Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Янко Янев | |
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо ГПК - въззивно обжалване. С Решение № /29.07.2011 г., постановено по гр. дело № /2010 г. по описа на Районен съд – Г. О. е прието за установено по отношение на П. Й. Р., ЕГН *, от с. П., п.к. , ул. „Х. Б.” № 20, че дължи на „Т. Б. А. К.” Е. с ЕИК, със седалище и адрес на управление: град С., улица „Д. Х.” № 52 - 54, представлявано от изпълнителния директор Валентин Ангелов Гълъбов, ЕГН *, с процесуален представител Д. Михайлов Георгиев – юрисконсулт, сума в размер на 1 406.99 лв. (хиляда четиристотин и шест лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща непогасено парично задължение по договор за потребителски К. № */15.09.2008 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 20.08.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, сума в размер на 87.84 лв. (осемдесет и седем лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 15.10.2009 г. до 14.06.2010 г., сума в размер на 29.90 лв. (двадесет и девет лева и деветдесет стотинки), представляваща направените разноски в заповедното производство за държавна такса, както и сума в размер на 100 лв. (сто лева), представляваща направените разноски от заявителя за юрисконсултско възнаграждение. Със същото решение е осъден П. Й. Р., ЕГН *, от с. П., п.к. 5125, ул. „Х. Б.” № 20, да заплати на „Т. Б. А. К.” Е. с ЕИК, със ±едалище и адрес на управление: град С., улица „Д. Х.” № 52 - 54, представлявано от изпълнителния директор В. А. Г., ЕГН *, с процесуален представител Д. М. Г. – юрисконсулт сума в размер на 29.90 лв. (двадесет и девет лева и деветдесет стотинки), представляваща направените по настоящото дело съдебни разноски за доплатена държавна такса, както и сума в размер на 100 лв. (сто лева), представляваща направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. В законния срок е постъпила въззивна жалба от П. Й. Р., от с. П., Област Велико Търново против Решение № /29.07.2011 г., постановено по гр. дело № /2010 г. по описа на Районен съд – Г. О.. В същата се прави оплакване, че решението е неправилно. Твърди се, че не отрича, че кредитора може да иска изпълнението, заедно с обезщетение за забава, но нямал основание да иска изпълнение на задължението чрез използване на средства за принуда, а съда нямал право да му ги предоставя. Излага, че договора за К. е недействителен и не съдържал всички реквизити за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение. В решението неправилно се излагала, че не било необходимо, за да е действителен договора подписите на страните да бъдат с нотариална заверка. В съдебно заседание не оспорва, че дължи претендираните суми. Направено е искане да се отмени обжалваният съдебен акт изцяло и да се постанови друг, с който да бъде отхвърлен предявения иск. В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба. Не е подадена насрещна въззивна жалба, и не са направени искания за събиране на нови доказателства. Излага се, че въззивната жалба е неоснователна. Окръжен съд – Велико Търново, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на противната страна, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното: Производството по гражданско дело № /2010 година по описа на Районен съд – Г. О. е образувано въз основа на предявен от „Т. Б. А. К.” Е. с ЕИК, със седалище и адрес на управление: град С., улица „Д. Х.” № 52 - 54, представлявано от изпълнителния директор В. А. Г., ЕГН *, с процесуален представител Д. М. Г. – юрисконсулт против П. Й. Р., ЕГН *, от с. П., п.к. 5125, ул. „Х. Б.” № 20 иск с посочено основание чл. 422, ал. 1 от ГПК. В исковата молба се излага следното: Твърди се, че било образувано ч. гр. дело № /2010 г. по описа на Районен съд – Г. О., по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника П. Й. Р. за сумата 1 406.99 лв., както и 87.84 лв. – обезщетение за забава. По делото в законоустановения срок било постъпило възражение от ответника срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Твърди се, че на 15.09.2008 г., между ищцовото дружество и ответника П. Й. Р. е сключен договор за потребителски К. № *. На основание така сключения договор ищцовото дружество е предоставил на ответника сумата от 2 088.80 лв. Излага се, че съгласно сключения договор, кредиторът е превел посочената сума по лична сметка на кредитополучателя. Твърди, че общото крайно задължение на ответника, на основание сключения договор за потребителски К., възлизало на 2 813.99 лева, която