Решение по дело №1041/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството по делото е въззивно и е образувано по постъпила частна жалба от представителя по пълномощие на Д. М. Р. от Г. К. срещу разпореждане № 4046/06.12.2011година, постановено по ч.Г.дело № 1395/2011 година по описа на Кърджалийския районен съд, с което е оставена без разглеждане молбата за спиране на изпълнително дело № *0727/2011г. по описа на ЧСИ Р.Сираков.

Разпореждането се обжалва като неправилно. Твърди се, че задължение на съда било да събере доказателства за наличието на връчване на издадената заповед за незабавно изпълнение. Това не било сторено от съда, като същевременно съдът неколкократно искал представяне на доказателства за установяване на отрицателен факт на невръчване на заповедта. Съдът служебно следвало да изиска данни дали е образувано изпълнително дело на основание издаден изпълнителен лист, откъдето да се убеди връчена ли е заповедта. Най-малкото е можело да се изискат заве­ени преписи от доказателствата, удостоверяващи връчването на заповедта. Такива доказателства по настоящото дело липсвали. Несъстоятелни са и мотивите на съдията за връщане на възражението на длъжника. Поради изложеното жалбодателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото на районния съд с указания какви действия да предприеме.

В срока по чл. 276, ал.1 ГПК, отговор на частната жалба от другата страна, не е постъпил.

Въззивният съд, като прецени обстоятелствата по делото, прие за установено следното:

По ч.Г.дело № 1395/2011 година по описа на Кърджалийския районен съд, въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, подадено от М. К. А. от Г. К., съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 2678/12.09.2011 година срещу длъжника Д. М. Р. от Г. К. за сумата от 20 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.09.2011г. до окончателното й изплащане, по запис на заповед от 05.04.2011г., както и за направените по делото разноски в размер на 400 лв.- държавна такса и 360.00 лв.- адвокатско възнаграждение. Издаден въз основа на заповедта е изпълнителен лист.

По делото, на 04.10.2011 година от длъжника е подадено възражение по смисъла на чл. 414 ГПК, с което възразил, че не дължи изпълнение на вземането по издадения изпълнителен лист. С разпореждане от 05.10.2012г., във връзка с постъпилото възражение е указано на длъжника в едноседмичен срок да представи доказателства за датата на връчване на заповедта за изпълнение. С молба вх. № 9414/24.10.2011г., съдът бил уведомен, че такава на длъжника не била връчена, поради което този отрицателен факт не подлежал на доказване. С молбата длъжникът чрез пълномощника си моли също да бъде спряно изпълнително дело № *0727/2011г. по описа на ЧСИ Р. Сираков, рег. № 812. С разпореждане от 25.10.2011 година, съдът указал на длъжника да представи доказателства, че посоченото изпълнително дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на основание заповедта за незабавно изпълнение. Съобщението е връчено на пълномощника на длъжника на 21.11.2011г. След получаване на съобщението, други документи по делото не са постъпвали.

С разпореждане № 4046/06.12.2011 г., съдът като приел, че не са представени доказателства за датата на връчване на заповедта за изпълнение, както и такива, от които да се установи, че изпълнително № *0727/2011г. по описа на ЧСИ Р. Сираков, рег. № 812 е образувано по повод изпълнителния лист, издаден въз основа на заповедта, не приел възражението по чл. 414 ГПК и оставил без разглеждане искането за спиране на изпълнителното дело.

При тези данни по делото, частната жалба е неоснователна. Не се споделят доводите на въззивника, че съдът имал задължение служебно да събере доказателства дали издадената заповед за незабавно изпълнение е връчена, както и служебно да изиска образуваното изпълнително дело. Задължението да докаже, че заповедта за изпълнение е връчена в срока по чл. 414, ал.2 ГПК, както и че има образувано изпълнително дело в тази връзка, чието спиране се иска, е в тежест на длъжника. Съдът няма задължение служебно да установява тези обстоятелства. Противното би означавало съдът да следи служебно за интересите на длъжника, като има такова задължение само относно процесуалните действия на страните. В тази връзка правилно съдът е дал указания какви процесуални действия следва да бъдат предприети от длъжника. Действително, отрицателен факт не подлежи на доказване, но същевременно длъжникът с молбата си вх. № 9414/24.10.2011 година е поискал спирането на изпълнението по изпълнително дело № *0727/2011г. по описа на ЧСИ Р. Сираков, рег. № 812, както и с молба вх. № 8647/04.10.2011г. е заявил, че въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.дело под горния номер и е поискал спиране на изпълнението по същото. Т.е., от описаното следва, че във връзка с отрицателния факт - на невръчване на заповедта за изпълнение, длъжникът е посочил и положителен такъв – образувано изпълнително дело, като именно последният е подлежал на удостоверяване и то не служебно от съда, а от длъжника. Именно, ако е било образувано изпълнително дело, то по същото несъмнено е било възможно установяване връчването или невръчването на заповедта þа изпълнение, ерго подаване на възражението в срока по чл. 414, ал.2 ГПК. В жалбата си, жалбодателят правилно твърди, че доказателства в тази насока липсват. Такива не са представени включително и във въззивната инстанция. Но тези доказателства не са представени не поради процесуално бездействие на първоинстанционния съд, а поради погрешното разбиране на жалбодателя за служебното начало по чл.7 ГПК. Напротив, първоинстанционният съд, установявайки, че липсват доказателства за връчване на заповедта за изпълнение, което е от съществено значение за извод относно спазване на преклузивния срок по чл. 414, ал.2 ГПК, е указал на длъжника да представи такива, като към датата на подаване на възражението, на съда не е могло да бъде известно връчена или невръчена е била заповедта за изпълнение, още повече, че същата се връчва от съдебния изпълнител по образувано изпълнително дело. При заявяването на този отрицателен факт от длъжника, - че същата не е връчена, но същевременно при направеното от него твърдение, че е образувано изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист по заповедта, правилно съдът е дал указания да се представят доказателства за образуването му и връчване на заповедта. Това е така, тъй като на спиране подлежи принудителното изпълнение, което предполага образувано изпълнително дело въз основа на изп. лист по конкретна заповед за изпълнение, а не изобщо спиране на изпълнение по някакво изпълнително дело с посочен номер. Всяко изпълнително дело има страни, предмет и номер. По никакъв начин от посочения номер на дело по описа на ЧСИ Р.Сираков не може да се направи какъвто и да извод, че това е изпълнително дело, образувано въз основа на изп. лист по заповедта за изпълнение. А ако такова изп. дело не е образувано, за длъжника липсва правен интерес да иска спирането му, тъй като не може да бъде спряно изпълнително производство, което не съществува в правния мир. Ето защо, неоснователно се твърди от въззивника, че обстоятелството дали било образувано изпълнително дело е неотносимо. Напротив, в случай, че се твърди, че изп. дело е образувано, но заповедта за изпълнение не е връчена, то единствено от изп. дело е могло да се установи дали това е така, и ако заповедта не е връчена, то възражението, като подадено преди образуването на делото или преди връчване на заповедта за изпълнение, може да се приеме, че е подадена в срока по чл. 414, ал.2 ГПК. Но такъв извод може да бъде направен, само ако длъжникът установи горното. Впрочем, доказателства, от които да се направи какъвто и да е извод връчена ли е заповедта за изпълнение, ерго спазен ли е срокът по чл. 414, ал.2 ГПК за подаване на възражение и образувано ли е изпълнително дело въз основа на издадения по изпълнителния лист по заповедта, включително, че изпълнителното дело с посочения номер е във връзка с процесната заповед, не се представят включително с въззивната жалба, като въззивната инстанция няма задължение служебно да събира доказателства с оглед установяване на тези обстоятелства.

Следва да се посочи, че макар обжалваното разпореждане да съдържа диспозитив, че не приема възражение по чл. 414 ГПК, то това произнасяне не подлежи на самостоятелно обжалване, поради което следва да се приеме, че жалбата по същество касае оставянето без разглеждане искането за спиране изпълнението по посоченото изп.дело. С оглед на изложеното и поради липса на доказателства, от които да се направи извод има ли образувано изпълнително дело въз основа на издадения изпълнителен лист по заповедта за незабавно изпълнения, чието спиране се иска, както и че изпълнителното дело с посочения номер е образувано във връзка с процесната заповед, обжалваното разпореждане е правилно, а частната жалба, като неоснователна, следва се остави без уважение.

Воден от изложеното, въззивният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 464/08.02.2012 година, подадена от Д. М. Р. от Г. К. със съдебен адрес: Г. П., ул. „П. К.” №. Х. Д. срещу разпореждане № 4046/06.12.2011г., постановено по ч.Г.д. № 1395/2011 година по описа на Кърджалийския районен съд.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове: 1. 2.