Р Е Ш Е Н И Е
№ 8
гр. Русе, 09.01.2023
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Русе, II-ри състав, в открито заседание на 08 декември през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
СЪДИЯ: Спас
Спасов
при участието на секретаря Мария Станчева, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 222 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл. 220, ал. 1 от
ЗМ.
Образувано е по жалба на "Ерик МБ"
ЕООД, със седалище в гр. Русе, чрез адв. Ж., против Решение № 32-83175 от 12.03.2021
г. към митнически декларации с MRN 15BG002002H0008214/21.01.2015
г.; 15BG002002H0008851/22.01.2015 г.; 15BG002002H0011351/27.01.2015 г.;
16BG002002H0006565/19.01.2016 г.; I6BG002002H0008224/25.01.2016 г.; 17BG002002H0000543/03.01.2017
г.; 17BG002002H0003041/11.01.2017 г.; 17BG002002H0005273/18.01.2017 г.;
17BG002002H0005281/18.01.2017 г.; 17BG002002H0005653/19.01.2017 г.;
17BG002002H0011735/31.01.2017 г., издадено от с.д. Директор на ТД Северна
морска (понастоящем ТД Митница Варна) в Агенция "Митници", с което,
на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, във вр. с чл. 74, § 2, б. "б.
" от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл. 140 и чл. 141 от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/2447, във вр. с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) №
952/2013, във вр. с чл. 77, § 1, във вр. с чл. 85, § 1, във вр. с чл. 101, § 1,
във вр. с чл. 103, чл. 104 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл. 54, ал.
1 и чл. 56 от ЗДДС и чл. 59 от АПК, е отказано приемането на митническата
стойност на декларирани стоки по горецитираните митнически декларации,
определена е нова митническа стойност на посочените стоки, в резултат на което
е определена сума за доплащане: мито – 12870,69 лв. и ДДС – 17896,37 лв. Прието
е, че на осн. чл. 124, § 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническото
задължение се счита за погасено.
В жалбата се развиват съображения за
незаконосъобразност на административния акт поради допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила и допуснато нарушение на
материалния закон – отменителни основания по чл. 146 АПК. Административният
орган не е обосновал наличието на „основателни съмнения“, относно
достоверността на митническите стойности. Неправилно е направено съответствие с
т. нар. „справедливи цени“. Нарушено било правото на защита на жалбоподателя,
тъй като в административния акт не е залегнала конкретика на посочените в него
обстоятелства. Иска се отмяна на административния акт и присъждането на
разноски.
Ответникът по жалбата - Директорът на ТД Митница
Варна, чрез процесуалния си представител, е представил писмена защита, в която
подробно аргументира становище за законосъобразност на издадения
административен акт и моли подадената срещу него жалба да бъде отхвърлена.
Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност досежно претендираните от жалбоподателя разноски.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства, съобрази доводите на страните и
извърши служебна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт, приема следното:
Жалбата е депозирана в срок, от процесуално
легитимирана страна - адресата на акта, неблагоприятно засегнат от него, срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата се явява
основателна.
Административният орган е изложил съображения по
11 бр. митнически декларации при посочени артикули, внесени от Китай от
дружеството-декларатор (и настоящ жалбоподател), по вид (мъжки, дамски, бебешки
и пр.), както и декларирана митническа стойност с изложена справедлива цена за
ЕС, както следва:
По МД с МРН 15BG002002H0008214/21.01.2015 г. –
стока № 1 – „кецове от изкуствени материали“ – 2, 55 лв./кг. – справедлива цена
за ЕС – 18,85 лв./кг.; стока № 2 – „сандали от изкуствени материали“ - 2, 88
лв./кг. – справедлива цена за ЕС – 18,85 лв./кг.;
По МД с МРН 15BG002002H0008851/22.01.2015 г. –
стока № 1 „платненки“ – цена 1,51 лв./кг при справедлива цена за ЕС – 19,17
лв./кг.
По МД с МРН 15BG002002H0011351/27.01.2015 г. –
стока № 1 „кецове от изкуствени материали“ – цена 2,88 лв./кг при справедлива
цена за ЕС – 18,85 лв./кг.
По МД с МРН 16BG002002H0006565/19.01.2016 г. –
стока № 1 „платненки“ – цена – 1, 62 лв./кг. при справедлива цена за ЕС
20,63лв./кг.; стока № 2 „ежедневни обувки“ – цена 1,99 лв./кг. при справедлива
цена за ЕС – 22,04 лв.кг; стока № 3 „дамски обувки“ - – цена 2,43 лв./кг. при
справедлива цена за ЕС – 21,45 лв./кг., стока № 4 „стелки за обувки“ – цена
0,88 лв./при справедлива цена за ЕС 24,86 лв./кг.
По МД с МРН 16BG002002H0008224/25.01.2016 г. –
стока № 1 „платненки“ с цена 1,65
лв./кг. при справедлива цена за ЕС – 20,63 лв./кг.; стока № 2 – „дамски кецове“
с цена 3,20 лв./кг. при справедлива цена за ЕС – 22,04 лв./кг.; стока № 3 –
„дамски обувки“ с цена 3,43 лв./кг. при справедлива цена за ЕС – 21,48 лв./кг.;
стока № 4 – „мъжки обувки“ с цена 2,51 лв./кг. при справедлива цена за ЕС –
19,19 лв./кг.; стока № 5 – „юношески кецове“ с цена 1,87 лв./кг. при
справедлива цена за ЕС – 20,63 лв./кг.; стока № 6 – „дамски платнени обувки“ с
цена 1,87 лв./кг. при справедлива цена за ЕС – 20,63 лв./кг.;
По МД с МРН 17BG002002H0000543/03.01.2017 г. -
стока № 1 „платнени обувки“ с цена 2,21
лв./кг. при справедлива цена за ЕС – 23,39 лв./кг.; стока № 2 – „дамски
ежедневни обувки“ с цена 2,36 лв./кг. при справедлива цена за ЕС – 16,60
лв./кг.; стока № 3 – „юношески ежедневни обувки“ с цена 2,62 лв./кг. при
справедлива цена за ЕС – 19,32 лв./кг.;
По МД с МРН 17BG002002H0003041/11.01.2017 г. -
стока № 1 „платнени ежедневни обувки“ с
цена 1,78 лв./кг. при справедлива цена за ЕС – 23,39 лв./кг.; стока № 2 –
„дамски ежедневни обувки“ с цена 2,49 лв./кг. при справедлива цена за ЕС –
16,60 лв./кг.; стока № 3 – „юношески ежедневни обувки“ с цена 2,48 лв./кг. при
справедлива цена за ЕС – 19,32 лв./кг.;
По МД с МРН 17BG002002H0005273/18.01.2017 г. -
стока № 1 „ежедневни обувки“ с цена 4,31
лв./кг. при справедлива цена за ЕС – 16,60 лв./кг.; стока № 2 – „ежедневни
обувки от изкуствени материали“ с цена 2,93 лв./кг. при справедлива цена за ЕС
– 10,01 лв./кг.; стока № 3 – „ежедневни обувки“ с цена 4,27 лв./кг. при
справедлива цена за ЕС – 19,32 лв./кг.;
По МД с МРН 17BG002002H0005281/18.01.2017 г. -
стока № 1 „платненки“ с цена 1,69
лв./кг. при справедлива цена за ЕС – 23,39 лв./кг.; стока № 2 – „юношески
ежедневни обувки“ с цена 2,62 лв./кг. при справедлива цена за ЕС – 19,32
лв./кг.
По МД с МРН 17BG002002H0005653/19.01.2017 г. -
стока № 1 „ежедневни обувки“ с цена 1,87
лв./кг. при справедлива цена за ЕС – 23,39 лв./кг.; стока № 2 – „дамски
ежедневни обувки“ с цена 2,91 лв./кг. при справедлива цена за ЕС – 16,60
лв./кг.; стока № 3 – „ежедневни обувки“ с цена 2,91 лв./кг. при справедлива
цена за ЕС – 19,32 лв./кг.;
По МД с МРН 17BG002002H0011735/31.01.2017 г. -
стока № 1 „ежедневни обувки“ с цена 2,85
лв./кг. при справедлива цена за ЕС – 16,60 лв./кг.; стока № 2 – „дамски
сандали“ с цена 2,77 лв./кг. при справедлива цена за ЕС – 15,39 лв./кг.;
Органът е посочил, че когато в процеса на
последваща проверка, на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, на декларираната
митническа стойност, митническите органи, пред които са декларирани стоките, се
съмняват основателно, че декларираната стойност представлява цялата платена или
подлежаща на плащане сума по реда на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., се
прилага разпоредбата на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на
Комисията за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби
на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на
Митнически кодекс на Съюза (Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447).
Посочено е, че е направен анализ в митническата
информационна система за оформени митнически декларации за допускане на
свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки със
стоката, цитирана в митническата декларация, и са намерени резултати за
декларирани и приети митнически стойности от други вносители на „сходни стоки“,
респ. за всяка посочена стока на дружеството „Ерик МБ“ ЕООД е отнесен номер на
използваната от ответника митническа декларация за внос на „сходна стока“ със
съответната референтна цена.
С писмо № 32-296770/12.10.2020 г. от дружеството-жалбоподател
са изискани за нуждите на повторна проверка, съгласно нормата на чл. 140 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, допълнителни документи в подкрепа на
декларираната митническа стойност на стоките. Горното писмо е изпратено до
дружеството и е било връчено на управителя.
Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 74,
§ 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, когато митническата стойност на стоките не
може да се определи на основание член 70 от същия регламент, тя се определя по
реда на чл. 74, § 2 от него, като се прилагат последователно букви от а) до г),
докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките.
При изследване на метода, регламентиран в чл.
74, § 2, буква а) от Регламент (ЕС) № 952/2013 е достигнат изводът, че не може
да се определи митническа стойност, въз основа на идентични стоки, тъй като не
е била открита изчерпателна информация за показателите на стоките.
След направен анализ в националната база данни
за оформени митнически декларации за допускане до свободно обращение в същия
или приблизително същия момент на сходни стоки са намерени резултати за
декларирани и приети митнически стойности, от други вносители и от същия
вносител, които не са необичайно ниски и са декларирани и приети в съответствие
с чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013952/2013.
Съгласно чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС)
№ 2015/2447, когато се установи повече от една договорна стойност на идентични
или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се
използва най-ниската от тези стойности.
Прието е, че в определения срок, дружеството не
е представило никакви допълнителни документи в подкрепа на декларираната
митническа стойност на процесните стоки, в това число и банковите документи за
извършените външно-търговски разплащания между него и продавача.
Предвид горното, е прието, че митническата
стойност на всички стоки следва да бъде определена на основание чл. 74, § 2,
буква "б“ въз основа на други стоки с посочени номера на митническите
декларации (стр. 8-10 от решението) и съотнесени със същия ТАРИК код. С
оспореното решение е отказано да се приеме митническата стойност на
декларираните стоки по посочените декларации. Определена е нова митническа
стойност на посочените стоки, в резултат на което е определена сума за
доплащане: мито – 12870,69 лв. и ДДС – 17896,37 лв. Прието е, че на осн. чл. 124,
§ 1, б. „а“ от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. митническото задължение се счита за
погасено.
По делото е назначена съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице компетентно и съобразно поставената му
задача. Съдът възприема заключението на вещото лице, тъй като същото е
достатъчно пълно, ясно и обосновано и не възникват съмнения за неговата
правилност.
