Решение по дело №347/2013 на Районен съд - Карлово

Номер на акта: 332
Дата: 11 декември 2013 г. (в сила от 18 януари 2014 г.)
Съдия: Анна Георгиева Георгиева
Дело: 20135320200347
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 април 2013 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

Гр. Карлово, 11.12.2013 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Карловският районен съд           първи наказателен състав,

на деветнадесети ноември           през две хиляди и дванадесета година

в публично заседание в състав:

 

                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА

 

при секретаря П.В.

като разгледа докладваното от съдията

наказателно административен характер дело № 347 по описа за 2013 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С наказателно постановление № *****/ **** г. на Директора на ****- С., на основание чл. 65 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки /отм./, чл.32 ал.1 от ЗАНН на Н.Х.Н., ЕГН **********,***, на длъжност към момента на извършване на нарушението „****” на Община К. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв., за нарушение на чл. 9 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки /отм/.

         Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят Н.Х.Н. и е депозирал жалба срещу него пред съда в законоустановения 7-дневен срок. В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразно на наказателното постановление.

 В съдебно заседание чрез надлежно упълномощен процесуален представител поддържа жалбата. Излагат се доводи за изтекла давност, както и че е налице маловажен случай.

         Ответната по жалбата страна- ****- С., чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата.

         Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

         Разгледана по същество е основателна.

         След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

         С АУАН от **** г. е било прието, че жалбоподателят Н. в качеството си на*** и възложител по смисъла на чл.7 т.1 от ЗОП, на 13.09.2010 г. е взел решение № 27/13.09.2010 г. за откриване на процедура за възлагане на малка обществена поръчка чрез открит конкурс по НВМОП с предмет „Снегопочистване и зимно поддържане на общинска, републиканска пътна мрежа и вътрешна улична мрежа на населените места на община К. за сезон 2010- 2011 г.“, с което е одобрил обявлението за малка обществена поръчка, в което са включени изисквания, които дават предимство на едни и необосновано ограничават участието на други лица в обществената поръчка. Поставеното изискване участникът в процедурата да разполага с обособени пунктове за депониране на необходимите материали / пясък, сол и др. / и домуване на механизацията в съответния център на обособената позиция представлява ограничително условие, което необосновано ограничава участието на лица в обществената поръчка. Наличието на такъв пункт в центъра на обособената позиция не гарантира качественото изпълнение на услугата. Поставеното изискване няма отношение към възможностите на участниците за качествено изпълнение на съответните договори и предопределя кръга на заинтересованите лице, които могат да станат изпълнители на договора. Счетено е, че с това деяние са нарушени разпоредбите на чл.9 от НВМОП /отм./. Като обстоятелства по извършване на нарушението е посочено, че с решение № 27 от 13.09.2010 г. инж. Н.- **** на Община К., на основание чл.3 ал.1 от НВМОП е взел решение за провеждане на открит конкурс за възлагане на малка обществена поръчка с предмет „Снегопочистване и зимно поддържане на общинска, републиканска пътна мрежа и вътрешна улична мрежа на населените места на община К. за сезон 2010- 2011 г.“. С решението са одобрени обявлението и документацията за участие в процедурата. Възложителят разпределил населените места в 6 обособени позиции, подробно описани и изброени в АУАН, съобразно приложеното като доказателство обявление за малка обществена поръчка. Посочено е, че възложителят е предвидил оферти да се подават за една или повече обособени позиции. Съгласно чл.50 и 51 от ЗОП в обявлението били определени изисквания към техническите, икономически и финансови възможности на кандидатите, както и документите, с които се доказват икономически и финансови възможности, и технически възможности, подробно изброени. Под т. 6 в техническите възможности било отбелязано, че следва да бъде представена декларация, че участникът разполага със собствени или наети обособени пунктове за депониране на необходимите материали / сол, пясък и др./ и домуване на механизацията в съответния център на обособената позиция, като следвало да представи и документ за собственост или наем на обособения пункт. Посочено е, че именно поставяйки това изискване в обявлението представлява ограничително условие, което необосновано ограничава участието на лица в обществената поръчка. Счетено е, че наличието на такъв пункт в центъра на обособената позиция не гарантирало качественото изпълнение на услугата. Поставеното изискване нямало отношение към възможностите на кандидатите за качествено изпълнение на съответните договори и предопределяло кръга от заинтересованите лица, които могат да станат изпълнители на договора.

         Така съставения АУАН бил връчен на жалбоподателя на **** г., който го подписал и получил екземпляр от него. Същият възразил срещу констатациите в акта към момента на съставянето му. Впоследствие депозирал писмено възражение, в което изложил мотиви, че възложителят разполага с оперативна самостоятелност да преценява какви минимални изисквания да заложи към участниците, доколкото същите на противоречат на императивна норма на закона, съответстват на целта на поръчката и са насочени към гарантиране на нейното успешно изпълнение. Посочено е, че описаното като нарушение на чл.9 от НВМОП изискване не противоречи на императивните разпоредби на ЗОП и НВМОП, като в същото време гарантира изпълнението на договора. Като мотиви към това е посочено, че някои от обособените позиции били с голяма дължина- 65 км. и 87 км. и наличието на бази в непосредствена близост до обслужваните маршрути, където ще се съхраняват материални запаси, необходими за изпълнение на договорените дейности гарантирало навременното и качествено зимно поддържане. Посочено е също при условие на алтернативност, че визираното в акта нарушение съставлявало маловажен случай и следвало да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

         Така направените възражения не били уважени и на **** г. било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя Н., на длъжност към момента на извършване на нарушението „****” на Община К. е наложено на основание чл. 65 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки /отм./, чл.32 ал.1 от ЗАНН административно наказание глоба в размер на 300 лв., за нарушение на чл. 9 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки /отм/.    

         Наказателното постановление било връчено на жалбоподателя на 25.04.2013 г., а жалбата срещу него била депозирана на 29.04.2013 г.

         При така установената и приета фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:

         Съгласно разпоредбата на §2 от ПМС № 38 на Министерски съвет от 23.02.2012 г. за изменение и допълнение на нормативните актове на Министерски съвет /ДВ бр.17 от 2012 г., в сила от 26.02.2012 г./ е отменена НВМОП, приета с Постановление № 249 на МС от 2004 г., с последващите изменения и допълнения, с изключение на разпоредбата на чл. 34, ал.6, считано от 01.04.2012 г. Вида на обществените поръчки, регламентирани от отменената наредба /както визираната в атакуваното наказателно постановление/ понастоящем са уредени в ЗОП и не са лишени от правна регламентация. Фактическият състав на санкционираното с атакуваното наказателно постановление административно нарушение по чл.9 от НВМОП /отм./ се включва във фактическия състав на нарушението по чл. 25 ал.5 от ЗОП- „(Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 37 от 2006 г.) Възложителите нямат право да включват в решението, обявлението или документацията условия или изисквания, които дават предимство или необосновано ограничават участието на лица в обществените поръчки“, действала и към момента на извършване на твърдяното нарушение. Доколкото наложеното наказание по чл.32 ал.1 от ЗАНН предвижда глоба в по- малък размер, отколкото действащата към момента санкционна норма- чл.128 Б от ЗОП, която предвижда наказание глоба в размер от 2000 до 7000 лв. то административно- наказващият орган е приложил правилно по- благоприятния за нарушителя закон, действал към момента на извършване на твърдяното нарушение, съобразно разпоредбата на чл.3 ал.2 от ЗАНН.

Независимо от гореизложеното обаче съдът намира, че жалбоподателя не е извършил твърдяното нарушение по чл.9 от НВМОП / отм./. Поставеното изискване от възложителя на обществената поръчка в т.6 на обявлението, а именно, че следва да бъде представена декларация, че участникът разполага със собствени или наети обособени пунктове за депониране на необходимите материали / сол, пясък и др./ и домуване на механизацията в съответния център на обособената позиция, като следва да представи и документ за собственост или наем на обособения пункт, само по себе си не може да се счете, че необосновано е ограничило участници в процедурата, доколкото ако е имало такова лице, което да е счело, че е ограничено, е разполагало с възможността, предвидена в чл. 120 ал.2 от ЗОП във връзка с §2 от ПЗР на НВМОП /отм/, действаща към датата на извършване на твърдяното нарушение, да атакува решението на възложителя, вкл. и относно дискриминационни изисквания пред Комисията за защита на конкуренцията. Именно този орган при сезиране извършва преценка налице ли са условия, ограничаващи или даващи предимство на определени лица. Данни такова оспорване да е било проведено относно така поставеното изискване от възложителя не са представени по делото. А дали условията са такива, необосновано ограничаващи участници за сметка на други такива следва да се преценява в производство пред КЗК, а не едва в административно-наказателното производство. При липсата на такова произнасяне следва да се отчете, че законодателят е предвидил правото на възложителите на обществени поръчки да вземат решение за откриване на процедура за възлагане на такива, с което да одобряват обявлението и документацията за участие в процедурата, като се съобразяват, както с принципите и ограниченията, заложени в закона, така и във всеки случай с конкретиката на потребностите, които следва да задоволяват при възлагането на поръчката и съобразно тях и да поставят определени условия.

По изложените мотиви съдът намира атакуваното наказателно постановление за незаконосъобразно и неправилно, поради което следва да бъде отменено изцяло.

С оглед горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № *****/ **** г. на Директора на ****- С., с което на основание чл. 65 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки /отм./ и чл.32 ал.1 от ЗАНН на Н.Х.Н., ЕГН **********,***, на длъжност към момента на извършване на нарушението „****” на Община К. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв., за нарушение на чл. 9 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки /отм/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14- дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено пред Административен съд гр. Пловдив.               

                                              

                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ

                                                                                               

 

П.В.