РЕШЕНИЕ№ 262633
гр. Пловдив, 15.12.2021
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на двадесет и трети ноември две хиляди и
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова,
като разгледа докладваното гр. дело № 15725 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявени от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕOOД против Н.И.Р.
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание по чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1
и ал. 2 ЗЗД., вр. с чл. 99 ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД за установяване на вземанията, за
които е издадена Заповед № 260505/05.10.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 12711/2020 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, III граждански
състав, както следва: сумата от 749, 68 лв. – главница по договор за паричен
заем ****., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията по
който са прехвърлени на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с
Приложение № 1 от 01.10.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 30.01.2017 г.; сумата от 24, 30 лв. – договорна лихва за периода от
12.11.2018 г. до 27.05.2019 г., сумата от 18 лв. - такса разходи за
извънсъдебно събиране на просрочено задължение и сумата от 82, 26 лв. - обезщетение
за забава за периода от 18.05.2019 г. до 25.09.2020 г., ведно със законна
мораторна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 02.10.2020 г., до окончателното й изплащане.
С Определение №
262545/27.04.2021 г., постановено по делото, производството е прекратено на
основание чл. 232, ал. 1 ГПК по отношение на предявения иск за присъждане на
неустойка в размер на сумата от 347, 92 лв.
Ищецът твърди, че между
ответника - длъжник и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен
заем ****., по силата на който дружеството предоставило на заемателя парична
сума в размер на 2 500 лв. срещу
насрещното задължение на заемателя да върне последната, ведно с договорна лихва
или сумата от общо 2 777, 70 лв. на 15 равни двуседмични погасителни
вноски, всяка в размер от 185, 18 лв. Твърди, че ответникът е заплатил сумата
от 2 987, 50 лв., като останала незаплатена главница в размер на 749, 68
лв. Сочи, че за процесния период е начислена договорна лихва от 24, 30 лв. Съгласно
клаузите на договора и поради забава в плащането на погасителни вноски с повече
от 30 календарни дни, на заемателят се начислявала такса разходи за събирането
на просрочени вземания в размер на 9 лв. за всеки 30-дневен, до максимален
размер от 45 лева, като ответникът дължал такси в размер на сумата от 18 лв. С
договора за заем заемателят се задължил в 3-дневен срок от подписване на
договора да предостави едно от обезпеченията, изчерпателно посочени в договора.
Неустойката се начислявала еднократно в срок от три дни след сключване на
договора и се дължала като допълнителна сума към всяка погасителна вноска.
Твърди, че разходите и таксите са начислени по реда на ЗПК и нямат характер на
неустойка. Поради неизпълнение на задълженията на длъжника в срок била начислена
и лихва за забава. Твърди, че вземанията по договора са прехвърлени в полза на
ишеца “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД от страна на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД по силата на Приложение № 1 от 01.10.2019 г. към Рамков договор
за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. По така
изложените съображения моли за уважаване на предявените искове. Претендира
разноски.
В законоустановения за това
срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Н.И.Р., чрез адв. П., е депозирал отговор
на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Твърди,
че по силата на сключения между страните договор поел задължение за връщане на
сумата от 2 777, 70 лв. на 15 двуседмични погасителни вноски, ведно с
договорна лихва. Твърди, че задължението е изцяло погасено чрез плащане, поради
което не дължи допълнителни плащания по договора. Твърди, че е погасил сумата в
общ размер от 2 987, 50 лв., поради което оспорва твърденията на ищеца за
дължимост на сумите по предявените искове. Сочи, че сумата по кредита е
заплатена преди настъпване на крайния падеж, за което цедентът бил уведомен.
Твърди, че по отношение на договора за кредит следва да намерят приложение
нормите, установени в ЗПК, поради което счита, че клаузата установяваща
задължение за заплащане на такси за извънсъдебно събиране на задължението е
нищожна на основание чл. 33 ЗПК. Счита, клаузата на чл. 4 от Договора,
установяваща задължение за заплащане на неустойка, за недействителна, като
нарушаваща принципа на добросъвестност и равнопоставеност на страните. По така
изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като
съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд –
Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени установителни искове с
правно основание чл чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД и по чл. 422 ГПК и чл.
422 ГПК във вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството
е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед
№ 260505/05.10.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 12711/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III граждански състав, както следва: сумата
от 749, 68 лв. – главница по договор за паричен заем ****., сключен между
длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията по който са прехвърлени на “Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД с Приложение № 1 от 01.10.2019 г. към
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.01.2017 г.; сумата
от 24, 30 лв. – договорна лихва за периода от 12.11.2018 г. до 27.05.2019 г.,
сумата от 18 лв. - такса разходи за извънсъдебно събиране на просрочено
задължение и сумата от 82, 26 лв. - обезщетение за забава за периода от
18.05.2019 г. до 25.09.2020 г., ведно със законна мораторна лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
02.10.2020 г., до окончателното й изплащане.
Против
заповедта за изпълнение е депозирано възражение в срок, поради което и съдът на
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е дал указания на заявителя да предяви
установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение,
като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.
Искът е
предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК,
поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.
Ищецът
твърди, че в качеството му на цесионер е кредитор на длъжника за вземане,
произтичащо от сключен с цедента договор за кредит.
От договор за паричен заем № ****.,
сключен между “Изи Асет Мениджмънт” АД и Н.И.Р. се установява, че между
страните е породено правоотношение по договор за заем, по силата на което
заемодателят се е задължил да предостави на заемателя сумата от 2 500 лв. срещу
насрещното задължение на заемателя да върне сумата от 2 777, 70 лв. на 15
равни двуседмични погасителни вноски от по 185, 18 лв., с падеж на първата
вноска на 12.11.2018 г. и на последната вноска – 27.05.2019 г. Установен е
фиксиран годишен лихвен процент на заема от 35 % и годишен процент на разходите
на заема от 41, 72 %. В клаузата на чл. 4 от Договора страните са уговорили, че
заемателят поема задължение в тридневен срок от сключване на договора да
представи обезпечение от две физически лица – поръчители, които да отговарят на
посочените в договора условия за
платежоспособност или банкова гаранция в размер на дължимата сума със срок на
действие – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора. В
клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договора е уговорена неустойка за неизпълнение на
това задължение в размер на сумата от 1 304, 70 лв., която се заплаща
разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски, към които се добавя сумата
от 86, 98 лв. Страните са се съгласили, че при забава за заплащане на някоя от
погасителните вноски за всеки ден забава се начислява законна лихва за забава
върху забавената сума - чл. 8, ал. 1 от Договора. С разпоредбата на чл. 9, ал 1
от Договора страните са уговорили, че ако заемателят не изпълни задължението си
за заплащане на дължимите погасителни вноски, заемодателят има право да
предприема всички позволени от закона действия за събиране на вземането, което
може да доведе до значително повишаване на размера на дължимите суми от страна
на заемателя.
Представена е Тарифа на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, в която е предвидено, че при забава в плащането на вноска
повече от 30 дни се начислява разходи за събиране на вземането от 9 лв.
Установено е, че разходите се изразяват в изпращането на напомнителни писма,
електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори и посещения на адреса,
като се начисляват при всяка забава в плащането на погасителна вноска, но не
могат да надвишават сумата от 45 лв.
С Рамков договор за продажба и
прехвърляне на парични вземания (цесия) от 30.01.2017 г., сключен между “Изи
Асет Мениджмънт” АД и „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД
страните са уговорили, че продавачът прехвърля на купувача станалите ликвидни и
изсикуеми в пълен размер вземания, произтичащи от договори за заем по смисъла
на Закона за задълженията и договорите и Търговския закон, както и договори за
потребителски кредит по смисъла на ЗЗП, които вземания се индивидуализират в
Приложение № 1, подписано от двете страни.
По делото е представено
Приложение № 1 от 01.10.2019 г. към договора, в което е посочено вземането на
цедента “Изи Асет Мениджмънт” АД против Н.И.Р., с посочен единен граждански
номер, по договор № ****. с размер на отпуснатата главница от 2 500 лв.; с обща
дължима сума по кредита 1 177, 21 лв., от които сумата от 749, 68 лв. – за
главница, сумата от 24, 30 лв. за възнаградителна лихва и сумата от 365, 92 лв.
– неустойка, ведно с начислено обезщетение за забава към 01.10.2019 г. от 37,
31 лв.
Съдът намира, че с така
представеното приложение прехвърленото вземане е надлежно индивидуализирано
чрез посочване на неговия носител – три имена и единен граждански номер,
правното основание, от което произтича вземането на цедента – договор за заем и
неговият размер – към датата на сключване на приложението към договора.
Следователно е налице воля за прехвърляне на процесното вземане, поради което
следва да се приеме, че с договора за цесия вземането на цедента е валидно
прехвърлено в полза на цесионера – ищеца, който е материалноправно легитимиран
да предяви процесните искови претенции.
В клаузата на чл. 10 от
Договора за кредит изрично е предвидена възможността заемодателят да прехвърли
правата си по договора на трето лице, поради което не е налице противоречие с
нормата на чл. 26 от ЗПК.
Прехвърлянето
на вземането е произвело правното си действие по отношение на длъжника в
съответствие с изискванията, въведени в разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД. На
първо място следва да се посочи, че по делото е представено пълномощно от
цедента, с което се упълномощава цесионера да изпълни задължението по чл. 99,
ал. 3 ЗЗД. Предишният кредитор има правото да упълномощи новия кредитор да
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, в който смисъл е и Решение
№ 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. на ВКС.
Длъжникът не
е получил уведомлението за прехвърляне на вземането, доколкото по делото не са
представени доказателства за установяване на посоченото обстоятелство.
Следва обаче
да се приеме, че приложеното към исковата молба уведомление, изхождащо от
цесионера в качеството му на пълномощник на стария кредитор, и достигнало до
длъжника с нея, представлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99,
ал. 3, предл. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за
длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Като факт от значение за спорното
право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление
следва да бъде съобразено от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК при
разглеждане на иска на цесионера срещу длъжника. В този смисъл е и константната
практика на Върховния касационен съд -
напр. Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, ТК, І
т. о.
По тези
съображения настоящата съдебна инстанция приема, че уведомлението, представено
с исковата молба на ищеца - цесионер и достигнало до ответника с получаване на
препис от исковата молба и приложенията към нея, съставлява надлежно съобщаване
на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което осъщественото прехвърляне на
вземането поражда действие и за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Договорът за
цесия е договор, по силата на който носителят на едно вземане го отстъпва на
трето лице и по силата на който настъпва промяна в субектите на облигационното
правоотношение - кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил
вземането си. Предвид изложеното следва да се приеме, че цесионерът – ищец
разполага с материланоправна легитимация в исковото производство пред
настоящата съдебна инстанция.
Вземането,
предмет на договора за цесия, е породено от договор за кредит, по отношение на
който следва да намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския
кредит, доколкото заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на
чл. 9 ЗПК.
В случая в производството по
делото съдът намира за установено, че между страните е възникнало облигаторно
правоотношение по силата на договор за кредит с така установените клаузи. До
този извод съдът достигна при съобразяване на представените писмени
доказателства. По делото е представен договорът за кредит, който носи подписа
на длъжника, чието авторство не е оспорено в преклузивните за това срокове по
чл. 193 ГПК, поради което следва да се приеме, че изявлението, обективирано в
представения частен диспозитивен документ, изхожда от длъжника. В клаузата на
чл. 3 от Договора се съдържа удостоверителното изявление на ответника, че е
получил заемната сума в деня на подписване на договора.
Вземането, предмет на договора
за цесия, е породено от сключен между „Изи
Асет Мениджмънт“ АД и длъжника – ответник, договор за потребителски кредит. По
отношение на породеното между страните облигаторно правоотношение следва да
намерят приложение разпоредбите на Закона за потребителския кредит, доколкото
заемното правоотношение, представлява такова по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК когато при сключване на договора за потребителски кредит не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12,
ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по
чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй
като същите са изискуеми при самото му сключване.
Договорът за паричен заем е сключен
в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е
чистата стойност на кредита, годишният процент на разходите, фиксираният
годишен лихвен процент по кредитът, общият размер на всички плащания по
договора, условията за издължаване на кредита от потребителя, елементите на
общата стойност на кредита, датите на плащане на погасителните вноски и
размерът на дължимата погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя
да погаси предсрочно кредита и правото на отказ от договора.
По така изложените съображения съдът намира,
че договорът за потребителски кредит отговаря на формално установените
изисквания по Закона за потребителски кредит за минимално необходимо
съдържание.
Следва да се приеме, че
заемната сума по договора за заем е усвоена от потребителя към датата на
сключването му, в който смисъл е удостоверителното изявление на длъжника,
обективирано в договора, като това обстоятелство не се оспорва от ответника.
От изслушаната по делото и
неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общата
стойност на кредита е в размер на сумата от 2 500 лв., към която е начислена
възнаградителна лихва от 272, 16 лв. Установено е, че по делото са начислени
разходи за събиране на просрочени вземания в размер на сумата от 45лв. Вещото
лице е установило, че длъжникът е заплатил в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД сумата
от общо 2987, 50 лв. с платежни нареждания от 30.11.2018 г. и 03.04.2019 г.
Вещото лице е установило, че със заплащане на посочената сума е погасена
главница в размер от 1 750, 32 лв., възнаградителна лихва от 253, 40 лв.,
неустойка от 956, 78 лв. и такса разходи за събиране на вземането от 27 лв.
Ескпертизата е установила, че размерът на непогасеното задължение по договора
за кредит е в размер на сумата от 749, 68 лв. за главница, 24, 30 лв. за
възнаградителна лихва и 18 лв. за събиране на вземането. Експертизата е
установила, че дружеството кредитор е погасявало задълженията по кредита по
реда – неустойка, лихва и главница. Експертизата е определила размера на
обезщетението за забава за периода от 28.05.2019 г. до 25.09.2020 г. в размер
на сумата от 101, 21 лв.
Съдът цени съдебно-счетоводната
експертиза като компетентно и безпристрастно изготвена, дала пълен и обоснован
отговор на всички поставени въпроси, поради което възприема фактическите
(доказателствени) изводи, до които вещото лице е достигнало.
Съдът намира, че начислените по
договора суми за неустойка, разходи и такси са недължими, доколкото се
основават на постигнати между страните уговорки, които са нищожни.
Съдът намира,
че клаузата на чл. 4, ал. 2 от Договора, установяваща, че длъжникът дължи
неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, е
нищожна и не поражда права и задължения за страните.
В случая е
установено, че неустойката се начислява еднократно и за неизпълнение на
непарично задължение /компенсаторна неустойка/, т.е. неустойката не е уговорена
за забава за неизпълнение на вноските по кредита и за периода на
неизпълнението, и затова е изключено да се приеме, че размерът й се получава
твърде висок в сравнение с дължимата сума и с реалните вреди, и това се дължи
на периода на неизпълнение от страна на ответника. На практика неустойка би се
дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на
договорените вноски. Основното задължение на длъжника по договора за
потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да
заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните
разходи по събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване
на тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява
обезщетителната й функция.
Липсва и
обезпечителният елемент на неустойката, тъй като изначално не е ясно какви
вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да
подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно
изпълнение на договорните задължения, като проверката за кредитоспособността на
потребителя следва да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита,
за което на кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира
информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и едва след анализа й да прецени дали да
предостави заемната сума. Неустойката е установена в глобален размер, без да е
посочено какво е съотношението й към вредите, които се съизмеряват със
задължението по договора за потребителски кредит, доколкото последната е
предвидена като санкция за неизпълнение на задължението на кредитополучателя да
представи обезпечение. В договора е предвидено неустойката да се заплаща на
вноски подобно на главницата и възнаградителната лихва.
Не може да се
приеме, че изпълнява и санкционната функция, тъй като задължението на
кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчители не е определено като
предварително условие за сключване на договора, а регламентираните изисквания
към поръчителите съдът преценява като утежнени и затрудняващи получаването на
информация за тях, чието реално изпълнение е невъзможно в предвидения 3-дневен
срок от подписване на договора за заем, като по този начин се нарушава и
принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните. Това цели да
създаде предпоставки за начисляване на неустойката, като във всяка от
периодичните вноски е включена част от нея – т.е. води до оскъпяване на
кредита. Нещо повече – размерът на установената неустойка многократно надвишава
длъжимата възнаградителна лихва, чиито размер е уговорен за сумата от 30, 90
лв. Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора при неизпълнение на
задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната престация, от която
кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича от неприсъщо за договора
за кредит задължение на длъжника, което не е свързано с изпълнение на основното
задължение на длъжника по договора, а възниква впоследствие от липса на
обезпечение чрез поръчителство.
При
достигане до този правен извод съдът съобрази постановките на т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. №
1/2009 г. ОСТК на ВКС.
Клаузата от договора, установяваща,
че длъжникът дължи и такси и разноски за извънсъдебно събиране на задължението
в размер, установен в Тарифата на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, също следва да се
приеме за нищожна. Доколкото договорът за потребителски кредит е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат
съобразени служебно от съда и по специално императивното правило, установено в
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Цитираната норма в ал. 1 предвижда,
че при забава на потребителя, кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал. 2 на чл. 33 ЗПК,
когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението
за забава не може да надвишава законната лихва. Съдът намира, че с твърденията
за въведени с договора клаузи за начисляване на разходи и такси за извънсъдебно
събиране, по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане
на допълнителни плащания, чиято дължимост de facto е изцяло свързана с хипотеза
на забава на длъжника. Всъщност не се касае до такса (цена на услуга), а до
сума, която се дължи автоматично при забава, без срещу нея кредиторът да дължи
никакви конкретни действия или резултат. С оглед изложеното съдът приема, че
подобни клаузи противоречат на чл. 33 ЗПК, тъй като преследват забранена от
закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава. Тези клаузи са
установени и в противоречие на разпоредбата на чл. 10 а, ал. 2 ЗПК, съгласно
която кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разходите за
извънсъдебно събиране на вземането, т.е. такива свързани с изпълнение на поетото
договорно задължение, представляват разходи по управление на договора.
Предвид гореизложеното предявения
иск за установяване на паричните притезания, претендирани на основание
посочените клаузи – за сумата от 18 лв. такси за извънсъдебно събиране, следва
да се отхвърли.
Поради изложените
съображения, че клаузите, установяващи задължение за заплащане на неустойка и
такси, не пораждат права и задължения за страните, заплатените от стана на
длъжника суми за погасяване на посочените вземания в размер от общо 983, 78
лв., от които сумата от 27 лв. – такса за разходи за събиране на просрочени
вземания и сумата от 956, 78 лв. за неустойка, са недължимо заплатени – без
наличие на валидно правно основание за това. С оглед изрично въведеното от
страна на ответника възражение, че с погасените суми по договора за кредит са
заплатени задълженията за главница и възнаградителна лихва, следва последните
да се приспаднат по реда на чл. 76 ЗЗД от начислените задължения за главница от
749, 68 лв. и възнаградителна лихва от 24, 30 лв.
Не следва да
се присъжда и претендираното обезщетение за забава, доколкото с осъществените
плащания на 30.11.2018 г. и 03.04.2019 г. ответникът – потребител е погасил
изцяло задълженията си, и не е изпаднал в забава.
По така
изложените съображения предявените искове следва да бъдат изцяло отхвърлени,
поради погасяване на задължението преди депозиране на заявлението за издаване
на заповедта за изпълнение, чрез заплащане на сумата от общо 2 987, 50 лв.
и прихващане на недължимо разпределените от страна на кредитора суми за
погасяване на задълженията по недействителните клаузи от договора за неустойка
и такси за извънсъдебно събиране на задълженията по Тарифата на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД.
В полза на ответната страна се
следват разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на сумата от 300 лв.
за заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие
от 28.01.2021 г. Следва в полза на ответника да се присъдят и разноските в заповедното
производство по ч.гр.д. № 12711/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III граждански състав, в размер на сумата
от 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение - арг. т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което се
приема, че с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта
на разноските за заповедното производство – относно размера им, както и
разпределя отговорността за заплащането на тези разноски съобразно с
отхвърлената и уважената част от иска
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕOOД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. „Панайот Волов“ № 29, ет. 3, против Н.И.Р., ЕГН **********,
с адрес ***, кумулативно обективно съединени установителни искове с правно
основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, ЗЗД,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД., вр. с чл. 99 ЗЗД, и чл. 86 ЗЗД за установяване
на вземанията, за които е издадена Заповед № 260505/05.10.2020 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 12711/2020 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, III граждански
състав, както следва: сумата от 749, 68 лв. – главница по договор за паричен
заем ****., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, вземанията по
който са прехвърлени на “Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД с
Приложение № 1 от 01.10.2019 г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 30.01.2017 г., сумата от 24, 30 лв. – договорна лихва за периода от
12.11.2018 г. до 27.05.2019 г., сумата от 18 лв. - такса разходи за
извънсъдебно събиране на просрочено задължение и сумата от 82, 26 лв. - обезщетение
за забава за периода от 18.05.2019 г. до 25.09.2020 г., ведно със законна
мораторна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 02.10.2020 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕOOД, ЕИК *********, да заплати на основание чл.
78, ал. 3 ГПК на Н.И.Р., ЕГН **********, сумата от 300 лв. – разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №
12711/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III граждански състав и сумата от 300 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 15725/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански
състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК