СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
3-ти СЪСТАВ
Гр.д.№ 2904/2016 г.
О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
София,
10.10.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 3-ти с-в, в
закрито заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
срока за произнасяне констатира следното:.
Настоящото
производство е образувано по предявени искове от Ц.С.Н. ,
ЕГН: **********, чрез адв. С.Г. – САК, със съдебен
адрес ***, против ОКРЪЖЕН СЪД - ПЕРНИК, с
правно основание чл.2 от ЗОДОВ във вр. с чл. 7 от
КРБ, чл. 5 от КРБ, § 4 (3) ДЕС и чл. 7 от
КРБ във вр. с чл. 5, ал. 2 от КРБ , чл. 628 и сл. ГПК, чл. 267 от
ДФЕС, чл. 2, ал. 6 от ЗБНБ, чл. 47 от ХОПЕС, чл. 6 и чл. 13 от ЕКЗПЧОС във вр. с чл. 5, ал. 4 от КРБ за признаване
за установено, че Окръжен съд – Перник неправомерно не е зачел възражението за
нищожност поради неравноправност на Договор за банков кредит и е приложил
противоречиви на ПЕС национални матариални и
процесуални правни норми и с постановеното по гр.д. № 465/2012 г. е нанесъл
вреди на ищеца и за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди в размер на 252 155, 74 лв., ведно със законна лихва, считано от датата на
влизане в сила на съдебното решение и сторените разноски.
В исковата молба се твърди, че на 18.07.2008
г. между ищеца и „Ю.И Е.Д.Б.“ АД, с настоящо име „Ю.Б.“ АД, е сключен договор
за банков кредит № HL 40612,
обезпечен със законна ипотека № 296, том IV, вх.рег. № 53387, имм, 513779.
Ищецът твърди, че, въпреки уговорките в
договора, банката – кредитор многократно и едностранно вдигала лихвите и
месечните вноски по кредита, което довело до невъзможност за изпълнение на
задължението от страна на ищеца и обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
По заявление на банката – кредитор е
образувано ч.гр.д. № 34/2012 г. по описа на РС – Брезник и е издадена заповед
за незабавно изпълнение № 31/15.03.2012 г., срещу която ищецът е депозирал
възражение и от страна на банката е бил предявен иск за установяване на
вземането. Образувано е гр.д. № 465/2012 г. по описа на ОС – Перник.
В това производство Ц.Н. е навел доводи
за нищожност на договора за банков кредит, но първоинстанционният
съд е отхвърлил неговите възражения и е уважил иска на банката – кредитор.
Ищецът твърди, че е подал въззивна жалба поради съществени нарушения на материални и
процесуални норми на ПЕС. Сочи, че жалбата му не е администрирана пред по-горна
инстанция поради неплащане на държавна такса в размер 3 365, 73 лв,, въпреки многократните му молби за освобождаване от
такава и прилагане на писмени доказателства, съобразно чл. 83, ал. 2 ГПК.
Такова освобождаване е било отказано на ищеца и от въззивната
и касационната инстанции.
Релевира
доводи в подкрепа на твърдението за примат на европейското право спрямо
националното право, като в тази връзка се позовава на множество решения на
Съда.
Твърди, че банките са адресат на
европейските директиви.
Сочи, че първоинстанционният
съд не е изпълнил задължението си и, отказвайки незаконосъобразно да приложи
нормите на европейското право, е приложил противоречащи на тях национални разпоредби,
и му е причинил вреди в общ размер 252 155, 74 лв., от които: 50 лв. -неимуществени
– морална травма, безпокойство, чувство за несправедливост, непълноценност и
безсилие, загуба на доброто име в обществото, силен страх, смущение и срам,
които повлияли на социалния, емоционалния, семейния и професионалния му живот -
болки и страдания, които са трайно състояние, продължаващо и към настоящия
момент и .останалите – имуществени вреди във връзка с цитирания Договор за
кредит, разноските по делото и тези, сторени в изпълнителното производство.
По – нататък
ищецът твърди, че, предявеният иск има своето основание в чл. 2 ЗОДОВ и следва
да бъде квалифициран като такъв, независимо че посочената норма предвижда
ангажиране на отговорността на държавата само във връзка причинени на
гражданите вреди от наказателно производство. Според него това е така, защото
разпоредбите на ЗОДОВ следва да бъдат тълкувани разширително
на основание принципите на ЕС за индиректен ефект, ефикасност и ефективност.
Позовава се на целта на ЕС да установи адекватна потребителска защита в материалноправните отношения с търговците и да осигури
подходяща процедура в рамките на националното законодателство да ефективна
защита на предоставените от правото на ЕС материални права, а такъв инструмент
в българския правен ред, безспорно се явява ЗОДОВ.
Цитира
множество решения от практиката на Съда в подкрепа на тезата си.
Ответникът Окръжен
съд - Перник оспорва предявените искове. На първо
място счита, че производството по делото следва да се прекрати поради
недопустимост на претенцията. Според него, съгласно нормите на европейското
право и практиката на СЕС, отговорността му следва дай се разпростре само и
единствено до евентуална налична хипотеза на съдебен акт, постановен в очевидно
нарушение на разпоредба от правото на ЕС, в пряка причинна връзка с настъпилите
за частноправния субект вреди. Изтъква принципа на равностойност и ефикасност,
по силата на които, при липса на правна уредба на Съюза в дадена област, държавите
– членки следва да посочат компетентните, съгласно вътрешния си правен ред
юрисдикции и да се посочат процесуалните правила за съдебните производства,
предназначени да осигурят пълната защита на правата на страните в процеса
според правото на ЕС, доколкото те не са по – неблагоприятни от уреждащите подобни
вътрешноправни съдебни производства и, от друга страна, доколкото не правят
практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата,
предоставени от правния ред на Съюза.
Отделно от това, се позовава на принципите на процесуална и институционална
автономия, като подчертава, че държавите членки разполагат с автономия
съобразно държавното устройство, разпределението на компетенциите и
установените нормативни процедури, а единствената намеса, която може да се
осъществи от институциите на Съюза е ограничена до гарантиране ефикасността и
годността на националните процедури за реализация на правата, които
частно-правните субекти черпят по силата на правото на ЕС
Ответникът
заявява, също така, че в настоящото производство законосъобразността на
решението на Пернишки окръжен съд по гр.д. № 167/27.06.2013 г. по гр.д. №
465/2012 г. въобще не може да бъде коментирана, а стабилитетът на посоченото
решение, настъпил със силата на пресъдено нещо, не
може да бъде засегнат. Именно за това и законодателят е изключил подобни
хипотези, визиращи влезли в сила решения по граждански дела, с които се уреждат
гражданско правни отношения, от приложното поле на нормата на чл. 2 ЗОДОВ, в
който смисъл е и постоянната практика на ВКС. ЗОДОВ е закон с ограничен
материален обхват, чието разширително тълкуване е
недопустимо.
Що
се отнася до нормата на чл. 4, пар. 3 ДЕС, ответникът
посочва, че тази норма представлява самостоятелно правно основание, невключено
в хипотезите на ЗОДОВ, с различни предмет, обхват и характер, а целта е да се
гарантира спазване на общностното право, при
последица – санкция в размер на причинената от неспазването вреда.
По
тези съображения, според ответника, единственият ред за реализация на правата,
предявени в настоящия процес, е основанието на чл. 49, вр.
чл. 45 ЗЗД..
Отделно
от това той е релевирал и доводи з неоснователност на
претенцията, в случай че тя бъде допусната до разглеждане
В
хода по същество отново се позовава на изложените в отговора на исковата молба
доводи. Претендира разноски по списък.
Съдът намира, че не следва да се
произнася по съществото на делото, а първо следва да бъде разгледано възражението
на ответника за недопустимост на иска..
Настоящото
производство е образувано по предявен иск с
правно основание чл.2 от ЗОДОВ във вр. с чл. 7 от
КРБ, чл. 5 от КРБ, § 4 (3) ДЕС и чл. 7 от
КРБ във вр. с чл. 5, ал. 2 от КРБ , чл. 628 и сл. ГПК, чл. 267 от
ДФЕС, чл. 2, ал. 6 от ЗБНБ, чл. 47 от ХОПЕС, чл. 6 и чл. 13 от ЕКЗПЧОС във вр. с чл. 5, ал. 4 от КРБ, като са
предявени, обективно съединени няколко претенции.
Ищецът
заявява, че претенцията му е предявена на основание специалния закон, уреждащ
отговорността на държавата във връзка с незаконни актове на нейните органи – в
частност съдебните такива, като за целта следва да се извърши разширително тълкуване на разпоредбите на ЗОДОВ, което се
налага от факта, че действията на ответника, изразяващи се в постановяване на
влязъл в сила – като необжалван - съдебен акт, представляват нарушение на
правата на ищеца, които той притежава по силата на разпоредбите на правото на
ЕС. Твърди, че, като е постановил акта си, съдът не е приложил задължителни
правни норми на ЕС, а такива от националния правов ред и му е причинил вреди.
Като нарушение от страна на ответника – Пернишки окръжен съд, ищецът изтъква и
отказът да бъде освободен от държавна такса по жалба срещу постановеното
съдебно решение – отказ, потвърден от апелативнаата и касационната инстанция. По тези съображения
ищецът счита че, въпреки че в своето съдържание разпоредбата на чл. 2 ЗОДОВ не
предвижда търсене на отговорност от съдебните органи в случаите на постановени
актове в гражданския процес, поради наличие на нарушения на ЕКПЧ – чл. 6 и чл.
13, ЗОДОВ следва да се приложи.
Съдът намира тези доводи на ищцовата страна за неоснователни
и счита, че не те не могат да бъдат подкрепени. С приемането на ЗОДОВ
законодателят е предвидил реализиране на отговорност от страна на държавните
органи /в частност съдебните такива/ в чл. 2 ЗОДОВ в случаите, когато на
гражданите са причинени вреди във връзка с водено срещу тях наказателно
производство – така в чл. 2, ал. 1, т. 1
– 7 включително, и от съдебни актове по Закона за противодействие на
корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество ал. 2 на същата разпоредба. В тази връзка нормите на ал. 1 са
изчерпателно посочени и съдържат конкретно, а не примерно изброяване и, както
бе казано по - горе, се отнасят само и единствено до случаите на образувано и
проведено наказателно производство. По – конкретно в т. 2 на ал. 1 на чл. 2 ЗОДОВ са отделени случаите на нарушаване на
права, свързанаи с
чл. 5, пар. 2 – 4 на Конвенцията за защита на правата
на човека и основните свободи и това са случаите на предварително задържане
и обжалване на това задържане и постановяване на мерки за процесуална принуда
спрямо лицето.
В
правното си основание ищецът е свързал нормите на чл. 6 /правото на справедлив
процес/ и чл. 13/правото а ефективно обжалване/
от Конвенцията с тази на чл. 5 от
същата, но те могат да бъдат разгледани в такава връзка само досежно наличието на образувани, протекли, приключили или
настоящи наказателни производства срещу лицето.
С
оглед на това съдът приема, че претенцията на ищеца, касаеща
претърпени от него вреди във връзка с влязло в сила решение по гражданско –
правен спор не попада в приложното поле на чл. 2 ЗОДОВ и този специален ред не
може да бъде приложен.
Що
се отнася до другите твърдения на ищцовата страна –
за нарушаване на правото на ЕС от страна на ответника, базирани на норми на
европейското право, съдът намира, че, безспорно, изхождайки от принципа на
приоритет на нормите на правото на ЕС пред тези на националното право, ищецът
би могъл да предяви правата си, с които да иска установяване нарушение на
своите права, използвайки съответните правни инструменти – ДЕС, Конституцията
на Република България, ЕКПЧОС, но, пред вид основните принципи на ЕС,
подчертани изрично в практиката на Съда, държавите – членки разполагат с
автономията да определят процесуалните норми, респ. националния процесуален ред,
по които да бъдат разглеждани тези претенции, при спазване на принципите на
ефикасност ,ефективност и автономия – по начин, който да гарантира в най – голяма
степен упражнението на тези права. В този смисъл настоящият съдебен състав
подкрепя становището на ответника, че единствената намеса, която може да се
осъществи от институциите на Съюза е ограничена до гарантиране ефикасността и
годността на националните процедури за реализация на правата, които
частно-правните субекти черпят по силата на правото на ЕС.
И
на последно място – налице е влязъл в сила съдебен акт, издаден от Пернишки
окръжен съд, който, бидейки необжалван, притежава стабилитет със сила на пресъдено нещо, който стабилитет не може да бъде отменен и
посредством нормите на ЗОДОВ, а въпросът, разгледан по същество в
производството, по което е постановено решението – за недължимост на
задължение на ищеца на договор за кредит, не може да бъде преразглеждан по
настоящото дело. Противното би довело до несигурност в правния мир, породена от
липсата на стабилитет на съдебните решения в противоречие с принципите на
националния граждански процес, респ. до нарушаване на правото на справедлив
процес.
По
тези съображения съдът приема, че предявеният иск е недопустим и не може да
бъде разгледан по същество, поради което производството следва да бъде прекратено,
а, като последица – на ответника се присъдят разноски. Пред вид възражението на
ищеца за прекомерност на това възнаграждение, то следва да бъде редуцирано до
минимума, според Наредбата за адвокатските възнаграждение – 8 094, 67 лв.
Водим
от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ
:
ОТМЕНЯВА
дадения ход по същество на делото.
ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.д. № 2904/2016 г. на СГС, І – 3 с-в, като НЕДОПУСТИМО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване в седемдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: