Определение по дело №6374/2012 на Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

гр. С., 14.01.2015 год.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-9 СЪСТАВ,

в публичното заседание на деветнадесети ноември

две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАКЛИН КОМИТОВА

 

 

с участието на секретаря Е.Г. като разгледа докладваното от съдия КОМИТОВА търг. дело N 6374 по описа за 2012 год., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:

 

 

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО ЧЛ.692 АЛ.2 ОТ ТЗ.

С Решение по чл.632 ал.1 от ТЗ от 03.01. 2014 г. на СГС, VІ-9 с-в, по т.д. № 6374/ 2012 г. въз основа на постъпила молба от НАП е открито производство по несъстоятелност по отношение на “К.” АД, ЕИК *********, същото е обявено в несъстоятелност на основание неплатежоспособност, като производството по несъстоятелност е спряно на осн. чл 632 от ТЗ. Решението по е обявено в ТР на 16.01.2014 г.

С Решение от 05.08.2014 г. на СГС, VІ-9 с-в, по настоящото дело, на осн. чл. 632 ал.2 от ТЗ е възобновено производството по делото по несъстоятелност. Определен е временен синдик и неговото възнаграждение. Свикано е  първо събрание на кредиторите на “К.” АД. Постановена е обща възбрана и запор върху имуществото му и са прекратени правомощията на органите на дружеството.   “К.” АД е лишено, от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Постановено е започване на осребряване на имуществото и неговото разпределение. Наложена е възбрана върху  недвижим имот, находящ се в гр.Я., ул.”**********, представляващ самостоятелен обект в сграда на един етаж с площ от 190 кв.м. , намиращ се в североизточната част на сградата от 450 кв.м. , като цялата сграда е с идентификатор 87374.546.16.2,със съседи на същия етаж обект с идентификатор 87374.546.16.2.1. Така постановеното решение е обявено в ТР на 08.08.2014 г.

На основание чл.685 и чл. 686 от ТЗ с молба от 08.09.2014 г. НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА П., гр. С. , бул. "К.Д." № **, представлявана от изпълнителния директор Б.А., е предявила вземания в общ размер на 163 827.01 лева – частни и публични вземания, от които главници – 61 620.42 лв. и лихви – 102 206.59 лв., подробно описани в молбата. Към същата са приложени многобройни писмени доказателства във връзка с всяко едно от претендираните вземания.

Така предявеното вземане е включено от синдика на обявеното в несъстоятелност дружество в Списъка на предявените и приети вземания, обявен в ТР на 23.10.2014 г.

      По реда и в срока по чл.690 от ТЗ е депозирано възражение вх. № 126495/30.10.2014 г. на длъжника “К.” АД, ЕИК *********. Във възражението са наведени доводи за недължимост на част от сумите - публични вземания в размер на 44 601 лв.; публични вземания в размер 1 053.94 лв.; частни вземания в размер на 35 444.42 лв.; частни вземания в размер на 78 939.76 лв. Твърди се, че публичните вземания в размер на 44.601 лв. са със изтекла абсолютна давност по ДОПК, поради което са отписани, за което се представя копие от разпореждане на публичен изпълнител К. Р.. Част от публичните вземания в размер на 1053.94 лв. също са със изтекла погасителна давност, което ще се установи от актуално удостоверение по чл.78 т.6 ДОПК. Съгласно ДОПК публичните задължения с изтекла давност не подлежат на принудително изпълнение, каквото по същество е производството по несъстоятелност. Вземанията в размер на 35 444. 42 по Изпълнителен лист  по гр.д.02212/2005 г. са със изтекла погасителна давност. Изп. дело №42/2009 г. на ЧСИ О.М., за което се претендира, че е прекъснало давността е незаконосъобразно образувано от  АДВ. АДВ не е кредитор, нито взискател по смисъла на закона, нито е компетентна да установява частни държавни вземания по отношение на вземанията на ДФЗ. Вземанията в размер на 78 939.76 лв. по Изпълнителен лист по гр.д.05165/2003 г. са със изтекла погасителна давност. Вземането на ДФЗ по ИЛ от 24.07.2003 г. издаден по гр.д. №05165/2003 г. на СРС на основание договор №135/1999 г. е с изтекла давност още на 24.07.2008 г., защото няма данни да е образувано изпълнително производство до изп. дело №42/2009 г. на ЧСИ О.М., за което се претендира, че е прекъснало давността.

      Кредиторът, чиито приети вземания са оспорени  -  Н.А. ПО П.  моли възражението на „К." АД срещу списъка на приетите вземания, да бъде отхвърлено като неоснователно и недоказано. Твърди, че по отношение на частните държавни вземания  са неприложими правилата на ДОПК, тъй като вземанията се събират по реда на ГПК. Освен това нито по отношение на синдика, нито по отношение на НАП, в качеството му на процесуален субституент на ДФЗ (вземанията произтичат от сключени договори за стоков кредит, сключени с ДФЗ), може да бъде противопоставено в рамките на процедурата по чл. 690 от ТЗ възражение за давност, с оглед характера на това производство. Неоснователни са и доводите за изтекла погасителна давност по отношение на публичните вземания с оглед разпоредбата на чл.685а от ТЗ.

      Със становище от 17.11.2014 г. синдикът на “К.” АД, ЕИК *********,  счита възражението за неоснователно по съображения, подробно изложени в същото.

При разглеждане на възражението в производството по чл.692 ал.2 от ТЗ, кредиторът заявява, че го поддържа изцяло, а синдикът, че го оспорва по подробно изложени в становището доводи.

Кредиторът, чиито вземания са оспорени – НАП, заявява, че го оспорва и моли същото да бъде оставено без уважение.

 

Съдът, като взе предвид представените при предявяване на вземането  доказателства, представените с възражението писмени доказателства, и изразените от страните в производството по чл.692 ал.2 от ТЗ становища, приема следното:

1. ПО   ОТНОШЕНИЕ   НА   публичните   вземания в размер 45 654,64 лв., ОТ КОИТО ГЛАВНИЦИ -18 178,48 лв. И ЛИХВИ - 27 476,16 лв.

Както се установява от представените доказателства към молба изх. № 24-28-1273/12#38/08.09.2014 г., вземането произтича от декларации, подадени от дружеството по реда на ЗДДС и акт за установяване на задължения: Справка - декларация, вх. № 6773/13.05.2004 г.; Справка - декларация, вх. № 13166/14.09.2004 г.; Справка - декларация, вх. № 22.15-908752/07.12.2005 г.; Акт за установяване на задължения по декларации по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 99/22.02.2012 г., издаден от Община Я.. Публичните вземания за данъци и такси по това предявяване се разделят на възникнали до датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност /03.01.2014 г./ - 43 390,70 лв., в т. ч. главници - 17 827,20 лв. и лихви -25 563,50 лв.;  Претендират се и лихви след датата на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност, в периода от 04.01.2014 г. до 04.09.2014 г. - 1 210,91 лв.

По отношение на Справките –декларации  по ЗДДС, съдът намира следното:

Неоснователни са доводите на длъжника, че по отношение на тези вземания е изтекла абсолютната погасителна давност.  Съгласно чл.171 ал.2 от ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено. Тъй като към датата на предявяване на вземането, респ. към неговото приемане в производството по несъстоятелност, по отношение на Справка - декларация, вх. № 6773/13.05.2004 г. и Справка - декларация, вх. № 13166/14.09.2004 г., давността не е била изтекла (същата започва да тече от 01.01.2005 г.), вземанията, макар и с публичен характер, се събират в рамките на производството по несъстоятелност. Поради това  за тях е приложема нормата на чл.685а от ТЗ.

По отношение на вземането по Справка - декларация вх. № 22.15-908752/07.12.2005 г., давността е започнала да тече на 01.01.2006 г. и към настоящия момент не е изтекла.

