№ 93
гр. Панагюрище, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20215230100549 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД
Предявен е от Н. И. И. срещу И. Т. Д. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, педл.
3 ЗЗД за заплащане на сумата в размер на 520 лв. - представляваща сума заплатена на
отпаднало основание – развален неформален договор от 02.05.2021г. сключен между
сраните, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба – 13.07.2021
г. до окончателното заплащане на сумата (съобразно уточнение на исковата молба
направено в о.с.з. проведено по делото на11.11.2022 г.).
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: На
02.05.2021 г. отишъл при ответника - И. Т. Д. с личния си автомобил марка: Мерцедес,
модел: GLK 220, per. № ** **** ** и споделил с него проблем изразяващ се във
влизане на автомобила в авариен режим. Сочи се, че след направена диагностика от
ответника, същият посочил, че проблемът на автомобила идва от всмукателния
колектор и трябва да се свали и да се почисти, като бил категоричен, че именно това е
проблемът. Твърди се, че с оглед увереността на ответника, ищецът оставил
автомобила си за отстраняване на проблема, с оглед на което между страните по делото
възникнало договорно правоотношение по неформален договор от 02.05.2021 г.,
сключен в гр. Панагюрище, с предмет: „Отстраняване на проблем на лек автомобил
марка: Мерцедес, модел: GLK 220, per. № ** **** **, изразяващ се в : автомобила
влиза в авариен режим, което затруднява и забавя движението му”. Твърди се, че на
15.05.2021 г. получил обаждане от ответника, като го уведомил, че автомобилът е готов
и може да си го вземе, за което ищецът отишъл да го вземе същият ден и заплатил на
ответника 520 лева. в брой. След потегляне на автомобила ищецът изминал 6-7 км. и
автомобилът пак влязъл в авариен режим, поради което ищецът отново се обадил на
ответника и го информирал, че се е появил същият проблем, като закарал отново
автомобила при ответника. Тогава Д. му посочил, че колата има друг проблем -
деформиран маркуч на интеркулера, като отстраняването на този проблем, ще струва
още 170 лв. Ищецът отказал и си взел автомобила. В последствие с помощта на негов
1
приятел успял сам да си поправи автомобила, като сменил скъсан маркуч на вакумната
система, която управлява клапана на турбото и проблемът изчезнал. В първото по
делото съдебно заседание е уточнено, че процесния договор е развален на 15.05.2021 г.
В исковата молба се сочи, че този маркуч няма общо с ремонта извършен от ответника,
поради което поискал Д. да му върне парите за ремонта. Сочи се, че сумата в размер на
520 лева била заплатена за отстраняване на проблем изразяващ се в : „автомобила
влиза в авариен режим, което затруднява и забавя движението му”. Неотстранявайки
проблема на автомобила, основанието за задържането на заплатената от ищеца сума
отпадна, като считам, поради което следа да бъде върната. Моли се за уважаване на
предявения иск. Претендират се разноски.
Ответникът, получил препис от исковата молба с приложенията на 30.07.2021 г.,
като в законоустановения срок е подал отговор на исковата молба. В който се излага,
че предявеният иск е неоснователен. Сочи се, че в самата искова молба се твърди, че
ответникът е извършил диагностика на процесния автомобил, въз основа на която
ищецът е приел мнението му, че трябва да се демонтира, почисти и монтира целия
всмукателен колектор на автомобила, след което му е поръчал /възложил/ ремонт с
тези параметри. Ответникът изпълнил поръчаното /възложеното/, като за около две
седмици е демонтирал, почистил и монтирал целия всмукателен колектор, което е било
полезно за автомобила и поради което ответникът има право на съответно
възнаграждение за изпълненото, ако то може да бъде полезно на възложителя. Сочи се,
че договорът сключен между страните представлява договор за изработка, като
ищецът е възложил на ответника да демонтира, почисти и монтира целия всмукателен
колектор на автомобила, като ответникът е изпълнил възложено договорено
задължение точно, в пълен обем, качествено и без договорно и законово просрочие.
Сочи се, че това се установява от факта, че на 15.05.2021 г. около 17 00 часа ищецът е
приел ремонтирания автомобил с peг. № ******** без забележки, за което е заплатил
сума в размер на 520 лева. В отговора на исковата молба се сочи, че ответника не
твърди да е налице не и негодност, безполезност или вредност на възложените от него
и изпълнени от ответника ремонтни работи по процесния договор за поръчка, като
процесният договор е прекратен поради изпълнение. Моли се да се отхвърли
предявения иск. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Районен съд - Панагюрище сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55,
ал. 1, предл. 3 ЗЗД, с който се иска да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата
в размер на 520 лв.- платена на отпаднало основание- развален неформален договор от
02.05.2021 г.
По делото са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит на
свидетелите М Д В, Д Ц и И. Н С. От показанията и на тримата свидетели се
установява, че ищецът Н. И. притежава автомобил марка „Мерцедес“ модел GLK 220,
който автомобил през пролетта на 2021 г. започнал да влиза в „авариен режим“, което
затруднявало движението му, поради загуба на мощност. Поради, което в началото на
месец май 2021 г. И. заедно със свидетеля М В закарали автомобила в сервиза на
ответника Д., който се намирал в гр. Панагюрище. В този сервиз работел и свидетеля
Ц. От показанията на свидетелите се установява също така, че при закарване на
автомобила в сервиза, Д. направил диагностика на автомобила, след което посочил, че
влизането в авариен режим се дължи на запушен колектор, като след почистването му,
2
проблемът със загубата на мощността ще бъде решен. И. се съгласил да остави
автомобила, като с Д. постигнали уговорка за заплащане на сума в размер на 520 лева
за демонтиране, монтиране и почистване на колектора, която сума И. заплатил на Д..
Д. и св. Ц демонтиралите, почистили колектора на автомобила и монтирали същият,
след което тествали автомобила и установили, че същият не влиза в авариен режим.
Ищецът И. заедно със свидетел С отишли в сервиза на Д. да вземат автомобила на
15.05.2021 г., но като потеглили към град Стрелча установили, че автомобилът отново
влиза в „авариен режим“ и губи мощност, поради което И. заедно със свидетел С се
върнали в сервиза на ответника Д.. Ответникът отново прегледал автомобила и
посочил, че има проблем с маркуча за интерконектора, като уточнил, че поправката му
ще струва на ищеца още 170 лева. И. не се съгласил и си тръгнал от сервиза на Д. с
автомобила.
Ценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК съдът дава вяра на показанията на
всички свидетели, доколкото същите са безпротиворечиви помежду си по отношение
на описаните от съда факти, житейски логични и последователни.
При така установените правнорелевантни факти съдът намира следното от правна
страна: при така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя
от осъществяването на следните материални и процесуални предпоставки (юридически
факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за изработка, по
който страните са постигнали съгласие (договорът е сключен за постигане на резултат)
ответникът да: отстрани проблем на лек автомобил с рег. № ******** изразяващ се във
влизане на автомобила в авариен режим срещу заплащане на парична сума; 2. ищецът е
изправна страна по договора – заплатил е дължимото възнаграждение 3. надлежно
упражнено право за разваляне на договора за изработка - отклонението от поръчката
или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно
или обикновено предназначение, които обстоятелства следва да бъдат установени в
процеса на доказване от ищеца. Ответникът следва да докаже фактите, на които
основава своите възражения, а именно, че задълженията на изпълнителя по договора за
изработка са изпълнение точно – в качествено отношение, респ. поръчващият не е има
право да развали договора, както и че договорът е сключен за извършване на
определена работа- демонтиране, почистване и монтиране на всмукателен колектор на
автомобил с рег. № ********.
От събраните по делото доказателства се установява, че действително между
страните по делото на 02.05.2021 г. е сключен неформален договор. Спорът между
страните по делото произтича от въпроса за вида на този договор- дали същият е за
постигане на резултат „ отстраняване на проблем – влизане в авариен режим“ или
извършване на услуга „демонтиране, почистване и монтиране на всмукателен
колектор“ на процесния автомобила.
Разпоредбата на чл. 20 ЗЗД предвижда, че при тълкуването на договорите трябва
да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се
тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича
от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността в този смисъл и Решение №67 от 30.07.2014 г. по т.д. №1843/2013 г.
на ВКС, II т.о. и Решение №137 от 25.06.2010 г. по т.д. №888/2009 г. на ВКС, II т.о..
Същевременно обаче при тълкуването трябва да бъдат съобразени всички
обстоятелства, поведението на страните и изявленията им при сключването на
договора и последващите изменения. На тълкуване според критериите на чл.20 ЗЗД
подлежат неясните, непълни и неточни уговорки в договора, които поради
3
недостатъците си пораждат съмнение и спор между страните относно действителното
съдържание на постигнатото при сключване на договора общо съгласие и целените с
договора правни последици; тълкуването се извършва съобразно критериите на чл. 20
ЗЗД, за да се изясни действителната, а не предполагаемата воля на договарящите;
прилагането на критериите на чл.20 ЗЗД предполага отделните договорни уговорки да
се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от договора, като се
изхожда от целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността, но без да се
подменя формираната при сключване на договора и обективирана в съдържанието му
воля на договарящите.
