№ 827
гр. София , 13.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Нели Куцкова
Членове:Яна Вълдобрева
Мария Яначкова
при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова
като разгледа докладваното от Яна Вълдобрева Въззивно гражданско дело №
20201000503883 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.
С решение № 260255 от 28.09.2020г., постановено по гр.дело № 9064/2018г.
на Софийския градски съд, ГО, 9 състав, И. Е. Е. и Д. Р. Е. са осъдени да платят
солидарно на „Юробанк България” АД сумата 35 503,17 швейцарски франка -
част от непогасената главница в общ размер 47 324,99 швейцарски франка за
периода от 10.06.2015г. до 03.07.2018г., дължима по договор за потребителски
кредит № HL 30909 от 12.06.2008г., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 06.07.2018г. до окончателно плащане и сумата 480 лева за нотариални
такси - част от общо 931,88 лева нотариални такси по същия банков договор,
както и на основание чл. 78, ал.1 ГПК да платят сумата 8 583,28 лева за разноски
по делото; на основание чл. 47, ал.6, изр.2 ГПК е намалено адв.възнаграждение на
назначения от съда особен представител на ответниците -адв. С. К., от 2 850 на 1
172,20 лева.
С определение № 265842 от 08.12.2020г., постановено по гр.дело №
9064/2018г. на СГС, ГО, 9 състав, е оставена без уважение молбата с правно
основание чл. 248 ГПК на адв. К. в частта относно присъждането на пълния
размер на адвокатското му възнаграждение за особен представител на
ответниците и на основание чл. 248 ГПК е изменено решението от 28.09.2020г. в
частта за разноските, като възложените в тежест на ответниците разноски са
намалени от 8 563,28 лева на 6 905,48 лева.
Въззивна жалба срещу решението на СГС е подадена от И. Е. Е. и Д. Р. Е.,
чрез назначения от съда особен представител адв. С. К.. Жалбоподателите, чрез
1
особения си представител сочат, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Поддържат, че ищецът не е процесуално легитимиран да води осъдителния иск,
тъй като ответниците не са уведомени за извършената цесия. Сочат, че не са
редовно уведомени от банката-ищец и за предсрочната изискуемост на кредита,
тъй като не са налице предпоставките на чл. 47 ГПК. Смятат, че съдът не е
съобразил, изложените в писмените бележки доводи за неравноправност на
клаузите на чл. 4, т.1 и т.2 от договора за кредит и относно незаконността на
начислените банкови такси в размер 594,50 швейцарски франка. Искат да бъде
отменено решението и вместо това да бъде постановено друго, с което
предявеният иск бъде отхвърлен.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК от въззиваемия ищец „Юробанка България” АД,
чрез пълномощника адв. Д.М., е постъпил отговор на въззивната жалба, с който
същата се оспорва, като неоснователна.
Постъпила е частна жалба от адв. С. К. против определението №
265842/08.12.2020г., постановено по делото, в частта, с която е оставена без
уважение молбата му по чл. 248 ГПК относно присъждането на пълния размер на
адвокатското му възнаграждение за особен представител на ответниците.
В предвидения в процесуалния закон срок от „Юробанк България” АД, чрез
адв. М., е постъпил отговор на частната жалба, с който същата се оспорва като
неоснователна.
Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна в процеса в срока по
чл.259 ГПК против валидно и допустимо съдебно решение, подлежащо на
въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, 4 състав, след преценка на
изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по
делото съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК , приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Юробанк България” АД с
искова молба, с която против И. Е. Е. и Д. Р. Е. е предявен осъдителен иск с
правно основание чл.79,ал.1 ЗЗД, вр. чл.432, ал.1 ТЗ, за осъждане на ответниците
да платят на ищеца 35 503,17 швейцарски франка, представляващи част от общата
сума на главницата в размер 47 324,99 швейцарски франка за периода от
10.06.2015г. до 03.07.2018 г. по договор за потребителски кредит, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане и сумата 480 лева нотариални такси за периода от 29.05.2018г. до
03.07.2018г.