От заключението на вещото лице се установява, че
дружеството-жалбоподател е заплатило в пълен размер всички фактури за стоките
по МД. Няма други подлежащи на плащане суми по фактурите, приложени към МД. По
всеки един внос е била изготвена МД, заплатени са ДДС и мито, всички по банков
път, както и че е налице съответствие между платената цена за стоките и
декларирана стойност.
При
така установените по делото факти и обстоятелства, съдът прави следните правни
изводи:
Оспореният акт е издаден от компетентен орган по
аргумент от чл. 19, ал. 7 от Закона за митниците (ЗМ). Съгласно посочената
норма, за целите на прилагане на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г.
решения, взети без предварително заявление, се издават от началника на
митницата, където са възникнали фактите и обстоятелствата, изискващи вземането
на решение. Разпоредбата на чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г. указва, че
освен когато даден митнически орган действа като правораздавателен орган,
разпоредбите на чл. 22, § 4, 5, 6 и 7, чл. 23, § 3 и чл. 26, 27 и 28 се
прилагат и за решения, взети от митническите органи, без съответното лице да е
подало предварително заявление. Следователно оспореното решение на Директора на
ТД Северна морска в Агенция "Митници" е издадено от компетентен
административен орган, в рамките на неговата териториална и материалноправна
компетентност, съгласно чл. 101, § 1 и чл. 29 от Регламент /ЕС/ № 952/2013 г.,
във вр. с чл. 19, ал. 1 и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, във вр. с чл. 5, т. 39 от
Регламент № 952/2013 г., съобразно предоставените му правомощия.
Решението е в изискуемата писмена форма и е
мотивирано от фактическа и правна страна.
Съдът констатира, че в хода на административното
производство са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Разпоредбата на чл. 22, § 6, първа алинея от
Регламент (ЕС) № 952/2013 урежда процесуалното задължение на митническите
органи, преди да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя
(декларатора), да му съобщят мотивите, на които ще се основава решението, и да
му предоставят възможност да изрази своето становище в определен срок от
датата, на която го е получил или се счита, че го е получил. В чл. 8, § 1 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е предвидено и минималното съдържание на
съобщението по чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013, като в
него следва да е посочено: а) документите и информацията, които митническите
органи възнамеряват да използват като основание за своето решение; б) срокът, в
който съответното лице трябва да изрази своето становище, считано от датата, на
която е получило съобщението или се счита, че го е получило; в) упоменаване на
правото на съответното лице на достъп до документите и информацията, посочени в
буква а), съгласно приложимите разпоредби.
По преписката липсват данни това задължение за
съобщаване на мотиви да е било изпълнено и респ. адресатът на административния
акт не е бил в състояние да изрази становище по мотивите, изложени в него.
По преписката, както и в административния акт, на
следващо място, не се съдържа описание на тези сходни стоки, за да може
жалбоподателят да изрази становище по отношение на това дали същите
действително са сходни на внесените от него.
Нарушаването на изискването на чл. 22, § 6,
първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013, накърнява правото на защита на
жалбоподателя, поради което съставлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, а оттам - и основание по чл. 146, т. 3
от АПК за отмяна на оспорения административен акт.
Налице е и друго процесуално нарушение - на
изискването по чл. 22, § 7 от Регламент (ЕС) № 952/2013 за мотивиране на
неблагоприятното за заявителя/декларатора решение на митническите органи. Както
приема и Съдът на ЕС в решение от 9 ноември 2017 г. по дело C-46/16, т. 44 и т.
45, задължението за мотивиране, което е в тежест на митническите органи,
трябва, от една страна, да позволява ясно и недвусмислено разкриване на причините,
поради които те не са приложили един или няколко от методите за определяне на
митническата стойност, а от друга страна, това задължение означава, че
посочените органи са длъжни да изложат в решението си за установяване на
размера на дължимите вносни мита данните, въз основа на които е изчислена
митническата стойност на стоките, както за да се позволи на адресата да защити
правата си при възможно най-добрите условия и да реши, разполагайки с цялата
необходима информация, дали има смисъл да обжалва, така и за да позволи на
съдилищата да упражнят контрол за законосъобразност на това решение.
Съдът намира, че щом митническата стойност се
определя по реда на чл. 74, § 2, б. "б. " от Регламент (ЕС) №
952/2013, то мотивите на оспореното решение следваше да съдържат и конкретна
информация за използваните като аналог стоки, чието описание не може да се
изчерпва само в посочване на митническите декларации, с които те са внесени и
техния код по ТАРИК, а следва да обхваща всички техни съществени белези, въз основа
на които административният орган е стигнал до извода за достатъчно сходство със
стоката, чиято митническа стойност се определя. Такова описание в оспорения акт
липсва. В мотивите на същия са посочени единствено декларациите на третите
лица, в които са декларирани стоки със същия код по ТАРИК като внесените от
жалбоподателя, без да е обосновано защо митническите органи считат същите за
сходни. В мотивите на решението е посочено:
"След направения анализ в митническата
информационна система за оформени митнически декларации за допускане на
свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки със
стоката по цитираната митническа декларация са намерени резултати за
декларирани и приети митнически стойности, на други вносители на „сходни стоки“.
Липсва
обаче изрично посочване на зададените параметри за търсене в митническата
информационна система, които параметри да отразяват конкретни характеристики на
стоките, за да може да се провери дали са търсени стоки, които могат да бъдат
разглеждани като сходни. Резултатите от това търсене не са били приложени по
преписката и с тях жалбоподателят не е имал възможност да се запознае. Те се
представят едва в хода на съдебното производство. В съдебното производство
ответникът не ангажира обосновано становище как от изготвената справка от са
избрани именно посочените митнически декларации на трети лица - въз основа на
кои от правилата по чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 са
определени те и отговарят ли стоките по тях на дефиницията за "сходни
стоки" по чл. 1, § 2, т. 14 от същия регламент.
Оспореният акт противоречи и на материалния
закон.
Според чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013,
базата за митническата стойност на стоките е договорната стойност, тоест
действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при
продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза,
коригирана при необходимост. Съгласно § 2 от същата разпоредба, действително
платената или подлежащата на плащане цена е общата сума, която купувачът е
платил или трябва да плати на продавача или която купувачът е платил или трябва
да плати на трета страна в полза на продавача за внасяните стоки, и включва
всички суми, които са платени или трябва да бъдат платени като условие за
продажбата на внасяните стоки.
Ответникът по жалбата не е оспорил
обстоятелството, че декларираната от жалбоподателя митническа стойност е била
действително заплатена. Същата е била заплатена, видно и от приетата
експертиза.
Независимо от това, според решение от 16.06.2016
г. на Съда на ЕС по дело C ‑ 291/15, е допустима практика на митническите
органи, съгласно която митническата стойност на внесени стоки се определя въз
основа на договорната стойност на сходни стоки, когато бъде преценено, че
декларираната договорна стойност е необичайно ниска в сравнение със
средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки, при
положение че митническият орган не оспорва, нито по друг начин поставя под
съмнение автентичността на фактурата и на удостоверението за извършен банков
превод, представени като доказателство за действително платената цена за
внесените стоки, и вносителят не представя, в отговор на искането в този смисъл
на митническия орган, допълнителни доказателства или сведения за установяване
на точността на декларираната договорна стойност на тези стоки.
Следователно, дори и да се установи, че
декларираната стойност на внесените стоки е действително уговорената и платена
такава, ако същата е необичайно ниска, то митническите органи биха разполагали
с правото да определят митническата стойност на базата на посочения вторичен
метод - въз основа на договорната стойност на сходни стоки.
Разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447 гласи, че когато митническите органи имат основателни
съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или
подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от Кодекса, те могат да
поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Според § 2 на
същия текст, ако съмненията им не отпаднат, митническите органи могат да решат,
че стойността на стоките не може да се определи по реда на чл. 70, § 1 от
Кодекса.
Нормата не предвижда никакви условия или
формална процедура, в резултат на която да възникнат тези съмнения като изисква
единствено те да са "основателни", т.е. да се подкрепят от конкретни
факти.
В настоящия случай преминаването към определяне
на митническата стойност на стоките по процесната митническа декларация по
субсидиарно разписаните в Митнически кодекс на Съюза методи митническият орган
аргументира с необичайно ниската стойност на декларираните стоки в сравнение
със справедливата цена на стоки със същия код по ТАРИК.
Административният орган обосновава сходството на
стоките със съвпадащия код по ТАРИК, държавата, от която стоките са внесени - Китай
и приблизително същия период на извършения внос. Нито по преписката, нито в
хода на съдебното производство ответникът, чиято е доказателствената тежест
съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, е установил съществуването на фактическите
основания, посочени в него и по-конкретно, че използваните като аналог стоки по
митническите декларации на трети лица, са сходни, което, съгласно вече
посочената дефиниция, означава да са произведени в същата държава, и макар да
не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни
съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да
бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят
дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и
съществуването на търговска марка. Сходството на стоките не може да бъде
обосновано единствено с краткото описание на стоката в митническите декларации,
тъй като то не съдържа достатъчно информация, от която да се направят изводи по
посочените обстоятелства.
Следователно административният орган не е
доказал, в съответствие с указаната му доказателствена тежест съгласно чл. 170,
ал. 3 вр.ал. 1 от АПК, че използваните като аналог стоки са сходни, за да може
въз основа на тях, по реда на чл. 74, § 2, б. "б. " от Регламент (ЕС)
№ 952/2013, да се определи нова митническа стойност на внасяните стоки, а оттам
- и нова данъчна основа по чл. 55, ал. 1 от ЗДДС за начисляване на този данък. От
стоките по процесните декларации не са запазени аналози, за да може
административният орган да твърди, че е сравнил сходни стоки.
По изложените съображения съдът намира, че административният
акт е незаконосъобразен - издаден е при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон,
поради което следва да бъде отменен.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143,
ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по
делото разноски в общ размер от 1867 лева - заплатена държавна такса – 50 лв.,
разноски за експертиза – 617 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на
1 200 лв., което съдът не счита за прекомерно с оглед материалния интерес
по делото и разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3, вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, които следва да бъдат
възложени в тежест на Агенция "Митници", която е юридическото лице -
чл. 7, ал. 1 от ЗМ, в чиято структура е включен административният орган -
издател на оспорения акт.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на "Ерик МБ" ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Русе, ул. "Тулча"
№ 8, бл."Шабла", вх.7, ет. 2, ап.23, решение № 32-83175 от 12.03.2021
г. към митнически декларации с MRN 15BG002002H0008214/21.01.2015
г.; 15BG002002H0008851/22.01.2015 г.; 15BG002002H0011351/27.01.2015 г.; 16BG002002H0006565/19.01.2016
г.; I6BG002002H0008224/25.01.2016 г.; 17BG002002H0000543/03.01.2017 г.;
17BG002002H0003041/11.01.2017 г.; 17BG002002H0005273/18.01.2017 г.;
17BG002002H0005281/18.01.2017 г.; 17BG002002H0005653/19.01.2017 г.;
17BG002002H0011735/31.01.2017 г., издадено от с.д. Директор на ТД Северна
морска (понастоящем ТД Митница Варна) в Агенция "Митници“.
ОСЪЖДА Агенция "Митници" да заплати на
"Ерик МБ" ЕООД, с ЕИК *********, сумата от 1867 (хиляда осемстотин
шестдесет и седем) лева - деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: