фалит/ не е престъпление.
Настоящата инстанция споделя напълно изложените съображения на
първостепенният съд, че не са налице всички съставомерни признаци от обективна страна,
нито признаците от субективна, а именно не е доказано по безспорен начин
обстоятелството, че търговецът е изпаднал в неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 от
ТЗ, нито пък не е доказана субективната страна необходима за съставомерност на
извършеното деяние по горепосочената разпоредба от НК.
В хода на разследването в качеството на свидетел е разпитана Г.Т. – гл. инспектор по
приходите към ТД на НАП Велико Търново, която заявява „ според мен в качеството ми на
главен инспектор по приходите и в резултат на събраните доказателства, считам, че
предприятието е било действащо, реали-зирало е приход и печалба, като печалбата е била
достатъчна за плащане на данъч-ните и осигурителните задължения. Това, което заявявам го
подкрепям с установе-ните в хода на ревизията приходи и разходи и съответно
реализираната печалба. В разходите са отчетени осигурителните вноски за сметка на
работодателя, които не са внесени в бюджета, а относно данъка върху доходите от трудови
правоотно-шения, същият е удържан от работниците, но също не е внесен в бюджета.
Дружеството е платежоспособно и всички показатели като приходи, разходи и печалба по
години са отразени в ревизионния доклад.”
Към материалите събрани в хода на разследването е приложено и заключението на
вещото лице по възложената му счетоводна експертиза. В отговорите на поставените
въпроси вещото лице също не е категорично относно изпадането в неплатежоспособност на
дружеството, като в т.3 заявява следното: „Въпреки, че дружеството извършва стопанска
дейност, има наети лица по трудово-правни отношения и реализира приходи, същото не е
погасило задължения възникнали по ревизионен акт както и нови формирани вследствие на
продължава-щата му икономическа дейност.“
Няма спор, че към дата 10.09.2020г. дружеството „П.Б.” ЕООД е имало установени
по основание и размер, изискуеми парични задължения в размер на 36978.80лв., които
задължения не са обслужвани от дружеството от този момент до момента на привличането в
качеството на обвиняем на А.И. за извършено престъпно деяние по член 227б, ал.2 вр. ал.1
от НК. От събраните по делото доказателства, обаче, не се установява по несъмнен и
категоричен начин, че към дата 10.09.2020г. дружеството да е изпаднало в
неплатежоспособност, тъй като към този момент е било действащо, реализирало е приход и
печалба, като печалбата е била достатъчна за плащане на данъчните и осигурителните
4
задължения, а причините поради които същите не са плащани не са изяснени.
Не е доказана по безспорен начин и субективната страна на престъплението по член
227б, ал.2, във вр. с ал.1 от НК, по който състав е привлечена в качеството на обв. А.И.. От
субективна страна за съставомерност по горецитираният престъпен състав се изисква
наличие на пряк умисъл, какъвто не е установен по делото. В конкретния случай подлежащо
на доказване от субективна страна е наличието на ясна представа за настъпилата
неплатежоспособност на търговското дружество у неговия управител – подсъд. И. и въпреки
тази ясна представа - неосъществяване на вмененото й задължение по чл. 626 от ТЗ да
поиска откриване на производство по несъстоятелност пред окръжния съд по седалището на
търговското дружество. Установено е обаче несъмнено, че търговското дружество не само
не е било изпаднало в неплатежоспособност, но е развивало търговска дейност и е
реализирало печалби. Действително, безспорно е установено, че към така посечената дата
дружеството е имало изискуеми публични задължение към държавата, установени по
основание и размер, но самото им неплащане, не следва да се подведе в рамките на
разпоредбата на чл. 227б, ал.2, във вр. с ал.1 от НК за която е образувано настоящото
наказателно производство
При извършената служебна проверка ОС Монтана не намира основание за отмяна,
респ. изменение на атакувания съдебен акт, поради което на основание чл.334,т.6 от НПК го
потвърждава.
Воден от гореизложените мотиви и на основание чл.334,т.6 НПК, окръжният съд


РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 07.12.2021г. по АНД № 1271/2021г.по описа на РС
Монтана.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5