В конкретния случай се касае за неформален договор сключен между страните
по делото, при сключването на който са присъствали свидетелите В и Ц, доколкото и
двамата свидетели заявиха при разпита си, че са се виждали един друг именно в
сервиза на Д. при оставяне на автомобила от И. за поправка. Ето защо при тълкуване
на действителната воля на страните, респ. целта за която е сключен процесния договор
следва внимателно да се изследват показанията на посочени свидетели. При
внимателен прочит на показанията на свидетелите съдът намира, че процесния договор
е сключен за извършване на определена работа - „демонтиране, почистване и
монтиране на всмукателен колектор“ на автомобила. Това е така доколкото видно от
показанията и на двамата свидетели ответникът е посочи, че проблемът на автомобила
„влизане в авариен режим“ се очаква да бъде отстранен чрез демонтиране, монтиране и
почистване на всмукателния колектор, респ. ответникът е поел задължение за
извършване на тази дейност, като именно за тази дейност е договорено заплащането на
процесната сума от 520 лева. Самият свидетел В, разпитан по искане на ищеца, е
посочил, че когато страните по делото са се разбирали „Д. е казал, че почистването на
колектора ще му струва …“, като изрично посочва, че „Н. остави колата за почистване
на колектора“. Житейски нелогично е да се приеме, че в случай, че договорът е
сключен за отстраняване на проблем „влизане на автомобила в авариен режим“
възнаграждението на изпълнителя да се уговаря именно за почистване на колектор.
Това тълкуване изцяло съответства на обичайте в практиката, доколкото обичайно този
вид договори- свързани с ремонтни дейности на автомобили всякога се сключват за
извършване на определена дейност – поправка/замяна на определена част. Още повече,
че свидетелят разпитам по искане на ищеца посочва, че същият (ищецът) оставил
колата си в сервиза на ответника именно за извършване на уговорената между страните
дейност „почистване на колектора“. Действително от събраните по делото
доказателства се установява, че ответникът е заявил висока степен на сигурност, че
именно тази дейност – почистване на колектор ще отстрани проблема „ влизане в
авариен режим“, но това не води до извода, че договорът между страните е сключен за
постигане на този резултат. Същото би могло да бъде основание за ангажиране на
преддоговорната отговорност на ответника, но не променя факта, че процесния
договор е сключен за извършване на конкретна работа.
С оглед изложеното и предвид събраните по делото доказателства се установява,
че ответникът Д. е изпълнил добросъвестно задълженията си по сключения на
02.05.2021 г. неформален договор между страните по делото – демонтирал, почистил и
монтирал колектора на автомобила на ищеца, за което му била заплатена сумата от 520
лева – факти, които не са спорни между страните и са обявени за безспорни и
ненуждаещи се от доказване с изготвения по делото доклад, обективиран в
Определение № 379 от 10.10.2022 г. постановено по делото. Ето защо за ищеца не е
възникнало потестативно право за едностранно разваляне на договор от 02.50.2021 г.,
4
поради неизпълнението му от страна на ответника, респ. не е налице една от
материално правните предпоставки за уважаване на исковата претенция. Не е налице
задължение за ответника за връщане на дадено с отпаднало основание, доколкото от
събраните по делото доказателства не се установи основанието да е отпаднало-
напротив правата и задълженията на страните по облигационната връзка между
страните по делото възникнала на 02.05.2021 г. са добросъвестно изпълнени.
С оглед всичко изложено предявеният иск се явява неоснователен и като такъв
следва да се отхвърли.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в полза на ответника
следва да се присъдят сторените по делото разноски, които са в размер на 400 лева –
възнаграждение за един адвокат, доколкото искането за присъждането им е
своевременно заявено, като са представени доказателства, че разходите са реално
сторени – договор за правна защита и съдействие от 24.08.2021 г. – л. 16 от делото.
По изложените съображения Районен съд – Панагюрище
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, иск предявен от Н. И. И. ЕГН: **********, с адрес: гр. Стрелча,
ул. „**********“ *** срещу И. Т. Д. ЕГН: **********, с адрес: гр. Панагюрище, ул.
„**********“ ***, с правно основание чл. 55, ал. 1, педл. 3 ЗЗД, за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 520 лв. - представляваща сума
заплатена на отпаднало основание – развален неформален договор от 02.05.2021г.
сключен между страните, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата
молба – 13.07.2021 г. до окончателното заплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Н. И. И. ЕГН: **********, с адрес: гр.
Стрелча, ул. „**********“ *** да заплати на И. Т. Д. ЕГН: **********, с адрес: гр.
Панагюрище, ул. „**********“ *** сума в размер на 400 лв.- разноските за
първоинстанционното производство.
Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
5