В исковата молба се твърди, че на 12.06.2008г. е сключен договор за
потребителски кредит в швейцарски франкове между ищеца и ответниците, по
силата на който банката им е предоставила равностойността на 32 300 евро. Сочи
се, че на 18.06.2008г. кредитът бил усвоен в швейцарски франкове и на
ответниците са предоставени 53 321 швейцарски франкове в равностойност на 32
300 евро. Твърди се, че по силата на сключения договор, сумата следвало да бъде
върната за 300 месеца с годишна лихва, формирана като сбор между базовия
лихвен процент на банката за жилищни кредити във франкове, който към датата
2
на сключване на договора бил в размер 4,5% и договорна надбавка в размер
1,65%, като в чл. 4 от договора били уговорени и дължимите от
кредитополучателите такси.
Твърди се, че на 10.01.2012г. страните сключили допълнително
споразумение, с което предоговорили съществуващите към датата на сключването
му задължения; съгласили се, че редовната главница е в размер 50 432,27
швейцарски франка; уговорили са фиксирана годишна лихва в размер 5,23% и
размер на погасителните вноски по 220 швейцарски франка.
Ищецът сочи, че на 15.07.2008г. с договор за цесия прехвърлил вземането си
по договора за кредит на цесионера „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД, като на
25.10.2017г. с нов договор за цесия „Бългериеън Ритейл Сървисиз” АД
прехвърлило обратно на Банката вземането, като за извършените прехвърляния
ответниците били уведомявани надлежно.
Твърди се, че поради неплащане на месечните вноски банката е отнесла
кредита в просрочие и с нотариални покани, връчени на 28.05.2018г. по реда на
чл. 47 ГПК уведомила длъжниците за предсрочната изискуемост на кредита и им
е предоставила 7 дневен срок за погасяване на задълженията. Сочи се, че и до
момента не са постъпили никакви плащания, като от 10.06.2015г. до 28.05.2018г.
непогасените вноски за главница и лихва са 37 на брой. Ищецът твърди, че
задълженията са в общ размер 59 937,32 швейцарски франка, от които 47 324,99
швейцарски франка-главница за периода от 10.06.2015г. до 03.07.2018г; 10 467,99
швейцарски франка – договорна възнаградителна лихва за периода от 10.06.2015г.
до 28.05.2018г.; наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава на
просрочени плащания) в размер 1 445,09 швейцарски франка, за периода от
10.06.2015г. до 03.07.2018г.; 594,50 швейцарски франка-банкови такси за периода
от 10.06.2015г. до 03.07.2018г.; застраховки; нотариални такси в размер 931,88
лева. В това производство ищецът претендира сумата 35 503,17 швейцарски
франка- част от главницата по договора за потребителски кредит и сумата 480
лева-част от дължимите нотариални такси, както и разноските по делото.
В срока за отговор на исковата молба ответниците И. Е. Е. и Д. Р. Е., чрез
назначения от съда особен представител адв. С. К., оспорват предявения иск по
основание и размер. Сочат, че договорът за цесия от 2017г. не им надлежно
съобщен от предишния кредитор, поради което и оспорват активната процесуално
правна легитимация на Банката – ищец да води осъдителен иск против тях.
Поддържат, че не е налице редовно връчване на нотариалните покани, съдържащи
изявлението на банката, че прави кредита предсрочно изискуем. Правят
възражение за изтекла погасителна давност относно исковите претенции.
В допълнителна искова молба „Юробанк България” АД поддържа
изложените вече твърдения, оспорва възраженията на ответниците, направени с
отговора и прави уточнение на исковата претенция.
В срока по чл.373 ГПК с допълнителен отговор ответниците, чрез адв. К.,
поддържат направените вече оспорвания и възражения.
Софийският апелативен съд, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно
3
разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
На 12.06.2008г. е сключен договор за потребителски кредит № HL
39090/12.06.2008г. между ищцовата банка „Юробанк България” АД и
ответниците И. Е. Е. и Д. Р. Е., по силата на който банката предоставя на
кредитополучателите потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски
франкове в размер на равностойността в швейцарски франкове на 32 000 евро, по
курс „купува” за швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на
кредита.
Според чл. 5 от договора крайният срок на погасяване на кредита е 300
месеца, считано от датата на усвояването му; според чл.6 кредитополучателите
дължат месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска,
посочен в погасителен план, неразделна част към договора, като погасяването се
извършва в швейцарски франкове.
В чл.3, ал.1 от договора страните са постигнали съгласие, че за усвоения
кредит кредитополучателите дължат на банката годишна лихва в размер на сбора
на БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за
съответния период плюс договорна надбавка от 1,65 пункта; посочено е, че към
момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в
швейцарски франкове е в размер 4,5%. Според чл.3, ал.3 от договора, при
просрочие на дължими погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост
на кредита, кредитополучателят дължи на банката и лихва в размер на сбора от
лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на
кредита плюс наказателна надбавка от 10 пункта.
В чл.4 от договора са уговорени и дължимите такси за управление на
кредита. Според чл. 13, ал.1 за обезпечаване вземанията на банката, в това число
главница, лихви, такси, комисионни и други разноски, кредитополучателят
учредява договорна ипотека върху недвижимия имот, описан в чл.1 от договора,
като в ал. 2 е посочено, че разходите за оценка на имота, както и всички такси по
учредяването, вписването, подновяването и заличаването на ипотеката са за
сметка на кредитополучателите.
Според чл. 18 от договора при непогасяване на която и да е вноска от
кредита, както и при неизпълнение на задълженията по него от страна на
кредитополучателите, банката може да направи кредита изцяло и частично
предсрочно изискуем, а в ал.2 е посочено, че при неплащане на три
последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият
остатък от кредита се превръща в предсрочно изискуем, считано от датата на
падежа на последната вноска.
Представено е приложение към договора за банков кредит, подписано на
18.06.2008г., според което сумата по кредита е усвоена на 18.06.2008г.; към тази
дата курс „купува” на банката за швейцарския франк към еврото е 1,650800 и
спрямо този курс предоставеният и усвоен кредитен лимит е 53 321 швейцарски
франка.
На 15.07.2008г. е сключен договор за цесия между „Юробанк България” АД-
4
цедент и „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД-цесионер, с който банката прехвърля
на цесионера всички свои вземания по договори за потребителски кредити;
потребителски и жилищни кредити и други, в това число и вземанията по договор
за кредит, сключен с И.Е. и Д.Е. (приложение към договора за цесия).
На 10.01.2012г. между „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД и И. Е. Е. и Д. Р. Е.
е сключено допълнително споразумение, с което във връзка със сключения
договор за потребителки кредит № HL39090/2008г. страните констатират, че
задълженията на Е.и към датата на споразумението по договора са в размер 50
432,27 швейцарски франка; в чл. 4 от споразумението уговарят 6 месечен срок за
облекчено погасяване на дълга с фиксирана годишна лихва 5,23 % при месечна
погасителна вноска в размер 220 швейцарски франка. В допълнителното
споразумение страните уговарят и начина на погасяване на кредита след
изтичането на облекчения период.
На 25.10.2017г. с договор за прехвърляне на вземания „Бългериън Ритейл
Сървисиз” АД обратно прехвърля на ищцовата банка вземанията по изрично
посочени договори за кредит, в това число и вземанията по договора за кредит с
ответниците.
Представени са нотариални покани с рег.№ 1000, том 1, акт 141 от
22.03.2018г. и с рег. № 1002, том 1, акт 143 от 22.03.2018г. на А.Г.-нотариус с рег.
№ 031 на НК, връчени на 30.05.2018г. чрез залепване на уведомление по реда на
чл.47, ал.1 от ГПК, с които цедентът „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД уведомява
ответниците за осъщественото прехвърляне на вземанията по договора за кредит.
Представени са и нотариални покани с рег. № 999/22.03.2018 г., том 1, акт
140 и с рег. № 1001/22.03.2018г., том1, акт 142 на нотариус А.Г. с рег. № 031 на
НК, връчена на длъжниците чрез залепване на уведомление при условията на
чл.47 от ГПК на 30.05.2018г., с които банката уведомява ответниците, че поради
неплащане на дължими погасителни вноски по кредита, които към 06.03.2018г. са
в общ размер 58 611,36 швейцарски франка, включващ главница, лихви и такси,
обявява, на основание чл. 18, ал.2 от договора, кредита за изцяло и предсрочно
изискуем.
Представени по делото са разписки, носещи подписа на връчител-куриер на
нотариуса Г., според които на 13.05.2018г. на адрес в гр.*** ж.к. ***, бл. 9, вх.Б,
ет.4, ап. 39, куриерът е залепил уведомление на вратата на ап. 39 и е пуснал
уведомление в пощенската кутия в 9,51 часа относно нотариални покани № 999,
№ 1000, № 1001 и № 1002. На гърба на разписките е написано, че адресът е
посетен на 14.04.2018г. на 27.04.2018г. и на 13.05.2018г., както и че лицата не са
намерени и не е намерено лице, което е съгласно да получи поканите със
задължение да ги предаде. Отбелязано е също, че по сведения на живущ във вх. Б
лицата от около 2 години не живеят на адреса.
В първоинстанционното производство е допусната и приета ССчЕ, изготвена
от вещото лице В. С. Ц., от чието заключение се установява, че на 18.06.2008г. по
договор за потребителски кредит № HL 39090/12.06.2008г. е усвоена от
ответниците сумата 53 321 швейцарски франка, представляваща равностойността
на 32 300 евро по курс „купува“ на банката към датата на усвояването. Вещото
лице е изчислило, че към дадата на подаване на исковата молба – 05.07.2018г.
5
размерът на задължението 59 937,32 швейцарски франка 101 876,52 лева, към
16.06.2020г.-датата на изготвяне на заключението размерът на задължението,
съгласно извлеченията от счетоводните книги по кредитна сделка № 913289 е в
размер 68 179,35 швейцарски франка или 133 930,26 лева, при курс на БННБ за
швейцарски франк към тази дата 1,82498 лева. Установило е и е посочило
периодите, в които кредитът е обслужван регулярно от ответниците и периодите,
в които не са постъпвали плащания, като последните извършени плащания са на
15.06.2015г. , както следва: сумата 101,91 швейцарски франка – плащане по
главница; сумата 298,79 швейцарски франка- плащане по начислени лихви;
сумата 0,88 швейцарски франка – плащане по начислени такси, а последното
извършено плащане по начислени имуществени застраховки е направено на
29.07.2014 г. и е в размер 65,43 швейцарски франка.
При така установените факти, Софийският апелативен съд, 4 състав прави
следните изводи:
Съдът е сезиран с допустими осъдителни искове по чл.430 ТЗ.
При условията на пълно и главно доказване ищецът следва да установи
наличието на твърдяната облигационна връзка между кредитора и ответника-
кредитополучател; предоставянето на сумата по договора за кредит от банката в
полза на кредитополучателя; изпадането в забава на длъжника; настъпването на
предсрочната изискуемост на кредита и надлежното уведомяване на длъжника за
това обстоятелство. В тежест на ответника е да установи фактите, които
погасяват, изключват или унищожават задължението, тоест ответникът следва да
проведе насрещно пълно и главно доказване на своите правоизключващи или
правопогасяващи възражения, от които цели да извлече благоприятни правни
последици.
По делото е безспорно установено, че е налице валидна облигационна връзка
между Банката-кредитор и кредитополучателите Е. и че банката е изпълнила
задължението си по договора за потребителски кредит от 12.06.2008г. за
предоставяне на парични средства на кредитополучателите. Не се оспорва от
ответниите обстоятелството, установено и от заключението на ССчЕ, че на
15.06.2015г. е извършено последното плащане по договора за кредит, с което е
погасена месечна вноска за главница и лихва с падеж м.06.2015г., поради което
САС приема, че Е. са неизправната страна по договора за потребителски.
Следователно още към месец септември 2015г. (с неплащането на три месечни
погасителни вноски, съгласно чл.18, ал.2 от договора за кредит) за Банката-
кредитор несъмнено е възникнало правото да се позове на предсрочна
изискуемост.
Волеизявлението на банката – кредитор, че обявява кредита за предсрочно
изискуем, следва да е оформено в писмен документ и да съдържа ясно изразено
позоваване на обстоятелствата по чл. 60, ал. 2 на Закона за кредитните
институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на
кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В
писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на
задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване
на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната
6
изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на
документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били
налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта.
Обсъдените писмени доказателства установяват категорично, че на
22.03.2018г. ищцовата банка е изготвила нарочни уведомления, оформени в
нотариални покани, адресирани до длъжниците, с които кредиторът изрично е
заявил, че смята кредита за предсрочно изискуем. Установява се от
удостовереното от нотариуса Г. върху нотариалните покани с рег. № 999 и рег.
№ 1001, че същите са връчени по реда на чл. 47, ал.1 ГПК, чрез залепване на
уведомление на 30.05.2018г.
Един от спорните въпроси пред въззивния съд, очертан от оплакванията във
въззивната жалба, е надлежно ли са връчени нотариалните покани на длъжниците
Е..
В решение № 148/02.12.2016 г. по т.д. № 2072/2015 г. на ВКС, І ТО е
посочено, че удостоверяването на връчването на съобщението за обявената
предсрочна изискуемост на кредита може да се извърши и чрез нотариална покана
по възлагане от нотариус (чл. 50 ЗННД) с приложение на правилата на чл. 37-
чл.58 ГПК, като при удостоверено от длъжностното лице по реда на чл. 47, ал.1
ГПК отсъствие на адресата, съобщенията се считат за връчени. Съобразно чл. 47,
ал. 1 ГПК връчването се осъществява чрез залепване на уведомление на вратата
или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп - на входната врата
или на видно място около нея, в случай, че ответникът не може да бъде намерен
на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи
съобщението.
САС е на мнение, че удостовереното от нотариуса Г. връчване на
нотариалната покана по реда на чл. 47, ал.5 ГПК съдържа достатъчна пълнота на
обстоятелствата по чл. 47, ал.1 ГПК (в приложимата редакция към ДВ, бр. 86 от
2017г.), наложили връчването чрез залепване на уведомление. По приложението
на чл. 47 ГПК е формирана и последователна съдебна практика, според която
прилагането на фикцията на чл. 47, ал.5 ГПК изисква по-пълно и изчерпателно
удостоверяване на действията, предприети от нотариуса/връчителя-действия по
извършени посещения, датата на тези посещения през посочени интервали от
време, описание на конкретни действия, сочещи, че не може да бъде намерено
лице, което да е съгласно да получи съобщението. В представените по делото
нотариални покани рег. № 999 и рег. № 1001 от 23.03.2018г., чрез които е
извършено уведомяването за предсрочната изискуемост на кредита, е отбелязано,
че връчването на екземпляри от същите е „съгласно чл. 47, ал.1 от ГПК, чрез
залепване на уведомление”. Макар единственото конкретно обстоятелство,
отбелязано в нотариалните покани, да е това, че същите са връчени по реда на чл.
47, ал.1 ГПК, по отношение на положените от връчителя усилия за събиране на
информация и за откриване на адресата или на трето лице, което да получи
поканата, конкретни обстоятелства, съобразно изискванията на закона са отразени
в обсъдените разписки. Наличието на такива отбелязвания прави възможно
проверката на наличието на предпоставките по чл. 47 ГПК , поради което САС
приема, че тези предпоставки са били налице, съответно извършеното по реда на
чл. 47 ГПК връчване е редовно.
7
Във връзка с направеното от ответниците в отговора на допълнителната
искова молба оспорване на разписките, изготвени от връчителя-куриер на
нотариуса, поддържано и във въззивната жалба, САС намира за нужно да
отбележи, че съгласно чл. 44 ГПК връчителят удостоверява с подписа си и датата
и начина на връчване, както и всички действия, във връзка с връчването. От
разпоредбата е видно, че връчването е действие, което се извършва и удостоверява
от връчителя и то има правно значение. Връчителят е длъжностно лице, овластено
да извърши и удостовери връчването, а разписката за извършеното връчване,
подписана от връчителя е официален свидетелствуващ документ, който доказва
връчването и всички обстоятелства, които имат значение за него. Верността на
удостоверените от органа обстоятелства и действия, които не са свързани с
изразена от негова страна воля, може да бъде оспорена и за установяване на тези
факти, обстоятелства и действия са допустими всички доказателствени средства,
като в конкретния случай, оспорването на разписките не беше успешно.
Връчителят е длъжен да отрази в съобщението всички действия във връзка с
връчването, включително и релевантните за приложението на чл. 47, ал. 1 ГПК
обстоятелства - по сведения от кои лица или въз основа на какви наблюдения е
направил констатация, че лицето не може да бъде намерено на посочения по
делото адрес, както и че не се намира лице, което е съгласно да получи
съобщението (Решение № 14 от 20.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5741/2014 г., I г.
о., ГК), както е процедирано и в конкретния случай.
Не на последно място следва да бъде посочено, че е налице трайна и
непротиворечива съдебна практика, според която дори при липсващо реално
получено уведомление за предсрочната изискуемост на кредита преди
образуването на делото, надлежно връченият на ответника препис на искова
молба с приложенията към нея, е достатъчно основание да се приеме за изпълнено
уведомяването за настъпването на предсрочната изискуемост, при дела по чл.430
ТЗ. Съдебната практика е категорична в становището си, че при искове по чл.430
ТЗ не съществува пречка за упражняване на потестативното право на кредитора
по чл.60, ал.2 ЗКИ с предявяване на исковата молба, след като в нея се съдържа
изявление за настъпването на предсрочна изискуемост на кредита. В тази
хипотеза узнаването за това изявление от страна на ответника –длъжник следва да
се зачете от съда на основание чл.235, ал.3 ГПК и да бъде взето предвид при
решаване на делото.
Неоснователни са направените с отговора на исковата молба и поддържани
във въззивната жалба възражения, извеждани от последния сключен договор за
цесия от 25.10.2017г. и липсата на уведомяване на ответниците за това
прехвърляне.
Обсъди се вече, че с договор за цесия от 25.10.2015г. ищцовата банка е
придобила обратно от „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД вземанията по изрично
посочени договори за кредит, в това число и вземанията по договора за кредит с
ответницата. Така на основание чл.99 , ал.2 ЗЗД първоначалният кредитор е
„заменен” с нов такъв – ищеца „Юробанк България” АД, на когото ответникът
дължи да плаща, след като бъде уведомен, тъй като съгласно чл.99, ал.3 и ал.4
ЗЗД цесията има действие спрямо длъжника от момента, в който е уведомен за нея
от цедента.
8
С оглед данните по делото и обсъдената редовност на връчването на
нотариалните покани по реда на чл. 47 ГПК, въззивният съд намира, че цеденът
„Бългериен Ритейл Сървисиз” АД е уведомил ответниците за прехвърлянето на
вземането към цесионера „Юробанк България” АД на 30.05.2018г., удостоверено
от нотариуса Г., върху нотариалните покани с рег. № 1000 и № 1002 от
22.03.2018г.
Според чл.99, ал.2 ЗЗД цесионерът придобива вземането с всичките му
принадлежности, тоест с всички произтичащи от или във връзка с прехвърленото
вземане права, включително и с правото да обяви неговата предсрочна
изискуемост (в този смисъл решение № 204/25.01.2018г. постановено по т.д. №
2230/2016г. на I ТО на ВКС).
Следва да бъде посочено също, че според решение № 123/24.06.2009г. по т.
д. № 12/2009г. на ІІ ТО на ВКС, доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за
извършената цесия, прехвърлянето на вземането – цесията следва да се счете за
надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която
новият кредитор е предявил иска си относно цедираното вземане. Посочено е, че
като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на
спорното право, получаването на уведомлението следва да бъде съобразено от
съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 188, ал. 3
ГПК (отм.), съответно чл. 235, ал. 3 ГПК.
Обсъди се вече, че от месец юни 2015г. ответниците изцяло са
преустановили плащанията по договора за кредит, като според ССчЕ, към датата
на изготвяне на заключението, неплатената падежирана и редовна главница е в
общ размер 47 324,99 швейцарски франка.
Не се спори по делото, а и от обясненията на вещото лице, дадени в
откритото съдебно заседание пред СГС, както и от приложеното към исковата
молба извлечение от счетоводните книги на банката се установява, че тя е платила
за подновяване на ипотека и за изготвяне и връчване на нотариални покани,
нотариални такси в общ размер 931,88 лева. Предвид това и на основание чл. 13,
ал.2 от договора, ответниците дължат на банката претендираната сума за
нотариални такси в размер 480 лева.
Предявеният иск с правно основание чл. 430, във вр. с чл. 432 ТЗ е
основателен и следва да бъде уважен. Сумата по претендираната главница е
дължима, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда до окончателното плащане.
Във връзка с направеното от ответнците за пръв път в писмената защита в
първоинстанционното производство и поддържано във въззивната жалба,
оспорване на клаузите на чл.4, ал.1 и ал.2 от договора за потребителски кредит,
като нищожни, поради противоречието им с разпоредбата на чл. 10а ЗКИ, САС
намира следното:
В настоящото производство ищецът не претендира такси за управление на
кредита или други такива по чл. 4 от договора, а претендира единствено
9
заплатената от него част от нотариалната такса за изготвяне и връчване на
нотариални покани. На следващо място, процесният договор за банков кредит е
сключен на 12.06.2008г., т.е. при действието на Закона за потребителския кредит,
в сила от 01.10.2006г. и отменен с § 3 от ПЗР на Закона за потребителския кредит
(обн. ДВ, бр. 18 от 05.03.2010г., в сила от 12.05.2010г.). Изрично в § 5 от ПЗР на
сега действащия ЗПК е предвидено, че разпоредбите му не се прилагат за
договори за потребителски кредит, сключени преди датата на влизането му в сила,
с изключение на разпоредбите на чл. 14, чл.15, чл.26 и чл.35, които се прилагат за
безсрочни договори за кредит, сключени преди тази дата. Следователно
разпоредбата на чл. 10а ЗПК не намира приложение към договорите за кредит от
12.06.2008г.
Изводите на въззивната инстанция съвпадат с крайните изводи на
първоинстанционния съд, поради което атакуваното решение следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, въззиваемият ищец има право на разноски, сторени
във въззивното производство и доколкото доказателства за направени такива са
представени пред САС, съдът присъжда разноски в полза на „Юробанк България“
АД в размер 2 454,20 лева за заплатен от банката депозит за особен представител
на жалбоподателите ответници във въззивното производство.
По отношение на частната жалба на адв. К. против определението №
265842 от 08.12.2020г. по гр.дело № 9064/2018г. на СГС, ГО, 9 състав, в частта, с
която е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК на адв. К., въззивният съд
намира следното:
С атакуваното определение, съставът на СГС е оставил без уважение
молбата по чл. 248 ГПК, съдържаща се във въззивната жалба, подадена от адв. К.,
като е препратил към мотивите на първоинстанционото решение, където е приел,
че възнаграждението на особения представител се определя съгласно правната и
фактическа сложност на спора и позовавайки се на разпоредбата на чл. 47, ал. 6,
изр. 2-ро от ГПК, предвиждаща възможност хонорарът да бъде определен под
минималните размери, но до лимита на половината от него е намалил
възнаграждението на адвоката от 2 850 лева до 1 172,20 лева. Препращайки към
мотивите на решението, съставът на СГС е оставил без уважение искането за
увеличение на размера на присъдения адвокатски хонорар.
Частната жалба срещу определението на СГС е подадена от легитимирана
страна в процеса в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, поради което същата е допустима и
САС дължи разглеждането й по същество.
Съгласно нормата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, когато съобщението до ответника е
връчено по реда на чл. 47 от ГПК, за да се гарантират правата му, се назначава
особен представител, който да го представлява в процеса. Разноските за
възнаграждението на особения представител се поемат от ищеца. Хонорарът се
определя от съда, при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото
и лимитите, определени в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет.
В случая, с определение от 11.03.2019г. първоинстанционният съд е назначил
адв. С. К. за особен представил на ответниците по спора, при условията на чл. 47,
10
ал. 6 ГПК, при депозит за възнаграждение в размер 2850 лева, вносим от ищеца.
Минималното възнаграждение по чл. 7, ал.2, т.4 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възлиза с оглед материалния интерес на
сумата 2 344,40 лева. Към исковата молба са приложени множество писмени
доказателства, в обстоятелствената й част са изложени и множество твърдения.
Особеният представител е депозирал подробен писмен отговор, съдържащ
възражения на изложените в исковата молба факти и обстоятелства, като е въвел и
възражения за липса на активна процесуална легитимация на ищеца и липса на
настъпила предсрочна изискуемост, направил е възражение и за погасяване на
вземането по давност; изготвил е и отговор на допълнителната искова молба; взел
е активно участие в проведеното открито съдебно заседание пред СГС; депозирал
е писмена защита след приключване на устните състезания в дадения му от съда
срок. При това положение не може да се сподели извода, че делото е с по-ниска
фактическа и правна сложност в сравнение с нормалното за този вид дела
развитие на съдебното производство, както и че особения представител не е
предприел активност при осъществяване на защитата на ответниците.
Разпоредбата на чл. 47, ал. 6 изр. 2 ГПК, касаеща случаите на намаляване на
минималното адвокатско възнаграждение под минимума, определен в Наредбата
№ 1/2004г., не намира приложение в настоящия случай и на особения
представител се дължи възнаграждение в размер 2 344,40 лева.
Предвид изложеното, определението на СГС в обжалваната част следва да
бъде частично отменено и на адв. К. да се присъди възнаграждение в размер
2 344,40 лева за осъщественото пред СГС процесуално представителство на
ответниците Е..
Така мотивиран, Софийският апелативен съд, 4 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260255 от 28.09.2020г., постановено по гр.дело №
9064/2018г. на Софийския градски съд, ГО, 9 състав.
ОСЪЖДА И. Е. Е. и Д. Р. Е. да платят на „Юробанк България“ АД разноски
за въззивното производство в размер 2 454,20 лева за заплатен от банката депозит
за особен представител на жалбоподателите ответници.
ОТМЕНЯ определение № 265842 от 08.12.2020г. по гр.дело № 9064/2018г.
на СГС, ГО, 9 състав, в частта, с която е оставено без уважение искането на адв.
К. за увеличение на адвокатското му възнаграждение над 1 172,20 лева до
2 344,40 лева и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
УВЕЛИЧАВА адвокатското възнаграждение на адв. С. К. за осъщественото
пред СГС процесуално представителство на ответниците И. Е. Е. и Д. Р. Е. от
1 172,20 лева на 2 344,40 лева, което следва да бъде изплатено от внесения по
сметка на СГС от „Юробанк България“ ЕАД депозит.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 265842 от 08.12.2020г. по гр.дело №
9064/2018г. на СГС, ГО, 9 състав, в останалата обжалвана част.
11
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВЪРХОВНИЯ
КАСАЦИОНЕН СЪД при предпоставките на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от
връчването.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12