Неоснователно е и твърдението на длъжника за погасяване по давност на вземането по за Акт за установяване на задължения по декларации по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 99/22.02.2012 г., издаден от Община Я.. Основание за възникване на задължението е акт от 2012 г. Същият е можел да бъде обжалван от длъжника, вкл. и по съдебен път. Не се твърдят подобни обстоятелства, а и липсват доказателства – напротив НАП е ангажирала доказателства, че на длъжника е връчена призовка за доброволно изпълнение, но липсва изпълнение, респ. обжалване.

Предвид изложеното, в тази част възражението на длъжника е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

2. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПУБЛИЧНИ ВЗЕМАНИЯ ЗА ДЪРЖАВНИ ТАКСИ ЗА 1 053,03 лв.

Основания за публичните вземания за държавни такси, са следните, приложени към предявеното вземане, изпълнителни листове, издадени въз основа на подлежащи на изпълнение съдебни решения: Изпълнителен лист от 12.01.2004 г. по гр. д. № 870/2003 г. на ЯРС; Изпълнителен лист от 26.01.2004 г. по гр. д. № 792/2003 г. на ЯРС; Изпълнителен лист от 25.04.2005 г. по гр. д. № 02212/2005 г. на СРС; Изпълнителен лист от 13.07.2005 г. по гр. д. № 03701/2005 г. на СРС; Изпълнителен лист от 24.07.2003 г. по гр. д. № 05165/2003 г. на СРС; Изпълнителен лист от 31.07.2014 г. по адм. д. № 27/2014 г. на АС -Я..

Настоящата съдебна инстанция намира, по съображенията изложени по-горе, че по отношение на тези публични вземания не е изтекла погасителната давност. По отношение вземането по изпълнителен лист от 12.01.2004 г., то е станало изискуемо на 01.01.2005 г. , поради което към датата на предявяването му, респ. към приемането му в Списъка на приетите вземания, същото е валидно и поражда действие. От датата на приемането му в Списъка на приетите вземания, същото се събира по реда на ТЗ, в рамките на производството по несъстоятелност, и по отношение на него давност не тече – чл. 685а ал.1 от ТЗ.

По отношение вземанията основани на Изпълнителен лист от 25.04.2005 г. по гр. д. № 02212/2005 г. на СРС; Изпълнителен лист от 13.07.2005 г. по гр. д. № 03701/2005 г. на СРС и Изпълнителен лист от 31.07.2014 г. по адм. д. № 27/2014 г. на АС –Я., абсолютната давност не е изтекла, което прави възражението неоснователно.

Единствено по отношение на вземането по Изпълнителен лист от 24.07.2003 г. по гр. д. № 05165/2003 г. на СРС е изтекла абсолютната давност – изискуемостта е настъпила на 01.01.2004 г., поради което към датата на предявяването му в производството по несъстоятелност, същото не е подлежало на принудително събиране. Поради това възражението е основателно в тази част за сумата 836 лв.

 

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЧАСТНИТЕ ДЪРЖАВНИ ВЗЕМАНИЯ В РАЗМЕР НА 118 172,37 ЛВ.

Държавата чрез НАП е предявила вземания към 03.01.2014 г. (датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност) в общ размер на 114 383,18 лева,от която сума:

1. Вземане по изпълнителен лист от 25.04.2005 г. по гр. д. № 02212/2005 г., по описа на СРС - 35 444,42 лева от които 13 259, 94 лева  - главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.02.2005 г. до окончателното й изплащане; 331,50 лева - договорна лихва; 7 866,49 лева  - лихва за забава; 13 986,49 лева - законова лихва за периода от 10.02.2005 г. до 03.01.2014 г.;

2. Вземане по изпълнителен лист от 24.07.2003 г., издаден по гр. д. № 05165/03 г. по описа на СРС - 78 938, 76 лева, от които 29 232,00 лева - главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.06.2003 г. до окончателното й изплащане; 12 742,00 лева - лихва за забава; 36 964,76 лева - законнна лихва за забава за периода от 10.06.2003 г. до 03.01.2014 година.

3. Вземания за периода от 03.01.2014 г. до 03.09.2014 г. в размер на 2 839,19 лева  представляващи законова лихва, начислена върху главниците.

Вземанията са приети изцяло от синдика и са включени в Списъка на приетите вземания.

По отношение на вземанията  по Изпълнителен лист от 25.04.2005 г. по гр. д. № 02212/2005 г. длъжникът твърди, че същото е погасено по давност тъй като изпълнителното производство по молба на АДВ, чийто правоприемник е НАП, с което е прекъсната давността за вземането е незаконосъобразно образувано, тъй като агенцията не е кредитор, респ. взискател на дружеството, като същата не е компетентна да установява вземанията на Държавен фонд „З." (ДФЗ). Поради това  НАП не може да има качеството на възложител по смисъла на чл. 2, ал. 3 от ЗЧСИ.

Така направеното възражение е изцяло неоснователно. На първо място, НАП (а преди това АДВ), се явяват процесуални субституенти на ДФ „З.”. На тях е възложено събирането на частните държавни  вземания, във връзка с неизпълнени задължения към ДФ „З.”.Това е така, тъй като  за вземанията на Фонда има издаден изпълнителен лист по реда на чл. 27, ал. 2 от ЗПЗП, който съставлява частно вземане по смисъла на чл. 3, ал. 7, т. 5 от ЗНАП. Съгласно чл. 162, ал. 4 вр. ал.2  от ДОПК частните държавни вземания се събират от НАП като редът за тяхното събиране е този по ГПК – арг. от чл. 163, ал. 2 от ДОПК - чрез държавен или частен съдебен изпълнител. Поради това НАП, не само че може, но и е длъжна да инициира изпълнително производство, ако не е налице доброволно изпълнение на задълженията, установени с влязло в сила съдебно решение по спор между ДФ „З.” и „К.” АД. Освен това   възраженията относно липсата на процесуална легитимация на НАП по образуваното срещу „К." АД изпълнително дело № 42/2009г., по описа на частен съдебен изпълнител О.М., е следвало да бъдат направени чрез жалба срещу действията на съдебния изпълнител в сроковете по чл. 436 и след. от ГПК, но не могат да бъдат предмет на настоящото производство.

По отношение на вземането по изпълнителен лист от 24.07.2003 г., издаден по гр. д. № 05165/03 г. по описа на СРС, съдът намира, че възражението е неоснователно. Действително липсват данни от датата на издаване на изпълнителния лист до 2009 г., когато е образувано  ИД №42/2009 г. на ЧСИ О.М. да са били предприети действия по принудителното събиране на вземането. Предпоставка за включването на едно вземане от синдика в списъка на приетите вземания е същото да съществува към момента на предявяването му, да е установено по основание и размер, да е изискуемо и да е предявено в регламентираните от разпоредбите на чл. 685 и 688 от ТЗ преклузивни срокове за предявяване на вземанията от кредиторите на търговец в производство по несъстоятелност. Респ. в рамките на производството по чл. 692 от ТЗ съдът не разполага с правна възможност да се произнася по отношение на спирането и прекратяването на давността, за което са допустими писмени доказателства. Още повече, че носител на материалното право на вземане е ДФ "З.", като за този период същият е можел да предприеме редица действия по реализиране на правата си, които да са прекъснали или спрели давностните срокове, преди да предостави изпълнителния лист за принудителното му събиране на НАП. Поради това, доводите си длъжникът би могъл да реализира единствено в рамките на исково производство по чл.694 от ТЗ при евентуалното участие на трето лице-помагач ДФ „З.”.

Водим от горното, С Ъ Д Ъ Т

 

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 

ОДОБРЯВА Списъка на приетите от синдика на “К.” АД, ЕИК *********, вземания по чл.686 ал.1 т.1 от ТЗ, срещу които не са постъпили възражения.

 

ВНАСЯ ПРОМЯНА в Списъка на приетите вземания чл.686 ал.1 т.1 от ТЗ във връзка с възражението на Длъжника  “К.” АД, ЕИК ********* по отношение на вземане предявено от  кредитора Н.А. ЗА П. в размер на 836 (осемстотин тридесет и шест лева)  КАТО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗКЛЮЧВА от Списъка на приетите вземания чл.686 ал.1 т.1от ТЗ вземанията предявени от Н.А. ЗА П. в размер на 836 (осемстотин тридесет и шест) лв. – част от публични вземания за държавни такси в общ размер от 1 053,03 лв. във връзка с изтекла абсолютна погасителна давност по чл. 171 ал.2 от ДОПК  за вземане по Изпълнителен лист от 24.07.2003 г. по гр. д. № 05165/2003 г. на СРС.

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възраженията на ДЛЪЖНИКА “К.” АД, ЕИК ********* срещу включването в Списъка на предявените в срока по чл.686 от ТЗ и приети вземания, обявен в ТР на 23.10.2014 г. , на вземания, предявени от НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА П., гр. С. , бул. "К.Д." № **, представлявана от изпълнителния директор Б.А. с молба от 08.09.2014 г., както следва:

1. публични  вземания в размер 45 654,64 лв., ОТ КОИТО ГЛАВНИЦИ -18 178,48 лв. И ЛИХВИ - 27 476,16 лв. , произтичащи от Справка - декларация, вх. № 6773/13.05.2004 г.; Справка - декларация, вх. № 13166/14.09.2004 г.; Справка - декларация, вх. № 22.15-908752/07.12.2005 г.; Акт за установяване на задължения по декларации по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 99/22.02.2012 г., издаден от Община Я..

2. ПУБЛИЧНИ ВЗЕМАНИЯ ЗА ДЪРЖАВНИ ТАКСИ произтичащи от Изпълнителен лист от 12.01.2004 г. по гр. д. № 870/2003 г. на ЯРС; Изпълнителен лист от 26.01.2004 г. по гр. д. № 792/2003 г. на ЯРС; Изпълнителен лист от 25.04.2005 г. по гр. д. № 02212/2005 г. на СРС; Изпълнителен лист от 13.07.2005 г. по гр. д. № 03701/2005 г. на СРС; Изпълнителен лист от 31.07.2014 г. по адм. д. № 27/2014 г. на АС –Я.,  за сумата 217 лв. (разлика между сумата 1 053,03 лв. , в какъвто размер е предявено вземането и сумата 836 лв. по Изпълнителен лист от 24.07.2003 г. по гр. д. № 05165/2003 г. на СРС, за който размер е изключено вземането от  Списъка на приетите вземания).

3. ЧАСТНИ ДЪРЖАВНИ ВЗЕМАНИЯ В РАЗМЕР НА 118 172,37 ЛВ., от които:

- Вземане по изпълнителен лист от 25.04.2005 г. по гр. д. № 02212/2005 г., по описа на СРС - 35 444,42 лева от които 13 259, 94 лева  - главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.02.2005 г. до окончателното й изплащане; 331,50 лева - договорна лихва; 7 866,49 лева  - лихва за забава; 13 986,49 лева - законова лихва за периода от 10.02.2005 г. до 03.01.2014 г.;

- Вземане по изпълнителен лист от 24.07.2003 г., издаден по гр. д. № 05165/03 г. по описа на СРС - 78 938, 76 лева, от които 29 232,00 лева - главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.06.2003 г. до окончателното й изплащане; 12 742,00 лева - лихва за забава; 36 964,76 лева - законнна лихва за забава за периода от 10.06.2003 г. до 03.01.2014 година.

- Вземания за периода от 03.01.2014 г. до 03.09.2014 г. в размер на 2 839,19 лева  представляващи законова лихва, начислена върху главниците.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да се впише в книгата по чл.634в ал.1 от ТЗ.

ДА СЕ ИЗПРАТИ НЕЗАБАВНО ПРЕПИС от настоящото определение за обявяване в Търговския регистър при Агенцията по вписвания - гр.С. на основание чл.692 ал.5 от ТЗ.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: