Определение по дело №15315/2018 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е    № ........

гр. София, 07.01.2019 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-А въззивен състав, в закрито заседание на седми януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

                                                                            ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

                                                                                             НЕДЕЛИНА СИМОВА

като разгледа докладваното от мл. съдия Симова в. гр. д. № 15315 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответницата в първоинстанционното производство М.Б.М. срещу решение № 413818 от 23.05.2018 г., постановено по гр. дело № 18331/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 119-ти състав, в частта, в която е признато за установено, че ответницата дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД сумата от 5 937,15 лв. за незаплатена топлинна енергия за времето от месец май 2014 г. до месец април 2016 г., и сумата от 383,34 лв. обезщетение за забава върху незаплатената топлинна енергия за времето от 15.09.2015 г. до 24.10.2016 г.,  ведно със законната лихва върху главницата от 21.12.2016 г. до окончателното изплащане, за които вземания е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 69344/2016 г. по описа на СРС.

Във въззивната жалба са изложени твърдения за неправилност и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че по делото не е доказано наличието на облигационно правоотношение, предвид липсата на доказателства за притежавано от ответницата право на собственост или вещно право на ползване върху процесния имот. Сочи се, че съдът не е извършил разпределение на доказателствената тежест. Твърди, че съдът не е съобразил, че част от сумата е погасена по давност. Във въззивната жалба е поискано на основание чл. 266, ал. 3 ГПК ищецът да бъде задължен по реда на чл. 190 ГПК да представи намиращи се у него документи. Сочи се изрично още, че ответницата е оспорила като прекомерни претендираните от ищеца разноски, като твърди, че той не е представил доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Въз основа на гореизложените аргументи е отправено искане за отмяна на атакувания съдебен акт, включително в частта, в която ответницата е осъдена да заплати на ищеца разноски.

В законоустановения двуседмичен срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.

Настоящият съдебен състав намира, че искането, макар и инкорпорирано във въззивната жалба и адресирано до Софийски градски съд, по правната си същност представлява молба за изменение на решението в частта за разноските по смисъла на чл. 248 ГПК, по която компетентен да се произнесе е постановилият решението първоинстанционен съд.

С оглед изложеното, образуваното въззивно производство следва да бъде прекратено, а делото – върнато на Софийски районен съд, ІI-ро ГО, 119-ти състав, за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК.

 

По изложените съображения, Софийски градски съд

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 15315/2018 г. по описа на Софийски градски съд, ІI-А въззивен състав.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, ГО, 119-ти състав, за произнасяне по реда на чл. 248 ГПК по искане на М.Б.М..

 

След постановяване на определение по чл. 248 ГПК, делото да се изпрати на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената въззивна жалба.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 

 

2.