Р
Е Ш Е Н И Е
Номер ІV-294 Година 2021,
07 януари гр.Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на седми
декември година две хиляди и двадесета,
в откритото
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДЕТЕЛИНА
ДИМОВА
секретар Ваня Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Даниела
Михова
въззивно гражданско дело № 2630 описа за 2020
година
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на С.В.Ч., действаща като законен представител на С.Т.Я., родена
на *** г., против решение № 260062 от 17.08.2020 г. по гр.д.397/2020 г. по
описа на Бургаски районен съд, В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искането
на въззивницата за постановяване на съдебно решение, заместващо съгласието на
другия родител, по силата на което да се разреши детето С.Т.Я. с ЕГН **********
до изтичането на международния й паспорт на *** г. да осъществява неограничен
брой пътувания извън пределите на Република България до всички държави на
територията на Европа, включително и тези извън Европейския съюз и Република
Турция, придружена само от единия родител, без да е необходимо съгласието на
другия родител. Твърди се, че решението на БРС в обжалваната част е необосновано и
неправилно, постановено в противоречие със закона и със задължителните указания
по тълкуване и прилагане на нормата на чл.127а от СК, дадени с ТР 1/2016 от
03.07.2017 г. на ОСГК на ВКС. Твърди се, че съдът не е съобразил висшият
интерес на детето, а мотивите му са бланкетни, без връзка с конкретния казус.
Излагат се твърдения, че нуждите на детето са ясно посочени – почивка в
чужбина, а искането за пътуване в чужбина е достатъчно конкретизирано, за да се
гарантира изпълнение на режима на контакти с бащата. По отношение на държавите,
които се иска да бъдат посетени от детето се твърди, че те също са определени,
или поне са определяеми. Сочи се още, че е посочено и времевото ограничение на
искането – до 28.08.2023 г., съвпадаща с датата, до която е валиден паспортът
на детето. Неоснователни, според въззивницата, са съображенията на съда, че за
детето, предвид неговата възраст, липсват конкретни нужди от пътуване в
чужбина. На следващо място се твърди, че съдът не е съобразил изразената от
бащата позиция, че не се противопоставя на искането на майката за пътуване с
детето в чужбина. Сочи се, че съдът е допуснал процесуално нарушение като не е
изследвал всички релевантни въпроси и не е събрал необходимите доказателства,
вкл.по отношение на конкретната необходимост от пътуване. Претендира се съдът да отмени обжалваното решение като
неправилно, необосновано и незаконосъобразно и да постанови вместо него уважаване
на молбата на въззивницата и даване на заместващо съгласие, по силата на което
да се разреши на детето С.Я. до изтичане на срока на международния й паспорт,
да осъществява неограничен брой пътувания извън страната – до всички държави,
находящи се на територията на Европа, в и извън Европейския съюз, вкл.Турция,
придружавана от нейната майка и законен представител - С.Ч., или придружавана
от друг възрастен, с нейното писмено съгласие, без да е необходимо за целта
съгласието на бащата. Няма искания по доказателствата. В съдебно заседание
въззивната жалба се поддържа от процесуалния представител на въззивницата.
Въззиваемият
Т.К.Я. оспорва въззивната жалба като неоснователна и недоказана с писмен
отговор в законовия срок, както и в съдебно заседание. Твърди се, че
обжалваното решение е правилно и обосновано, а изводите на съда са изградени
след правилен и обстоен анализ на събраните по делото доказателства. Твърди се,
че исканията на ищцата са общи и без конкретизация, както по отношение на
отделните държави, така и времево. На второ място се твърди, че по този начин
ще се ограничат контактите между бащата и детето, още повече, че майката
категорично отказва при разрешение от съда да пътува неограничено с детето, да
информира бащата за предстоящото пътуване. На следващо място се сочи, че са
правилни изводите на съда, че така формулираните неконкретни искания за
пътуване в чужбина, не гарантират изпълнението на режима на лични контакти на
бащата с детето, още повече, че и да момента ищцата не спазва режима на лични
контакти. Твърди се, че съдът е приложил правилно действащата законова уредба,
поради което решението му следва да бъде потвърдено. Няма искания по доказателствата.
ДСП
Бургас не изразява становище по въззивната жалба.
Въззивната
жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда,
подлежащ на обжалване, поради което съдът я намира за допустима.
С
оглед твърденията на страните и ангажираните доказателства, съдът приема от
фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния БРС е образувано по
исковата молба на въззивницата С.В.Ч., действаща като майка и законен
представител на малолетното дете С.Т.Я., родена на *** г. против Т.К.Я. – баща
на детето. Претендира се постановяване на съдебно решение, заместващо
съгласието на бащата, по силата на което да се разреши детето С.Т.Я. „да
напуска територията на Република България и да осъществява неограничен брой
пътувания извън пределите на Република България, и до всякаква дестинация,
придружавана от нейната майка С.Ч., или придружавана от друг възрастен, с
писменото съгласие на нейната майка, без да е необходимо съгласието на нейния
баща Т.Я.“, през периода до изтичането на срока на валидност на международния
паспорт на детето - *** г. Твърди се, че ищцата и ответника са родители на
детето С., родено от фактическото съпружеско съжителство на страните. Сочи се,
че детето живее със своята майка, която полага всички възможни грижи, адекватни
на потребностите на детето, в която връзка желае да осигури на детето и
възможност то да пътува съвместно с нея извън страната и да посещава други
държави с цел отдих и посещение на нови места. Твърди се, че поради обтегнатите
отношения между родителите, ответникът не предоставя на майката необходимата
Декларация-съгласие за пътуване на детето извън страната, което налага
сезирането на съда с процесното искане.
Молбата е с правното основание чл.127а, ал.2 от Семейния
кодекс.
Ответникът представя писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК,
с който не оспорва молба. Признава, че
след прекратяването на образуваното против него дело по ЗЗДН, в резултат на
което той не е имал възможност за контакти с майката и детето, страните водят
преговори да си предоставят взаимно декларации-съгласие за извеждане на детето
извън страната от всеки от двамата родители. Заявява обаче, че желае да бъде
уведомяван за тези пътувания. Предявил е насрещен иск - съда да предостави
заместващо съгласие за периода на валидност на международния паспорт на детето
С.Т.Я. то да осъществява неограничен брой пътувания извън пределите на
Република България до всички държави на територията на Европа, включително и в
тези извън Европейския съюз и в Република Турция, придружавана от баща си.
Ищцата е оспорила предявения насрещен иск от ответника.
Дирекция “Социално подпомагане” гр.Бургас е представила социален
доклад, с който не изразява становище относно правата и интересите на детето.
С
обжалваното решение съдът е оставил без уважение исканията и на двамата родители - на възизвницата С.Ч., и на въззиваемия Т.Я., за постановяване на
съдебно решение, заместващо съгласието на другия родител, по силата на което да
се разреши детето С.Т.Я. до изтичането на международния й паспорт на *** г. да
осъществява неограничен брой пътувания извън пределите на Република България до
всички държави на територията на Европа, включително и тези извън Европейския
съюз и Република Турция, придружена само от единия родител, без да е необходимо
съгласието на другия родител.
Решението
на БРС е обжалвано само от ищцата С.Ч., поради което
производството е висящо пред настоящата инстанция само по отношение на нейната
молба, а в частта, с която е оставена без уважение насрещната искова молба – от
ответника Я., решението е влязло в сила.
При
извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По
наведените оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд
дължи произнасяне, съдът намира следното:
На
първо място съдът намира, че първоинстанционният съд е установил правилно и в
нейната пълнота, фактическата обстановка по делото. Съдът
е обсъдил и преценил релевантните за случая факти и обстоятелства. Съобразил е
отношенията между родителите, възрастта на детето и неговите нужди, изхождайки
и от твърденията на страните, съотв.на молителката, за тези нужди. Ето защо
съдът намира за неоснователно първото оплакване на въззивницата – че решението
на БРС в обжалваната част е необосновано и неправилно, постановено в
противоречие със закона и със задължителните указания по тълкуване и прилагане
на нормата на чл.127а от СК, дадени с ТР 1/2016 от 03.07.2017 г. на ОСГК на ВКС,
както и оплакването, че съдът не е съобразил висшият интерес на детето, а
мотивите му са бланкетни, без връзка с конкретния казус. Настоящият състав
напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че единствените посочени в
молбата на въззивницата нужди на детето, са почивка в чужбина и посещение на
нови места. Именно съобразявайки разрешението, дадено от ВКС във връзка с
приложението на чл.127а от СК (ТР 1/2016 от 03.07.2017 г. на ОСГК на ВКС),
първоинстанционният съд е приел, че искането за пътуване в чужбина не е
достатъчно конкретизирано, за да се
гарантира изпълнение на режима на контакти с бащата. Съгласно разрешението по
т.1 от Тълкувателното
решение, съдът може да разреши по реда на чл. 127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на
единия родител само за пътувания в определен период от време и/или до
определени държави, респ. държави, чийто кръг е определяем. В мотивите
си по посоченото тълкувателно решение ВКС е посочил, че преценката, която съдът следва да
направи в производството по чл.127а СК, изисква да се съберат доказателства не само относно фактите,
обуславящи необходимостта от пътуване на детето извън границите на страната, но
и относно мястото, условията и средата, при които то ще пребивава. Затова
искането на разрешение за пътуване на детето извън пределите на страната следва
винаги да е конкретизирано така, че да позволява събиране на необходимите доказателства
за преценката за наличието на конкретно защитения интерес на детето при
излизането му в чужбина. В настоящия случай, както се посочи по-горе,
молителката е посочила, че желае да се даде разрешение детето „да напуска територията
на Република България и да осъществява неограничен брой пътувания извън
пределите на Република България, и до всякаква дестинация, придружавана от
нейната майка С.Ч., или придружавана от друг възрастен, с писменото съгласие на
нейната майка, без да е необходимо съгласието на нейния баща Т.Я.“. В случая
конкретизиран е единствено периодът, за който се претендира даването на
разрешението - до изтичането на международния паспорт на
детето на 28.08.2023 г. Не налице нито определеност на държавите, до които се иска
разрешение за пътуване, нито определяемост на тези държави. Ето защо правилно
първоинстанционният съд е приел, че дестинациите са определени твърде общо. В
този смисъл са неоснователни оплакванията на въззивницата, че неправилно съдът
е приел, по отношение на държавите, които се иска да бъдат посетени от детето, че
те също не са определени, или поне определяеми.
Неоснователни са оплакванията на въззивницата, че са неправилни съображенията
на съда, че за детето, предвид неговата възраст, липсват конкретни нужди от
пътуване в чужбина. Самата въззивница не е посочила конкретни нужди, които да
налагат пътувания на детето в чужбина, още повече – предвид неговата възраст –
4 години към момента на подаване на молбата и 6 години към момента на изтичане
на срока на международния паспорт. Настоящият състав приема, че на тази възраст
за детето не е от особено значение дали ще почива в България или в чужбина, а
относно „посещенията на нови места“ съдът приема, че на тази възраст детето
едва ли може да придобие трайни впечатления от новите места, т.е. интересът на детето не
може да се презюмира.
От друга страна съдът споделя изцяло съображенията на първоинстанционния
съд, че при така заявеното от майката искане за разрешение за пътуване на
детето, не
е възможно да се гарантира изпълнението на утвърдения режим на лични контакти
между бащата и детето съобразно решение № 1443 от 26.06.2020 г. по
гр.д.1469/2020 г. на БРС.
Неоснователно е и следващото оплакване във въззивната жалба - че съдът
не е съобразил изразената от бащата позиция, че не се противопоставя на
искането на майката за пътуване с детето в чужбина. Действително,
първоначалното становище на ответника е било съгласие с искането на майката.
Това становище обаче не може да се възприеме като общо съгласие на
родителите по смисъла на чл.127а, ал.1 СК, доколкото съдът не е бил десезиран
от подаденото искане на въззивницата по чл.127а, ал.2 СК. При това положение
съдът трябва да прецени въз основа на задълбочен анализ на конкретните факти, интереса на детето за пътуване
извън страната конкретно за всеки отделен случай, което първоинстанционният съд
е сторил. Следва да се отбележи, че във въззивното производство ответникът е
изразил различно становище от изложеното от него пред първата инстанция, а
именно – за правилност на решението на БРС и за неоснователност на въззивната
жалба.
Неоснователно и е последното оплакване - че съдът е допуснал процесуално
нарушение като не е изследвал всички релевантни въпроси и не е събрал
необходимите доказателства, вкл.по отношение на конкретната необходимост от
пътуване. В настоящия случай съдът е съобразил релевантните факти с оглед въведените
от страните твърдения. Конкретно молителката не е изтъкнала други нужди на
детето от пътуване, освен „отдих и посещение на нови места“ (без да ги
уточнява). В тази връзка съдът е обсъдил възрастта на детето и нуждите му от
подобни пътувания (при липсата на конкретизация) и възможностите му да
възприема впечатления от посетените места.
По
изложените съображения съдът намира, че молба на въззивницата следва да бъде
оставена без уважение.
Поради
съвпадането на изводите на двете инстанции, решението на БРС в обжалваната част
следва да бъде потвърдено при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд,
към които съдът препраща на основание чл.272 ГПК.
С
оглед постановения резултат и поради липсата на искане от въззиваемия за
присъждане на разноски за въззивното производство, съдът няма да се произнася
по разноските.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 260062 от 17.08.2020 г. по гр.д.397/2020 г. по описа на Бургаски районен съд,
В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с която е оставено без уважение искането на С.В.Ч., действаща като
законен представител на С.Т.Я., родена на *** г., за постановяване на съдебно
решение, заместващо съгласието на другия родител, по силата на което да се разреши
детето С.Т.Я. с ЕГН ********** до изтичането на международния й паспорт на
28.08.2023 г. да осъществява неограничен брой пътувания извън пределите на
Република България до всички държави на територията на Европа, включително и
тези извън Европейския съюз и Република Турция, придружена само от единия
родител, без да е необходимо съгласието на другия родител.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.