№ 3905
гр. София, 26.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110205133 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***********“ ЕООД с ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление в ************, представлявано от
управителя си Т.И.К. чрез пълномощника адв. М. Н. от ПАК, срещу
електронен фиш (ЕФ) № ********** от 02.02.2021 г. на Агенция „Пътна
Инфраструктура“ (АПИ) за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал.
1 от Закона за пътищата (ЗП), с който на жалбоподателя на основание чл. 187а,
ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 2500.00 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
В подадената жалба са наведени доводи за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на издадения електронен фиш, както и
за издаването му при нарушения на материалните и процесуалните правила на
закона. На първо място жалбоподателят се позовава на изтекъл давностен срок
по чл. 34 от ЗАНН, който факт асоциира с погасяването правомощието на
наказващия орган по иницииране на административно-наказателно
преследване. Наказаното лице твърди, че в ЕФ не се съдържало точно и
конкретно посочване на мястото на извършване на нарушението, което
пораждало редица неясноти за него. Критики са насочени и спрямо
кумулативно наложената на дружеството такса, която се дължала само при
невъзможност за установяване на действителното изминато разстояние. В
1
допълнение към аргументираната защитна позиция се излагат твърдения, че
нарушителят не е бил безспорно установен, че устройството за таксуване на
АПИ не е работело или е било технически неизправно, както и че отсъствали
доказателства за извършеното нарушение. По тези си съображения
жалбоподателят моли за отмяна на издадения спрямо него електронен фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, не се
представлява. С постъпила по делото писмена молба упълномощеният му
процесуален представител – адв. Н. поддържа депозираната жалба и моли за
отмяна на атакувания електронен фиш. Позовава се на грубо нарушение на
процесуалните правила, свързани с реда за ангажиране отговорността на
доверителя й. Освен неяснотата, свързана с индивидуализацията на тол
сегмента от пътя за движение, твърди още и че бил нарушен принципът на
пропорционалност, прокламиран в общностното право на ЕС. Претендира
присъждане на направените по делото разноски за процесуално
представителство.
Въззиваемата страна – Национално ТОЛ управление - Агенция „Пътна
инфраструктура“, редовно призована, се представлява се от юрк. Д., който
пледира за потвърждаване на електронния фиш и счита, че същият съдържа
всички законоустановени реквизити и е издаден при стриктно спазване на
процесуалните правила, както и в съответствие с утвърдените от УС на АПИ
образци. Моли жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна и
недоказана, като претендира юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.
След анализ на събрания по делото доказателствен материал,
поотделно и в неговата съвкупност, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
На 02.02.2021 г. в 09:50 часа пътно превозно средство, представляващо
товарен автомобил марка „*********“ с рег. № *******, с технически
допустима максимална маса 11990 кг., брой оси 2, екологична категория ЕВРО
6, без прикачено допълнително ремарке, се движил по път А-3 на територията
на Столична община, като при пътния участък на км. 8+226 в посока
нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, било
установено чрез електронната система за събиране на пътни такси, че
горепосоченото МПС се е движило в съответния участък без да е заплатена за
него дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
Нарушението било установено посредством устройство от тол секция №
20421, инсталирано при тол сегмент № ********** и представлявало елемент
от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.
С оглед идентифициране субекта на отговорност, електронната система
за събиране на пътни такси генерирала автоматично данни за собственици и
притежатели на МПС, вследствие на което било установено, че собственик на
заснетото превозно средство е дружеството „***********“ ЕООД с ЕИК
***********, със законен представител Т.И.К.. Поради това на юридическото
лице бил съставен процесният електронен фиш № ********** от 02.02.2021 г.,
2
с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП му
е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
2500.00 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Установи се от представените от въззиваемата страна писмени
доказателства, че горепосоченото техническо устройство с идентификатор №
20421 представлява стационарна контролна точка, разположена на път А-3 км.
8+226 метра в посока „нарастващ километър“, която се намира на територията
на Столична община (тунел Мало Бучино) и е част от електронната система за
събиране на пътни такси на АПИ.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за
установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства - ЕФ №
********** от 02.02.2021 г.; пътен лист № 0181214 от 29.01.2021 г., доклад-
извлечение от Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а,
ал. 3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в; статични
изображения във вид на снимков материал на ППС и на монтираното в него
устройство за събиране на пътни такси; справка за собственост на ППС;
протокол № 28765/21 на УС на АПИ за утвърждаване образци на електронни
фишове, становище от НТУ на АПИ, протокол за установяване годността за
приемане на дооборудването на съществуваща стационарна контролна точка,
извлечение от електронната система на АПИ с данни за датата на издаване на
ЕФ, списък на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато
разстояние – тол такса, тол тарифа за Република България към 01.07.2022 г.,
договор от 03.03.2020 г. за предоставяне на услуга за електронно събиране на
такси на база изминато разстояние с предплащане, становище от отдел
„Управление на информационната система и инфраструктура“ на НТУ.
След анализ на събраните доказателствени материали поотделно и в
своята съвкупност, съдът прецени същите за вътрешно непротиворечиви,
еднозначни, допълващи се и способстващи за установяване на обективната
истина по делото.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът,
намира от правна страна следното:
Жалбата се явява процесуално допустима - подадена е от процесуално
легитимирано лице, в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН,
и е насочена срещу обжалваем (подлежащ на съдебен контрол)
административнонаказателен акт. Разгледана по същество, жалбата е
основателна, при едва частично споделяне на развитите от жалбоподателя
съображения.
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 58д и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
В настоящото производство, предмет на доказване е извършването на
административно нарушение и авторството му, което се извежда от
разпоредбата на чл. 102, т. 1 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН. Тежестта на
3
доказване лежи върху наказващия орган, поради което той следва да прояви
достатъчна процесуална активност, за да бъде доказано с категоричност
осъществяването на административно нарушение.
Когато собствениците или ползвателите на ППС не заплатят дължимата
пътна такса при преминаване по платената пътна мрежа, нарушението се
документира от Електронната система за събиране на пътни такси, съгласно
чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Тя създава доклад с приложени към него статични
изображения във вид на снимков материал (представени като л. 13-14 по
делото). Докладът и снимките, съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята
съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства.
Характерът на отразените в Електронната система за събиране на пътни
такси данни е изрично прокламиран в горепосочената разпоредба:
„Контролните органи могат да извършват справки в електронната система за
събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, като
отразените в нея данни се считат за доказателства във връзка със следните
обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни,
свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и
наличие или липса на заплащане на дължимите такси“.
В чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на
пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан
ползвател, задължението се изпълнява от него.
В конкретния случай, на база събраната доказателствена съвкупност се
установи, че на 02.02.2021 г. в 09:50 часа товарен автомобил марка
„*********“ с рег. № *******, с технически допустима максимална маса
11990 кг., брой оси 2, екологична категория ЕВРО 6, се е движил по път А-3,
като пътният участък при км. 8+226 в посока нарастващ километър е бил
включен в обхвата на платената пътна мрежа. От снимките, генерирани
посредством устройство № 20421 - част от електронната система за събиране
на пътни такси, както и от становището на НТУ - АПИ, обективно се
установява, че горепосоченото превозно средство се е движило в рамките на
процесния пътен участък, като за съответния сегмент, на чиято рамка е
отчетено нарушението, не е имало получена и платена тол декларация за
превозното средство.
Въпреки установеното нарушение обаче, настоящият съдебен състав
намира, че е било допуснато неотстранимо процесуално нарушение от
първостепенна важност, значително накърнило правото на защита на
жалбоподателя. В атакувания електронен фиш е отбелязано, че същият е
издаден на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, който предвижда на юридическо
4
лице - собственик на МПС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което
изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
ЗП, включително в резултат на невярно декларирани данни, да се налага
имуществена санкция в размер на 2500 лв.
Систематичният анализ на Глава VII от ЗДвП обаче показва, че
отклонение от общото правило за протичане на
административнонаказателното производство чрез издаване на АУАН и НП е
предвидено единствено при констатирано нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП,
но не и при нарушение по чл. 179, ал. 3б ЗДвП. Тази законодателна постановка
е развита в разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП (в редакцията към датата на
извършване на нарушението - ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.),
която регламентира, че при осъществяване състава на чл. 179, ал. 3 ЗДвП,
когато нарушението е установено и заснето от електронната система по чл.
167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен
орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер,
определен за съответното нарушение.
Горното извежда извода, че ангажирането на
административнонаказателната отговорност по чл. 179, ал. 3б ЗДвП с
издаване на електронен фиш при условията на чл. 189ж ЗДвП е недопустимо в
конкретния случай.
Нормите на чл. 179, ал. 3 и чл. 179, ал. 3б ЗДвП имат различно
съдържание - първата предвижда да се наказва водач, който управлява пътно
превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, докато
втората санкционира поведението на собственик на пътно превозно средство
от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е
заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, включително в резултат
на невярно декларирани данни. Очевидни са съществените различия в
субектите на отговорност, правно дължимото поведение и регламентираните
санкции. Абсолютно недопустимо в този тип производства е прилагането на
диференцираната процедура по отношение на конкретното деяние по
аналогия, както и разширителното тълкуване на закона.
За вмененото на жалбоподателя нарушение не е предвидена
законодателна възможност за издаване на електронен фиш, поради което
отговорността му е следвало да бъде ангажирана по общия ред - със съставяне
на АУАН и НП по реда на чл. 189е и следващите от ЗДвП. Поради това съдът
приема, че издавайки обжалвания ЕФ за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП,
вместо да състави АУАН и последващо наказателно постановление,
наказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, с което са
накърнени императивни законови разпоредби, а същевременно са ограничени
и правата на нарушителя да упражни правото си на защита с подаване на
възражение и евентуално - оспорване на фактическите констатации на
контролните органи.
Ето защо е налице основание за отмяна на електронния фиш, който е бил
5
издаден при изначална опороченост, произтичаща от допуснато съществено
процесуално нарушение, бележещо толкова висок интензитет, че да
обезсмисли разглеждането на спора по същество.
За пълнота съдебният състав на настоящата инстанция намира за нужно
да посочи като валидни и правилни и част от доводите на жалбоподателя, по-
конкретно тези, касаещи нарушаването на принципите за пропорционалност и
справедливост на наказанието, тъй като наложената имуществена санкция е в
абсолютно определен размер и не предвижда възможност за преценка на
конкретните факти, относими към тежестта на процесното нарушение,
съответно сама по себе си противоречи на изискванията за ефективност,
пропорционалност и съразмерност. Не може обаче да се сподели
възражението от жалбата за изтичане на давностните срокове, регламентирани
в чл. 34 от ЗАНН, тъй като същите не намират приложение по отношение на
електронните фишове, а касаят само и единствено общата процедура на
административнонаказателното производство, започваща със съставянето на
акт за установяване на административно нарушение и последващото издаване
на наказателно постановление. Противното разрешение е недопустимо,
доколкото в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН изрично е посочено, че
давностните срокове касаят изключително съставянето на АУАН в съответните
срокове. Следователно, в производството по издаване и обжалване на
електронни фишове приложение намират нормите на чл. 80 и чл. 81 от НК (в
който смисъл е и утвърдената практика на АССГ - Решение № 1136 от
20.02.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 12303/2023 г.; Решение № 12541
от 22.07.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 5013/2024 г.) В настоящия
случай, съгласно чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, обикновената давност за този вид
нарушения е три години, а абсолютната такава - четири години и половина.
Видно от датата на извършване на нарушението – 02.02.2021 г., към момента
на връчване на ЕФ (07.03.2023 г.), обикновената давност не е изтекла, а към
момента на настоящото съдебно произнасяне не е изтекла и абсолютната
давност.
С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят претендираните разноски на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. По
делото е предоставено адвокатско пълномощно ведно с договор за правна
защита и съдействие, съгласно който уговореният адвокатски хонорар от 300
лв. е бил изцяло изплатен в брой – като в тази си част договорът има характера
на разписка, поради което и съдът следва да уважи това искане.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН и чл. 63д от
ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш № ********** от 02.02.2021 г., издаден от
Агенция „Пътна Инфраструктура“, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3
във връзка с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП на жалбоподателя „***********“ ЕООД с
6
ЕИК *********** е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 2500.00 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на
„***********“ ЕООД с ЕИК ***********, сума в размер на 300.00 лв.
/триста лева/, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение за
оказаното по делото процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София-град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7