Определение по дело №1216/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 1029
Дата: 27 юни 2022 г. (в сила от 27 юни 2022 г.)
Съдия: Явор Иванов Колев
Дело: 20227180701216
Тип на делото: Касационно частно административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 май 2022 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

Номер  1029             Година  2022,  27.06.          Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ състав

 

в закрито заседание на 27.06.2022 година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

     ЧЛЕНОВЕ:     ЯНКО АНГЕЛОВ

                               НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ЯВОР КОЛЕВ к. а. н. дело но­мер 1216 по описа за 2022 година и като обсъди :

 

 

           Производство по чл.229 и сл. АПК във вр. с чл.63г ЗАНН.

Делото е образувано по частна жалба на “Винарска изба Брезово – България“АД с адрес на управление гр. Брезово, ул. „Зелениковско шосе“№1 против Разпореждане № 407 от 05.04.2022 г., с което е оставена без разглеж­дане подадена от дружеството жалба срещу Наказателно постановление /НП/ № 51058-S005736/08.07.2011 г., издадено от заместник директора на ТД на НАП – Пловдив, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. и производството по делото е прекратено.

С жалбата се иска да се отмени разпореждането на съда като незако­носъобразно и да се върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по съществото на спора.

Административен съд – Пловдив, в настоящия касационен състав, след като прецени  събраните по делото доказателства, намира, че жалбата е пода­дена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения.

Първоинстанционният съд  е прекратил производството по жалбата на „Винарска изба  Брезово – България“ АД против наказателно постановление № 51058-S005736/08.07.2011 г. на заместник териториалния директор на ТД на НАП – Пловдив, като е приел, че същата е подадена извън предвидения в чл.59 ал.2 от ЗАНН преклузивен срок за обжалване.

Съдът е приел, че НП № 51058-S005736/08.07.2011г. е връчено надлежно по реда на чл.58  ал.2 от ЗАНН на 25.04.2019 г., след като на адреса на управ­ление не е открито лице за контакт, макар това да е било сторено през 2011 г. Предвид приложените по преписката документи, е приел също така, че от иска­не от 18.02.2022 г. до Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП – Пловдив се уста­но­вява, че дружеството е било запозната с процесното обжалвано НП от 08.07.2011 г., тъй като е поискало погасяване по давност на задължения по не­го, което обосновало извода на съда, че към тази дата дружеството е узнало за НП, а жалбата срещу него е депозирана на 21.03.2022 г.  

Разпореждането е неправилно.

Съгласно разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Цитираната правна норма регламентира способ за връчване  на наказателното постановле­ние, когато това не може да стане чрез личното му връчване на нарушителя по реда на чл.58 ал.1 от ЗАНН.

В посочената норма от ЗАНН законодателят е възвел правна фикция, че при определени предпоставки наказателното постановление е редовно връче­но. Тези предпоставки са нарушителят да не е намерен на посочения от него адрес и новия му адрес да е неизвестен. Касае се за кумулативно предвидени в хипотезата на правната норма предпоставки, при което, за да е проявен съставът по чл.58 ал.2 от ЗАНН, и да се приеме, че е налице редовно връчва­не, е необходимо не просто нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен, и новият му адрес е неизвестен. Ако посочените предпоставки са налице и е проявен съставът възведен в разпоредбата на чл.58 ал.2 от ЗАНН, се счита, че наказателното постановление е редовно връче­но от деня на отбелязването на посочените обстоятелства в НП.

За да се приеме, че е проявен съставът на чл.58 ал.2 от ЗАНН не е доста­тъчно простото посещение на адреса, при което нарушителят да не е намерен, доколкото последният е в обективна невъзможност да знае кога ще бъде посетен за целите на връчването на издаденото му НП и, както вече бе казано, лицето няма задължение да осигури постоянен представител за получаване на съобщения на обявения от него адрес.

Административнонаказващият орган, който има задължение да обезпечи надлежно връчване на издадено от него НП не е извършил следващите от закона действия в тази насока.

По делото са налични доказателства за надлежно връчване на редица документи на представляващия дружество – Акт за дерегистрация по ЗДДС № 1609917012488309/01.08.2017 г.; Протокол за опис на недвижим имот изх. № 8496/2009/000044/06.02.2012 г.; Съобщение за насрочване на опис изх. № 8496/2009/000039/01.02.2012 г., което изключва твърденията, че са извършвани многократни опити да се открие нарушителя на адреса на седалище и управление на дружеството. Отделно от това, по административната преписка е налична разпечатка от електронна поща за изпратено Разпореждане изх. № С220016-137-0002448/28.02.200 г. на Г.К.– старши публичен изпъл­ни­тел при ТД на НАП – Пловдив на електронен адрес: simeonartinov@ gmail.com. Същевременно, от последно сочения акт на старши публичен изпъл­ни­тел при ТД на НАП – Пловдив се установява, че приходната дирекция, по отношение на жалбоподателя, разполага с адрес по чл.8 от ДОПК, който е седалището и адресът на управление на дружеството, както и с адрес за кореспонденция: - гр. Пловдив, ул. „Поп Тачо“ № 2.

От друга страна, действително, видно от данните за актуалното състоя­ние на дружеството, публично достъпни в Търговския регистър, не са посочени електронна поща и адрес за кореспонденция с НАП на територията на стра­ната, но за сметка на това, няма никаква промяна на седалището и адреса на управление, които и до настоящия момент са: гр. Брезово, ул. „Зелениковско шосе“№1, в подкрепа на което е и изложеното по-горе по отношение на връч­ване на редица актове на представляващ дружеството.

От така представената административна преписка се установява,  административнонаказващият орган не ангажирани никакви доказателства, че е инициирал „съобщаване“ на електронната поща и адрес за кореспонденция с НАП на територията на страната, които действия биха се възприели като добросъвестно изпълнение на задълженията му по връчване на НП и способ да се осъществи същото, след като бъде уведомено дружеството.

На наказателното постановление е наличен само един печат, че същото е връчено по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН с дата 25.04.2019 г. и подписа на И. Д. заместник директор на ТД на НАП, без да са приложени каквито и да било доказателства за неуспешно връчване, независимо от причините. Липсват дока­за­телства за предприети действия от страна на данъчната администрация, НП да е било връчвано на адреса по чл.8 от ДОПК или на този за кореспонденция чрез пощенски оператор.

При съобразяване на посочените правни норми, не може да се обоснове категоричен извод, че от страна на административнонаказващият орган, с оглед на  „връчването“ тези изисквания са спазени.

Съгласно чл.64 ЗАНН влизат в сила наказателните постановления, които не подлежат на обжалване, не са били обжалвани или са обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. За да се установи, че дадено наказа­телно постановление е влязло в сила е необходимо да се установи датата, на която то е съобщено на адресата, и, съответно, фактът подлежи ли то на обжалване или не. Ако подлежи на обжалване е необходимо да се докаже по безспорен и категоричен начин, че адресатът на акта не е упражнил субек­тивното си право на жалба. Правото на обжалване,  възниква от деня на връч­ване на акта – чл.59 ал.2 във връзка с чл.58 ал.1 от ЗАНН. Ако е упражнено правото на обжалване, следва да се установи, че с влязло в сила съдебно решение наказателното постановление е потвърдено. Доказателствената тежест за тези релевантни факти е на административния орган – чл.170 ал.1 АПК.

Съгласно чл.59 ал.2 от ЗАНН, (и в двете редакции – към 08.07.2011 г. и към 21.03.2022 г., в сила от 23.12.2021 г.) НП подлежи на обжалване пред РС, съответно, в седемдневен и 14-дневен срок от връчването му на жалбопо­дателя. Изтичането на така предвидения срок има за последица, от една страна, погасяване правото на жалба на нарушителя, а, от друга, лишава съда от правото и задължението да разгледа по същество жалбата, с която е сези­ран.

В настоящия случай, жалбата не е подадена след изтичане на срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, доколкото самото НП не е надлежно връчено, а по тази причина същото не е влязло и в законна сила, като производството относно пре­ценката за неговата законосъобразност следва да се развие пред ПРС. Крайният извод на съда е, че процесното НП е нередовно връчено по реда на чл.58 ал.2 от ЗАНН. При това положение следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок.

Ирелевантно е становището на приходната администрация, както и изводът на съда, че към 18.02.2022 г. жалбоподателят е узнал за това НП, поради което от този момент тече срокът му за обжалване. Тук е необходимо да се отбележи, че е  налице съществена разлика между двете понятия  – „узнавам“ и „връчвам“.

В този смисъл, законодателят много точно е визирал в текста на чл.58 ал.1 от ЗАНН изискването, „Препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя …, освен ако нарушителят е поискал да му бъде връчено чрез изпращане на съобщение до персо­нален профил, …“, което е сторено с цел запознаване на последния с нару­шението, което му е вменено и санкцията, които трябва да понесе, а не само да узнае за наличието на такъв акт. Именно това е гаранцията, че няма да бъде нарушено правото му на защита, както се посочи по-горе в настоящото изложе­ние.  

Горното има за последица отмяна на оспореното разпореждане и връща­не на делото на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводстве­ните действия.

На АД-то се дължат разноски за това производство в размер на 150 лева, платени за ДТ, които следва да се заплатят от НАП.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе ПЛОВДИВСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХІ състав :

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

ОТМЕНЯ Определение № 407 от 05.04.2022 г. по АНД № 1782/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХІV н. състав, с което е оставена без разглеж­дане, подадената от „Винарска изба Брезово – България“ АД жалба и е прекратено съдебното производство по делото против наказателно постановле­ние № 51058-S005736/08.07.2011г. на Заместник директор на ТД на НАП – Пловдив.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив, за продължаване на съдо­произ­водствените действия.

  ОСЪЖДА Национална агенция за приходите с адрес на призова­ване гр. София, бул.“Дондуков”№52 да заплати на „Винарска изба Брезово – България“ с адрес на управление гр.Брезово, ул.„Зелениковско шосе“№1 АД сумата от 150 /сто и петдесет/ лева разноски по делото.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО НЕ подлежи на обжалване.

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ : 1.

                                                                                                                                                  

                                                                                                       2.