сума е разсрочена на 24 месечни погасителни вноски съгласно погасителния план по т. 8, раздел ІІІ от договора, а именно: 23 вноски по 117.25 лв. и една изравнителна вноска в размер на 117.24 лв. Излага се, че в договора била уредена предсрочна изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при неплащане на три поредни месечни вноски (чл. 4, ал. 3 от Договора), считано от датата, на която клиентът е следвало да плати последната от трите просрочени месечни вноски. Твърди се, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, ответникът бил платил 12 вноски изцяло, като общо платеното възлизало на 1 407 лв. Твърди, че останалите вноски не били платени и задължението на ответника към ищцовото дружество било в общ размер от 1 406.99 лв., представляващи 10 падежирали и неплатени вноски и 2 предсрочно изискуеми вноски. Излага се още, че на основание чл. 3, ал. 3 от ОУ към Договора ответникът им дължал и обезщетение за забава в размер на законната лихва, което към момента на подаване на заявлението била в размер от 87.84 лв. Направено е искане съдът да постанови решение, с което да приеме за установено, че П. Й. Р., в качеството си на кредитополучател по договор за потребителски К. № *, дължи изпълнение на парично задължение към „Ти Би Ай К.” Е., в качеството му на кредитодател по същия договор, в размер на 1 406.99 лв., представляващи неизплатени месечни вноски, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане, както и обезщетение за забава в размер на 87.84 лв., за периода 15.10.2009 г. до датата на подаване на заявлението. Претендира направените по делото разноски. Пред първоинстанционния съд ответникът е оспорил предявения иск. Излага, че ищецът не е прецизирал въз основа на кой от всичките приложени документи ангажира съда да издаде изпълнителен лист за принудително вземане на паричното задължение. В съдебно заседание заявява, че договорът е недействителен, тъй като не е нотариално заверен и не отговаря на изискванията на чл. 417 от ГПК. Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка: Страните по делото са сключили на 15.09.2008 г. Договор за потребителски К. № */15.09.2008 г., видно от заверено копие от Договор за потребителски К. № */15.09.2008 г., като ищцовото дружество, като кредитодател е предоставил на ответника, като кредотополучателя потребителски К. за лични нужди в размер на 2 088.80 лв. Видно от посочения договор, след начисляване на уговореното между страните оскъпяване от 19.85 % задължението на длъжника към кредитора е изчислено на 2 813.99 лв., като е уговорено изплащането на тази сума да става на 24 месечни вноски, от които – 23 равни месечни погасителни вноски в размер на по 117.25 лв., и една изравнителна погасителна вноска в размер на 117.24 лв., съгласно условията, визирани в договора за потребителски К. и погасителния план към него. Ищцовото дружество е депозирало на 20.08.2010 г. в Районен съд – Г. О. заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. дело № /2010 г. по описа на Районен съд – Г. О., и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответното дружество, по силата, на която е разпоредено длъжника П. Й. Р., ЕГН *, от с. П., п.к. 5125, ул. „Х. Б.” № 20 да заплати на кредитора „ТИ БИ АЙ К.” Е. с ЕИК, със седалище и адрес на управление: град С., улица „Д. Х.” № 52 - 54, представлявано от изпълнителния директор В. А. Г., ЕГН *, чрез пълномощника Д. М. Г. – юрисконсулт сумата от 1 406.99 лева, представляваща неиздължени погасителни вноски по договор за потребителски К. № */15.09.2008 г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 20.08.2010 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 87.84 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 15.10.2009 г. до 14.06.2010 г., сумата от 129.90 лв., представляваща направените разноски в заповедното производство, в т.ч. 29.90 лв. за държавна такса, както и сумата от 100 лв., представляваща направените разноски от заявителя за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът П. Й. Р., от с. П., Област Велико Търново е възразил за дължимостта на горните суми в срока по чл. 415 от ГПК. Относно валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт: Решение № /29.07.2011 г., постановено по гр. дело № /2010 г. по описа на Районен съд – Г. О. е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал. 1 и 2 от ГПК. При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславят нищожност или недопустимост на същото. След като констатира, че решението е валидно и допустимо, съдът пристъпи към проверка на правилността на същото. При така установената фактическа обстановка въззивният състав приема за установено следното от правна страна: С оглед на изложеното в обстоятелствената част на исковата молба и направените искания, съдът приема, че предявеният иск е с правно основание чл. 422 от Гражданско процесуалния кодекс във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите. Искът за съществуването на вземане с правно основание чл. 422 от ГПК е предявен в законоустановения месечен срок и е допустим. За ищеца - кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът е възразил срещу издадената по ч. гр. д. № /2010 г. по описа на Районен съд – Г. О. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Страните са били в облигационни отношения, по силата на сключения между тях на 15.09.2008 г. Договор за потребителски К. № */15.09.2008 г. по силата на договораищцовото дружество е предоставил на ответника, който е получил от „Т. Б. А. К.” Е. гр. С., сумата от 2 088.80 лв., от която: сумата от 2 000 лв. - за лични нужди и сумата от 88.80 лв. – плащане на премия за застраховка „К. протект”, като сумата е преведена по посочената от потребителя негова лична сметка. Тези факти не се оспорват и от ответника в настоящото производство. За ответника е възникнало задължение, по силата на така сключения договор, да върне предоставената му сума с уговореното и начисленото върху нея оскъпяване от 19.85 %, т.е. сумата в размер на 2 813.99 лв., при условията и по начина, визирани в договора и приложения към него погасителен план, както следва: 23 равни месечни вноски от по 117.25 лв. и една изравнителна вноска в размер на 117.24 лв. Не е спорно по делото, че ответникът е заплатил първите 12 месечни вноски в размер на 1 407 лв. и не е заплатил останалите 12 дължими вноски в размер на 1 406.99 лв., съгласно Договор за потребителски К. № */15.09.2008 г. -представляващи 10 падежирали и неплатени вноски и 2 предсрочно изискуеми вноски, съгласно чл. 4, ал. 3 от Общите условия към договор за потребителски К.. Не се представиха доказателства ответникът да е изпълнил своето задължение да заплати останалите 12 неизплатени вноски. Ответникът не е изпълнил пълно, точно и своевременно поетото задължение, поради което следва да приеме, че е налице неизпълнение на договорно задължение, за което ответникът - длъжник отговаря. Въззивният съд напълно споделя мотивите към решението на първата инстанция, в частта за акцесорното вземане за законна лихва, за вземането за мораторна лихва, вземането за разноски, както и за възраженията на ответника за действителността на договора и основанието за издаване на заповед за изпълнение и препраща към тях в съответствие с разпоредбата на чл. 272 от ГПК. По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е с правно основание чл. 422 от Гражданско процесуалния кодекс във вр. с чл. 79 от Закона за задълженията и договорите и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите, следва да бъде уважен. Крайните изводи на въззивната инстанция съвпадат с тези на първоинстанциянния съд, поради което Решение № /29.07.2011 г., постановено по гр. дело № /2010 г. по описа на Районен съд – Г. О., с което е уважен предявения иск, следва да се потвърди. С оглед изхода на спора пред второинстанционния съд П. Й. Р., ЕГН *, от с. П., п.к. 5125, ул. „Х. Б.” № 20 следва да бъде осъден да заплати на „Т. Б. А. К.” Е. с ЕИК, със седалище и адрес на управление: град С., улица „Д. Х.” № 52 - 54, представлявано от изпълнителния директор В. А. Г., ЕГН *, с процесуален представител Д. М. Г. – юрисконсулт сумата от 300 лева - направени по делото разноски – юрисконсулско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1, предл. първо от ГПК, Окръжен съд – Велико Търново Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Решение № /29.07.2011 г., постановено по гр. дело № /2010 г. по описа на Районен съд – Г. О.. ОСЪЖДА П. Й. Р., ЕГН *, от с. П., п.к. 5125, ул. „Х. Б.” № 20 да заплати на „Т. Б. А. К.” Е. с ЕИК , със седалище и адрес на управление: град С., улица „Д. Х.” № 52 - 54, представлявано от изпълнителния директор В. А. Г., ЕГН *, с процесуален представител Д. М. Г. – юрисконсулт сумата от 300 лева - направени по делото разноски – юрисконсулско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 във вр. с ал. 8 от ГПК. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено, при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280 от ГПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |