Решение по дело №55039/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3084
Дата: 21 февруари 2024 г.
Съдия: Гергана Кирилова Георгиева
Дело: 20221110155039
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 октомври 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3084
гр. София, 21.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20221110155039 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба на /ФИРМА/, правоприемник
на /ФИРМА/, с която срещу С. Г. С., е предявен положителен установителен иск с правно
основание с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 3 ГПК вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответника за
сумата в размер на 455,93 лв. представляваща главница по Рамков договор №
1903072504494170 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCard Fix/Visa
Classic/Mastercard Gold/ BILLA Visa Classic от 22.03.2019 г., ведно със законната лихва,
считано от 22.07.2022 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 39512/2022 г. по описа на
СРС, 45 състав.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника в качеството си на кредитодател Рамков
договор № 1903072504494170 за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта
RaiCard Fix/Visa Classic/Mastercard Gold/ BILLA Visa Classic, по силата на който банката е
отпуснала кредитен лимит в размер на 500 лв., който е бил напълно усвоен. Посочва, че в чл.
34 от процесния Рамков договор е бил уговорен размер на възнаградителната лихва, която се
начислява върху усвоената част от кредитния лимит към края на отчетния период за периода
от края на отчетния период до пълното погашение и се събира служебно от банката от
кредитния лимит или за сметка на неговото възвишение. Поддържа, че при цялостно или
частично неплащане на минимални погасителни вноски банката начислява обезщетение за
забава в размер на 10 % годишна база върху забавената дължима от картодържателя сума
/чл. 47 от договора/. Твърди, че банката е изпълнила всички свои задължения съгласно
процесния Рамков договор, като е отпуснала парична сума за възмездно ползване, но на
датите на падеж – от 22.03.2019 г. до 22.03.2019 г. кредитополучателят не е заплатил
дължимите месечни погасителни вноски /включващи главница и лихва/ към банката в
1
необходимия размер, което представлява случай на неизпълнение. Твърди, че
изискуемостта на задължението е настъпила с изтичане на крайния срок на договора.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с който иска се
оспорва като неоснователен. Твърди се, че процесният договор за потребителски кредит е
недействителен, съгласно чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т.11 от ЗПК. Твърди се, че в договора
за кредит е инкорпориран погасителен план, който обаче не съдържа информация относно
отделните компоненти на месечните вноски. Всяка една анюитетна месечна вноска
представлява сбор от главница, лихви и съответна част от годишна такса управление и
обслужване, като за всеки един месец тези компоненти са различни. Липсата на подробна
разбивка лишава от възможността ответникът - потребител да е наясно внасяйки парична
сума в погашение на своя дълг, коя част от него погасява. Оспорва приложените към
исковата молба копие на регистър на банкова карта и справка по чл. 366 от ГПК с
посочените суми. Моли за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Д.,
която поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.
В съдебно заседание, ответникът С. Г. С., редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Съдът, като прецени доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност на основание чл. 235, ал.2 от ГПК, и по
свое вътрешно убеждение на основание чл. 12 от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи правния интерес и
фактите, на които основава своите искания и възражения.В производството по чл. 415, ал. 3,
вр. ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД в тежест на ищеца при пълно главно доказване
е да установи правния интерес и факта от който произтича вземането му и размера на
претенциите. Правният интерес на ищеца от предявяване на иска се установява от
доказателствата, приложени към служебно изисканото и прието като доказателство ч.
гр.дело № 39512/ 2022 година по описа на СРС, 45-ти състав, от които е видно, че заповедта
за изпълнение по чл. 417 от ГПК е издадена на 19.08.2022г., а възражението на ответника е
подадено на 02.09.2022г., тоест в срока по чл. 414 от ГПК; ищецът след дадени указания от
съда е предявил иска си в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради и което
предявеният установителен иск по този ред е допустим, като предявен при наличие на
правен интерес.
От приложените по делото доказателства се установява, че основанието на което се
претендират процесните суми произтича от Рамков договор № 1903072504494170 за
издаване и ползване на безконтактна кредитна карта RaiCard Fix/Visa Classic/Mastercard
Gold/ BILLA Visa Classic от 22.03.2019 г., сключен между ищеца и ответника. Сключването
на договора не се оспорва от ответника, усвояването на сумата, както и изискуемостта на
главното вземане, а се релевира възражение, че договорът е нищожен.
Изслушаната съдебно счетоводна експертиза установява, че по процесния договор
ищецът, като кредитодател е отпуснал на ответника, като кредитополучател, кредитен лимит
от 500,00, като съгласно чл. 31 от договора кредитният лимит се усвоява, чрез издадена
основна безконтактна кредитна карта с чип тип Visa Classic по сметка с IBAN
BG81RZBB1551010310941, като с подписването на договора се счита, че кредитният лимит е
усвоен. След проверка от вещото лице, както и след запознаване с приложените към
исковата молба писмени доказателства, и в частност със справката по чл. 366 от ГПК /л.27 и
л.28 от досието по делото/, към датата на подаване на заявлението – 22.07.2022г. и към
2
датата на изготвяне на експертизата, размерът на непогасената главница по договора
възлиза на 455,95 лева, а на законната лихва в размер на 66,39 лева. Съгласно справката
вещото лице е посочило, че по договора има просрочени задължения по изискуема главница
в размер на 455,93 лева, като броя на просрочените дни е 443. Вещото лице е посочило, че
няма извършени плащания от ответника след датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. – 22.07.2022г.
Предвид така изложените твърдения и с оглед изискванията на чл. 154, ал. 1 от ГПК, с
приетия за окончателен доклад по делото, съдът е възложил в доказателствена тежест на
ищеца да установи, при условията на пълно и главно доказване, фактите относно
съществените условия на процесния договор, фактите относно дължимостта на
претендираните от него суми и техния размер, настъпила ли е изискуемост. Не е спорно, че
заявлението е подадено в съда след настъпване крайния срок на договора – 22.03.2022г. и
съобразно уговореното между страните в чл. 14 от договора, поради и което съдът от
гореустановеното приема, че между страните е сключен процесния договор, по силата на
който банката е отпуснала на ответника кредитен лимит в размер на 500,00 лева, че на дата
22.03.2019г. кредита е усвоен, като ответникът не е заплатил в продължение на 443 дни
задълженията си за погасяване на вноските по кредита, поради и което главното вземане за
главница, предмет на иска е изискуемо.
Следва да бъде разгледано по същество възражението на ответника за
недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 във вр. с чл. 11,
ал.1, т.11 от ЗПК. По отношение на задължението за заплащане на сумата от 455, 93 лева за
главница по договора, съдът намира, че договорът въз основа който се претендират
вземанията е сключен между страните в изискуемата от чл. 430, ал. 3 от Търговския закон
писмена форма и съдържа реквизитите, предвидени в Закона за потребителския кредит.
Непосредствено след сключването на договора ищецът е изпълнил своето задължение да
отпусне паричната сума, както и задължението да предостави на ответника банкова карта и
ПИН, за да се разпорежда с тази сума. Използвайки тази карта и ПИН ответникът е теглил
парични суми, в резултат на което по силата на договора за него като кредитополучател е
възникнало задължението да върне сумата от 455, 93 лв. в уговорените в договора срокове.
В тази връзка несъстоятелно е възражението на ответника, че към договора не е представен
погасителен план, от който да е виден размера на вноската, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Предвид вида на
предоставения кредит ответникът е следвало да връща усвоените суми, заплащайки месечни
погасителни вноски, които могат да са и в минимален размер, като размера им и сроковете
са ясно уговорени между страните в чл. 41 от договора. След неизпълнение, продължило
повече от година банката е в правото си при краен падеж на договора да предяви правата си
по съдебен ред.
По гореизложеното съдът намира предявената претенция за основателна, като
доказана по основание и размер и следва да бъде уважена, като върху главницата следва да
се присъди и законната лихва, считано от 22.07.2022г. до окончателно изплащане на
вземането.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.12 от ГПК право на разноски се
поражда в полза на ищеца. Така на ищеца в заповедното производство следва да му се
присъдят разноски в размер на 175,00 лева. На ищеца следва да се присъдят и разноски за
държавна такса в исковото производство в размер на 50,00 лева, 350,00 лева за депозит за
изслушване на експертиза, като на ищеца на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, вр. чл. 37 от
3
ЗПП, вр. чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да му се определи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00 лева, съобразно цената на иска и
правната и фактическа сложност на делото. Или на ищеца в исковото производство следва
да му се присъдят разноски в размер на 550,00 лева.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по предявения от
/ФИРМА/, ЕИК **************, като правоприемник на /ФИРМА/ срещу С. Г. С., ЕГН
**********, положителен установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, че С. Г. С.
дължи на /ФИРМА/, като правоприемник на /ФИРМА/, сумата в размер на 455,93 лв.
представляваща главница по Рамков договор № 1903072504494170 за издаване и ползване на
безконтактна кредитна карта RaiCard Fix/Visa Classic/Mastercard Gold/ BILLA Visa Classic от
22.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 22.07.2022 г. до окончателното плащане,
за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 39512/2022 г. по описа на СРС, 45 състав.
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
**************, сумата в размер на 175,00 лева, деловодни разноски в заповедното
производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на /ФИРМА/, ЕИК
**************, сумата в размер на 550,00 лева, деловодни разноски в исковото
производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.


Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4