Решение по дело №3862/2018 на Районен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 октомври 2018 г. (в сила от 9 ноември 2018 г.)
Съдия: Петър Веселинов Боснешки
Дело: 20181720103862
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 1067                              11.10.2018г.                             Град П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                          ІX състав

На първи октомври                                                                    Година 2018

В открито заседание в следния състав:

                                                  Председател: Петър Боснешки

Секретар: Наташа Динева

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №03862  по описа на съда за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството по делото е по реда на чл.405 КЗ, вр.чл.409 КЗ, вр. чл.86 ЗЗД.

            Производството по делото е образувано, въз основа искова молба, с която са предявени обективно съединени искове от Л.Ю.Д., с ЕГН:********** и адрес:г***, срещу Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“, с ЕИК:********* и седалище:гр.София, бул.“Черни връх“ 51, с правно основание чл.405 КЗ, вр. чл.86 ЗЗД, с които се иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2123,80лв., представляваща обезщетение за имуществените вреди на л.а.„***“, модел ***, с рег.№***, причинени при ПТП от 11.02.2017г. в гр.П., на път I-6, на основание  Застрахователна полица „КАСКО“  №*** на ЗК“ЛЕВ ИНС“АД, сумата от 200,00лв., представляваща лихва за забава за периода 11.02.2017г.- 05.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 05.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата.

            В законоустановения срок ответникът е депозирал отговор, с който е оспорил така предявения иск по основание и по размер. Ответникът е оспорил, че е  налице „застрахователно събитие“, доколкото няма документи от компетентни органи, установили процесното ПТП. Ответникът оспорва наличието на причинна връзка между процесното ПТП и претендираните вреди. Ответникът е оспорил иска и по размер, като твърди, че претенцията надвишава цената на процесния лек автомобил, който към датата на процесното ПТП е на повече от 13 години.  Ответникът оспорва и акцесорната претенция за лихви.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

            Съдът намира, че така предявения иск е допустим и следва да се произнесе по същество.

            От фактическа страна:

Видно от регистрационния талон ищецът Л.Ю.Д. е собственик на л.а.„***“, модел ***, с рег.№***.

Не се спори по  делото, че към датата на процесното ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение по Застрахователна полица „КАСКО“  №*** на ЗК“ЛЕВ ИНС“АД по отношение на процесния л.а.„***“, модел ***, с рег.№***,  за застрахователната сума от 12 000лв.

На 11.02.2017г., събота, около 11,00ч., ищецът управлявал собствения си л.а.„***“, модел ***, с рег.№***, в гр.П., на път I-6, когато при извършване на маневра- изпреварване на товарен автомобил реализира ПТП, като се удря в еластичната предпазна ограда на пътното платно. Причина за процесното ПТП е засичане от товарния автомобил, поради което и с цел да избегне удар с товарния автомобил ищецът се отклонява от пътното платно. Товарният автомобил не е спирал, като продължил движението си по пътното платно. Заедно с ищеца пътувал св. В.В.М., който е очевидец на процесното ПТП. Непосредствено след инцидента ищецът спрял лекия автомобил и се обадил на телефон 112 за да извика полицейските органи. Същите обаче отказали да посетят процесното ПТП, тъй като нямало пострадали лица и нанесени щети.

Горепосоченият механизъм на процесното ПТП се установява от съвкупната преценка на показанията на свидетелите В.В.М. и В.В.Ц., както и от удостоверение от 12.04.2017г. на ОДМВР- гр.П., сектор „Пътна полиция“. 

На първия работен ден след инцидента- 13.02.2017г. /понеделник/ ищецът представил процесния лек автомобил в офис на ответната застрахователна компания за опис на нанесените щети. Видно от направения опис са увредени или унищожени следните детайли:броня предна, калник преден ляв, врата предна лява, врата задна лява, панел заден ляв, броня задна, стоп десен и дръжка външна.

Видно от заключението по съдебната автотехническа експертиза на в.л.В.В., неоспорено от страните, пазарната стойност на щетите по процесния автомобил е 1315,00лв.  Разходите за труд, необходим за възстановяване на автомобила, са в размер на 635,80лв. Пазарната стойност на ремонта на процесния лек автомобил - части и труд възлиза на общ размер от 1950,80лв.

Видно от заключението по съдебната автотехническа експертиза на в.л.В.В., цената на ремонта на процесния лек автомобил не превишава 70 % от средната пазарна цена на същия.

            От правна страна:

С доклада си в съдебно заседание на ПРС от 01.10.2018г. съдът е указал на страните разпределението на доказателствената тежест относно релевантните факти и обстоятелства: ищецът следва да докаже наличието на валидно застрахователно правоотношение по Застрахователна полица „КАСКО“  №*** на ЗК“ЛЕВ ИНС“АД, настъпване на застрахователно събитие от 11.02.2017г., изпълнение от страна на застрахования на задълженията му, произтичащи от закона и договора за уведомяване на застрахователя и предоставяне на необходимите документи.

В настоящия случай предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира, че безспорно установено, че при процесното ПТП от 11.02.2018г. на притежавания от ищеца л.а.„***“, модел ***, с рег.№***,  са причинени щети.   Настоящия случай е безспорно, че към момента на увреждането е било налично валидно застрахователно правоотношение между страните по делото по Застрахователна полица „КАСКО“  №*** на ЗК“ЛЕВ ИНС“АД по отношение на процесния автомобил за застрахователната сума от 12000лв. Видно от писмените доказателства застрахованият е уведомил своевременно застрахователя за причинените щети. Поради това и съдът намира, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл.405  КЗ, поради което и искът е доказан по своето основание.

При претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като застрахователната сума не може да надвишава действителната /при пълна обезвреда/ или възстановителната /при частична обезвреда/ стойност на имуществото. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна стойност се приема стойността на разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото качество и количество като увредената вещ.

Видно от заключението по съдебната автотехническа експертиза на в.л.В.В., неоспорено от страните, пазарната стойност на ремонта на процесния лек автомобил - части и труд възлиза на общ размер от 1950,80лв., поради което и съдът намира, че искът следва да бъде уважен до този размер, а за разликата му до пълния  претендиран размер от 2123,80лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

            На основание чл.86 ЗЗД следва да осъди ответника да заплати на ищеца и законната лихва върху главницата от деня на подаване на исковата молба- 05.06.2018г. до  окончателното изплащане на сумата.

Искането на ищеца за присъждане на лихва за забава, с начална дата датата на деликта /11.02.2017 г./ е неоснователно доколкото претенцията му за обезщетение е насочена не към деликвента, а към застрахователя. Съгласно  чл. 409 КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение след изтичане срока по чл. 405, освен в случаите на чл. 380, ал. 3. Съгласно последната разпоредба непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето  има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като застрахователят не дължи лихва по чл. 409. Доколкото ищецът не е изпълнил задължението си да посочи банкова сметка, ***ма, то и ПРС намира, че тази му забава води до неоснователност на акцесорната претенция за лихви.

            Съдът намира за неоснователни следните възражения на ответника

1.Възражението на ответника, че в процесния случай е  налице тотална щета по смисъла на чл.390, ал.2 КЗ е неоснователно. Съгласно посочената разпоредба тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. А съгласно заключението по съдебната автотехническа експертиза на в.л.В.В., цената на ремонта на процесния минибагер не превишава 70 % от средната пазарна цена на същия.

2.Възражението, че няма съставен протокол за ПТП също е неоснователно, тъй като процесния случай не попада в хипотезите, при които задължително се съставя протокол за ПТП – настъпили материални щети при двама участници в ПТП или наличието на пострадало лице. Съгласно разпоредбата на чл. 6, т. 4 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. не се посещават от органите на МВР –„Пътна полиция” и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго пътно превозно средство. В случая вредите са настъпили от удар в еластичната предпазна ограда на пътното платно.Механизмът на настъпилото ПТП и причинените вреди подлежат на пълно и главно от доказване от страна на ищеца.

3.Процесниятт лек автомобил е представен за оглед пред застрахователя в първия работен ден- понеделник, след настъпване на процесното ПТП в събота, като е извършен и опис на щетите от представител на застрахователя. Протоколът за оглед на щетите е изходящ от ответника документ, с  който се установява неизгоден за ответника факт, че именно това са щетите на процесния автомобил.

По разноските:

И двете страни претендират заплащане на направените по делото разноски.

Ищецът претендира разноски в размер на 135,00лв. за държавна такса, 150,00лв. за възнаграждение на вещо лице и 700,00лв. за адвокатско възнаграждение.

Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл.78, ал.5 ГПК по искане на страна съдът може да намали присъдените разноски за адвокатско възнаграждение съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, но присъденият размер не може да е под минималния предвиден такъв в чл.36 ЗА.

Съгласно т.3 от Тълкувателно решение №6/2013г. ОСГКТ  основанието по чл. 78, ал. 5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

Действително съгласно чл.5, ал.2 Наредба №1 за процесуално представителство, защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Съдът обаче намира, че тази разпоредба намира приложение когато предявените с една молба искове са в защита на различни интереси, т.е. при кумулативно съединени искове, които не са в отношение на зависимост един от друг. Следователно когато с една молба се претендират парични суми, които се основават на едни и същи факти, като е налице акцесорност на исковете, то и съдът намира, че е налице един интерес. Поради това и когато се претендират главница и лихва за забава въз основа на един и същ интерес, то и минималното адвокатско възнаграждение следва да се определи върху сбора от сумите  по реда на чл.7, ал.2  Наредба №1.

Предвид изложеното съдът намира, че заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, поради което и съдът следва да приеме, че адвокатско възнаграждение, отговарящо на фактическата и правна сложност на процесния случай, е в размер на 500,00лв., от което в съответствие с уважената част от исковете  на ищеца се дължи  сумата от 419,74лв.

Съдът намира, че в съответствие с уважената част от исковете на ищеца се дължи сумата от 575,05лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, експертиза и държавна такса.

Ответникът е доказал разноски в размер на 443,00лв. за адвокатско възнаграждение и експертиза, от които в съответствие с отхвърлената част от исковете му се дължи сумата от 71,11лв.

Ответникът обаче е направил изрично искане за компенсация на дължимите се съдебни разноски. Поради това и съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 503,94лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, експертиза и държавна такса в съответствие с уважената част от исковете, след компенсация.

С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“, с ЕИК:********* и седалище:гр.София, бул.“Черни връх“ 51, да заплати на Л.Ю.Д., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 1950,80лв., представляваща обезщетение за имуществените вреди на л.а.„***“, модел ***, с рег.№***, причинени при ПТП от 11.02.2017г. в гр.П., на път I-6, на основание  Застрахователна полица „КАСКО“  №*** на ЗК“ЛЕВ ИНС“АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба – 05.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ иска за главницата за разликата до пълния му претендиран размер от 2123,80лв., както и иска за сумата от 200,00лв., представляваща лихва за забава за периода 11.02.2017г.- 05.06.2018г.

ОСЪЖДА Застрахователна компания „ЛЕВ ИНС“, с ЕИК:********* и седалище:гр.София, бул.“Черни връх“ 51, да заплати на Л.Ю.Д., с ЕГН:********** и адрес:г***, сумата от 503,94лв., представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, експертиза и държавна такса в съответствие с уважената част от исковете, след компенсация.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен  срок от връчването му на страните.

 

                                   

 

                                    Районен съдия: